Вече нищо😅
- Публикувана: 4 ян. 2023, 18:46 ч.
- Последно мнение: 25 окт. 2024, 16:02 ч.
Какво би ви накарало да сключите брак?
Ние сме заедно то 12 години, с две деца и ипотека, повече от това не виждам как може да се обвържем. Няма нещо, което би ме накарало да направя сватба, неприятни са ми такива мероприятия, ако аз трябва да съм главно действащо лице.
Бих сключила брак, ако живея в страна, в която това носи някакви данъчни облекчения или привилегии. Тоест по чисто рационални причини.
ММ е наясно с вижданията ми, но все пак преди 6-7 години ми извади пръстен на романтично място. Но не ме пита дали ще се омъжа за него, за да не кажа Не. Беше нещо от рода на:”Ако размислиш някой ден, ще се оженим.” Той е по-склонен, но не държи дотолкова, че да му е проблем.
Ако му беше жизнено важно, едва ли щяхме да сме още заедно.
Бих сключила брак, ако живея в страна, в която това носи някакви данъчни облекчения или привилегии. Тоест по чисто рационални причини.
ММ е наясно с вижданията ми, но все пак преди 6-7 години ми извади пръстен на романтично място. Но не ме пита дали ще се омъжа за него, за да не кажа Не. Беше нещо от рода на:”Ако размислиш някой ден, ще се оженим.” Той е по-склонен, но не държи дотолкова, че да му е проблем.
Ако му беше жизнено важно, едва ли щяхме да сме още заедно.
Ами има облекчения при ипотечен кредит например, отделно в случай на смърт са оредени нещата.
За съжаление, имаше няколко случая около мен, в които заради липса на брак и кофти свекърва, след смърт на таткото, децата са оставени без наследство. Не разбирам защо масово хората смятат, че имайки брак нещо ще се промени.
За да не е твърде офтопик, с ММ сключихме брак след като си купихме жилище и кола, и бях бременна в 6 месец. Беше супер скромно, подпис и ресторант след това в тесен семеен кръг. За да могат роднините да се запознаят и да ни се порадват, че всички сме в различни градове и става все по-трудно да се намери хубав повод.
А на въпроса защо? Защото се обичаме и сме заедно от доста време и е естествено продължение на връзката, както детето
Правото на наследство, възможността да взимам важни решения относно живота и здравето на мъжа (при инцидент или други ситуации когато той не е в състояние), които иначе не бих имала право. Ей такива скучни юридически въпроси.
Някак е по- удобно да си женен, отделно, че в нашия случай имахме и данъчни облекчения. Отделно емоционалната удовлетвореност и чувството за единност и взаимна принадлежност. Привърженик съм на брака. Би ми било неприятно, ако дъщеря ми живееше без брак и имаше дете без брак. За щастие тя е по- консервативна дори от мен.
Не държа на сключване на граждански брак, но ако за партньора ми е важно, ще се съглася. При условие да си спестим цирка, наречен сватбено тържество. Тук съм твърдо против, излишна и трудно поносима за мен показност. Също и на църковен не бих склонила. Иначе лично за мен със или без подпис не мисля, че би имало разлика.
Katstyr, за данъчното облекчение за ипотека има и други условия, на които не отговаряхме.
Наследяването не ни притеснява, всичко се купува на името на двамата, а ако се случи нещо с нас, децата ни наследяват. Децата, родени в брак имат същите права, като тези, които не са родени в брак, така че не виждам как децата ми може да останат без наследство от баща си.
Наследяването не ни притеснява, всичко се купува на името на двамата, а ако се случи нещо с нас, децата ни наследяват. Децата, родени в брак имат същите права, като тези, които не са родени в брак, така че не виждам как децата ми може да останат без наследство от баща си.
Да не казвам - нищо, ще ти отговоря така.
В момента съм с човек, с когото не планирам 100 години напред, но и не желая да се разделям. Имаме общ бизнес и съм силно привързана към детето му. Въпреки това, сключването на брак смятам, че би подсилило собственическото му чувство и ревността. Важи за мен и всеки мъж. Кантарът ми винаги тегли към - не.
За теб - не знам. Човека гледай, и отношенията, и смятай. Може да го загубиш, ако откажеш. Може и да не.
В момента съм с човек, с когото не планирам 100 години напред, но и не желая да се разделям. Имаме общ бизнес и съм силно привързана към детето му. Въпреки това, сключването на брак смятам, че би подсилило собственическото му чувство и ревността. Важи за мен и всеки мъж. Кантарът ми винаги тегли към - не.
За теб - не знам. Човека гледай, и отношенията, и смятай. Може да го загубиш, ако откажеш. Може и да не.
Може да го загубя – да. Истината е някъде по средата.
Но съм съгласна с Как Сийка
Имам усещането, че днес предложението за брак е повече от всякога израз на сериозните намерения на мъжа. Без значение дали ще бъде прието, или не – важно е отношението и изявеното желание за поемане на отговорност. Страхът от брака изглежда като страх от обвързване, което е смешно, когато има общи деца, имоти и т.н.
За мен отговорът не е рационален - човек се жени, защото иска, а иска, защото обича. Толкова е просто в моите очи. Ако се налага да се теглят на везна за и против аргументи, или ако едната от страните не е убедена, че това е необхходима стъпка за съвместното щастие, то може би за тези двама души заедността има други измерения и те имат право да я изживеят така, както я разбират.
Днес май ми е тръгнало на цитати: 'A perfectly rational lover would never get married....A perfectly rational army would run away.'- The Dramatist, George Bernard Shaw
Днес май ми е тръгнало на цитати: 'A perfectly rational lover would never get married....A perfectly rational army would run away.'- The Dramatist, George Bernard Shaw
Аз никога не съм смятала брака за необходим.. Омъжих се, защото за отсрещната страна изглеждаше важно. Е, по-късно се разведохме и наличието на брачен договор, нито с нещо ощети някой от нас, нито пък беше от някаква полза конкретно в нашия случай. Сега, с дете и вече преминала възрастта за други деца, няма сила, която да ме накара да се омъжа. Смятам, че само детето ми е в правото си да ме наследи.Същото е и правото на децата на нов партньор. На любовта брак не й трябва. В доста теми сме спорили, че евентуалната закрила, която осигурява при развод за финансово слаба половинка, всъщност е силно преувеличена според българските закони. Аз лично от подобна застраховка нямам нужда.
Колкото по-уверена съм в чувствата на мъжа, толкова по-безразлично ми е дали ще имаме брак. Ако обаче нещо не съм сигурна в неговите чувства и се притеснявам да не го загубя, ще искам да се обвържем с брак да не може да избяга лесно. 
Както се казва, "брачни окови". Зависи дали усещам, че ще стои доброволно или може да избяга на свобода, евентуално ще ми трябват такива приспособления или не.
Както се казва, "брачни окови". Зависи дали усещам, че ще стои доброволно или може да избяга на свобода, евентуално ще ми трябват такива приспособления или не.
Колкото по-уверена съм в чувствата на мъжа, толкова по-безразлично ми е дали ще имаме брак. Ако обаче нещо не съм сигурна в неговите чувства и се притеснявам да не го загубя, ще искам да се обвържем с брак да не може да избяга лесно.
