Консултации с адвокат

  • 16 946
  • 297
  •   1
Отговори
# 270
  • Мнения: 343
Здравейте. С бащата на детето, официално се разделяме. Той категорично ми казва, че смята да се откаже от родителските права. Иска да се договори с мен да не го съдя, аз не мога насила да накарам да вижда детето си. И явно няма нещо, което може да го промени.
Въпроса ми е, възможно ли е да се договорим за пълни права над детето, а аз да не го съдя за издръжка?
Има ли някакъв начин законово да ги уредим тези неща?
Той иска да си поеме неговия път, а ние нашия и да няма общо с нас.

# 271
  • Пловдив
  • Мнения: 14 945
Къде го намери тоя? Не му ли личеше какъв е?
Иначе - не, не може, но не виждам кое пречи да се договорите неофициално. Той освен че не иска да има нещо общо с детето си, и не заслужава детето му да го помни като баща и да го брои за човек.

# 272
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 287
Официално не можете да се договорите, че той повече няма да е родител, а Вие няма да му търсите издръжка за детето. От юридическа гледна точка не може. Иначе просто го оставяте да си хваща пътя, не го съдите за издръжка... Поне поискайте да Ви направи пълномощно и декларация-съгласие само Вие да вадите лични документи на детето и да пътува само с Вас в чужбина без да е необходимо неговото съгласие и присъствие.

# 273
  • Мнения: 343
Благодаря ви за информацията. За съжаление обстоятелствата са такива. Той сам проявява желание да се откаже от детето. Или да е на него, или на мен, което за мен не е решение. Не съм очаквала, че зрял човек може да се държи така детски, но мисля че е някакво отмъщение към мен.
Благодаря ви. За момента ще поискам пълномощно и декларация за документите на детето.
Аз издръжка не смятам да търся, поради факта че съм добре финансово.
Предполагам че има опасност по всяко време да анулира документите?

# 274
  • Пловдив
  • Мнения: 14 945
Да, по всяко време съгласието може да се оттегли. Издаден документ не губи валидност, но ще попречи на пътуването.

# 275
  • Мнения: 343
Много ни е зле правната форма, но сигурно е заради моралната гледна точка. Детето има право да знае кой е баща му и какъв е, но не може да го задължи да го вижда и да го взимс. А ако в един хубав ден на бащата му хрумне, че е баща, изведнъж придобива права. Нямам думи.....

# 276
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 287
А Вие какво очаквате?
Правно да се заличи бащата и да спре да съществува?
Принципът е, че детето следва да общува и с двамата си родители. Това е в негов интерес според правото и закона. Сега.... че Вие сте избрали подобен човек да бъде баща на детето Ви, не е виновно правото...

# 277
  • Пловдив
  • Мнения: 14 945
Явно добре познавате "правната ни форма", за да направите такъв категоричен извод на познавач. Само не знам защо тогава питате тук.

# 278
  • Мнения: 343
Аз не се заяждам, исках само да попитам. Да, четох доста информация по въпроса, интересувах се дали може да се създаде някакъв договор. 🙂

# 279
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 287
Какъв договор? Който противоречи на закона ли? Ами вие всичко може да се договорите, но ако противоречи на закона, един такъв договор ще е недействителен.

# 280
  • Пловдив
  • Мнения: 14 945
Не може. Има други начини за преодоляване на незаинтересоваността (членове 127а и 131 от СК например).
Ма тя нали правната ни форма е много зле, та не знам. Wink

Последна редакция: нд, 26 май 2024, 06:46 от Магдена

# 281
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 287
Има начини, въпросът е, че авторката не желае да стига до съд. Иска с договор...

# 282
  • Мнения: 10 818
Аз не разбирам казуса, не успявам да си го представя... Simple Smile Има някакво противоречие в него.

Какво е решението за теб?

Той сам проявява желание да се откаже от детето. Или да е на него, или на мен, което за мен не е решение.
Аз издръжка не смятам да търся, поради факта че съм добре финансово.

Последна редакция: нд, 26 май 2024, 00:59 от amy_nka

# 283
  • Мнения: 343
Здравейте, отново. Първо искам да се извиня, мисля че ви засегнах с изказването си. Не е било нарочно отправено.
Сега, обяснявам ситуация. Бащата не е съгласен със законите в България, детето да остава при майката (докато ми каза си е направил консултация с адвокат, че няма как да вземе детето и ще получи право да го вижда). Той обаче не желае да идва да вижда детето, затова е взел решение да се откаже от него. Помоли ме да не го съдя, а той щял да се откаже. Как и по какъв начин не знам, нито съм се консултирала, нито зная.
Не веднъж му предложих да идва да го вижда, когато пожелае, но категорично ми отказва, защото бил много привързан и искал да го забрави, и да не го боли.
Аз съм решила, че няма да му искам издръжка, не търся отмъщение или нещо подобно. Исках да го познава, но след като той не желае, няма какво повече да направя.

Попитах тук, кое е най-разумно. Да заведа дело за отнемане на родителските права или да не правя нищо, но с риск че тогава правата са ни равни.

# 284
  • Пловдив
  • Мнения: 14 945
За момента нищо, освен съгласието от него за издаване на паспорт и пътуване - безсрочно. След няколко години, ако липсата на интерес и грижа продължава - дело за ограничаване на родителските права с посочване на конкретни права, които да бъдат ограничени (да дава съгласие за чужбина и други неща, свързани с детето, например), може и лишаване.

Общи условия

Активация на акаунт