Истории на майките с по-големи бебета и деца...

Нека темата да стане за споделените истории на нашето кърмене, на майките с по-големи бебета и деца (защото тези с по-малки тепърва ще изживеят още много моменти!)
Може би когато се съберат повече интересни истории, да ги публикуваме някъде, кой знае

Когато бях бременна и към последните месеци започнах да се замислям за кърменето, слушах от познати по-възрастни жени (от по-младите ми познати нито една не кърми повече от 40 дена) - коя колко е кърмила. Най-дългият срок, който чух, беше 10 месеца, и реших - чудесно, ще покърмя до 10 месеца и стига толкова. Неща като кърмене на поискване и естествено отбиване (кой би помислил дори, че дете над година може да иска да суче?!) изобщо не ми говореха нищо.

Имах голямо желание да закърмя Мая възможно най-скоро след раждането, но успях едва на третия час - въпреки "препоръките" в родилния дом щом ни преместиха в стаята, се измих и си я взех. Родих лесно и бях съвсем бодра, не виждах причина да отлагам. Минаха акушерки, които ми се присмяха за "американския начин" на кърмене, тоест ранно кърмене, казаха ми да държа зърнто с два пръста като цигара - и това бяха всичките практически обяснения, които получих за кърменето.

По съвет на педиатърката кърмех стриктно под час, от едната гърда, без нощно кърмене, редовно давах биберон, с вода помежду, ако плаче...Как плачеше това бебе, и колко съжалявам сега, че съм я слушала! На 40-ия ден се оказа, естествено, че с горните съвети детето не е наддало нищо. Дохранвай! С еди-коя си марка мляко (друг път ще си говорим за докторите-рекламни лица!). Аз имах кърма и се тръшнах, че ще дохранвам с изцедено мляко, защо да го хвърлям, а да давам адаптирано... На другия ден докторицата викнала мъжа ми да го пита какво против имам изкуственото мляко и да го наплаши как детето няма да се развива правилно и ще остане едва ли не инвалид, ако не го дохранваме... Изкара си акъла горкия. От 40-тия ден кърмех със силиконови зърна - не по предназначение, зърната ми бяха наред, но така бебето сучеше по-охотно (махнах ги изцяло чак към 8-ия месец).

До 4-тия месец дохранвах. Тогава си купих "Книга за кърменето" и получих достъп до интернет и чужди сайтове с информация за кърменето. Събрах смелост, премахнах добавката от кърма и минах изцяло на кърмене на поискване, въведох пак нощно кърмене, когато започна да се буди от зъби, спрях да се цедя (най-досадното занимание в живота ми!), и изобщо, направих кърменето едно приятно и много задоволително преживяване и за двете ни с Мая - такова, каквото трябва да е. Реорганизирах изцяло кърменето, научих за късно захранване и естествено отбиване, и разбрах, че това е моят начин.

По въпросите на кърменето с педиатърката повече не съм се съветвала...ясно ви е защо. Нося й да чете статии, но дали има полза, нямам представа.

С прочетената информация разбрах, че благодарение на неправилните съвети сме имали и кърмаческа стачка и объркване на зърното, и сънливо бебе, изобщо - почти всичко накуп, поради незнание и неумение.

Преди една година с помощта на майките тук създадохме този форум за кърмене, за да има повече информация в помощ и подкрепа на новите български майки. Мисля, че вършим страхотна работа, благодаря ви, момичета!

Надявам се скоро да мога да ви поканя и в българския клон на Ла Лече Лига Интернешънъл!

Споделете вашата история тук!

Смених заглавието на темата ,boo.Нека и други майки споделят тяхните истории.Ще е интересно.

Мойте деца са съответно на 8 години и на 8 месеца. Дъщеря ми гледах изцяло по българската схема на захранване. Успях да я кърмя само 1 месец и то с дохранване с формула - защото още от болницата ми я бяха захранили и аз си мислех, че така трябва да се прави, защото нямам достатъчно кърма. Захранвах със сокове, пюрета и т.н. както си е реда. И бях много ентусиазирана за всяко нововъведение. Проблеми с алергии и др.под. нямаме, но се борим с излишни килограми - това обаче май е по-скоро генетично от бащиния й род, въпреки че съм чувала, че бебетата на изкуствено мляко са предразположени към напълняване: знам ли?!
За сина ми, благодарение на този форум още преди да родя изчетох всичко за кърмене на поискване. Избрах болница, в която бебетата са при майките. Щом ме заведоха с бебчо в стаята, изчаках да се събуди и да проплаче и го сложих на гърдата. Човекът все едно само това беше правил - засука веднага. Докато с дъщерята беше различно - бяха й дали първо шише и тя доста се бореше с гърдата, много трудно засука.
Та така, кърмя го и досега, но започвам лека полека да намалявам кърменията и да давам адаптирано мляко сутрин и вечер, защото искам да почвам работа в близките месеци. Пък и той не проявява особен интерес към гърдата, освен когато заспива - тогава друго не ще. Буди се и нощем. Захраних го в петия месец. Първоначално мислех да захраня в шестия, но той проявяваше всички признаци на готовност, а освен това се появи и някакво разстройство, което се оправи веднага след захранването. Прочетох по много сайтове, че е нормална практика да се захранва още в петия месец, ако детето проявява готовност.
Това за нас накратко

Здравейте и от мен
Майка на 2 деца  = дъЩеря на 4 1/2 и син на 20 месеца
И двете ги кърмих на поискване, zа Щеркатак по съвет на майка ми, че тя навремето така успяла да ме иzкара до 6 месец.Естествено осе опита да ми пробута номера с дохраннването и аz като новоиzлюпено майче къде д аспоря с родната си майка я послуШах, вмесот да си седна на Дто ио да давам на детото по често да суче. Както и да е иzкарахме криволяво до 4 месец така и после почнах с опити zа zахранване, пак по съвети на майка ми.
Не че я обвинявам милата ама като нямам кой друг да ми помогне zа съвет (zа тогава говоря, тъй като нямах лична акуШерка която да идва до нас zа комсултации а детския ни лекар само на майтап го иzбиваШе)
Тя добре че Щерката беШе от любопитните та прояде почти веднага с лъжица ама това само на обяд и вечер по малко каШ. ПРеz другот време до края на 6 месец си останахме на кърмене.
После и пуснах и други пюренца  и сокчета и така се отби сама, че остана само вечер ШиШе с мляко.
После zа сина имах вече лична акуШерка и тя ми помогна много с съвети и други неЩа. Сина ми беШе точно на 6 седмиц (една от въzрастите когато бебетата имат скок в растежа) и починан девера ми. ТОва събитие иzвади целия ни живот от равновесие и аz не можех да докарам като хората ритъм да кърмя. Все си мислех че не ми стига млякото = малкия искаШе на час да суче
Тя тогава дойде, прави ми акупунктура и така се спасихме zа пълно кърмене до края на 6 месец. Захранването стана после много бърzо и иzцяло, че се налагаШе поради откаz от гърдата да му давам до 16 месец мляко от ШиШе (полzвах Милумил с Авент). След 16 месец откаzа иzобЩо да пие мляко нито от ШИШе нито от чаШа.
Та и аz мога само да посъветвам младите майчета да се допитват до форума, да слуШат бебетата си какво искат а не тъпите и понякога доста некомпетентни съвети (поне от отва което тука чета) на детските лекари в Бг

Майка ми ме е кърмила до 1г8м. Сестра ми кърми малката си дъщеря до 2г2м. Общо взето това е оформило положителното ми отношение към кърменето. Докато бях бременна, поради широко разпространения мит, че може и да "нямам"кърма, все се притеснявах дали ще успея. Раждането на Ради мина много тежко, беше в кувьоз и ми го дадоха чак на 6-я ден. И въпреки че акушерките подозираха, че няма да иска да суче, той засука сякаш никога нищо друго не е правил;). Не съм се водила особено от съветите на педиатърката ни, понеже живеем в една къща с дядото на мъжа ми, който е педиатър и е бил завеждащ детска консултация в близката поликлиника и съответно шев на педиатърката ни. Та, дядото тогава ни съветваше, да оставя детето да ни води, че не е задължително да пие вода и т.н.  Същевременно  посещавах един чужд форум, който по онова време за мен беше това, което този за много майки сега. От там научих за изключителното кърмене, препоръките за по-късното захранване и т.н.
Първите 3 месеца Ради наддаваше много добре, но през 4-я забелязах как все повече скъсява продължителността на сукане,  гърдите ми не са празни след това или отказва да суче изобщо. Същевременно беше наддал малко. Тогава се разтърсих из нета и се оказа, че сме в кърмаческа стачка заради биберона-залъгалка - можеше да я смуче с часове без да се сети за ядене. Махнах я и нещата се нормализираха.
А за захранването - въпреки, че знаех за захранването към 6 месец, под натиск на роднини и дядото-педиатър, му предложих след 4 месец, но Ради отказваше. Така че спрях. Тоя отказ продължи до края 1-та година.  Не се притеснявах особено, понеже изчетох много неща, а и във форума имаше и други майки, чиито деца отказваха твърда храна до годинката.
Бях толкова щастлива когато Ради стана на 6 месеца и аз все още го кърмех.
Сега Ради е на 2г8м и все още се кърмим и това е едно от най-прекрасните неща, които правим заедно.

И аз, като много други май4ета тук, бях 4увала какви ли не митове за кърменето - как може изобщо да нямаш кърма, или да имаш като коли4ество, но да не е хранителна, колко е трудно и болезнено да се кърми (наша близка все ми казваше, колко мнгоо я е боляло и как карала мъжа си да я щипе по време на кърмене , за да мисли за щипането,а не за болката от кърменето ). О4аквах, 4е ще ми е много трудно, 4е може и да нямам кърма, още пове4е, 4е родих секцио и ми казваха, 4е след секцио по4ти винаги няма кърма .
След раждането дъщеря ми Мила беше 17 дни в болница. На мен ми разрешиха да й нося изцедена кърма след 9-10ия ден, защото първо искаха да ми изследват кърмата, да не са останали антибиотици в нея.
Когато си взехме Мила вкъщи, запо4нах кърмене на 3 4аса през деня, с 6 4аса по4ивка през нощта. Никой не се сети да ми каже, 4е малките бебета (под 3 кг) трябва да су4ат 4есто и денонощно! И аз се 4удех, защо Мила се буди и пла4е през нощта, оба4е нали са ми казали да й давам вода и, ако не иска, да я оставям да попла4е, и така правех. Въпреки това, първата седмица бяхме ка4или 240 грама, но пък на мен не ми стигаха силите и не можех да се наспя. Тогава, пак наша близка, ми каза да кърмя уж на поискване, и през нощта, но (тя така беше 4ула) на не по-малко от 2 4аса (защото ина4е кърмата не се била усвоила още ), а ако бебето се събуди след 1.5 4аса, да му дам вода. Това много ми помогна, макар и да не беше напълно правилно, защото Мила се будеше на 2 4аса, денонощно.
Когато дойде време за захранване, аз категори4но отказвах да давам сокове. Когато Мила стана на 3 месеца, педиатърката й ми се накара, как, ако не я захраня веднага, после няма как на 6 месеца да й дам месо и жълтък, и тя непременно ще направи анемия (още пове4е 4е тя се роди с анемия, нали беше малка и не съвсем доносена). Това ме уплаши, помислих си, 4е ще навредя на детето си и едва и не си правя експерименти,и запо4нах да давам сок - 3 дни подред по 2-3 4аени лъжи4ки. И Мила са запе4е! За мой късмет, на следващата сутрин в "Искрено и ли4но" гостуваше директорката на УНИЦЕФ - България, която каза, 4е имат ве4е едно изклю4ително кърмено бебе в София! Как се зарадвах, няма да ви казвам! Пове4е не давах сокове, Мила веднага се оправи. Свързах се с УНИЦЕФ, запознах се с майката на това 4удо на природата - бебе само на кърма, кърмено на поискване, и, отгоре на вси4ко, вси4ко си му беше наред, дори анемия нямаше! Полу4их прекрасни съвети от майката, убедих се от примера й, 4е това е нещо нормално, ходих и при лекарка, която работи с УНИЦЕФ (все се притеснявах, 4е все пак Мила имаше толкова проблеми след раждането, да не й навредя) и се реших на късно захранване. Подкрепата на лекарката и авторитета на УНИЦЕФ ми помогнаха и за това, да нямам проблеми с близките (от сорта на намеци и натяквания, най-ве4е от страна на майка ми).
Кърмих до 14 месеца, когато Мила се отби сама.
Малко дълго стана , съжалявам   .

Бебето ми се роди 3 кг, доносено, но милото не знаеше как да суче. Трябваше аз да го уча, проблемът беше, че мен нямаше кой да научи. Въпреки че бебетата бяха при нас в родилния, казаха да започна кърменето едва на другия ден (родих в 22 вечерта) и цяла нощ слушах ревове, но кой да се сети, че на това бебе му трябва гърда   На сутринта започнаха моите опити, подтиквана от разни мед. сестри, едната от които каза, че е абсурд да кърмя с хлътнали зърна и аз се отказах, друга след нея дойде и се накара защо не кърмя и се опита да ми покаже. Мислех си, че добавката, която ми дават да яде бебето е голяяяма услуга от тяхна страна и така бебето няма да умре от глад.
Завърнахме се от родилния, педиатърката с идването си изписа едно адаптирано мляко "за всеки случай", даде наставления: през три часа и вода между храненията и си тръгна. Кърмих, изцеждах, кърмих изцеждах, хвърлях кърма, бебето плачеше, но аз чаках да минат 3-те часа.    Баби и дядовци натякваха как държа детето гладно. Отидохме на първа консултация, оказа се че сме наддали 600 гр. и хайде този път добавка. Добре, добавка, но колко? Правихме пробно кърмене един следобяд (когато кърмата по принцип намалява). В кабинета правят ваксинации, децата пищят, аз кърмя и рева, бебето заспа по средата на кърменето, аз съвсем се отчаях. Резултатът беше: изядени 80 мл от желаните 110. Веднага добавка!   Тези 30 мл. са толкова важни!  И пак се започна: рев, защо не мога да го храня това дете, бебето виси на гърдата 40 мин, после давам добавка 10 мин, след нея се чудя да изцеждам по 20 мин (кърма, която хвърлях и дохранвах с адаптирано, защото нали се сещате: кърмата ми не стига) или да го държа изправен пак 20 мин (че много повръщаше) и така ред за следващото хранене. Издържах около 2 седмици така.
Прочетох, че при даване на шише, бебето може да се отбие и започнах даване на добавка с лъжичка. Добре, че бебо отказваше и аз се отказах от добавката съвсем, на мой риск уж приготвях добавката пред бабите, а после си я изпивах сама  
Изкарахме втория месец и като ни претеглиха бяхме наддали 1,200 кг    Голяма радост беше, дадох на бабите адаптираното мляко да си го слагат в кафето и започнах само да кърмя (все още на 3 часа) и да изцеждам след кърмене.
Радостта ми беше кратка: сполетя ни кърмаческа стачка с огъване на дъга и ревове. Добре, че не беше при абсолютно всички хранения и трая 20-на дни.
На 4-5 месеца реших, че това изцеждане не може да продължава вечно, бебо започна да суче значително по-уверено и за моя радост най-после се насукваше за 10-на минути.
После като видях, че нищо страшно не стана като спрях да изцеждам, се престраших да кърмя когато ми е удобно, а не да чакам 3-те часа.
От тогава не съм имала проблеми с кърменето.
И кому бяха нужни всички тези преживелици? Няма да споменавам колко нерви ми костваше да се справя с всичко това.  

Още преди да родя знаех, че ще кърмя. Нямаше алтернатива за мен.
Когато Оги се роди, една акушерка ми показа как да го кърмя и общо взето успяхме от раз. Кърменето не ми тежеше - напротив, надявах се да е по-дълго.
Когато Оги стана на 15 дни, по цялото му тяло изби ситен обрив. Ходихме по лекари и се оформиха три диагнози - претопляне, бактериална инфекция или алергия. Трябваше ни време, за да отхвърлим първите две, остана стряскащата за мен "алергия към белтъка на кравето мляко".
Не знаех нищо за алергиите, аз самата не съм алергична към нищо, в семейството ми няма алергии.
Страха от алергията и безкрайните притеснения повлияха много силно на количеството на кърмата ми и тя намала значително.
Алергологът ме посъветва да задържа кърменето колкото е възможно повече, но не успях. Кърмих само три месеца.

Защо разказвам тази история?
Искам да ви кажа, че алергията към белтъка на млякото не е измислена от лекарите, за да плашат неопитните майки. Има я.
Ако предварително прочетем поне малко за алергията, за диетите, които се налага да спазват кърмещата майка и детето, ако не ни плаши да погледнем по-трезво на "безобидния" обрив, ще кърмим по-дълго!
Няма да го има страха, няма да ги има въпросите "а какво да ям аз, какво да яде детето", няма да я има паниката.
Алергията към белтъка на кравето мляко се израства с времето при повечето деца! Необходими са навременни и адекватни мерки!

Имах голямо желание да кърмя, аз самата съм кърмена 3 месеца и това ми се виждаше малко. Както всяка бъдеща майка, нямах увереност в себе си и "за всеки случай" се запасих с адаптирано мляко, което така и никога не използвах. Бременността и раждането ми протекоха в САЩ и имах възможност и щастието да си избера акушерка привърженичка на естественото раждане и кърменето. Тя ми каза, че трябва да изкарам курс за подготовка за раждане и курс за кърмене. На мен не ми беше ясно защо толкова трябва да се подготвям, но го направих и в последствие оцених ползата. За щастие раждането протече нормално и ми дадоха веднага бебето за кърмене и после си беше при мене, по мое желание. В болницата ако искаш консултация, консултант по кърмене идва в стаята ти и аз се възпозвах от това. Още на втория ден се разраних, защото както ми обясни консултантката по кърмене, бебето не било захващало достатъчно голяма част от ареолата. Показа ми как да му донагласям устенцата за да захване повече. Дадоха ми Лансинох и след няколко дена мазане и правилно поставяне рагадите зарастнаха и никога повече не съм се мазала и не съм имала рагади. След първоначалните дни когато ми трябваха няколко възглавници и специално положение в което да кърмя, като че ли всичко потръгна с изключение на недоспиването. Бебето искаше да суче на всеки час-два, но нали са ми казали 8-12 пъти в денонощие, гледах да мине поне час и половина преди на кърмя пак.
Бяха ме предупредили да не давам биберон, но не ми беше напълно ясно защо. Пък и в болницата заедно с другите неща които ни дадоха за бебето, имаше и биберон. Полека-лека взехме да го даваме, уж за да заспива по-лесно. Но се стигна до положение когато без него в устата не можеше да спи и и падаше по 100 пъти на нощ. Върха беше на около 3 месеца когато заради него почна кърмаческа стачка. Тогава не знаех какво е кърмаческа стачка, какво я причинява и как може да се преодолее. Водих детето на лекар - щом не яде, трябва да е болно. Педиатърката рече, че сигурно му е запушено носленцето от хрема и затова не ще да суче. Нищо подобно. Хрема така и не се появи, а тя продължава да се дърпа от мен и да пищи. За щастие изрових в страницата на La Leche League обяснение на странното поведение и след 2 седмици кърмене само в сънено състояние и махане на биберона завинаги, нещата се оправиха.
Бях си поставила за цел да кърмя до годинка, но годинката дойде и замина, а детенце не искаше и да знае, че вече не му се полага да суче според представите на обществото. Така че продължихме до 2 г и 5 м, когато се отби сама но с окуражаване от моя страна.

Аз и сестра ми не сме кърмени, моят съпруг – също. Кърменето не ми влизаше в плановете въобще. Когато се роди синът ми, точно се бях дипломирала и започнала хубава работа. Идеята беше след три месеца да съм се върнала там и дори да ходя на няколкомесечна специализация в чужбина.Е, нищо не стана така.
      През първия месец малкия се скъсваше от рев. Естествено, че е ставало дума за колики, но вместо това майката на мъжа ми предположи,че детето гладува и заяви, че ще отиде до аптеката за кутия “Хумана”. Това безкрайно ме обиди, защото го приех като намек, че не мога да си гледам добре детето. Така че реших, ако ще турско да става, но детето ще суче. По-скоро напук, отколкото заради това, че съм осъзнавала ползите от кърменето, освен най-абстрактно. И понеже бебето ревеше непрекъснато, аз му тиках цицата в устата при всяко изреваване – денем и нощем. Участъковата лекарка беше против, ама той ревеше на мойта глава. Свеки също беше против и беше убедена, че детето гладува заради моя инат. Когато синковеца стана на 1 месец и го претеглихме, се оказа, че е качил 1500 г. Гладувал! Така на глад си откара още два месеца по кило и половина прираст, а после почна да наддава само по един килограм месечно. Приличаше на кит и участъковата твърдеше, че тайно го тъпча с “Хумана” и не си признавам.
       Когато стана на 3 месеца, пак по съвет на лекарката, заместих обедното хранене с пюре. И се сдобих с 40градусова температура, треска и пр. екстри. Няма да описвам ходенето по мъките, включващо съвети от рода на “Що не се изцеждаш редовно” – Ми цедя се, ей на по един компотен буркан на ден изцеждам. “Това не може да е вярно, детето ти сигурно гладува! И сега какво, не щеш да кърмиш. Аман от безотговорни жени, майка ми било това!” и пр. Междувременно идеите ми за работа и кариера бяха направили пълен завой и единствената ми мисъл беше как да се справя с лудницата, в която бях попаднала – сама, с мъж войник-висшист, с някакво мизерно майчинство и хронично висока температура, без грам свободно време, защото или кърмех, или готвех, или цедях.
           Накрая баща ми взе нещата в свои ръце и ме заведе на доктор “на частно”. Въпросният хирург ме разпита как я караме с режима на бебо и като чу за заместените вече две хранения, побесня. Такива неща каза за педиатрите, че ........ Накрая ми обясни, че първо се дава цица, а после – каквото е поръчало педито, пък ако детето яде, яде, ако не яде – друг път. Така се върнах на режима “кърмене на поискване, денонощно”.  За 1995 година това си беше най-безотговорното нещо, което можеше да направи една майка. Затова гледах да не се хваля. Сега разбирам каква новаторка съм била. Спирам дотук, защото стана много дълго. Тъжното е, че открих на собствен гръб, по пътя на пробата и грешката това, което баба ми и прабаба ми са знаели от майките си, но нашите майки от криворазбрана цивилизация са се постарали да забравят.

Аз бях изчела достатъчно материал за кърменето преди да родя (от клуба в дир.бг), че да ми е ясно кой е правилният начин за това. Обаче от криворазбрано чувство за ред и дисциплина, както и поради болезнени зърна, реших да кърмя през 3 часа.

От нощната пауза сама се отказах след 2 безсънни нощи Детенцето си плачеше между храненията,аз давах вода, чайче против колики... мъка За 25 дни беше отслабнала 100г горкичката. Тук почнаха същинските противоречия с педиатърката...

Всъщност същественото е, че в този момент получих така нужната ми подкрепа за изключителното кърмене от съпруга си и от една мама от клуба в дира, за което съм им много благодарна. В такива моменти на притеснение за детето, самото знание какво трябва да се направи не е достатъчно. Даването на добавката е доста по-лесен и примамлив вариант, особено за ужасно притеснени майки... Та зарязах всякакъв ред и дисциплина, махнах биберони, води, чай и кърмех при всеки плач. Милото детенце не ме пусна да стана от леглото през първите 2 дни - пускаше гърдата за не повече от 15 минути, не можеше да се нарадва на изобилието За 5 дни наддаде 200г, за още 5 дни - още 200 и постепенно нещата се нормализираха.

Захраних я след навършване на 6 месеца, като винаги съм се водела от нейните предпочитания. Общо взето съм се движела по схемите за най-късно захранване: глутен - след 8-ми месец; алергизиращи плодове, млечни и жълтък след годинката и пр.

Вече повече от 13 месеца се кърмим с Андреа на същия принцип и това е най-хубавото взаимно преживяване. Така се надявам да бъде докато тя иска

Местя по предназначение.

първото си дете го кърмих 6 месеца по стария метод - под час, с почивка през нощта, с предлагане на водичка, сокове от втория месец, знаете за какво става дума... очудващо от гледна точка на сегашните ми представи кърменето си вървеше идеално - кърма имах достатъчно докато нямаше заместени хранения(четвъртия месец), бебето си наддаваше по килограм на месец, за ядене се будеше нощем само първия месец и то по веднъж. петия месец кърмата ми започна да намалява, шестия започнах да дохранвам и в началото на седмия я отбих под уверението на педиатърката и, че няма смисъл повече да кърмя. с второто тотално се провалих - въпреки голямото си желание го кърмих малко повече от четири месеца и то с дохранване след втория. кърмата ми беше малко, направих мастит и още повече намаля и нямах нужните знания и увереност да я възстановя и да продължа кърменето. третото си дете обаче, кърмих до 15-тия му месец. пак направих мастит, но благодарение на малко помощ от консултант по кърменето (информация за хапчета и билки за увеличаване на кърмата), всичко прочетено, включително в клуба на майките в дир-а, успях да се справя с кризата макар и да се наложи синът ми да изяде цяла кутия формула  до тогава . опита каша на пет месеца, пюрета на шест, първото му заместено хранене беше някъде осмия месец, нищо не е отказвал да опита, всичко предложено си хапваше с апетит   . отби се по собствено желание напълно самостоятелно, като последно ме търсеше за сукане само нощем.

Ето и нашата история.

Родих секцио.Кърма нямах. Не слизаше, а толкова исках да кърмя детето си. Позната педиатърка и хомеопат ми изписа хомеопатично лекарство , от което ми слезе кърма като за световно.Жалко че нямаше на кого да давам излишните количества. Но имах проблем, не можех да накарам бебето да захапе зърното. Акушерките ме ругаеха и ме изкарваха абсолютна некадърница,че не мога да си нахраня детето.Като спяло шамари да му бия. Как да го направя това нещо???
Разплакана при следващото кърмене се обадих на въпросната педиатърка.Жената се отзова веднага.Поразбуди Борко,напъха му зърното в устата и се започна великото кърмене;-)
Да ама не , тариката свикнал че ще има шише и цокна 2 пъти и толкоз.Това се повтаряше до момента в който дежурната педиатърка му спря добавката. Започнахме да се кърмим нормално.
Изписаха ме с ужасно наранени и кървящи зърна , въпреки че по време на бременността си подготвях гърдите за кърмене.
Първата седмица плачех и кърмех(не съм герой , просто инат).
Така започнахме . Аз по съвет на педиатърката кърмех на поискване. За 1 месец наддаде 1.500. Кърмех и изхвърлях на всяко хранене по около 120 гр.
Втория месец Борко сам се отказа от нощното хранене.Към втория започна да си прави сам режим - хранене на 2.5 - 3 часа.
Първото сокче изпихме на 5 месеца. Плодово пюре на 5.5, зеленчуково на 6.
Бях студентка.Отидох на изпит и оставих кърма в шише.Таткото го хранил. Прибирам се , а наш умник не ще цици.Иска изцедено мляко. Е не стана на неговата.5 часа рева.Зареве , аз дам цица той не ще.Добре. Чакам. И така след като нямаше шише си поцока пак.
На 6 м се разболя. Беше много хремав и аз се изцеждах, за да пие кърма.Добре но пак чакаше след това човека шишето.Приложих стария метод.
Кърмих до 10 месеца. Кърмата ми беше ужасно намаляла и нямаше какво да се яде.
Не съжалявам че кърмих. Ангажиращо е , нямаш свободно време, но близостта която се създава нищо не може да я замени!

Като чета историите тук, и отново се насълзявам, от радост, че открихме правилното кърмене почти навреме, и от гняв, че е толкова трудно за майките у нас да получат адекватна информация.

Като майка за първи път положих всички старания, ходих на курс за бременни в Щейново (казаха ни, че се кърми на 3 ч. и се дава вода), срещнах се с майките от курса, които родиха преди мен, за да получа инфо, изчетох книгите за бременни - изобщо, каквото зависеше от мен, го направих.

При първото кърмене (на втория ден чак ми дадоха детенцето, след принудително секцио) Ирина захапа много добре и нямахме проблеми. На третия ден обаче ми тръгна силно коластрата, Ирина проспа едно кърмене - цял час не можах да я събудя, гърдите се препълниха, вдигнах температура, почнах да се цедя, на следващото носене на детето ми казаха да не кърмя (заради температурата и аналгина може би), и аз дадох формулата, но детето я изпи за 5 мин. и пищи от глад. Побърках се, аз чакам тя да се успокои, да я сложа в креватчето и да се цедя, а тя пищи цял час. Викнах акушерка, питах я какво да правя, поисках още формула или поне вода. А тя каза: "Бебетата плачат, не знаете ли". И това беше. Не знам как се е отразило това преживяване на детенцето ми, но мен ме травмира за много месеци напред, особено като прочетох в последствие "Книга за кърменето" и разбрах каква глупост съм направила, подведена от акушерките.

Като се прибрахме в къщи, веднага я сложих на гърдата и реших, че ще храня когато тя поиска - но не очаквах, че това значи почти непрестанно в началото. Кърмата ми намаля и почнах да дохранвам с формула. Тогава ми се обади приятелка от Германия и ми се накара. Каза ми да престана с добавките, да храня колкото бебето иска, изобщо - светна ме в много неща. Продължих да чета - дори и в Спок пише, че в началото е нормално да се храни по-често, не на 3 часа. И така с много мъки постигнах регулиране на кърмата и изключително кърмене почти до 6я месец. На 3я месец попаднах на "Книга за кърменето" и всичко си дойде на мястото. А после попаднах и на форума, и много се зарадвах, че и у нас информацията за кърменето е достъпна, макар че аз вече знаех най-важното.

Сега сме на 16 м. и още се кърмим, и нямям намерение да отбивам, докато Ирина сама не пожелае това. Не се чувствам "майка героиня", както казват много майки, като разберат, че още кърмя. Кърменето не е мъчение, то е удоволствие и за двете ни и нещо много природно и естествено. Не мисля също, че кърмещите сме "по-добри майки" от некърмещите: просто сме имали късмет да научим някои неща навреме. Заслугата ми е главно в това, че търсих информация, доверих се на детето си и не се предоверих на лекарите.

Затова и смятам, че сме длъжни да разпространяваме информацията за кърменето сред майките, да популяризираме нещо, което е колкото естествено и проверено от хилядолетния опит на жените преди нас, толкова и съвременно и доказано от най-новите научни изследвания. Има много предразсъдъци, много невежество, много съпротива и неразбиране спрямо кърменето у нас (за съжаление дори и сред медицинските среди). Затова е много трудно, но си струва, и вярвам, че след няколко години това ще е НАЧИНЪТ, другото ще са алтернативите.

Аз, за разлика от някои майки тук, бях достатъчно информирана за "американския начин". Като бях бременна  нямаше български сайтове за бременност и отглеждане на детето, и се ровех предимно в американски. Бях надъхана какви са некадърници българските лекари и как не разбират от бебета. Опитът, обаче, ме направи по-умерена.

В болницата - пълна скръб. Не че не искаха, акушерките не знаеха какво да посъветват майките за кърменето. Бяха едни младички... Бебето ми не можеше да засуче. Мляскаше, мляскаше, и нищо. Хранеха го от шише, макар че изрично бях казала че не искам. В Русе тогава имаше само една болница - държавната, която е ужасно мизерна и бебетата са отделно от майките. Казаха ми че зърната ми били много малки /синът ми после, като се научи да суче, лапваше половината гърда, изобщо не му пречеха зърната/.
От 3800, колкото се роди, го изписаха 3450. Неонатоложката ме извика и каза, че задължително трябва да го храня от шише.

След изписването нещата коренно се промениха. Под влияние на разни западни книги се бях уговорила с една акушерка, която ни беше позната и също работеше в неонатология, но при недоносените, да идва вкъщи първите дни да помага с бебето. Чувствах се напълно неопитна, а майка ми беше в паника. Исках да разчетам на някого. Тази жена промени всичко. Беше възмутена, че са го дохранвали и каза, че бебето може спокоино да изкара 1-2 дни на "водна пауза", докато слезе кърмата на майката. Аз обаче имах кърма. Хвана ме и започна за ме цеди като коза, докато тръгне по-силно, за да бъде по-лесно на бебето да засуче. И той сучеше. Само ме  е яд , че коластрата почти я изцедихме, да е хапнал съвсем малко, но кърмата беше слязла и щяха да ми отекат гърдите. Първите два дни тази жена беше неотлъчно до мен при всяко кърмене, тя научи мъжа ми да къпе бебето, тя му махна пъпчето, изобщо беше безценна за една неопитна майка. Научи ме да се цедя на ръка и така и не използвах помпа, просто ми беше много удобно така. Ако не беше тя сигурно щях да се откажа от кърменето.

Личната лекарка също беше много адекватна. Беше абсолютно "за" кърменето. Каза че не е за строг режим на три часа, и че бебето не е машина, но ме посъветва да не го храня по-често от 2 часа, за да може да се смила старата порция кърма и да не се претоварва стомахчето. Стори ми се логично и се стараех да го спазвам. Първите няколко дни бяхме на по-свободен режим, но ми беше много трудно. Първо, бебето беше много неспокойно, оказа се че характерът му е такъв, и аз като неопитна майка не можех въобще да различавам гладно ли е, изморено ли е, мокро ли е. А и плачът започва да се диференцира по-късно. Второ, не се хранеше пълноценно. Хапваше по малко, и заспиваше. Трето, бях изтощена. Не можех да дремна въобще, да не говорим за някакво планиране. Реших да затегна режима. Постепенно, напредвайки с минути, успях да постигна хранене на три часа. Приблизително,  разбира се. Ако е гладен, го кърмех на 2 и половина, ако спи, на 3 и половина, но като цяло схемата се задържаше постоянна. Не е страдал въобще и се отрази добре и на двама ни. Първите 2 седмици го хранех на всеки три часа. После сам започна да прескача храненето в 12 през нощта, а сред втория месец се отказа, с малко натиск , и от второто нощно хранене. Така, във взаимодействие с бебето, без да му налагам нищо твърдо, а възползвайки се от склонностите му, му създадох режим, от който и двамата се чувствахме добре.

Бях против ранното захранване, но ми стигна смелост да го отложа само с 1 месец. Никой около мен него правеше, нямах никаква подкрепа освен някакви американски сайтове. Започнахме след третия месец със сокчетата, и ужасно му харесваха, след четвъртия с пюретата, и т. н. всичко с един месец след приетото у нас. С второ бебе бих изчакала повече.
След хранене , ако иска, винаги чу давах да суче, нещо като десерт, и той не отказваше.
Кърмих 9 месеца и 10 дни и се отказах, защото забелязах, че синът ми ме ползва повече за играчка и успокоение, и като че ли беше загубил интерес към кърмата. Реших един ден и спрях. Не се наложи да се изцеждам, както имах кърма така изведнъж спря. А той сякаш изведнъж забрави да иска. Просто всичко приключи "по взаимно съгласие".
Сега е много привързан към мен, бяха ме предупредили, че става така ако кърмя повече от 5-6 месеца. Дали е затова, не знам.

Ето и нашата история:
През бременността не ме интересуваше особено дали ще кърмя или не, тогава повече ме вълнуваше страхът от предстоящото раждане и т.н. Когато родих (в Шуменската болница) ми казаха, че трябва да изчакам 6 часа и тогава да закърмя бебето. И аз изчаках, по едно време дойде една сестра и ми показа как се прави. Отначало имаше само коластра на капки, а аз се чудех има ли бебето въобще какво да суче. Но явно намираше нещо. Караха ме да се изцеждам, за да дойдела кърма, а аз не виждах нужда и много не ги слушах. Но тя си дойде така или иначе. В болницата ме научиха, че трябва да се кърми в строго определени часове и през нощта да не се кърми (може би затова бебка ревеше по цяла нощ, докато бяхме там и се чудех какво да я правя).
Обще взето не съм имала проблеми с кърменето. Като излязохме от болницата, кърмата си дойде, дори не знам кога точно, и се мъчехме да се кърмим на 3 часа приблизително, вкл. 2 пъти през нощта. След 2 месеца тя сама се отказа от нощното кърмене. Единствените проблеми ми бяха 2 мастита с висока температура (за единия писах и тук), от които се оправих за няколко дена.
Към втори месец се преместихме в Карлово и тукашното GP веднага ни пита почнали ли сме сокчетата. Тогава още не знаех за късно захранване и т.н. и наистина почнах по малко. После четох тук да не се дават сокове до 6 м. и бях много учудена. Майка ми се караше да не чета глупости в Интернет, а да си слушам лекарката. По някое време започнах и плодови пюрета, на около 3 м. Обаче постепенно се убедих, че няма нужда от тези сокчета и пюрета. Аз се мъчех да й ги тикам, тя търсеше да суче.   Но продължих от време на време да ги давам (объркана между четеното в Интернет и натиска на майка ми, както и многото познати, никоя от които не знаеше за късното захранване и ми се чудеха), но само плодови. Не послушах GP-то на 4 месеца да заместя обедното хранене със зеленчуково пюре, и си продължихме почти само на кърма. По-сериозното захранване беше към края на шестия месец.
Сега беба си яде почти всичко и още се кърмим почти след всяко ядене, макар че от няколко дена като види гърда, почва да се дърпа и с малко зор засуква, а понякога и не ще - може пък и да е решила, че вече е голяма.   Не знам докога ще суче, тя ще си покаже.
Не разбирам защо някои наричат дълго кърмещите майки "героини", за мен това е всъщност улеснение (безплатна храна и винаги на разположение   ), затова не бързам да я отбивам - докато е важно да приема предимно млечна храна, смятам, че е най-добре и най-лесно да е кърма, щом има така или иначе.

Сега, понеже вече много от бебетата през 2005 са големи, търчащи деца, част от които вече и не сучат - възродявам темата
Най-удачните разкази мисля да сложа на блога си Дерзайте!

Хайде и аз да се включа с моята история.
Аз-бременна, хабер си нямам от гледане на дете. Започнах да чета всички форуми наред, знаете ги... Записвах си всичко, което ми се струваше важно и полезно. В последствие си направих отделни папки със събраната информация, една от тях за кърменето, така че нямах нужда да купувам някакви книги за отглеждане на бебета. Взех си въпросната папка в болницата, когато родих. Честно казано беше ми все едно дали ще кърмя или не, т.е. не си го бях поставила за цел, ако стане-стане, ако не-еми има АМ, какво толкова. Понятие си нямах от хранене с АМ, изобщо не бях чела нищо по въпроса, не бях си купила кьораво шише, нито АМ за резерва. През бременността не съм си подготвяла гърдите, лекарката ми каза, че нямало смисъл. Тъй като бях чела какви ли не истории по въпроса, бях си приготвила силиконови зърна и крем ако се наложи (в крайна сметка нищо от това не ми потрябва, нямах никакви проблеми!). Когато бебето се роди, ми го дадоха веднага. Сестрата ме пита дали ще кърмя, извади ми цицата, обясни ми с 2 думи какво да правя, което аз вече на теория знаех. Бебчето засмука като прахосмукачка. Беше си с мен през всичките дни, с изключение от 23 до 5 ч. През цялото време само съм го кърмила, т.е. давах гърдата, дали излизаше нещо не знам, не съм се стискала и не не съм гледаха, но щом се събудеше или ревнеше аз си давах, всяка по 15-20 мин, като ги редувах, както пишеше. Веднъж повиках сестрата да му дадат АМ, че много ревеше и мислех, че е гладен, но тя ми го върна и каза, че отказва шишето. Дали са му давали АМ през нощта-не знам, мисля, че не, все ми казваха, че спял. Така си я подкарах и като се прибрахме от болницата. Давах гърдата на поразия, щом плачеше или беше неспокоен, аз все предлагах, така детето се успокояваше моментално и си заспиваше (ние не искахме залъгалка). По време на кърмене адски ми се приспиваше и ужасно ожаднявах, но това беше само в началото. Не съм гледала часове, случвало се е да се кърмим и през половин час, не ми е повръщал от претоварване на стомаха. Вода и чай не давах. Колики почти не сме имали. Веднъж майка ми пробва да даде изцедена кърма от шише, но Алекс упорито отказваше. Така първите 2 -3 месеца ги изкарах предимно в къщи в кърмене. Е, излизахме всеки ден, но гледах да е наблизо, че не знаех кога ще му дойде момента, а ме беше срам да кърмя на вън. Майка малко се опита да ми се кара за това безразборно кърмене, но бързо разбра, че вече има нови схващания и спря да коментира. Виж, със свекито се оправях по-трудно, тя се опитваше да пробутва чайче от лайка, да не ми дава детето, защото не били минали 3 часа, да му бута на сила залъгалката, а горкото ми дете се съдира от рев ! Много бързо Алекс се отказа от нощните манджи и ми спеше по 6-7 часа. Надаваше нормално. Педито не ми се бъркаше изобщо, щом кърмя и детето е добре, значи всичко е наред.
След 3 месец Алекс започна да сучи общо взето през 3 часа, като сам си го направи, без да имаме точни часове. Малко беше неудобно, никога не можех да планирам нещо предварително с уговорен час. Ако се наложеше да ходя накъде винаги го правех между 2 кърмения, съвсем на бързо.
Дойде момента обаче и на проблемите. Към 4-ия месец Алекс започна да се буди нощем, първо 1 път, после 2 пъти и т.н, прогресивно броят на буденията се увеличаваха, та и до ден днешен, вече не ги броя . Започна да губи интерес към кърменето, много трудно успявах да го нахраня, сякаш не беше гладен. Случвало се е да прави паузи от по 6 часа през деня. Друг на мое място би си помисли, че детето с отбива и сигурно би започнал с адаптето. Аз обаче не посмях, пробвах веднъж, но разбрах, че Алекс има все още тази неприязън към шишето, освен това не знаеше какво е то и за какво служи, може би не му харесваше вкуса на млякото, установих, че ме мързи да преварявам води, мия шишета и изобщо не бях настоятелна. Продължихме да се кърмим на поискавне с големи мъки! Това според мен беше някакъв вид кърмаческа стачка, която трая до към 7-ия му месец.  На 6 месеца захраних, като очевидно детето не показваше никакви признаци на интерес към храната. Мъчих го известно време и спрях. Така се пробвахме да се захраним дълго време. На практика до към годинката не ядеше твърда храна и сега е капризен.
Ей така, в началото си виках, абе хайде ще се покърмим до 3-4 месеца и стига му толкова, после месеците ги увеличих на 6, пък на 9, пък на годинка, та до сега. Вече планове не правя.... Кърменето за нас остана само вечер за приспиване и за посред нощите. За мен това е най-лесният начин за заспиване, не ми трябва да пея, нося, люлея, до сега никога не съм го правила. Е, има си някои недостатъци.. бях казала веднъж за мен кърменето е нож с 2 остриета. Алекс е ужасно привързан към мен, имахме проблеми с яслата, поставя ми някои ограничение в работата, безброй нощни будения и т.н., но все пак смятам, че всичко, което правя, го правя заради детето си, а това е най-доброто.