Какво би ви накарало да сключите брак?

  • 29 976
  • 1 246
  •   1
Отговори
# 1 080
  • София
  • Мнения: 37 843
А да не щеш брак, че да не му избие врящия  клапан на любимия ней дефицит.

# 1 081
  • Мнения: 18 346
Теб как точно те засяга (не)желанието ми за брак?

# 1 082
  • Мнения: 2 340
Никога не съм искала да се омъжа. Това, че всички жени искали да се видят булки, е глупост. Вече съм на 36, със само сериозни връзки зад гърба си, дете, закога да ходя да се вричам. Не ми харесват големи сватби, роди до 15то коляно, направо получавам уртикария 😄 Ако някой ден нещо ме тресне по главата, се представям сватба на Корфу примерно, ние, 2ма свидетели и попа. То с мъж не ми се живее вече(сами сме с детето), че камо ли сватби.

# 1 083
  • София
  • Мнения: 37 843
Теб как точно те засяга (не)желанието ми за брак?
Мен никак. Възползвай се от собственото си възмущение и остай съфорумките да живеят как искат и леко с вметките за диагнози. Да?

# 1 084
  • София
  • Мнения: 4 222
А що трябва като сте женени да слугувате на мъжете си и по дефолт да се разбира, че в брака е робовладелско положението и жената няма свобода? Тия мъже с ръце в гъзовете ли са или малоумни, че да не могат да вършат наравно всичко в дома? А вие в някакви окови ли живеете, че все тая свобода дирите...

# 1 085
  • Мнения: 18 346
Да бе, даже и всеки път да ми скачаш на тема брак, и то моя, без да има връзка с конкретиката, по която пиша, няма проблем.
Голямата ни дъщеря не може да разбере защо баба ѝ я съветва да не бърза с брака, след като самата тя се е омъжила (уж) щастливо.
😊

# 1 086
  • София
  • Мнения: 37 843
Нали не е твоя, та ти знаем мнението.

# 1 087
  • Мнения: 16
Аз от малка винаги съм искала да се омъжа млада на около 20-22. Въпреки ,че родителите ми все ми казваха да не бързам и да си премисля нещата . Мъжа ми ми предложи брак когато бях на 18 малко след завършването на гимназия .  И се оженихме 6-7 месеца след предложението когато разбрах ,че съм бременна . Щастлива съм от този факт и ми харесва такова каквото е . Изобщо не мисля ,че съм му слуга или нещо такова . Дори да живеех сама пак трябва да  готвя ,чистя , пера ,простирам и така нататък.

# 1 088
  • Мнения: 8 093
Ми не е баш така, ама си малка още. Един човек не цапа както двама или двама с бебе, един човек не яде колкото двама или двама с бебе, а може и д амине със сандвич ако не му се занимава. Един човек пуска една пералня в седмицата, двама с бебе са минимум три перални седмично и тн. и тн. Ама ще поумнееш, има време

# 1 089
  • Мнения: 6 317
Аз от малка винаги съм искала да се омъжа млада на около 20-22. Въпреки ,че родителите ми все ми казваха да не бързам и да си премисля нещата . Мъжа ми ми предложи брак когато бях на 18 малко след завършването на гимназия .  И се оженихме 6-7 месеца след предложението когато разбрах ,че съм бременна . Щастлива съм от този факт и ми харесва такова каквото е . Изобщо не мисля ,че съм му слуга или нещо такова . Дори да живеех сама пак трябва да  готвя ,чистя , пера ,простирам и така нататък.
На колко години си? И аз до 22-3 бях готова на подвизи, без да му мисля.

# 1 090
  • София
  • Мнения: 15 987
Рая, интересно ми е, ти висше завърши ли? Работиш ли, или мъжът ви издържа с детето напълно? Каква ви е възрастовата разлика? Какви планове имаш за собственото си развитие в бъдеще?

# 1 091
  • Мнения: 2 340
Охоо откакто сме сами с детето, нито е мръсно, не е разхвърляно, пералнята е празна. Има разлика и то огромна.

# 1 092
  • Мнения: 2 340
Така е, аз половинка си имам, но не живеем заедно. Нещо не ми се влиза пак в битовия коловоз.

# 1 093
  • Мнения: 47 352
Когато човек е бил в неудовлетворяваща връзка, особено пък, ако е бил и наранен, нормално е да не му се поема нов риск. Трябва да попадне на сродна душа, да преодолее страховете си и сам да осъзнае, че не трябва да прехвърля лошите черти на предишните в/у новия човек. Тогава може и да има семейство, със или без брак.

# 1 094
  • Мнения: 952
Аз от малка винаги съм искала да се омъжа млада на около 20-22. Въпреки ,че родителите ми все ми казваха да не бързам и да си премисля нещата . Мъжа ми ми предложи брак когато бях на 18 малко след завършването на гимназия .  И се оженихме 6-7 месеца след предложението когато разбрах ,че съм бременна . Щастлива съм от този факт и ми харесва такова каквото е . Изобщо не мисля ,че съм му слуга или нещо такова . Дори да живеех сама пак трябва да  готвя ,чистя , пера ,простирам и така нататък.

По-добре да се омъжиш млада, отколкото да стартираш със семейство и деца на 35 години.
На който му се учи- си учи и завършва, а не се натриса на закостенял мъж на 40 г.

Общи условия

Активация на акаунт