Едно време имаше някаква практика - ако почине твой близък или познат в друг град, ти пращат писмо с некролог. И после се чудиш какво да го правиш, не върви да го късаш и хвърляш, а и не искаш да го пазиш и въобще да държиш такива неща вкъщи.
- Публикувана: 2 ян. 2023, 11:47 ч.
- Последно мнение: 18 авг. 2023, 13:57 ч.
Случи ми се нещо странно XXVII
Ние държим некролог на майка ми само на вратата на апартамента. Първоначално мислех, да го свалим след някой друг месец, но баща ми каза, че до втората година се държи. Оставихме го. Днес е втората година. Той иска да го махаме, а аз така свикнах да виждам мама - сякаш ме изпраща и посреща както беше приживе. Сега не искам да го махаме. Чувствам се сякаш си отива отново. 
Последната една седмица се случиха неща и срещнах хора, които първоначално не регистрирах като нещо съществено, но после ми мина мисълта, че мама е искала да ме свърже с тези хора - те всички са били част от нейния живот в един или друг етап, но аз не контактувах с тях след смъртта й. Случайно ги срещнах в рамките на последната седмица.
Последната една седмица се случиха неща и срещнах хора, които първоначално не регистрирах като нещо съществено, но после ми мина мисълта, че мама е искала да ме свърже с тези хора - те всички са били част от нейния живот в един или друг етап, но аз не контактувах с тях след смъртта й. Случайно ги срещнах в рамките на последната седмица.
Ние държим некролог на майка ми само на вратата на апартамента. Първоначално мислех, да го свалим след някой друг месец, но баща ми каза, че до втората година се държи. Оставихме го. Днес е втората година. Той иска да го махаме, а аз така свикнах да виждам мама - сякаш ме изпраща и посреща както беше приживе. Сега не искам да го махаме. Чувствам се сякаш си отива отново.
И аз имам на селската къща един такъв несвален некролог и се чувствам по същия начин. Все пак ще трябва някога да го махна, но пък намирам, че в тази сфера всичко е въпрос на лични възприятия и усещания, не на правила. Така че правете нещата по усет, а не по външен съвет.
За концентрираните срещи и аз бих казала, че не са случайни.
Последната една седмица се случиха неща и срещнах хора, които първоначално не регистрирах като нещо съществено, но после ми мина мисълта, че мама е искала да ме свърже с тези хора - те всички са били част от нейния живот в един или друг етап, но аз не контактувах с тях след смъртта й. Случайно ги срещнах в рамките на последната седмица.
И аз имам на селската къща един такъв несвален некролог и се чувствам по същия начин. Все пак ще трябва някога да го махна, но пък намирам, че в тази сфера всичко е въпрос на лични възприятия и усещания, не на правила. Така че правете нещата по усет, а не по външен съвет.
За концентрираните срещи и аз бих казала, че не са случайни.
Последната една седмица се случиха неща и срещнах хора, които първоначално не регистрирах като нещо съществено, но после ми мина мисълта, че мама е искала да ме свърже с тези хора - те всички са били част от нейния живот в един или друг етап, но аз не контактувах с тях след смъртта й. Случайно ги срещнах в рамките на последната седмица.
Днес е годишнина и на моята майка - 9 години. Имам работници вкъщи, за съжаление не мога да отложа, бездруго едвам идват. Ако намеря свещичка, ще запаля вкъщи. Направих й едно кафенце, което сипах в мивката.
Аз пък изпивам кафето, което приготвям на близките си, че и цигарите им изпушвам.
В горния си пост /в отговор на Пандачина/ съм омешала нейния и моя текст, ама нещо не се справих с редакцията с тези нови функционалности на сайта/. Прощавай, Пандачина, дано се разбира кой какво казал!
Там,където живея ,почти във всички паркове има и гробове.
Днес е годишнина и на моята майка - 9 години. Имам работници вкъщи, за съжаление не мога да отложа, бездруго едвам идват. Ако намеря свещичка, ще запаля вкъщи. Направих й едно кафенце, което сипах в мивката.
Днес е годишнина и на моята майка - 9 години. Имам работници вкъщи, за съжаление не мога да отложа, бездруго едвам идват. Ако намеря свещичка, ще запаля вкъщи. Направих й едно кафенце, което сипах в мивката.
Ако държиш на църковни свещи, бих ги препоръчала, по-добри не съм намирала и бях се отказала да търся.
За мен гробищата имат странна притегателна сила. Особено старите селски гробища. Обожавам да се разхождам под сенките на старите дъбове и мъртвите да ми разказват с вятъра своята история. Не знам, сигурно въображението ми е много развинтено, но сякаш като трейлър от филм виждам живота на някои от тях. Обикновено тръгвам безцелно, но сякаш някой ме вика на точно определено място и аз поемам натък, докато попадна на гроб, който разказва история. Ще споделя само две случки, за да не ставам досадна. Първата беше преди 4-5 години. На стар стол до един гроб седеше слабичка старица в черна шамия, прегърбена над гроба, скръстила ръце в скута си. Това беше само за няколко мига, след това виждах само стола, но знаех, че това е вдовицата на починалия, която всяка година, докато е била жива е идвала редовно и е седяла до съпруга си с обещанието да бъдат винаги заедно. Когато се разболява, децата и я вземат при тях и след смъртта си е погребана в друго населено място. Столът отдавна е изгнил... Може би е илюзия, може би мозъкът ми при вида на стария стол си е изфабрикувал тази история, но запазих спомена от тази среща. Мило ми стана.
Втората случка беше тази есен на архангелова задушница. Отново се запилях по трънаците на старите гробища. Чувах отнякъде слабичък звук, подобен на мяучене и помислих, че е изхвърлено котенце. Тръгнах към звука и попаднах на този гроб на 4 дневно детенце.
Когато стигнах до гроба звукът спря. Продължих да търся наоколо,но коте не открих. Сякаш плачът на самотната душица ме е викал.
Пак казвам, може всичко това да е плод на въображението ми. Но разхождайки се из гробищата изпитвам едно умиротворение и спокойствие. Сякаш времето спира и попадам в света на безвремието.
Втората случка беше тази есен на архангелова задушница. Отново се запилях по трънаците на старите гробища. Чувах отнякъде слабичък звук, подобен на мяучене и помислих, че е изхвърлено котенце. Тръгнах към звука и попаднах на този гроб на 4 дневно детенце.
Когато стигнах до гроба звукът спря. Продължих да търся наоколо,но коте не открих. Сякаш плачът на самотната душица ме е викал.
Пак казвам, може всичко това да е плод на въображението ми. Но разхождайки се из гробищата изпитвам едно умиротворение и спокойствие. Сякаш времето спира и попадам в света на безвремието.
Звукът може да е бил от птица - Сойка , те могат да имитират звуци, които чуват ( в случая на котка).
Прясна случка от вчера към 14:00 ч. Лягаме с детето на спалнята да го приспивам, нещо което винаги отнема много време и усилия, не иска да спи и това е. Затворих врата, прозорец, че беше хладно вън и полегнахме. По едно време се чува звънтене в стаята, но не обърнах внимание. Престана. След малко пак "звън, звън, звън..." Знам че ако мръдна се прекъсва целия приспивателен ритуал, но нямаше как и се надигнах, а то какво... Нали детенце е разпръснало навсякъде играчки, съответно и една червена коледна топка беше на килима (като я разтръскаш и звънти). И тя пред очите ми се тръскаше и спря като я видях. Погледнах към лампата да няма земетресение, ами нямаше. После всякакви експерименти имаше с топката--течение, вибрации, скачане... не помръдна един път. А си трябва много раздвижване с нея, за да зазвъни, не е само да пипнеш.
Еее, най-сетне странна случка в темата! evan3, а има ли нещо интересно около топката, в смисъл, била ли е нечия или нещо около купуването, знам ли...
И аз ще се включа с нещо подобно от предната вечер. По леглата са всички, мъжа ми гледа мач в хола. Сещам се, че ми се яде шоколад - ставам и отивам при него. В момента, в който влизам в стаята, един поп-ит изхвърча от коша за играчки, който е ЗАД дивана и по всички закони на физиката такова действие е невъзможно без намеса, и се озова в краката ми. Спогледахме се, той каза "Не обръщай внимание", взех си шоколада и изчезнах.
Или някой ни спохожда групово, или друго се се случва, ама и при мен миналия ден /посред бял ден/ имаше странно явление /не знам как точно да го нарека/. Както си седях на дивана и работех /по-удобно ми е за писане, отколкото на работно място с висок стол/, даже и говорех в момента по телефона, усетих на съседното място на дивана един специфичен натиск, все едно някой сяда на него, но не тежко. Обърнах се рефлекторно към мястото - естествено, нямаше никой, нито се виждаше вдлъбнатина. Но сякаш някой натисна за миг - няколко секунди - дивана и отпусна. Беше много отчетливо, но кратко. Не ми се е случвало друг път и не го свързвам с нищо обичайно, което може да го предизвика. Не съм се премествала неволно, а и възглавниците са отделени една от друга, няма как аз да предизвикам усещането. Излишно е да казвам, че бях сама 
Препоръчани теми