С какво ви дразнят свекървите? - 141

А при мен е конкуриране, целия проблем е, не защо те не гледат детето, а защо майка ми го гледа... И те да не са по-назад... Много ограничени и комплексирани хора са. Свекървата е лелка в детска градина и постоянно е болна и всеки път си измисля различни диагнози... Че било синозит, че било задна хрема, че било от цигарите и тн. Освен това е супер неоправна. Например 100 пъти й показвам как се пуска кафе машината и тя не може да запомни. Не мога да бъда спокойна, ако й оставя детето, през цялото време ще съм на тръни и притеснена, защо да си го причинявам... Пък и както казах вече нямам желание за контакти с тях и дори когато ММ им води детето, аз вътрешно се дразня много, но си мълча и правя компромис, само заради мм. Мисля, че това им е предостатъчно, след всички скандали и проблеми, които ни причиниха. Вече не се виждам и с другите роднини на Мм, защото съм супер очернена пред тях от неговите родители.

Ами чудесно,вече сте разрешили част от проблема.Не се виждате с хора,които не са ви приятни и те нямат възможност да ви критикуват лично,пък какво говорят не трябва да ви засяга.

По принцип не съм фен на ултиматумите, но на твое място щях да поставя такъв на ММ: или свива сармите на родителите си, или го оставям и се връщам при нашите. Един живот живеем и как пък няма да оставя някакви да ми развалят спокойствието.

В отговор на Mei Mei. Етажите са ни напълно отделни, с отделни входове, домакинство и сметки. Напълно самостоятелни сме. Финансовата помощ от тях се изявява във вид на подаръци за детето... На този етап не бих им оставила детето, виждат го в наше присъствие. В предишния пост обясних, защо не бих им оставила детето, освен това, че съм им обидена. Малкия вече е на 8 месеца, доста живо и буйно дете, доста труден за гледане и даже им правя услуга, като не ги ангажирам с това, което е доста отговорно, трудно и притеснително. Не е ли достатъчно, че го виждат често, просто да му се порадват и поиграят с него. Много майки на кое място, дори и това биха забранили, имам такива познати. Искам да сведем контактите си до минимум. На празници и когато се засечем в двора, а мм нека се вижда и контактува колкото иска с тях.Детето, както казах го виждат 3 пъти в седмицата за по час, което не е малко. Мен не смятам, че е нужно да виждат, аз не искам защото се натоварвам и не се чувствам добре.

Не умеят явно да си изразяват потребностите по възпитан и интелигентен начин. Със скандали се постига точно обратното, но има хора, за които това да се държиш човешки е непонятно.
Сигурна съм, че ако е било поставено като тема на нормален и спокоен разговор, сега ситуацията би била друга, но нейсе.
Ти работа при тях така или иначе нямаш. Уважаваш си личното спокойствие и въпреки това е хубаво, че все пак го оставяш на мъжа ти да им го води - дори за малко. Каквито и да са - със сигурност им е мило детето ( НЕ умаловажавам действията им).

Иначе за кафемашината и болежките - излишно го вмъкна, според мен..

Nicole, това, че живеете в една къща е основният проблем. Дори вие да си плащате сметки и да нямате финансова подкрепа от тях, старото поколение си е такова (в голяма част). Смятат, че у тях ли живееш, значи си им длъжен да им ходиш по гайдата. Хора всякакви.

Ако сте в друго жилище сигурно ще ви е по-спокойно.

Да не ти пука кой какво говори по твой адрес. Винаги съм се чудела на хората, които плащат данък обществено мнение. Нека ме оставят на спокойствие, пък да си говорят, че съм най-черната, не ми пречи...

Благодаря за подкрепата, момичета. Това за кафе машината и болежките ги вмъкнах, за да разясня, че освен обидата, не се чувствам спокойна да й оставя детето, защото съм видяла, че е много неоправна в много отношения, дори с елементарни неща не се справя и това, че често е болна също ме притеснява. За съжаление нямаме финансова възможност да се преместиме, а и докато бях бременна мм изтегли заем, който още изплаща и направи ремонт на жилището ни. Имаме прекрасни условия и няма как да се преместиме в квартира с 2 стаи и да плащаме безумно скъп наем. Иначе с удоволствие, мечта ми е да сме далеч от тях.

Моят пример, за помощ / понякога, не като задължение и ежедневие/ и липсата на такава , не визира бебета , а деца на възраст между 6 и 9 години.
Аз всъщност оплаквания нямам, примерите бяха от мои наблюдения, над приятелки и колежки, между другото нито една от тях не ми се е оплаквала , но аз все пак имам очи и ущи и „разбирам, колко им е трудно.
Та за това си коментирам, малко на "чужд гръб", но майките изнемогват, особено ако са с 2 деца.
Факт е , че не се оплакват, стискат зъби и се "извиват", въпросът е до колко се издържа при такъв стрес.
Дали днешните 35 годишни ще стигнат възрастта на бабите си ?

Никол, нямаш проблем със свекървата, имаш проблем с мъжа си. Той се е разкрачил м/у двете позиции, вместо да вземе твоята страна, защото все пак става дума за общото ви дете. И на друг континент да отидете, този проблем няма да изчезне и той ще продължава да натяква, че пренебрегваш родителите му. Аз бих му натрила носа на него, а на свекървата директно ще заявя, че да, няма да давам детето защото първо, смятам, че не се справя както трябва и второ, защото съм обидена. И като са ѝ толкова важни роднините бих се постарала и те да разберат причините

Nicole21, кардинално решение е да се изнесете, друго лесно решение няма. Щом не можете, аз ще дам малко по-различен съвет и той е да гледаш в перспектива. Както на теб ти е болно, че са изгонили майка ти, така и на мъжа ти му е болно, че не се разбираш с родителите му и искаш да ограничиш контакт с тях. Това не се забравя. Да поставяш ултиматуми преди мъжа си "мен или ваще" не е добра опция. Ще започне да негодува срещу теб. Тоест сама ще си развалиш семейството, не роднините му.
Свекърва ти е лелка в детска градина и е отгледала мъжа ти, малко е странно да твърдиш, че не може да се справи с бебе. Разбирам те, ядосваш й се, но погледни по-обективно на нещата. Майка ми и свекърва ми също са неоправни за някои неща, не разбират новите технологии, нито модерните уреди, но могат да гледат деца. Детето ти е колкото твое, толкова и на мъжа ти, съответно те са му баба и дядо и искат да си гледат внучето. Възползвай се, давай им го повече, да остава време за теб, "използвай" ги, вместо да правиш напук. Не е нужно да стоиш с тях и изобщо да комуникирате повече от нужното - водя ви внучето, всичко наред ли беше, добре, взимам си го, чао.

Може ли да дадете етажа под наем и да се изнесеге? Или твоите родители да осигурят нещо?

Ние сме получавали много помощ с децата от родителите ни. И от едните и от другите. Само като са били малки бебета, свекърва ми беше казала, че се притеснява и не сме настоявали. Като пораснаха малко, се включи много ефективно. Разбирам я, и аз съм като нея и ми е притеснено с бебета.
  Затова и съм с настройката, че ще помагам. Ако имат нужда, разбира се и ако искат. За мен връзката с бабите и дядовците е много хубаво нещо, имах такава с моите и се радвам, че сега моите деца също имат. Това ги обогатява.

Осъзнавам, че и в мъжът ми има проблем, осъзнавам, че и аз имам вина, както всеки един участник в дадена ситуация, всички имаме вина в някаква степен. Мъжът ми е добър и ми помага много в отглеждането на детето и с домакинството (оценявам го знам, че малко мъже го правят.) Но има и лоша страна и това е, че е много нервен и избухлив (като родителите си, то си е ген.) Случва се да ми вдига скандали заради тях и да ме заплашва, че ще ме изгони при майка ми. ( На въпроса, защо моите родители не помогнат със жилище. Аз имам само майка, която живее в собствен имот, но твърде малък за всички ни и не може за ни осигури друго жилище, но пък ни помага страшно много и тя.) Оценявам добрите качества на мъжа ми, които не са никак малко и не бих го напуснала, заради лошите му качества, защото всеки човек има и лоша страна, и аз не съм идеална. Искам просто родителите му да спрат да му натякват, защо не каня майка му на гости и защо не им оставям детето. Защото това е максималния компромис, който мога да направя от своя страна, не мога да променя мнението и позицията си и да правя неща на сила ... Мъжът ми не може да им се противопостави, защото когато го е правил, са се скарвали жестоко и не си говорят с дни и той се чувства много зле, после това рефлектира и върху мен и не искам това от него. Проявявам нужното уважение, към тях да се държа добре, да им чиститя празниците, да им поднасям подаръци за празниците и да  позволявам да виждат детето и тн. Но повече от това не мога. Искам да запазя семейството си и не ме интересуват роднините, ама за съжаление се мешат...

Момиче... прочети това пак.

Мислиш ли, че всичко се оправдава с ген? Понеже моят баща беше едър и дебеличък, аз също имам такъв ген, но спортувам и внимавам какво ям, защото не искам да съм едра и дебеличка. Същото е и с нервите, много си ги изпускаше. Ама аз тоя ген гледам да го владея, че да не си съсипа семейството.

Не може да се оправдава това нещо с ген. С нищо не може.

Като ти го каже това, ти как му отговаряш?

Е няма как да оценят мъж който ме заплашва че ще ме прати при мама при всеки скандал. И какво значи много ми помага ? Никога няма да го разбера. Е затова родих на 43 години и никой не може да ме заплашва че ще ме прати при мама. Когато се жените и създавате деца за какво помислихте