Консултации с адвокат

Както вече отговорих на предишния въпрос, важно е да се докажат нуждите на детето.

Ясно, а когато се приканва за предложение с цел споразумение? Някаква максимално допустима сума.

Няма максимум. Каквото договорите над 195 лв., което в момента е минимумът.

Ще си позволя да допълня отговорите на Аида на предните две потребителки.
Често въпросите са еднотипни, повтарящи се и се дава много малко информация, така че и Аида е дала схематични отговори.

Законът не ви ограничава каква издръжка да искате. Да, трябва да се докаже нуждата на детето, НО имайте предвид следните две важни неща-
1. Ако, например, докажете, че разходите /нуждите на детето са около 600 лева на месец (вкл. храна, отопление и др. разходи), реалистично съдът би приел, че родителят, който дължи издръжка, ще заплаща около 60 процента от тях. Това е така, защото практиката приема, че и двамата родители трябва да издържат детето, а пък единият от родителите, който упражнява родителските парва, престира (тоест, дава) част от издръжката в натура- чрез грижи. Така че не очаквайте ако имате 1000 лева разходи по детето, съдът да присъди всичките да се плащат от бащата като издръжка. По-вероятно е сумата да се разпредели 60/40, 70/30 и т.н.

2. Съдът разпределя тежестта за разходите по делото съобразно уважената/отхвърлената част от иска. В превод- ако сте искали 500 лева издръжка, но ви се присъдят 300, а за останалите 200 съдът отхвърли иска като неоснователен, 3/5 части от претендираните от вас суми за съдебни разноски ще ви се присъдят, а останалите 2/5 части- вие ще трябва да бъдете осъдени да заплатите на ответника. Понякога сумата не е малка, т.к. освен държавна такса, включва и адвокатски хонорар. Затова, според мен, трябва внимателно и разумно предявяване  на искове за издръжка.

Във връзка с последното изречение е важно да се каже, че опитен адвокат доста добре може да прецени каква издръжка може да бъде реално присъдена, като му дадете достоверна информация за други деца на бащата, на които дължи издръжка, имуществено състояние, дали работи, дали плаща наем, дали има кредити... много са факторите, които влияят. Но описаните по-горе в т.1 и т.2 са общовалидни, затова е важно да ги имате предвид.

Горните важат за дела по исков ред (това са съдебните спорове), ако има споразумение- може да се прескочат тези правила и страните да преценят какво ги устройва.

Ще помоля отново адвокатите за мнение. Винаги ли съда уважава искането за плащане на издръжка 12 месеца назад ( разбира се, когато не е плащана издръжка за този период ) ?
Моята приятелка се двоуми за споразумение за сума близка до искането, но бащата твърдо отказва плащане на тези 12 месеца назад.
Декларирал е мижави доходи от 300-400 лв на месец, самоосигуряващ се е.

Щом не е плащана, подаден е такъв иск и се докаже естествено, съдът ще го уважи. Обикновено в по-нисък размер от издръжката за бъдеще време.

Благодаря, Аида! За не знаехме, че може да е в по-малък размер от присъдената издръжка.

Здравейте! От каква възраст децата имат право да откажат да ходят при неотглеждащия родител, в определените в споразумението периоди? И това би ли било основание за неплащане на издръжка?

Няма такова нещо като право на отказ от страна на детето. Ако детето евентуално откаже, то не е защото има такива права. Ако решението/споразумението не се изпълнява, съществуват законови процедури за принудително изпълнение.  
За неплащане на издръжка не съществува основание. Напротив, неплащането на издръжка е престъпление по НК.

В този случай най-вероятно си търсите причина да не плащате издръжка, но до навършване на 18-годишна възраст на детето такава се дължи без значение дали родителят е работоспособен и дали има имущество, от което да се издържа. Без значение е и дали другия родител (или детето) изпълнява споразумението.

В случая по-скоро ме интересува дали децата могат да откажат да отидат при другия родител, в определенето за това време и дали при техен отказ има някакви последствия за отглеждащия родител, понеже знам, че всъщност отглеждащият има задължение да изпълни това указание. Обаче в кой момент е от значение желанието на децата?

Има последствия за родителя, да, наказателно дело от частен характер. Може да се образува и изпълнително дело. Децата могат да откажат, в такъв случай не виждам как може някой да ги накара насила, дори и с изпълнително дело. Колко са големи децата? Има и други възможности, но не мога да давам съвети на ангро без да съм запозната с конкретния случай.
Няма такова положение да "е от значение желанието на децата", няма такъв момент. Или аз нещо не мога да разбера въпроса...

Поради отношението на бащата, на децата почва да не им се ходи много, много при него. Те са между 10 и 12 годишни. Не става въпрос аз да възпирам по някакъв начин техните посещения, но и някак не мога да им обясня, трябва да идете щото иначе тати ще ни съди. Всъщност обяснявам, че той им е баща и е хубаво да имат отношения с него. Обаче, когато има някакъв вид нездрави отношения, започва да се губи и желанието за виждане с човек, който те кара да се чувстваш кофти. Не говоря за физическо насилие, но то и думите, и действията или бездействията, също тежат.

Ами това е вариантът - отиваш, защото баща ти ще ме съди или ще дойде с ЧСИ и полиция и ще те вземе.
Останалото го разбирам от човешка и морална гледна точка, но от юридическа така стоят нещата - имате споразумение, което има силата на съдебно решение и следва да се изпълнява.

Ясно, разбрах, благодаря Ви за отговора. Жалко всъщност, че децата нямат право на избор, все пак това споразумение е подписано от мен и баща им, тях никой не ги пита дали са ок с това.

При всички положения другият родител има право на лични контакти с децата си. Парадоксално, но дори и родители с ограничени род. права и лишени от род. права, имат право на лични отношения, както и задължение да заплащат издръжка.