Ужас....
Присъединих се и аз. Ще помагам.
Присъединих се и аз. Ще помагам.
- Публикувана: 25 дек. 2022, 09:03 ч.
- Последно мнение: 11 фев. 2023, 08:21 ч.
Любители на кучета - 132
Преди кокера имахме ротвайлерка. По стечение на обстоятелствата се озова у нас, само на 40 дни беше. Ветеринарят доста ни убеждаваше да я заплодим, че даже беше спечелил и свекър ми за идеята с довода: "Знаеш ли колко пари струват". Категорично отказах. А кучето беше с родословие, имахме сертификати. 10 години беше член на семейството, почина седмица преди да се приберем в България. Свекър ми, който в началото беше върл противник да има куче у дома, прекара една нощ на стола до нея във ветеринарната клиника. И след това си я прибра, за да дочака последните си дни у дома. Не разреши да я приспят. Досега не сме кастрирали нито едно куче, което сме имали. Но и никога не сме планирали да ги развъждаме, дори и само веднъж да е. Нали има и мнение, че било полезно поне веднъж женско куче да роди.
Здравейте мили хора с прекрасни кучовци!
Предварително се извинявам, ако задавам тъпи за вас въпроси.
Не разбирам почти нищо от кучета. Имали сме с брат ми две като деца, но на село, на двора. Били са и пуснати, и вързани. Преди време нямаше специални храни и т.н, така че са яли сварени кокали, фенери и подобни.
Мъжът ми по същият начин, но е гледал две големи кучета.
Сега десетгодишният ми син много иска куче. Преговаряме вече повече от година.
Живеем в апартамент, на много висок етаж. Строим и къща в момента, но няма да стане толкова бързо. Т.е в топлите периоди ходим събота и неделя, като идващото лято вече се надявам да оставаме по 2-3-4 дни с преспиване, временно във фургон. Пътуваме и до друго село, не знам как може да стане това вече и с наше куче, защото там също има, но е на двора.
Това, което най-много ме притеснява, е че детето само ще си играе с кучето, а то си иска грижи. И двамата с таткото сме работещи и отсъстваме минимум 10-11 часа на ден от къщи. Някак не си представям, че в момента ставам в 6.15 сутрин, а ще трябва да започна в 5.30 и по-рано, за да разходя кучето...
Моля за съвети и препоръки за порода?
Детето и таткото си мечтаят как за къщата щели да си вземат Овчарка...но им липсва реализъм според мен
Предварително се извинявам, ако задавам тъпи за вас въпроси.
Не разбирам почти нищо от кучета. Имали сме с брат ми две като деца, но на село, на двора. Били са и пуснати, и вързани. Преди време нямаше специални храни и т.н, така че са яли сварени кокали, фенери и подобни.
Мъжът ми по същият начин, но е гледал две големи кучета.
Сега десетгодишният ми син много иска куче. Преговаряме вече повече от година.
Живеем в апартамент, на много висок етаж. Строим и къща в момента, но няма да стане толкова бързо. Т.е в топлите периоди ходим събота и неделя, като идващото лято вече се надявам да оставаме по 2-3-4 дни с преспиване, временно във фургон. Пътуваме и до друго село, не знам как може да стане това вече и с наше куче, защото там също има, но е на двора.
Това, което най-много ме притеснява, е че детето само ще си играе с кучето, а то си иска грижи. И двамата с таткото сме работещи и отсъстваме минимум 10-11 часа на ден от къщи. Някак не си представям, че в момента ставам в 6.15 сутрин, а ще трябва да започна в 5.30 и по-рано, за да разходя кучето...
Моля за съвети и препоръки за порода?
Детето и таткото си мечтаят как за къщата щели да си вземат Овчарка...но им липсва реализъм според мен
Започни да си представяш
Кучето е отговорност на родителя. И докато порасне, се извежда по 5-6 пъти на ден.
И не е само това. Не е добре да е по цял ден само, трябва да инвестираш време в обучение (особено за овчарка!).
10-годишно дете може да извежда малко куче, но трябва много да говорите, че е негово задължение. И пак ще е твое.
Освен това след 8 години синът ти ще отиде някъде да учи... А кучето ще остане.
Във вашия случай бих препоръчала малко куче, което да научите да ходи по нужда в банята например.
Има и дребни породи, чиито стопани изобщо не ги извеждат. Не го разбирам това. Кучето не е играчка.
Кучето е отговорност на родителя. И докато порасне, се извежда по 5-6 пъти на ден.
И не е само това. Не е добре да е по цял ден само, трябва да инвестираш време в обучение (особено за овчарка!).
10-годишно дете може да извежда малко куче, но трябва много да говорите, че е негово задължение. И пак ще е твое.
Освен това след 8 години синът ти ще отиде някъде да учи... А кучето ще остане.
Във вашия случай бих препоръчала малко куче, което да научите да ходи по нужда в банята например.
Има и дребни породи, чиито стопани изобщо не ги извеждат. Не го разбирам това. Кучето не е играчка.
Аз сигурно съм попаднала на дете-еднорог, но въпреки че някой ми взе детето с влизането в пубертета и мога до утре да се оплаквам от нея, по отношение на кучето не важи и се грижи много за него от ден 1.
Взехме кучето (НОК - уточнявам, защото от овчарка до овчарка има Балкан разлика), когато щерката беше 6 клас - насред Ковид, когато 6-ти и 9-ти клас децата мухлясаха вкъщи. Тя изнесе бебешкия период - бърсането вкъщи, когато нас ни няма, извеждането на 3-4-5-6 часа. Също се включи с честото извеждане, когато закъса с бъбреците и пишкаше на 2 часа. Да кажем само с къпането и воденето на ветеринар не участва. Обучава, възпитава, извежда и т.н., ето тия дни става на 2г. кучето. Вече и гадже има, извеждат го заедно. Миналата година два пъти се наложи да е единствената, която се грижи за кучето, докато живеят при баба ѝ - веднъж за седмица, докато правим ремонт и веднъж за 2 седмици, докато намерим с баща ѝ жилище в друга държава. Е, сутрин не го извежда, освен по изключение, въпреки че от няколко седмици имат сделка с баща ѝ в петък сутрин тя да го извежда (излиза се с него преди 6:30), за да го отменя. Вечерните разходки са като цяло нейн ангажимент. Е, ако е навън с приятели няма да я чакаме много ясно. Докато си бяхме България и живеехме в апартамент задължително го извеждаше и на обяд - преди или след училище, в зависимост от смяната.
Но да, ангажиментът е огромен, без значение кой го отнася и как се поделя. С голямо куче си трябва и сериозна социализация и обучение.
Взехме кучето (НОК - уточнявам, защото от овчарка до овчарка има Балкан разлика), когато щерката беше 6 клас - насред Ковид, когато 6-ти и 9-ти клас децата мухлясаха вкъщи. Тя изнесе бебешкия период - бърсането вкъщи, когато нас ни няма, извеждането на 3-4-5-6 часа. Също се включи с честото извеждане, когато закъса с бъбреците и пишкаше на 2 часа. Да кажем само с къпането и воденето на ветеринар не участва. Обучава, възпитава, извежда и т.н., ето тия дни става на 2г. кучето. Вече и гадже има, извеждат го заедно. Миналата година два пъти се наложи да е единствената, която се грижи за кучето, докато живеят при баба ѝ - веднъж за седмица, докато правим ремонт и веднъж за 2 седмици, докато намерим с баща ѝ жилище в друга държава. Е, сутрин не го извежда, освен по изключение, въпреки че от няколко седмици имат сделка с баща ѝ в петък сутрин тя да го извежда (излиза се с него преди 6:30), за да го отменя. Вечерните разходки са като цяло нейн ангажимент. Е, ако е навън с приятели няма да я чакаме много ясно. Докато си бяхме България и живеехме в апартамент задължително го извеждаше и на обяд - преди или след училище, в зависимост от смяната.
Но да, ангажиментът е огромен, без значение кой го отнася и как се поделя. С голямо куче си трябва и сериозна социализация и обучение.
Да кажа и аз.
Ако вземате голяма порода куче трябва да е много добре обучено навън.
Лорейн е смеска между шарпей и питбул и като килограми достигна 26-27. На малкия ми син му беше невъзможно да я извежда по простата причина ,че тя дърпа много.
На мен ми беше трудно да я удържам при положение ,че съм възрастен човек ,камо ли дете.
Като аз имам двама сина и в момента малкия е на 15 а големият е на 21.
Като взехме Лорейн малкия беше на 10. Голям мерак имаха и двамата ,но реално погледнато го отнасяхме аз и мъжът ми като той я извеждане всяка божа сутрин в 6:00 ч.
Ние също сме с куче бебе в къщи.
Но в момента моят мъж е в болнични 1 месец и заради това успяваме с грижите за кучето.
Когато дойде време за извеждане ,ще се разпределяме за извежданията ,защото и двамата сме на смени като малкия ни син обещава да се включи както и големия.
Имай предвид ,че може да недоспиваш хронично докато порасне.
Откакто сме я взели съм спала като хората само веднъж ,защото моят мъж я взе при себе си в хола.
Карам 12 часови дневни и нощни смени.
Малката се казва Белла и е порода френски булдог.
Избрахме тази порода поради няколко причини и едната от тях е ,че породата остава малка ,но масивна.
Ще порасте до 35 см и ще тежи най-много 11 кг.
Мързелива порода са и не изисква разходки по 5-6 пъти на ден ,като изключиш приучаването на ходенето вън за да си свърши работата.
Плюсовете да имаш куче е ,че са много любвеобилни и гушливи. 🥰
Ако вземате голяма порода куче трябва да е много добре обучено навън.
Лорейн е смеска между шарпей и питбул и като килограми достигна 26-27. На малкия ми син му беше невъзможно да я извежда по простата причина ,че тя дърпа много.
На мен ми беше трудно да я удържам при положение ,че съм възрастен човек ,камо ли дете.
Като аз имам двама сина и в момента малкия е на 15 а големият е на 21.
Като взехме Лорейн малкия беше на 10. Голям мерак имаха и двамата ,но реално погледнато го отнасяхме аз и мъжът ми като той я извеждане всяка божа сутрин в 6:00 ч.
Ние също сме с куче бебе в къщи.
Но в момента моят мъж е в болнични 1 месец и заради това успяваме с грижите за кучето.
Когато дойде време за извеждане ,ще се разпределяме за извежданията ,защото и двамата сме на смени като малкия ни син обещава да се включи както и големия.
Имай предвид ,че може да недоспиваш хронично докато порасне.
Откакто сме я взели съм спала като хората само веднъж ,защото моят мъж я взе при себе си в хола.
Карам 12 часови дневни и нощни смени.
Малката се казва Белла и е порода френски булдог.
Избрахме тази порода поради няколко причини и едната от тях е ,че породата остава малка ,но масивна.
Ще порасте до 35 см и ще тежи най-много 11 кг.
Мързелива порода са и не изисква разходки по 5-6 пъти на ден ,като изключиш приучаването на ходенето вън за да си свърши работата.
Плюсовете да имаш куче е ,че са много любвеобилни и гушливи. 🥰
Аз нямам опит с големи породи. Но и малките си искат разходките. За мен е непонятно понеже си научил чихито да пишка на пелена, да не го изкараш два пъти и да го лишиш от физически движения. И намирам за плюс задължението за извеждане. Много хубаво си почивам докато Айк си души тревичките и всеки камък по амнайсет пъти. Въпрос на възприятия е. Приемеш ли го за задължение е досадно. Отговорност е да имаш куче, също като да имаш детенце. Но любовта, която ни дават наистина е невероятно усещане за който го е изпитал.
Ей така ме гушка докато чета книга и почиваме заедно.
Ей така ме гушка докато чета книга и почиваме заедно.
Бях на 14, когато взех първото си куче. Много, много исках куче, това ми беше голяма мечта. Разхождах го аз, бършех вкъщи доколкото мога, що скандали отнесох от майка ми, само аз си знам. Едва не ни изгони и двамата...
Но сутрешните разходки си бяха проблем. Който кучето си реши само - отваряхме му вратата, то се разхождаше и после се прибираше и лаеше да му отворим. Живеехме в блок. Сега подобно нещо е немислимо. За края на 80-те беше нормално.
Но сутрешните разходки си бяха проблем. Който кучето си реши само - отваряхме му вратата, то се разхождаше и после се прибираше и лаеше да му отворим. Живеехме в блок. Сега подобно нещо е немислимо. За края на 80-те беше нормално.
D.P.I. големи сладкиши са бебочка и кучака. Дай му време и ще свикне и съвсем скоро ще са си първи дружки.
Хайде идвайте в НОВАТА ТЕМА.
Хайде идвайте в НОВАТА ТЕМА.