И какво - единият трябва да клекне и да се съгласи да правят бебе само за да угоди на другия? От какъв зор?
- Публикувана: 13 дек. 2022, 09:46 ч.
- Последно мнение: 21 фев. 2023, 16:20 ч.
Какво би ви накарало да се разведете?
Изключително нередно ми се струва едно такова решение да се съобразява автоматично с нежелаещия. Разбира се, за такива въпроси най-добре е да има единомислие, понеже не е ок такова решение да се съобразява само с единия. Но когато то липсва, най-добре е да се обсъди, да се дадат доводи, варианти, да се премисли сериозно, и поотделно и заедно. Нито е добре да се прави дете насила, нито да се живее с мисълта, че половинката ти те е лишила от такова. Все пак децата са фундамент и разминаването по такъв въпрос може да доведе до сериозен разрив. И на мен не ми хареса в заключената тема (късно я видях), как се натиряше един вид жената, че желанието и е глупаво, неправилно и т.н. и се натискаше да приеме нежеланието на мъжа. Ако някой е взел решение да остане само с едно дете и е доволен от него, не значи, че за друг това също е правилното решение и той ще бъде щастлив, правейки го.
Ами те тези въпроси се обсъждат ПРЕДИ да създадеш изобщо семейство с някой. Като например какво му е отношението към брака, колко деца иска да има, какви са му вижданията за възпитание и грижи за дете/деца, как си вижда ролята в свмейството и тн. И тн. Ние тия неща ги бяхме изговорили още на първата година връзка. И после си наясно и си вземаш избора. Мелиш ли с тоя човек или не. Не след десет години някой да се сети, че бил искал още бебета.
Колкото и да се говори, хората не винаги са напълно искрени, променят си мнението, възникват нови обстоятелства. Плюс това, нещата са взаимни - защо той не я е питал, колко деца иска, та сега да й отказва? Казала ли му е, че едно й е достатъчно?
А и те са опитвали, не е станало, и той изведнъж е започнал да не иска и да търси оправдания. Ми може да се е уплашил, че има проблем при него. И ако тя сега стисне зъби и замълчи, хем ще трябва да преглътне собственото си желание, хем може да се окаже напълно разрешима причина и неоснователен страх, а така да се замете под килима.
А и те са опитвали, не е станало, и той изведнъж е започнал да не иска и да търси оправдания. Ми може да се е уплашил, че има проблем при него. И ако тя сега стисне зъби и замълчи, хем ще трябва да преглътне собственото си желание, хем може да се окаже напълно разрешима причина и неоснователен страх, а така да се замете под килима.
А ако ще говорят сериозно, то и двете страни трябва да дадат доводи - защо единият не иска и съответно защо другият иска. В съседната тема мъжът си е казал защо не иска и дори да лъже за причините, доводите му звучат логично. А жената - просто искала второ дете, имала вина към първото, че ще остане само. Ми да успее да си убеди мъжа с нещо по-смислено, това са глупости. И съм сигурна, че в много двойки е така - единият иска просто ей така. Няма лошо да има такова невероятно желание, но както вече се каза, за такива важни въпроси се говори в началото на връзката. И ако единият размисли след време, да не се сърди, ако другият не е на същата вълна.
Въпросът с броя на децата в семейството е основополагащ. Познавам не едно и две семейства, които се разпаднаха точно по тази причина. Разбира се, че човек има право да променя мнението си, но няма право да го налага, ако другият е категорично несъгласен. Променяш си мнението, но понасяш и последствията. И пак всичко е въпрос на диалог, разбирателство, заедност. Ако жената е преминала през физически кошмарно раждане, тежка следродилна депресия, или някаква загуба, е нечовешко мъжът да настоява тя да премине отново през всичко това. Това е само един пример. Но съм била свидетел на различни казуси, кои по-леки, кои по-тежки - някои семейства излизат от кризите по-здрави и по-сплотени, други се разпадат и всеки продължава по пътя си. Прекалено е сложно и многообразно, за да се извеждат някакви общовалидни принципи.
Какви причини са основателни да поискаш дете? Основателните за един, са неоснователни за друг. Трябва да отчетем субективизмът на такова решение.
Мъжът не дава основателни доводи. Той обсъжда темата неохотно, държи се отбранително, и всеки път дава различни доводи - тоест, не звучи, като това да са истинските му доводи, а че използва удобно-звучащи такива. Това не е зряло поведение и не бих могла да взема насериозно така защитена позиция.
И разбира се, че има всякакви обстоятелства, които биха променили мнението. Особено, когато тежестта пада повече върху единия или другия. Затова трябва да говорят двамата участници, но зряло и с истинската си позиция. Тъй като става дума за решение, което наистина може да счупи един брак, ако трябва да се направи компромис с него.
Мъжът не дава основателни доводи. Той обсъжда темата неохотно, държи се отбранително, и всеки път дава различни доводи - тоест, не звучи, като това да са истинските му доводи, а че използва удобно-звучащи такива. Това не е зряло поведение и не бих могла да взема насериозно така защитена позиция.
И разбира се, че има всякакви обстоятелства, които биха променили мнението. Особено, когато тежестта пада повече върху единия или другия. Затова трябва да говорят двамата участници, но зряло и с истинската си позиция. Тъй като става дума за решение, което наистина може да счупи един брак, ако трябва да се направи компромис с него.
Абсолютно не съм съгласна. Има жени раждат на неговоите години. Авторката каза, че финансово могат да си позволят дете. И пак не разбирам, защо неговото нежелание има повече стойност от нейното желание? Той след 10 години може да си хване някоя още по-млада жена и да му се прииска, и тогава годините няма да го спрат, но тя след 10 години вече може и да е изпуснала последния влак.
Ами защото,за да се случи едно дете трябва желание на двамата. Ако единия не иска, няма как да стане, или аз нещо бъркам биологията..
И защото после ще очаква от него да полага грижи и да възпитава дете, което не е искал. Ако евентуално жената го навие. Това ще е по-добре ли? Някой да те принуждава да правиш нещо в продължение на години, което си казал изначално, че не искаш.. е ли е редно това пък?
И защото после ще очаква от него да полага грижи и да възпитава дете, което не е искал. Ако евентуално жената го навие. Това ще е по-добре ли? Някой да те принуждава да правиш нещо в продължение на години, което си казал изначално, че не искаш.. е ли е редно това пък?
Ако го намира за непреодолимо различие, то може да се оттегли от тази връзка и да си изживее мечтите.
За читавите мъже детето не е просто дете. Детето е отговорност, която пада на неговите плещи, барабар с всички позитиви и негативи. Да, да, ясна ми е концепцията за равната отговорност, но за много мъже не е така.
А и фактора възраст влие. Не е станало в рамките на година, то спрямо възрастта на участниците следва да тръгнат към репродуктивен специалист.
За читавите мъже детето не е просто дете. Детето е отговорност, която пада на неговите плещи, барабар с всички позитиви и негативи. Да, да, ясна ми е концепцията за равната отговорност, но за много мъже не е така.
А и фактора възраст влие. Не е станало в рамките на година, то спрямо възрастта на участниците следва да тръгнат към репродуктивен специалист.
Ами защото,за да се случи едно дете трябва желание на двамата. Ако единия не иска, няма как да стане, или аз нещо бъркам биологията..
И защото после ще очаква от него да полага грижи и да възпитава дете, което не е искал. Ако евентуално жената го навие. Това ще е по-добре ли? Някой да те принуждава да правиш нещо в продължение на години, което си казал изначално, че не искаш.. е ли е редно това пък?
И защото после ще очаква от него да полага грижи и да възпитава дете, което не е искал. Ако евентуално жената го навие. Това ще е по-добре ли? Някой да те принуждава да правиш нещо в продължение на години, което си казал изначално, че не искаш.. е ли е редно това пък?
Биологията не я бъркаш, но не опира само до биология. Както не е редно той да гледа дете против волята си, така не е редно тя да бъде лишавана от шанса си за такова. За съжаление това наистина е непреодолимо различие, което би довело много хора до раздяла. Или би довело до живот в неприязън, където единият смята, че другият го е ощетил жестоко, несъобразявайки се с неговото желание, или съответно - нежелание. Точно затова не е ок да омаловажаваме която и да е страна. Двамата трябва да седнат и сериозно и зряло да коментират този въпрос. Отново казвам, за мен такъв разговор липсва. Мъжът бяга по тъча - една година ще правим дете, после ще вадим вода от сто кладенеца. Няма как да тушира желанието на жена си с това поведение, дори да има основателно право да не иска още едно дете. Тя пък трябва да вземе информирано решение дали е готова да направи такъв компромис и въпреки това да запази отношение към мъжа си добро. Което ще стане трудно, ако той й отказва по този начин.
Препоръчани теми