Къванч Татлъту 💙- минали и бъдещи проекти, партньори-104

Фара и Боран пасват отлично на епохата, в която ще се развива действието.
Много критики отнася момчето, аз бих гледала с удоволствие на неговото място Екин Коч, но смятам, че изборът на този актьор съвсем не е случаен.

Възможно е да видим различен прочит на историята.

"Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему" - началото на един велик роман
Джанан е много силна в отрицателни роли. Знам я още от 1001 нощ. От погледа и в трейлъра разбирам, че няма да е много добродушната и мила , но да видим... Радвам се, че завръща на екран след трудните 2 години, които преживя 🍀

АсДев ли ще им викаме?

Това е въпрос без отговор, татко!
Празникът на влюбените е записан като най-добрият филм, продуциран от Netflix Турция, със силни герои, добра визуална сила и силно усещане за кино...
Неделя, 04 септември 2022 г. Час: 00:01
Йозджан Алпер, когото познаваме с филмите "Есен", "Бъдещето отнема много време" и "Спомените на вятъра", изглежда бързо преодолява разликата от седем години. Филмът на Алпер "Тъмна нощ" ще се срещне с публиката на филмовия фестивал Golden Orange в Анталия следващия месец. Друг филм, „Денят на влюбените“, излиза в платформата Netflix от петък.
Нека вземем бележка от първа ръка за продукцията, която е адаптирана от прочутия едноименен роман на Кемал Варол (продължението на романа, „Babam Bağlama“, също беше публикувано наскоро): Netflix има най-прилично, кинематографично усещане сред всичко, което е заснел в Турция.силен филм "Денят на влюбените". Несъмнено голяма роля за това играе фактът, че режисьор е Йозджан Алпер.

Не съм чел романа „Денят на влюбените“, но темите му безспорно са познати на киното на Йозджан Алпер и очевидно затова е привлякъл вниманието на режисьора. Пътуванията, раните от миналото, музиката и природните теми също са запазена марка на киното на Йозджан Алпер.

На откриването се срещаме с герой на име Юсуф, клишето име, което веднага се приписва на изгубени, мрачни/несигурни мъже като един от безпогрешните помощници на литературата и киното в страната. След точка спряхме да броим колко страдащи има Юсуф в нашето кино през последните 15 години. Но клишето на филма е ограничено до това, особено като се има предвид, че е бизнес на Netflix.

Докато Юсуф, който е адвокат в Кършехир, една вечер си седи у дома, звънецът звъни и на вратата се появява баща му, който го е напуснал преди 25 години. Бащата, любовник на име Хевес Али, напусна Юсуф и майка му и се влюби в други любови и жени. Татко винаги идва с товар. Случва се и тук. Хевес Али има тежко заболяване и посети гроба на майката на Юсуф и поиска някаква прошка. Той ще види Юсуф и ще продължи по пътя си и ще присъства на Фестивала на влюбените в Карс. Юсуф, който научава, че баща му е тежко болен и смята, че сметката за миналото може да бъде отворена и попитана, решава да го придружи на това пътуване.

По време на това пътуване от Кършехир до Карс двамата се колебаят между затварянето на раните от миналото и премахването на коричките им.

Както споменах по-горе, „Денят на влюбените” включва основните мотиви от киното на Йозджан Алпер и режисьорът ги използва умело. Криволичещите пътища, планините, дъждовете, облаците често стават част от историята. Алпер обича да води героите си до ръба на водата, за да види някои от изчисленията на противоположната страна на водата и не пропуска тази възможност и по време на „Деня на влюбените“.

Има още нещо, което Алпер прави много добре. Неговият подход към традицията на менестрелите и тяхната музика. Туристическият имидж, който Netflix дава приоритет при изграждането на истории и изграждането на визуален свят в страни като Турция, не отстъпва място на автентичните модели на истории. Той прави връзката, която е установил с анадолската география, в съответствие с предишното си кино. В своето кино Йозджан Алпер се опитва да подходи към природата като герой, а не като фон. Природата също е елемент, който се развива и трансформира заедно с героите. Употребата тук е подобна. По същия начин той третира традицията на менестрелите нито като изчезнали хора, нито като скъпоценен камък. Продукцията успява да се справи както с ентусиаста Али, така и с приятелите му в техните реалности и да запази дистанция. Страни от разкрасяване и оплакване. „Вижте, имаше такива хора, те все още съществуват“.

Според мен незавършената част от филма е напрежението между баща и син. Никой няма да може да опише напълно това древно напрежение, но изглежда има проблеми при пренасянето на усещането от текста на романа върху образа на киното. Не можем напълно да разберем мотивите на резервираността на бащата относно миналото и гнева на Юсуф. Юсуф каза: „Ти си тръгна преди 25 години. С изключение на изблиците на гняв, които започват с „Чаках те в интернатите“ и се повтарят по същия начин на всеки 20 минути, има много малко моменти, когато това напрежение става видимо. Може да чувстваме, че сдържаността на бащата се превръща в безпомощност на сина, но това не може да се материализира. Тук малко липсва сръчността на Йозджан Алпер в „Есен“ и „Спомени за вятъра“, тъй като той поставя върху героите си тежкото бреме на миналото и ги показва.

Нека добавим още една бележка към раздела за липсващи нарушения. Това е ситуация, в която може би широката аудитория няма да се мотае, но докато го гледам, се забивам. Към финала, докато певците от Фестивала на влюбените отдават почитта си на Хевеш Али и свирят за него, се чува тематичната музика на филма, а не музиката, която те изсвириха. С други думи, тъй като ние, като публика, не чуваме музиката, която чуват героите, ние се отчуждаваме от техните чувства и мисля, че силата на сцената намалява.

В Heves Ali Settar Tanrıöğen преодолява ролята си, както се очакваше. Но трябва да направим специален комплимент на Kıvanç Tatlıtuğ. За разлика от своя съвременник "Jön", актьорът, който поддържа мащаба на характера си широк, продължава да твърди, че може да се справи с всякакви роли във всякакви продукции. Това е една от ролите, които той ще напише от светлата страна на кариерата си. Героите на „Aşıklar Bayram“ са силни, визуалната сила е добра, усещането за кино е много силно, записан е като най-добрият филм, продуциран от Netflix Турция.