Сложни отношения и празници

За мен не би имало значение на кой празник ще си събера багажа, ако нещо е в тотален разрез с разбиранията ми за семейство.
Ти си знаеш какви са твоите разбирания... И в крайна сметка, твоите действия са отговор на неговите, ситуацията не е породена от теб, за да поемаш каквато и да е отговорност към него, щото било Коледа.

Тука за всяко разногласие в брака летят съвети за развод.

В моите разбирания, това не е просто разногласие, аз вече казах как го виждам - тормоз. Не прочетохме нито една причина, която е достатъчно тежка, и оправдава решението майката да стои сама на празника. Абсолютна, чиста проба егоизъм и безразличие.

Няма нужда от разводи.
Има нужда от малко твърдост и борба да се чистят особеностите. Има нужда от един твърд разговор, без лъжи и без спестяване.
Не е редно докато скърбиш и мислиш и майка си, да се чудиш как да угодиш на особености. Той трябва да ти е рамо и утеха, а не да бистрим сложни конфигурации и цупене.
Колкото и от когото и да е бил разочарован, трябва да го надживее, за да продължи.
Това не се решава с разводи и караници!
Авторке, не ти е особен мъжа. Просто го извади от позицията, която е заел. Ако продължавате така в един момент ще ти дотежи. Ще спреш да угаждаш, той ще е свикнал и ще протестира и ще стане чудо.

А какво ще стане, ако отидеш ти при майка си? Пак ли развод?
Що не му оставиш децата, ако не са много малки, и наистина да отидеш при нея - ще си сготвите, ще поговорите, потъгувате. Оставането ти при "особняка" си е чист фарс, ясно е че крепиш нещо счупено.

Защо мъжът ти не иска майка ти у вас? Че не обичал роднини и хора не е причина, нито е причина някакъв роднински проблем откъм неговата страна отпреди Н години.
Тук става дума за една овдовяла и друга осиротяла жена, не за избор червената или зелената покривка. Какъв точно е проблемът?

Четох, четох... Ми, аз не мога да си представя как току-що овдовялата ми майка ще плаче сама на Бъдни Вечер, а аз ще си налягам парцалите при сумтящия темерут. Мерси за такъв мъж... Дано наистина да няма повече от емоционален тормоз тук.
Между другото, какъвто пример даваш сега на децата, така ще постъпят и те  с теб един ден... И честно казано ще е напълно заслужено.

Авторке, а ти ще имаш ли сили в тази ситуация да наготвиш 7-9-12 постни манджи, да се радваш на празника и да прегръщаш мъжа ти? А на следващия ден ще успееш ли да не покажеш разочарованието си?
Ако да, няма проблем.
Аз, за съжаление, не бих могла и щях да разваля, дори и неволно, двата празника. Познавам себе си и накрая би се стигнало до скандал, което пак ще доведе до същия ефект - липса на добро настроение у всички.

MeMyselfI много правилно го е написала.
Няма нужда да летят разводи, голяма част от отношенията биха се скрепили, ако единият покаже самочувствие и ясна позиция. Когато вечно отстъпваш в теб се надига негодувание и омраза към партньора, а в него чувство за превъзходство и неуважение към теб.
Авторке, мъжът ти няма да те напусне, защото си поканила майка си. Стига му стъпва на пръсти. Ако пък те е страх от него и затова се съобразяваш, по-добре си събирай багажа и отивай при майка си. Бъдни вечер ти е най-малкият проблем.

Тази ситуация може да е - разочарование и влошаване на отношения с брат, което дава проекции към от отношенията със собствените му родители. "Няма да ходя в нашите, защото брат ми е там!". И като не ходи при неговите родители що да не се възползва и да не се занимава с нейните. Тя мека Мария, те вероятно непретенциозни хорица - радват се и на малкото. Така си го представям.

Авторке, сега не можеш да отвоюваш желанието си, което е съкровенно, правилно и неегоистично, но грешиш, като си мислиш че го правиш в името на семейството. Вероятно децата ти са малки и ги виждаш като безгласни частици от себе си, а не като част от рода. Един ден тези деца ще се опълчат на баща си /нормална част от живота е, особенно ако са момчета/ или ще доведат неподходящи/не много приятни партньори. И като той се нацупи пак ли ще му играеш по свирката? И тях ли няма да каниш? Дай Боже всичко да е цветя и рози, но всички знаем, че живота не е това.
Отстоявай се! Отстоявай желанията, емоциите и нуждите си. Оставяш се да те манипулират! Поставяш себе си след децата, семейството и него. Не, това не е правилно! Повечето тук и да се цупи партньора ще доведат майка си и ще го игнорират, защото в момента ТЯ има повече нужди да получи внимание. Защото е правилно, а той постъпва егоистично. Знаеш го!

Защо приемаш да е нормално да си нещастна на Бъдни вечер. Тревожна, мислеша майка си, гузна.

Отговори ми на един, единствен въпрос - СПОРЕД ТЕБ НА НЕГО ПУКА ЛИ МУ ТИ КАК ЩЕ СЕ ЧУВСТВАШ НА БЪДНИ ВЕЧЕР?

Нали? Веднагически развод! И при мама! Амаха! Ще се съобразява с мъжа си!
Я при мама!

А той кога се съобразява с нея? На Коледа, докато готви за неговите роднини?

"Я при мама" определено е по-добрия вариант от това да седне на една маса с човек, който я е обидил и оскърбил, и режисирано да си играе на "какво прекрасно семейство сме". Освен, ако няма актьорски заложби. Аз нямам и последното нещо, което ще искам е да седна до този човек, па камо ли друго.

Arielle, аз лично говоря за "при мама", ако мъжът й оказва тормоз и насилие и затова е толкова плашлива и я е страх да изяви позиция. Във всички останали случаи бих казала просто да изгради повече самочувствие и да каже на мъжа си какво всъщност мисли, как й се отразява това, да заяви себе си и да покани майка си, щом иска.
Компромис се прави и от двете страни. Ако жената постоянно прави компромиси в името на мъжа си започва да изпитва негодувание и омраза към него, както написах по-горе. Той нека се цупи, ще му мине. А как мразя цупливи мъже... Напомнят ми на наранени момиченца в предбупертетна възраст, свиват се на дивана, не говорят и гледат лошо.

Има хора, които обичат майките си, и това е съвсем приемлив вариант, когато мъжът се окаже психопат/социопат.