Аз за много неща минавах с номера, че са за "каки", "майки" или за бебета.
- Публикувана: 17 дек. 2022, 17:23 ч.
- Последно мнение: 23 ян. 2023, 19:02 ч.
Децата, кризата и финансите
При нас за някои неща още минава номера, че са за възрастни. Изобщо нямам скрупули да откажа и по-грубо, ако се налага, ако се опитват да му бутат нещо. Научен е, че първо ни пита и тогава приема храна, няма драма ако кажа Не. Солетите също ги ограничаваме, особено ако сме излезли към 10-11 сутринта, защото после няма да си яде обяда. То в повечето случаи не че иска нещо конкретно, просто да си купи нещо, понякога номерът минава и с една вода.
За играчките имам желязна стратегия, особено такива дребни. Ако иска нова играчка, трябва да изхвърли 3 стари. Като предложа да изхвърли някоя любима, много бързо се отказва. Вчера му позволихме от парите, които събра от сурваки да си купи скъпа играчка, която искаше отдавна. Според мен са пари на вятъра, но пък си настояваше, значи наистина я иска. Има рожден ден в края на месеца и честно казано ме изненада с желанията си. Доста са разумни и ще получи всичко, което е поискал.
Опитваме се да му покажем, че може да получи почти всичко, което поиска, стига да е смислено. Но пък още е малък и няма такова влияние от средата, след 10 години определено ще ни е доста по-трудно.
За играчките имам желязна стратегия, особено такива дребни. Ако иска нова играчка, трябва да изхвърли 3 стари. Като предложа да изхвърли някоя любима, много бързо се отказва. Вчера му позволихме от парите, които събра от сурваки да си купи скъпа играчка, която искаше отдавна. Според мен са пари на вятъра, но пък си настояваше, значи наистина я иска. Има рожден ден в края на месеца и честно казано ме изненада с желанията си. Доста са разумни и ще получи всичко, което е поискал.
Опитваме се да му покажем, че може да получи почти всичко, което поиска, стига да е смислено. Но пък още е малък и няма такова влияние от средата, след 10 години определено ще ни е доста по-трудно.
Много са ги разглезили днешните деца. Какво значи след 10 години ще е по-трудно? Аз никога не съм казвала на родителите ми, че искам нещо да ми купят. Нито като дете, нито в гимназиална възраст. В днешно време децата са свикнали те да командват родителите и на всичко да им се угажда.
Когато дъщеря ми беше малка (по-голяма от твоето), бяхме излезли със свекърва ми и когато дъщеря ми поиска нещо, свекърва ми и казваше “ще ти го купим за рождения ден!”. Така детето свикна, като поиска нещо и казваме “ще ти го купим за рождения ден”. Разбира се, до тогава тя е забравила за повечето неща, а ако не е и го купуваме, защото явно го иска, а не е моментно настроение.
И аз го правех този номер за по-скъпите желания. Скъпи подаръци се купуваха 3 пъти годишно – за РД, за Първи юни и за Коледа.
Хем детето има време да си коригира желанието и да си помечтае за придобивката, което определено повишава значението ѝ в неговите очи, хем и за нас не беше непосилно финансово да угаждаме на детските прищевки.
Ежедневно имаше лимит – или една глезотийка на ден (когато беше по-малък и не познаваше стойността на парите), или определена сума, която той да си реши за какво точно да бъде похарчена – атракции в парка, лакомство или дребна, евтина играчка.
И не става въпрос за възможности, а за възпитание. Не е полезно за децата да им се задоволяват веднага всички прищевки – това е сигурен път за възпитаване на нещастни хора. Защото човек, който е лишен от мечти, е най-нещастният човек на земята.
Аз не съм имала никакви стратегии. Казвам, че нямам достатъчно пари и толкова. Или че той има достатъчни неща от определен вид. Всъщност беше много злояд като малък и нищо за храна не е искал, повече играчки искаше. Но като кажа няма, няма. Мрънка колкото да не е без хич, но истерии за материални неща не е правил. Повече се тръшкаше да не се прибираме като излезем.
Тъй като не съм го "залъгвала", а просто му казвах, че нямам достатъчно пари или че просто не е нужно всеки път да се купува, той свикна така. Но не е бил лишаван, достатъчно играчки си имаше.
Тъй като не съм го "залъгвала", а просто му казвах, че нямам достатъчно пари или че просто не е нужно всеки път да се купува, той свикна така. Но не е бил лишаван, достатъчно играчки си имаше.
Аз пък съм искала, но като цяло никога не ми се купуваше. В гимназиална възраст започнах работа, за да мога да си купувам сама каквото искам. Но не го смятам за правилно.
Не смятам, че е толкова лошо да се глезят децата, стига да им се покаже къде е границата. На мен ми е важно да ги научим кое е смислена покупка и кое не, да си ценят парите. И да внимават как се хранят. Опитваме се да му обясняваме коя храна какво прави с тялото му.
След 10 години ще е по-трудно, защото тийнейджърите се влияят от другите, сравняват се, търсят своето място и начин да се самоизразят. Което си е предпоставка да се искат глупости.
В къщи никой не командва никого, но всички спазваме определени правила. Но си угаждаме. Не само на детето, ние също. Както не смятам за редно да получава всичко, което поиска, така и не виждам смисъл да го лишаваме с някаква възпитателна цел. На мен не ми е подействало никак възпитателно, напротив.
Не смятам, че е толкова лошо да се глезят децата, стига да им се покаже къде е границата. На мен ми е важно да ги научим кое е смислена покупка и кое не, да си ценят парите. И да внимават как се хранят. Опитваме се да му обясняваме коя храна какво прави с тялото му.
След 10 години ще е по-трудно, защото тийнейджърите се влияят от другите, сравняват се, търсят своето място и начин да се самоизразят. Което си е предпоставка да се искат глупости.
В къщи никой не командва никого, но всички спазваме определени правила. Но си угаждаме. Не само на детето, ние също. Както не смятам за редно да получава всичко, което поиска, така и не виждам смисъл да го лишаваме с някаква възпитателна цел. На мен не ми е подействало никак възпитателно, напротив.
Днес докато си кротко се возех в гр. транспорт без да искам подслушах разговор между 3 госпожици, видимо 11 - 12 годишни.
Едикой си от класа бил много сладък според едната. Другите веднага се възмутиха, че телефона му бил прост Алкател, а дрехите - тип Илиянци. Не си заслужавало да се занимава с него.
Едикой си от класа бил много сладък според едната. Другите веднага се възмутиха, че телефона му бил прост Алкател, а дрехите - тип Илиянци. Не си заслужавало да се занимава с него.
Какъв е проблемът едно дете да поиска нещо?
О, няма никакъв проблем едно дете да иска нещо. То това му е работата – да иска.
Въпросът е дали, доколко и кога да му се изпълняват исканията и кога и как да се отказват.
Какъв е проблемът едно дете да поиска нещо?
О, няма никакъв проблем едно дете да иска нещо. То това му е работата – да иска.
Въпросът е дали, доколко и кога да му се изпълняват исканията и кога и как да се отказват.
Искат, за мен е нормално.
Както е нормално след някакво време да знаят, какво да си правят труда изобщо да искат.
Както е нормално след някакво време да знаят, какво да си правят труда изобщо да искат.
В този ред на мисли - вкъщи не се сменят телефони постоянно. Буквално се ползват до последно. В момента ММ е с най- старият телефон вкъщи, с малко памет, бавен и с лоша камера. Но ако го ползва само за обаждания и съобщения, не виждаме смисъл да харчим някаква сума за нов, само защото този е морално остарял.
Всеки се простира според чергата си .Децата от малки се ориентират с финансите в семейството, но хубаво е да се научат ,че нещата не падат от небето и всичко си има цена, за която трябва да положат труд и усилия.
Знаят, че скъпи подаръци получават за празниците, и то ако има възможност.
Знаят, че скъпи подаръци получават за празниците, и то ако има възможност.
Препоръчани теми