Ами аз ти препоръчвам най-трудното. Това, което разказа на нас го кажи на мъжа ти. Не искам да живея в една къща с родителите ти. Ако имате непреодолими различия по темата, по-добре да го разбереш сега, а не след още 15 години.
- Публикувана: 1 ян. 2023, 10:04 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2024, 10:09 ч.
?Въпроси всякакви за СО? 2023
Знаеш как е - възрастните хора очакват помощ. Към теб заслуги нямат, но към мъжа ти - имат. Има задължение да се погрижи за тях. Ако твоите бяха на село на 300 км., щеше ли да си ок?
Освен ако мъжът ти не е сирак, трябва психически да си готова, че един ден той ще има грижа за стари и болни родители. Каква точно ще е грижата, вече трябва да обсъдите... Но все пак той не може да ги зареже.
Освен ако мъжът ти не е сирак, трябва психически да си готова, че един ден той ще има грижа за стари и болни родители. Каква точно ще е грижата, вече трябва да обсъдите... Но все пак той не може да ги зареже.
Единственият ми съвет е да си заявиш ясно и категорично позицията отсега. И да, това вероятно ще доведе до големи сътресения, вероятно идеята на мъжа ти за грижа по стара българска традиция ще означава грижата да падне предимно на твоите плещи. Трябва да изясните тези неща.
Поговори с него директно и му кажи.
Това с гледането на собствените родители е щекотлив въпрос, а камо ли някой да изисква и очаква от теб да гледаш чужди.
Не е коректно.
Особено, ако инвестираш ти 88%.
Това с гледането на собствените родители е щекотлив въпрос, а камо ли някой да изисква и очаква от теб да гледаш чужди.
Не е коректно.
Особено, ако инвестираш ти 88%.
Аз бих казала, че е нормално да се погрижи за родителите си, но да не очаква аз да го правя. Все пак брат му не е длъжен да поеме цялата тежест, а и не е съвсем редно. Обяснявам, че от мен би получил само морална подкрепа и евентуално поемане на повече ангажименти у дома, към децата и домакинството (то това всъщност не е никак малка подкрепа). Казвам, че допълнителна стая не искам, защото се опасявам, че още сега могат да се преместят у нас, а аз на съвместно съжителство с родителите му не съм съгласна. Търсите вариант за закупуване/наемане на апартамент близо до вас, когато и ако стане необходимо.
Аз не съм казала никъде, че ме трябва да ги гледа някак или да се грижи за тях. Въпреки ,че те се държат идиотски с мен и детето, не бих се месила за всеки друг начин на помощ, освен да падне всичко на мен. Другия им син има свободен апартамент ( сега е под наем,но нали ако се наложи има как,та на какъв принцип всички са решили, че нашата къща им е опция?) АЗ дори бих плащала половината такса за дом или болногледач, но смятам, че с брат му трябва да се разберат без да натоварват семействата си с такъв товар. Лошото е, че дори сега да се съгласи и не правим стая, то винаги може да се трансформира някоя и пак да дойдат. Което е все същото за мен. Не искам да съм гледачка на хора, които дори като съм там ,говорят на сина си в ед.ч.сякаш не сме двойка, и аз не съществувам. И които не отразяват детето ни. Парите не са никак малко, с мъжа ми ще сме 80/20 ,но това значи ли,че аз имам думата,не знам... Всичко съм му казала, той твърди, че не съм права, че трябва да им помагаме и тн...
Така е,но той твърди, че това е неговия начин на помощ. Това, че ще сме замесени цялото семейство не го бърка. Като му кажа, че има други начини и трябва да се уточни с брат си занапред, ми замотава разни реплики ,че те нямали възможност и тн. И че къщата ще ни е обща все пак,затова можем по равно да се разпореждаме с нея. Което по документи е така, но по финанс не.
Със сигурност не прави разлика между съжителство и помощ, интересното е, че майката на свекървата никой не искаше да гледа, тя самата плащаше на жена да я обгрижва,а сега правят сметка да идват у нас...
Със сигурност не прави разлика между съжителство и помощ, интересното е, че майката на свекървата никой не искаше да гледа, тя самата плащаше на жена да я обгрижва,а сега правят сметка да идват у нас...
Съжалявам, Анонимна, но битката е изгубена. Той не е на твоя страна, а на тяхна и ще си наложи своето. При това положение аз лично бих побесняла адски много и бих стопирала и строеж, и пари, и всичко. Пак казвам, за мен става дума. Ти явно имаш надежди, че някак ще се реши ситуацията, но мисля, че няма как да стане.
Честно казано и аз не знам какво очаквам, може би от самосебе си нещата да се наредят така, че да нямат нужда от нас,но .... Казах му, че аз пари за стая няма да дам, но засега темата сме я замразили...никой не повдига повече въпроса. Може би вариант е да осъзнае, че те не се държат нормално с нас и да спре да се надява на нещо. Обидно ми е и съм ревала много пъти, че не се интересуват от детето, той ги оправдава. Знам, че проблемът е с него ,не със свекърите, но ...