Котка в апартамент

Благодаря на всички за споделения опит относно белите. Май ако се решим ще трябва да си променим малко начина на живот, като например да внимаваме къде какво оставяме. Миризма, косми и надраскано съм го приела и не ми е проблем, най ме е страх за служебната техника, да не изпочупи лаптопи и монитори. Също и не знам дали няма много да ми пречи докато работя, гледала съм как обичат да полягват на клавиатурата също като готвя се опасявам да не идва да краде пържоли иначе сме се спрели ние на британец, доколкото знам са спокойни характери..

Котките са толкова чисти животни, че ако мирише то ще е определено заради хигиената на хората. Взехме котка и това беше едно от най-добрите ни решения някога, беше непланирано и неочаквано, планът беше да я кастрираме и върнем на село, но беше зима и решихме да изкара зимата вътре, но естествено тя стана част от семейството и се надяваме още дълго да можем да я глезим и обичаме. Но котката е като дете, иска грижи и внимание, както и отдаденост, съобразяване с нейните нужди, просто миризмата не е фактор. Проблемите са при пътувате.

Монитори и лаптопи не виждам как ще счупи, освен ако не е някоя супер дива. За храната трябва да се внимава да не се оставя нищо непокрито, защото от любопитство дори ходят и душат. Преди да разбера, че моят харесва да яде кекс, беше наял един оставен покрит само с найлон.
Като го водихме на ветеринар първия път и обяснявам, че ще го къпем, докторката ми вика - Е, защо ще го къпете?!? Учудих се, де..... ние нашия го къпем, но принципно можело и да не се къпят котките, толкова били чисти.

Техника трудно ще счупи, по-скоро може да надъвче някой кабел от любопитство. Нашата много обича да дъвче лепенките с които се хващат кабелите и се е случвало да опита да надъвче някой от самите кабели. Този проблем решихме, като сложихме от онези пластмасови протектори/органайзери за кабели. Аз работя от вкъщи, по цял ден е край мен и не ми пречи особено, направила съм й нейно легълце върху бюрото и се намества там или в скута ми.

Ние не къпем котката, от специалисти съм чувала, че не се къпят освен ако не са болни и не могат да се справят сами. Не мирише, ако заровиш нос в козината се усеща само нормалната лека телесна миризма, типична за едно коте. Виж, кучетата ги къпехме всеки месец, за разлика от котките те имат много по-силна миризма и се усеща, ако не са къпани.

Също е добре да се внимава да не се оставя достъп на котката до горещ котлон / фурна. Моят котарак явно е правил оглед на печката непосредствено след готвене. По едно време го гледам, че куца и не стъпва на лявата си предна лапичка. Звъня на ветеринарите, те записват час за ортопед. Малко по-късно го разглеждам и виждам един голям мехур на възглавничката. Веднага го закарах на доктор. Казаха, че не е първия случай, редовно ги посещават котета с изгорени лапички. Лечението: мехурът не се пука; възглавничката се маже с крем (цикатридина) и се превързва (медицински бинт). Не че седя с превръзката. За около седмица - 10 дни завехна и се оправи....

Та в този смисъл, трябва да се мисли и къде може да се нарани. Не съм предполагала, че ще се лепне за котлон или фурна

Моят котарак съм го къпала само веднъж - когато го взехме от улицата (бил е домашен, някой се е освободил от него). След това не се е налагало. Доколкото знам, ако няма някаква специална причина (като например да се овъргалял в прах или с нещо друго да се е изцапал), не е желателно котките да се къпят. Но пък някои обичат, или нямат нищо против... всяко животно е различно. Когато бяхме деца, гледахме друг котарак. Не помня причината, която налагаше да го изкъпем, но помня, че трима човека се борихме с него - един държеше котката, втори - душа, а трети - сапуна и търкаше. И всички бяхме изподрани .

И още малко опит да споделя... котките са нощни животни. Стават супер енергични по никое време (т.е. около 4 - 5 - 6 сутринта). Какво ли не правих да го науча да закусва към 7.00 ч. Е, не и не. Качва се на леглото и почва да ми мърка в лицето... нежно, но настоятелно. И не спираше докато не стана да му дам да яде. Зареждане на гранули от вечерта не беше решение. Изяждаше си ги и пак искаше в 5.00 ч. Родих се преди година, когато му взех автоматична хранилка. Пуска му една порция в 5.00, после втора в 5.30 и е готов. Вече не ни буди

Когато вземете коте ще опознаете характера му и постепенно ще се нагодите. Те успяват много успешно да компенсират малките неудобства и пакости, които правят .

Моят нощем спи. Като беше по-малък почваше да дивее към 5-6 ч., но сега вече не. Иначе си спи цяла нощ.

И нашата още през първата годинка свикна да спи нощем. Става около 7, заедно с мъжът ми, а през уикендите чака да се събудим. Обаче веднъж като се събудиш не те оставя да заспиш пак, докато не си получи закуската

Нашата в три през нощта започваше да бута кутиите с обувки, които стояха върху секцията 😉

Еха.... какви благи котета имате Ще кажа на моя да се засрами. А той не само търси ядене, ами и играе и тича все едно някой го гони. Дано като поостарее и той се кротне 😀

Ами тя и нашата понякога си играе рано сутрин, но имам късмет, че любимите й играчки са топчетата Взела съм едни меки, които не се чуват като ги търкаля и не успява да ни събуди като дивее.

Здравей,
Ние имаме коте вкъщи. Никога не са ни казвали, че мирише на котка. Даже хазяите не са усетили. Ще трябва да експериментирате с тоалетната. Някои миришат повече, други - не. (дори да седи на терасата, самата козина се  напоява). Може да пробвате и със спрей, но внимавайте да не отвратите котето, че да спре да ходи.
Нашия котарак периодично го пудрим със сух шампоан и в топлите сезони го къпем. (пада се макс 4 пъти в годината - ако са планирани бани). Храната също може да понамирисва, но може да я държите на място, което лесно може да се проветрява. (не в банята). Сложете на дивана одеала или покривки, които да перете често и не би трябвало да имате проблем.

Вече година и нещо се грижим за едно осиновено котенце. Откакто я взехме тя стана част от нашето семейство - както аз я наричам "любов на четири крака". Няма нищо по-хубаво от това да се грижиш за котка. Да, отначало може да е трудно, но тя ще свикне с навиците, за които вие ще се погрижите да я научите. Само да подчертая, че я гледаме в апартамент. Няма нищо по-хубаво от това да гледаш котка - получаваш любов дори когато не искаш😁

Имаме котка от повече от четири години,  не мога да си представя да живея без нея,  създава такъв уют и е страхотно другарче,никога не се чувствам самотна ,когато няма друг вкъщи. Има си неудобствата и грижите около нея ,но се свиква с това. Посещения при ветеринар, почистване , косми по дрехи и килими, надраскани мебели...това няма значение пред обичта, която това малко създание ни дава, сплотява цялото ни семейство и е част от него!

Котетата са като малки деца. Това установих аз, след като по време на пандемията останах вкъщи и се занимавам нон стоп с него. Използват се подобни методи. Имат нужда от много внимание.
Ще се наложи и да го научите на граници. Британските стават много големи и са своенравни.(нашия е 6кг британец на почти 2г - не е дебел) Трудно ще се справите с него ако отначало го оставите да прави каквото си иска. Може и да реши да ви напада и да прави напук , ако ви има за мекошави или изведнъж започенете да сте груби с него, защото вече не можете да го контролирате. Ние му се караме от малък ( не му крещим като неандерталци), но се държим с него както с палаво дете. Нужен е по-строг тон. Както с децата не е нужно да се пребиват и да им се крещи. Но, трябва да сте твърди. Веднага започват да правят връзката. Случвало се е да се прави на глух нарочно, но тогава леко го пляскам по дупето. (познавам си го и знам, че се прави на луд - както с новородено, мама се научава да разпознава звуци и поведение и не го бия, че да го заболи. Наясно съм, че и то носи душа. Не бих набила и детето си. Но, ако бърка в контакта с вилица, ще го плясна. Ще знае, повече да не ходи там.)  В крайна сметка не се качва на маса, плотове, не си точи ноктите на неопределени за това места. Не се качва на перваза на терасата. С поглед се разбираме. Нашия поне е вокален и успяваме да водим диалог. Говорете му. Сега нямаме проблем с него - никакъв. Майка има котка, с която се държи като с котка :Д никакви граници не се поставят. Прави си каквото си иска. Качва се по масата, катери се по нея, бута всичко, хвърли се от седмия етаж.

Ние също работим от вкъщи, опитайте се да няма много висящи кабели. Единствено телефоните бута, защото кабела за интернета е къс и няма как да го скрием. Бута го неволно, когато минава. Тук не му се карам естествено. Относно клавиатурата - не му давайте да се катери по бюрото и му насочете вниманието другаде. Дайте му някоя гранулка, играчка, ако имате вереме поиграйте с лазер от място (бързо ще се измори и ще заспи).  Аз докато готвя, той седи на стол до мен. Никога не посяга. Ако има интерес му давам да опита. Злояд е и бързо губи интерес, но не се отделя от мен и за секунда. Като цяло винаги сме дупе и гащи и много плаче ако остане сам или види как някой излиза. (не е травмиран от шляпкането, ако някой реши да ме обвини)

Ми, аз от години насам имам една котка, постоянно си я държа в апартамента. Изобщо не мирише, изчиствам след нея (разбира се). Даже наскоро роди малки котенца. Така, че, ако някой си търси нека да се свърже с мен. Но, относно темата. Взимайте си котка, не се притеснявайте, хранете я, грижете се за нея, покажете `и любов, изобщо няма да мирише и така.