Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Уплаха при бебе на 11 месеца

  • 1 715
  • 19
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 16
Извинявам се за коментара ми, сигурно ще Ви обиди, НО. Какво толкова има да неможеш да гледаш бебе на 11м??
Като го правихте, викнахте ли свекървата?  Пускаш го с проходилката отваряш стаите и му даваш свобода, това е. Няма и да усетиш, че има бебе, или пък да лази.  Най-вероятно се е карала с теб, което е просто супер, но си и в къщата. Така ми е писнало от тия свекърви, и моята се опитваше да крещи, дори да посяга на детето. ММ не знаеше, скарах се с нея, забраних да вика и директно отворих вратата да се маха по възможно най-кроткият и тих начин и го казах, тя продължаваше да стои и да гледа, като бивол. ММ си дойде разказах му, той ме поздрави, че съм я изгонила и говори с нея от там нататък, когато идва е по-ниска от тревата. Ама не сме и в къщата, различно е. Ако бяхме, най-вероятно щях да си тръгна и да не се върна, никой няма право да плаши, да посяга,да подвиква на детето ми. Аз, като нейна майка не го правя въпреки, че е лоша, злояда, палава немога да я ударя, сърце не ми дава. Също и акъли бол ми даваше, като се роди, аз бях на 23 и тя: "ама ти няма да може да го гледаш". Отговорих, че ще го гледам ли, ще го беся ли, мое е аз решавам. Да не е възпитано дете, прави каквото иска (1г и 6м е), но както споменах, не викам, не удрям- обяснявам,  все някога ще разбере какво и говоря малка е.


Разликата тука е че каквото и да стане все аз съм виновна,така ги извъртат нещата.А моя мъж все майка си защитава,като му казах че си взимам детето и си заминавам обаче на другия ден веднага вика аз идвам...

# 16
  • Мнения: 478
Извинявам се за коментара ми, сигурно ще Ви обиди, НО. Какво толкова има да неможеш да гледаш бебе на 11м??
Като го правихте, викнахте ли свекървата?  Пускаш го с проходилката отваряш стаите и му даваш свобода, това е. Няма и да усетиш, че има бебе, или пък да лази.  Най-вероятно се е карала с теб, което е просто супер, но си и в къщата. Така ми е писнало от тия свекърви, и моята се опитваше да крещи, дори да посяга на детето. ММ не знаеше, скарах се с нея, забраних да вика и директно отворих вратата да се маха по възможно най-кроткият и тих начин и го казах, тя продължаваше да стои и да гледа, като бивол. ММ си дойде разказах му, той ме поздрави, че съм я изгонила и говори с нея от там нататък, когато идва е по-ниска от тревата. Ама не сме и в къщата, различно е. Ако бяхме, най-вероятно щях да си тръгна и да не се върна, никой няма право да плаши, да посяга,да подвиква на детето ми. Аз, като нейна майка не го правя въпреки, че е лоша, злояда, палава немога да я ударя, сърце не ми дава. Също и акъли бол ми даваше, като се роди, аз бях на 23 и тя: "ама ти няма да може да го гледаш". Отговорих, че ще го гледам ли, ще го беся ли, мое е аз решавам. Да не е възпитано дете, прави каквото иска (1г и 6м е), но както споменах, не викам, не удрям- обяснявам,  все някога ще разбере какво и говоря малка е.


Разликата тука е че каквото и да стане все аз съм виновна,така ги извъртат нещата.А моя мъж все майка си защитава,като му казах че си взимам детето и си заминавам обаче на другия ден веднага вика аз идвам...


Точно това си мислех, че те юркат всеки както свари. На мъжа ти щом толкова му е ценна мама да си живее с нея, взимай ди детето и се махай. Ще става все по-зле, сестра ми беше така накрая започнаха и да я бият всички включително децата, едва я оттървахме. Иди си сега докато е рано, а и той щом види, че си сериозна може и "да му дойде акъла". Пак повтарям, иди си не си пропилявай здравето и годините с отрепки.

# 17
  • Мнения: 18 299
Нищо му няма на тази възраст. Но е време да спрете скандалите, защото все повече ще разбира. Ако не става от нейна страна, взимаш си детето и излизаш от стаята.

П.П. И не се занимавай с врачки и баячки. Тръгнеш ли по този път, ще ти омотаят главата.

Благодаря за подкрепата,надявам се.Със сърцебиене съм в момента,не се чувствам добре изобщо няколко дни...

Не се безпокой за заекването. Детето, разбира се, се плаши и притеснява, когато се крещи, затова трябва да избягваш скандалите. А ще ги избягваш най-лесно, като си в своята къща. Дори по оскъдно и трудно да ти е, ще видиш, че ще се успокоиш и ти и детето ще се чувствате по-добре. Иначе така накрая ще си скапеш твоето здраве.
Мъжът ти щом е склонен да дойде с теб, говори с него, че се чувстваш зле и се изнасяйте. Направила си грешка като си се полъгала уж да ти помагат, но така винаги се получава по-зле. Не е непоправимо, затова си помисли хубаво как ще стане и се изнасяйте.

# 18
  • Където морето целува небето...
  • Мнения: 2 211
Не отглеждайте детето си в токсична среда! За това къде ще се живее се мисли преди да се роди. А мъж, който защитава майка си и ме натриса да живея при нея "за да ми помага за детето" (все едно вие сте неспособна да се грижете сама???) не е баща на място.
Помислете за вашето добро и това на детето. В този период децата имат нужда от спокойна среда и здрава и усмихната майка. Без нерви, напрежение, скандали.

# 19
  • до най-прекрасния мъж
  • Мнения: 9 225
И аз се чудя какво толкова има да ти помага за бебе на 11 м. Та то вече си става дете, започва да разбира, някои ходят, други поне лазят. Моята я пускам на пода и си играе сама. Обезопасили сме й и я оставям да изследва света. На 13 м е почти, още не ходи. Е, да, дърпа ме за крачола, иска да играем, но като имам работа, играе около мен, наблюдава ме какво правя. Единствено като чистя, я слагам на столчето за хранене, заради препаратите. Една добра организация и всичко е постижимо. И е сготвено, и е изчистено, и е изпрано, и е подредено. Тя е нахранена, разходена, наспана. Имаме време вечер да си играем заедно, да й обяснявам, уча и т.н. Вечер, като си дойде баща й, остава много малко къщна работа, но той я гледа, аз си действам. После той си почива, ние си играем. За всичко има време, аз даже често си лежа, докато тя спи през деня, вечер в 80 % от дните си лягам с нея. Уредите вкъщи работят на пълна мощност - пералня, сушилня, хлебопекарна, кукър. Детето е записано на държавна кухня и поне обяда не й мисля.
При свекърва не се натресох, когато беше новородена и спях по 2 часа на денонощие, та сега ли? Поне за мен, колкото повече расте, по-лесно ми става. И разбира вече, и се заиграва.
Не знам какъв ви е случаят, но аз не бих се съгласила да живея със свекърва, за да ми "помага". Ако толкова иска да помага, да сготви, да изпрати кутийки с храна. Или да дойде, да вземе детето да го изведе за 1 час навън, ти да си оправиш вкъщи. А мъжът ти къде е в схемата? На него не му се занимава или отсъства? В такава враждебна среда не бих си гледала детето. Разкажи повече с какво ти помага, как ти е организиран денят. Мисля, че повечето тук ще дадат идеи как да се организираш, за да нямаш нужда от "помощ".

Общи условия

Активация на акаунт