Сложни отношения и празници

Виж как сме различни хората. Освен ако караницата не е била "Изяж го ти!", "Не, ти!" не ми харесва хич.

Именно. От караница до караница има яко разлика. Не знам даже как може да се скарат хората или да се притесняват да се уговорят с половинката си на тези теми. Просто защото единият щял да се чувства неудобно от присъствието на майката на жена си… нарушил си комфорта за 1 ден и голяма работа… а това, че жената е със счупено сърце няма значение…

Аз малко се изморих от това състрадалческо отношение в темата. Вдовец/вдовица...... Жалните, сами са. Бягам с 200, когато видя тези навлажнени погледи. Лично аз,  предполагам и други като мен, имаме нужда от едно спокойно приятелско рамо и присъствие. Приятелка ми се обади на 24 Към 10 сутринта. Не ме пита как си/ точно от тези въпроси бягам, как да съм, потъвам и полагам огромни усилия  да дишам/, простичко и с усмивка ми каза, че е време за кафе. Да се стегна и след 15 минути ме чака пред входа.  Ето от това простичко отношение имаме нужда. Знам, че тя е оставила семейството за малко и приготовленията, за да ме измъкне от нас. Това е. Майките не искат да  развалят празниците на децата си. Те знаят, колко са важни тези моменти за тях. Защо ли? Защото след години ще се наложи да живеят само с тези хубави спомени, както ние сега.

Сигурна съм, че майката на авторката е отказала това гостенство. Тя си е останала сама като мен, с моите хубави спомени.
Извинявам се, ако съм избягала от темата,  но усещах, че е необходимо да споделя и нашата гледна точка. Тази, на самотните съпруги/съпрузи. А как щяхме сега да празнуваме двамата...? С чаша червено вино и с топли усмивки......
Весели празници на всички!

През цялото време си измисляш някакви неща? Вероятно за да оправдаеш нещо от своя мироглед и живот, но това не е текущата история. Не оплитай нещата с твоите отношения с близките. Виждаш в мъжа себе си и се опитваш да го оправдаеш. Няма как да стане 100 човека да напишат, че това не е нормално и е мега егоистично, но двама през пост да пишат как всичко е точно и това да се превърне в истина. Не сме в конкурс по надприказване. И милион пъти да повтаряте то няма да стане нормално.
Колкото и да го извъртате - не е ок. Няма значение била ли е майката с тях, била ли е на Коледа, въобще посетила ли ги е, поканена ли е била - значение има само дали авторката ВИДЯ, че е манипулирана от егоист, който по никакъв начин не мисли за нея и нейните чувства и желания. А това трябва да е най-близкия и човек! Заради този човек отблъсква и наранява майка си, която би следвало да е следващия и най-близък човек. Какво ще направи с това знание - тя ще си реши.

Анонимен, а защо смяташ, че цялата мъка и траур се свежда само до загубилия съпруга си родител? Детето/дъщерята също има нужда да усети, че още има връзка с бащиното/старото семейство, има нужда да се погрижи, да съпреживее този момент, с някой който тъжи като него и за същото, като него. Да, знаем ги тези неща - никоя майка не иска децата и да се карат и да си развалят семействата заради нея. Сама ще остане, от мъка ще вие /дет се вика/, но не иска да е в тежест. Но в тази история главния проблем не е останалата сама баба. Та тя може и по-весело да изкара с приятелки. Остаряваме всички и всички малко или много се подготвяме за такива моменти. Да, приемаме самотата и старостта. Това е живота! Но случаят е повод да види, който му стиска да види разбира се, колко партньора му му пука за него. Поставена в подобна ситуация лично за себе си бих се замислила този човек как ще се държи в други житейски изпитания, в които недай Боже да те изостави сам физически или емоционално.

Съгласна съм с дъ Дорис. Майка ми не би се натрапила. Даже ако знае, че не е добре дошла, не би пристъпила прага. Но какъв е тоя мъж, който не би искал да отворим дома за майка ми?

Ми много ясно, че и на мен ми е мъчно за баща ми. Как да не? Аз направих трапеза, но баницата и питката купих. Без фурна съм в момента и на един котлон успях останалите неща. И естествено се сетих как татко готвеше за толкова много хора, винаги като идваха гости, готвеше той и за 20 човека успяваше да отрупа маса. А аз с купената питка и готовата баница. Викам си, ако ме види, ще му стане лошо. Ама най-важното е да сме заедно, а не дали баницата ми е гадна.

Ако майка ми беше останала сама, защото не иска да идва, ок, нямаше да се сърдя. Но тя дойде. Значи така е преценила. С времето ще посвикне да е сама, но в началото е трудно. Първите празници са откакто татко почина.

На имения ни ден (с баща ми и баба ми празнуваме на един и същи ден) ми беше толкова гадно. Хванах влака и отидох при баба. Поне с нея да съм, като татко го няма. Едно време празнувахме тримата заедно. И мама беше тъжна тогава, ама като е около мен и баба, живна.

Едно време свекърва ми лежеше, дали се скатава или е зле ,не знам. Като дойдат другите - син и  всички ,все едно нищо не  е било и весела.
 Сега го разбирам - и аз колкото да ми е криво ,като кажат  идваме се стягам  и почвам да шетам и посрещам, като заминат може два дни да лежа. Като наркотик е да си заедно с близки хора.

Най- много мисля за баща ми по празниците. Доста години минаха откакто си отиде, а все едно е пред очите ми как пече пържолите и нарежда празничната маса.

Както бях писала и планувала по-рано Бъдни вечер прекарах с децата и мъжа ми, майка не пожела да дойде. На Коледа дойде с другите роднини и приятели, които бяхме поканили.

Но все пак си я поканила! Това беше важното!:)

Както масово предрекохме, че ще стане. И за какво беше цялата тема?

Е, не е била, за да ни изпробва пророческите способности.
От 2 варианта, единия сме го познали (ако заради това сме писали).

На мен майка ми почина миналата година само на 59г. по празниците. Баща ми отдавна, бях малка. Тежко е, че не мога дори да й честитя, а камо ли да не я поканя с нас, ако ми е близко. Добре, че приятелите ни и мъжът ми бяха до мен, иначе не знам как шях да изкарам. Разсейваха ме и ми правеха компания. Не искам детето ми един ден така да ме отхвърли в тежък момент, поне да ме попита.. Би ми било много гадно. Трябва да сме хора  в край на сметка, животът е кратък, а близките ни са най-ценното, което имаме.

Заключвам темата.