ЧРХ и ЧНГ2007 от МНОГОДЕТНИ МАМИ 7

          Емили  на  tanny  има днес рожден ден    Пожелавам и весело и безгрижно детство   
 Варненски момичета,ако малко закъснея не се плашете...ще дойда,но като се има впредвид ,че ще сме на освещаването на апртамента на приятелката ми,а началото е обявено за 13ч...може да се получат малки разминавания с времето  но ще съм на линия 
Ох,боря се с една огромна тиква,че съм решила да спретна по нещо сладичко да занеса пътьом на баба,на мама

При нас първото беше на 100% такса, а второто на 50%, а третото-безплатно. И таксата беше 2лв на ден.Хич не излизаше евтино. Сега са фиксирали такса 40лв и нещата изглеждат наистина по-добри.
Явно си е до община. Но факт е, че в наредбата прочетох прилагателното многодетни и ми стана много драго, че са се сетили за тази по-различна категория  .

Радвам се, че Теди и Йоанчо са се прибрали у дома и бърза адаптация на цялото семейство желая!

Лелее, колко многодетни мами има сега в темичката ни...... Скоро подобна навалица не съм срещала.......

А cvyrche що се отнася до работата - твърде е индивиуално. Лично за себе си мога да кажа,че ми е по-добре като съм си в къщи!
 А за предразсъдъците - смятам,че проблема е в нашите ръце. Ако многодетните мами имат самочувствие, ако се държим на ниво пред всички, дори и да имаме проблеми - то кой ли няма , вкл. и мамите с по-малко деца, и да ни тежи нещо - дори и тогава можем да се държим с достойнство и да даваме добър отпор на всички коментари и приказки негативни по адрес на многодетството ни. Напр. снощи ми хареса много достойното държание на мамата с 9 деца, фактически е родила 10 деца, но едното и детенце е починало. Допадна ми и коментара,които направиха за нея по Канал 1. Така,че ако всяка от нас с радост говори за многодетството си и не се държим като паднали от Марс - съвсем скоро ще заразим с положителна енергия всички около нас и многодетните биха станали повече. А и другите ще се държат към нас така, както ние им позволим и ще стигнат до там - докъдето ние им разрешим! Ако ние самите се уважаваме и се държим с уважение и обич към самите себе си - и другите ще ни уважават и ще се държат с респект към нас!
 Не смятам,че се затъпява по време на майчинство - вихри се такава тема в клюкарника, не смятам,че децата ограничават, не смятам,че повечето деца означават хаос и безредие. Най-ми харесва израза - инвестиция в деца! Всеки инвестира в нещо и там е работата,че те ако инвестират в нещо, то ние инвестираме в деца,а децата никога няма да се превърнат в нещо!
Има време за всичко - време за раждане, време за работа,  време за стоене в къщи, време за нас, време за другите, време за..., време за ..... - стига да си направиш добрата организация, колкото и да е трудно това, постоянен ли си в принципите си и в желанията си - рано или късно ще успееш да си подредиш така живота както на теб най-много ти се иска и така както ти самия ще се чувстваш най-удовлетворен и доволен!

Ето, и аз тук често се оплаквам от разни неща - за което се извинявам, но това по-скоро не е оплакване,а споделяне със съмишленички, защото ежедневието не ни е лесно и най-добре бихме били разбрани от хора със сходни пробелми като нашите! А и казват,че с приятели времето лети по-бързо и по-леко!

Цоцоланке ,Дидка, ,за написаното пак си номер едно ,стана ми едно гордо и хубаво ,че познавам такава мама като теб ,борбена и с такова мислене. 

Не е точно така, Цоцоланке. Аз нямам предвид предразсъдъците относно самото многодетство. Не говоря и за родителството изобщо... Имам предвид, че оставането вкъщи все пак се отразява на работата на човек. Каквото и да си говорим, мъжът ми, на същата възраст, вече има много повече опит и стаж и съответно е по-предпочитан от един хипотетичен работодател, примерно... Аз големите също ги гледах до детска градина и като activna стоях вкъщи 5 години и сега вече година и нещо... И на 31 имам реални три години стаж... Има време за работа, но и годините си вървят... няма как да успее човек да си намери свястна работа ако няма съответните квалификации и естествено опит... а стоейки вкъщи аз не го трупам...
Разбира се, че отглеждането на деца не води до затъпяване, но на мен не ми се иска това да е единственото ми занимание, аз си харесвам работата. Освен това имам нужда и от социалните контакти, които ми дава работата.
НО, на този етап ми е трудно да си оставя детенцето на някой друг - ясла или бавачка. Мисля си, че повече ще страдам по нея, когато съм на работа, отколкото сега страдам по работата си. Само че човек много често сам си създава илюзии. И затова попитах вие как се чувствате или как сте се чувствали... Не съм се жалвала за нещо, а споделих мисли

Не знам за връщането на работа. Аз още не съм се върнала. И направо не мога да си представя, как ще се съобразявам с програма, наложена ми отвън. Получила съм професионална деформация явно - от професията "майка", имам предвид. Защото колкото и да ми е било трудно или натоварено през тези години, винаги съм си била сама мениджър на времето и ангажиментите.

Днес се срещнах със жената, която роди 9-тото си дете в "Шейново". Казва се Димитрина, Диди. Много се зарадва, като научи за нашия клуб и се отприщи да разказва през какви перипетии е преминавала всеки път, когато се е опитвала да получи някаква помощ. Дори тази година са й отказали 70-80 лв. помощ за началото на учебната година, защото нуждата не била инцидентно възникнала. А тя е изпратила на училище 7 ученика. Само най-малкото дете /преди бебето/ е на градина.
Не можахме много да говорим, защото я извикаха в отделението, но се уговорихме да се видим по-нататък, когато се прибере вкъщи. За децата ми разказа, че са 3 момичета и 6 момчета. С момичетата й било много по-лесно, те били много отговорни и самостоятелни, а момчетата били много емоционални и с тях все трябвало да внимава. За съжаление, няма компютър вкъщи, така че не може да се включи в нашите раздумки, но си разменихме телефоните. Може би по-нататък, когато бебето поотрасне, ще започне да идва и на сбирките.

На 33г. съм и имам реално 2г и половина стаж - в това отношение ме изпреварваш.....
Майка,а и не само майка ми, има толкова години трудов стаж,аз не мога да и стъпя на малкия пръст в това отношение,а взима почти минималната пенсия! Не винаги многото стаж гарантира нещо! Докато се пенсионираме кои знае какъв вятър ще задуха!
Социални контакти и сега имам. Не смятам обаче,че многото контакти - като количество - ти запълват нещо в душата! Всяка седмица ние се събираме с приятели, общо взето на 3-4 месеца ходим някъде - макар и за 2 дена - на Предел, в София при приятели и т.н. В последните 2 седмици бяхме все по гости 1 път в седмицата. Това ме обогатява. Защото за мен е важно не количеството, а качеството на общуване. Приятелите,които имам, ми запълват нуждата от общуване. А и най-големият ми приятел е мъжът ми. С него правим толкова много общи неща, че чак понякога се плаша,че сме толкова обвързани един с друг. Ходим на разходки, помага ми в домакинството,аз му помагам в работата, има дни,в които сама се справям с всичко - просто защото той е на работа,но за сметка на това тежките периоди минават и след това си подаряваме дни да сме заедно и да компенсираме липсата! Ето тази седмица - от неделя не съм го виждала в къщи - т.е. само за спане и ядене,но за сметка на това утре и в събота ще сме заедно и ще си подарим нещо - напр. хубава вечеря, разходка из парка, ще отидем да ритаме топка с децата, въобще неща,които вършим заедно цялото семейство. Може и гости да имаме - незнам още!
А - разрови се из старите теми и виж как споделях колко ми е тежко,че ходя на работа! Бях за 6 месеца на работа и накрая се чувствах ужасно! Нямам баби и дядовци. Разчитаме на себе си. Рая напредна с четенето откак съм в къщи. Връщах се ядосана, натоварена с глупости и проблеми от работата,което не ме правеше щастлива! Имах шеф, дето не искам сега да го погледна и на картинка! И за какво всичко това - бях писала и по-рано - децата ми имат нужда от здрава и спокойна майка,а не от нервна и ядосана. Майка от 600км. дойде за да ми помага и децата направо засияха и бяха по-спокойни - имаха обяд, имаха човек,които ги посреща и изпраща, защото аз като изляза сутрин от 7л10 и се връщах вечер най-рано в 17ч и то защото колегите ме пускаха в 16ч за да смогна с децата. А и понякога в петък съм се прибирала по обяд от работа за да си помогна нещо в домакинството.....
Знам,че това стоене в къщи си има своя край и един ден ще ходя на работа,но на този етап от живота ни - аз съм преценила,че съм по - полезна на децата си, отколкото на работодателите!

Също споделям мисли, не те виня за нищо - извинявай ако съм те засегнала с нещо! Просто исках да те окуража! Сега се сещам и за нещо друго -когато имате възможност със съпруга си за да не се чувстваш изолирана от социалния живот - въведете си ден или следобед само за теб! Ние имахме период, в който всеки вторник следобед Лъчо гледаше децата,а аз излизах на кафе или правех каквото си искам! Това беше моето време! Той пък - си имаше също своя ден,в който ритаха мач с децата от квартала и Вили - това беше неговото време! Сега моите приятелки,с които излизахме на кафе - започнаха работа или са в чужбина,или се ожениха и вече се събираме семейно!

Не искам като упрек да прозвучи - но всяко семейство трябва да си намери формулата за да е щастливо! Било мъж да поеме част от ангажиментите в къщи, било децата, но изтощението на жената идва и от това,че всичко е на нея - домакинство, деца, чистене, готвене. А, сега се сетих - като ходих на работа - така ставаше,че често взимах готова храна от стола! Дори понякога ме чакаха след работа и ходихме в стола да вечеряме. Както децата казваха - на ресторант. Но хем на ресторант и децата доволни, хем сме заедно, хем пък не готвя е като се приберем се занимавам с нещо друго,а не с домакинстване, хем не бе много скъпо в този стол и не отиваха много пари!

Това не е насочено само към теб cvyrche - не го приемай лично! Просто споделям с всички вас! Ще се радвам на повече идеи, мнения за т.нар. практично многодетство - т.е. хитринките,които използваме за да ни е по-лек деня! А иначе - всичко е твърде индивидуално - различни темпераменти, характери, светогледи. Така,че - всеки прави своя избор, всеки избира какво да прави с живота си, но и после да е готов с всички последици от този свой избор - както със знак +, така и със знак - !

Извинявайте, ако съм ви станала досадна и много философски настроена и ви казвам неща, които не са нещо ново за вас и които вие добре го знаете! Но наистина ще се радвам да прочета за хитринките във вашите семейства, за нещо,което е ваш патент за щастие - пък може това да стане патент и на моето семейство - откъде знаете! И после да съм ви благодарна цял живот!

Вие сте на ход!

Освен всичко,което си написала секстетно Цвете, казаха,че е преподавател по английски в пловдивския университет и напълно наясно с всякакъв вид контрацепция,че е отговорна и напълно осъзнава какво прави! Мъжът и е сириец по произход - журналист на свободна практика! Издържат се от нейната заплата - 350лв. + детските 150 и нещо казаха, живеят в 4-стаен апартамент и никое от децата няма свое собствено легло. Е, разказах ви новините! Каза майката,че иска още 1 дете за да станат кръгло 10 деца,но мъжът и се притеснявал за здравето и! Сигурно вестниците днес са писали нещо за нея - незнам! Който е чел - да разказва!

Всъщност е преподавател по полски.

Ето още. http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=155914.0

Благодаря ти за линка!

 Дебатите си струват,но никой ли незабеляза,че на стр13 съм писала,че днес си имаме рожденничка  
 немога да пиша ,въпреки,че ми се иска..много съм уморена сега...лека нощ на всички сладки многодетни мами и деца прекрасни 

Честит Рожден Ден на Емили!

Да е жива и здрава, да радва цялото семейство!     

Емили на tanny става днес на 2г.! Да е жива и здрава, и много игрива! 

Честит Рожден Ден на Емили  на  tanny  Да е жива и здрава.Много щастлива! От късмет цял живот да не се отърва!!!!Весел празник на цялото семейство!!!!!
Колкото да работата...ами аз сигурно съм най-грешната майка на света! Много ми е криво...но се налага да работя от как се е родил Яни. Знаех че ще е трудно...но все си мислех че ще се справим!Не знам всъщност справихме ли се обаче.... Яни го гледа бавачка, а вече кака и бати - понеже се налага да работим до късно... Цяла нощ се гушкаме с него и преди обед също си играем двамата...но защо лисе чуствам така виновна?????
Проблема е че в частният бизнес няма почивка и мъжът ми не може да огрее навсякъде. Нужно е да запазим клиентите си /които не ги интересува че имаме 3 деца/ и да спазваме всички срокове.
та така... надявам се да имаме още време и да се погледаме преди да тръгнем на ясла. Мисля това да стане на лятос!