Какво би ви накарало да сключите брак?

  • 29 889
  • 1 246
  •   1
Отговори
  • Мнения: 24 331
Инспирацията е като противовес на темата "Какво би ви накарало да се разведете?"
//
Като човек, който не вярва в брака и дълги години избягващ подобен "съюз", ще ми е интересно да прочета вашите "За" и "Против" брака като начин на отношения, начин на живот, начин на мислене и перспектива.
На кантар съм за брак за трети път в живота си.
Досега съм отказвала, защото го считам за ненужно обвързване и бюрократичен ангажимент, който не ми гарантира любовта, уважението, сигурността на партньора.
//
Вие какво мислите?
Ще се радвам да прочета различни гледни точки!

# 1
  • Варна
  • Мнения: 38 437
Също не съм привърженик на брака. На млади години може би бих се навила, да кажем в пристъп на...нелогично мислене или някаква еуфория. На сегашните ми години (45) не се сещам за нещо, което би ме убедило да сключа брак. Нито имам сантимент към бели рокли и тълпи гости, нито вярвам, че по някакъв начин ще ми е от полза. Може би, ако отсреща човекът много настоява, ако е много важно за него и ако съм убедена, че е моята половинка, това би ме замислило. Но пак не ми се вярва да се навия.

# 2
  • Мнения: 18 340
Да не казвам - нищо, ще ти отговоря така.
В момента съм с човек, с когото не планирам 100 години напред, но и не желая да се разделям. Имаме общ бизнес и съм силно привързана към детето му. Въпреки това, сключването на брак смятам, че би подсилило собственическото му чувство и ревността. Важи за мен и всеки мъж. Кантарът ми винаги тегли към - не.
За теб - не знам. Човека гледай, и отношенията, и смятай. Може да го загубиш, ако откажеш. Може и да не.

# 3
  • Мнения: 23 692
Желанието.

# 4
  • Мнения: 949
Зависи на каква възраст. На млади години е много романтично да ти предложат брак, когато си влюбен.
На 40+ не бих сключвала брак, едно съжителство ще ми е ок. Би ми било затормозяващо заради сключен брак да сключвам и допълнителни предбрачни договори.

# 5
  • София
  • Мнения: 15 975
Не държа на брака. Би ме накарало, ако виждам, че половинката държи на него. Също, ако усетя, че бракът би усилил усещането за свързаност и ангажираност. Но определено не бих разчитала да ги създаде или крепи, ако куцат.

# 6
  • Мнения: 17 116
Роклята и церемониите и въобще цялата патардия Hug

# 7
  • Мнения: 1 615
Роклята и цялата патардия нямат общо със сключването на брак. Отговорът е един, любов.

# 8
  • Мнения: 5 878
И любов, и рокля, и парти може да има и без подпис.
С ММ подписахме поради чисто бюрократични причини. Най-обикновен договор, даже често забравяме, че сме женени - нито имахме сватба, защото не понасяме шумотевицата и суетнята покрай сватби, нито пръстените си носим, нито фамилията си смених. Даже нямаше някакви лъскави предложения, просто седнахме и го обсъдихме. Което за мен е абсолютно прекрасно, защото когато ми зададат тривиалния въпрос "как е да си женен" мога да отговоря "за щастие - същото". Не очаквам един подпис да промени нещо, защото ако разчитам на това, значи по-добре да не го правя. Както и не правим дете за скрепяване на връзката.
Нула промяна. Ама нула. Нищо не се засили, нищо не се намали. Голям кеф. Единственото, което се случва е, че са по-лесно уредени бъдещи документални филми + избягва се припознаването на бъдещото отроче. Което за мен е абсурдно и леко противно - да ходи някой да се подписва пред нотариус, че детето му си е негово. Което е друга тема, де.

Последна редакция: ср, 04 яну 2023, 20:01 от Inferiya

# 9
  • Мнения: 2 109
Ние сме заедно то 12 години, с две деца и ипотека, повече от това не виждам как може да се обвържем. Няма нещо, което би ме накарало да направя сватба, неприятни са ми такива мероприятия, ако аз трябва да съм главно действащо лице.
Бих сключила брак, ако живея в страна, в която това носи някакви данъчни облекчения или привилегии. Тоест по чисто рационални причини.
ММ е наясно с вижданията ми, но все пак преди 6-7 години ми извади пръстен на романтично място. Но не ме пита дали ще се омъжа за него, за да не кажа Не. Беше нещо от рода на:”Ако размислиш някой ден, ще се оженим.” Той е по-склонен, но не държи дотолкова, че да му е проблем.
Ако му беше жизнено важно, едва ли щяхме да сме още заедно.

# 10
  • Плевен
  • Мнения: 1 668
Имам сериозна връзка от 12 години.11 от тях изкарахме на семейни начала.Още от самото начало на връзката и двамата бяхме против брака,защото не гарантира нищо.Нито чувства,нито любов,нито вярност.Обаче.докато живеехме заедно през тези години,се замисляхме все по-често за брака.Мъжа ми пръв заговори за официализиране на връзката ни за да имам някакъв вид "защита"ако не дай си боже се случи нещо с него.Семейното му жилище беше откраднато от неговата родна леля и той се замисли за нашето жилище.Дали няма да дойде и да увисне и на нашата врата да дърпа неща,които не и се полагат.Един ден аз го попитах дали иска да се оженим,и той каза :"Що пък не".Веднага отидохме при ЛЛ за бележки,ходихме в лаборатория за кръв и отидохме да запазим дата за сватбата...за след 2 седмици.Свекър ми и брат ми ни бяха кумовете,а всичко на всичко бяхме 6 човека заедно с кумовете и сина ни.След ритуала отидохме на ресторант да се почерпим и това беше.Не обичаме тълпите с народ и големите сватби.Мразим всички официалности и всички"трябва" покрай сватбите.Ето,че можело и така.Както го искахме и двамата.Въпреки олекотената сватба,спомените ни от нея са много мили.И двамта се сещаме,че вече сме женени и още не можем да повярваме.И да,спомените ни са прекрасни.И сина ни присъства на сватбата ни,и то на доста голяма възраст,от която има спомени.Даже бил казал на съучениците си и родителите им се убиха да ни звънят и честитят повода Simple Smile

# 11
  • Мнения: 3 877
Според мен бракът си е естествена стъпка в развитието на една сериозна връзка и ако партньорът ми е против, ще го приема като голям червен фенер.

# 12
  • Мнения: X
Партито. Като цяло съм от хората, които не вярват в брака и 10 години успешно живеем и без подпис.

Би ме накарало това, че ужасно много ще се кефя да отпразнуваме любовта с всичките ни приятели, които все по-рядко виждаме.
Такива неща като "само подпис", "сватба в семеен кръг" не искам и да чуя. Искам парти, купон, внимание, бяла рокля и музика. Като ще празнуваме, да празнуваме. А не да се женим тайно от хората. Това би ме накарало. Иначе нищо не мисля, че се променя, освен това, че някой ден има значение кой те наследява и добавката за вдовишки към пенсията.

# 13
  • Мнения: 28 942
Навремето сключих брак, защото нямаше друг начин да живеем заедно – времената бяха такива.
Само няколко години по-късно вече можеше мъж и жена да живеят заедно без брак и без да се крият. Много им завиждах и се ядосвах, че това не беше възможно малко по-рано.
Днес, на сегашния си акъл, не бих се съгласила да раждам деца без брак. Може съжителство, но на стари години и само на фаза гаджета. Без общи имоти, деца и т.н.
Имам усещането, че днес предложението за брак е повече от всякога израз на сериозните намерения на мъжа. Без значение дали ще бъде прието, или не – важно е отношението и изявеното желание за поемане на отговорност. Страхът от брака изглежда като страх от обвързване, което е смешно, когато има общи деца, имоти и т.н.
Липсата на отговорност е това, което ме втрещява в съвременните отношения – отговорност към партньор, към деца... Със или без брак – когато няма отговорност, за какво говорим?

Брак сключват и хора, които не вярват в него, заради разни изгоди – Зелена карта, инвитро в Турция, вдовишки надбавки...

# 14

Общи условия

Активация на акаунт