Искам развод

Пробвайте да намерите детегледачка на повикване, която би била съгласна да гледа детето само когато е болно. Трудно се намират, но не е невъзможно. Пенсионерки или студентки.

Гледането на дете е изключително трудно за двама,камо ли за сам човек.Щом сте решили да се разведете ще трябва да понесете риска и трудностите.Не знам какви са отношенията със съпруга,но опитайте с така модерното споделено родителство.Т.е.той да поеме част от времето с детето.Само,че имайте предвид,че всичко трябва да е уредено чрез решение на съда.

Правя и давам сироп от бъз.Започнах на две годишна възраст да им давам и продължавам и до днес.Сега са на 12 и 14 години и не боледуват,не пият антибиотици и нямат отсъствия от училище.Учител съм по професия и държа на тези неща.

Това със сиропа от бъз и аз го правя и съм доста доволна. На всяко дете различно нещо действа. Моя приятелка дава осцилукопциум и детето влиза в крачка много бързо, рядкост е да стигне до болничен. Аз пък давам антивирусни препарати още като текне носа, е разболява се, но на два месеца 1 път да ми се случи и то не много сериозно. Дори лекарката се учуди като разбра, че два месеца дори не е кихнало детето, но все пак моето дете е 3та група и вече има изграден имунитет някакъв.

Ако няма на кой да разчиташ е като хазарт. Едва ли ще намериш високоплатена работа за да си позволиш детегледачка. А като се сетя, какъв кошмар беше градинския период, хем имах баба в помощ. Тя работеше, аз работех и се редувахме в болничните.

Без помощ не виждам как ще се справиш!
Дано майка ти омекне, а детето бързо придобие имунитет.

Авторке, нямаш много възможности. Докато детето не укрепне в детската градина, няма какво да направиш, щом бабата не иска да помогне. Остава да потърпиш "елемента" вкъщи поне още 1-2 години. Не бързай да си тръгваш, иначе оставаш на улицата с малко дете на ръце. Разбира се, ако става въпрос за домашно насилие, тогава е друго - бягаш час по-скоро.

Ем ще го води колкото може и болно на градина. Болничен само като е с температура, че за това връщат от градината. Никоя жена няма да вземе решение за раздяла с малко дете ако няма друга опция да остане още известно време с мъжа, т.е. явно е нетърпимо положението дори за година -две.

Може да пробваш в заведение само петък и събота вечерта, на някой места не плащат зле, тогава таткото може да го гледа, няма ли да си разделите времето за детето?
Варианти много според мен има, но си трябва още някой. Диспечер при такси, в заведение само втори смени, в предприятие дневна, нощна, два почивка, да станеш личен асистент при някой, който няма против да водиш детето, когато е болно.

Не ми се вярва авторката толкова лесно да си намира работа, та като я изгонят от едното място веднага да започне на друго. Това не го виждам като решение изобщо.
Работата на смени не винаги е решение. Обикновено първите смени започват рано и тя няма да може да оставя детето, защото детската няма да е отворена. Отново ще трябва съпорт от бабата. Нощни смени майки с малки деца дават само след писмено съгласие на майката, но работодателите избягват.
Елемента като разбере за развода, може да не е много склонен да си делят грижите за детето, най-вече за да я накаже и да й бъде гадно. Е, може и заради детето да се съгласи, но пък това си е риск, защото винаги може да се отметне. Развод не дават за 10 дни, за да разчита това да бъде записано в решението на съда.
Бабата може да има причина да откаже да гледа детето, особено ако очаква не само да помага за час-два, а да го гледа по принцип.

Може би в държавната сфера/администрация. Разни конкурси излизат, следи в сайтовете на съответната община, регистрирай се и в бюрото по труда. Разведох се когато синът ми беше на 1.5 год. и се върнах на работа в училище. Имах късмета с разбран работодател, защото и там не винаги толерират болничните. Имах много възможности да започна на други места, но винаги ме спираше това, че няма кой да го води/взима от градина/училище и стои с него като е болен, както и събота и неделя, официални празници /т.е. трябваше да съм с неговия график/. Не можех да разчитам на никой дори за един час. Бившият постоянно пътува. Майка ми живее другаде, баща ми почина отдавна.

Много е трудно да се гледа малко, болнаво дете без помощ, но винаги има изход. Собствено жилище имаш ли? Ако да, да прибереш детето в твоята стая и да даваш другата под наем на туристи ако си в посещаемо място?

Идва ми на ума да станеш детегледачка. Има някакви курсове от по 5-10 дена и те регистрират. Гледаш 1, 2 или 3 деца от 7 до 19ч, 8 до 18ч или каквито часове си избереш и си си в къщи, независимо болно или здраво ти е детето. Нямаш притеснения и можеш да си свършиш всякаква лична работа докато си с децата. Трябва да им готвиш питателен обяд и да даваш 2 закуски или 3, но с роботи в кухнята не е проблем.

Идея е да се съберете две, три или четири майки и всяка да гледа всички деца два дена седмично. В останалите може да си работиш и има кой да ти гледа детето.

Има детски ясли, които са родителски кооператив, но всеки родител работи там 1 или 2 дена. За детска градина не знам.

Живяла си в чужбина. Потърси работа с езика дистанционно! Гледай да е по писмен чат или мейл за да не се чува детето наоколо.

Чистене на апартаменти, които се дават под наем за кратко. 1, 2, 3  или 4 часа е работата и можеш да водиш и детето. Вътре е топло и чисто.

Споделено гледане - от петък вечерта до понеделник сутринта при бащата ако почива през уикенда. Може и обратното и така той ще се оправя ако е болна и не може да иде на градина.

Да предложиш детето да остане с бащата, а ти да плащаш издръжка. Искам да съм там да му видя сурата. Предвид, че не работиш, все още ще плащаш минималната издръжка, която е към 200 лева месечно май.

Елемента няма ли все пак след развода да вземе някакво участие с логистиката.

Аз си намерих работа от изцяло вкъщи, избрала съм смяна 15 до 00 часа, към компания BPO( Business Process Outsourcing) за близо 3000лв заплата, не знам дали това е голяма заплата, мисля че е средната за София, защото всичките ми познати взимат около толкова и те са в такива компании. Който търси намира, на мен ми се наложи заради мои здравословни проблеми отсъствах прекалено много и нямаше как да продължа в офис. Половината ми колеги са от майна си райна Кюстендили, Пловдиви, Стари Загори. Имам колеги с малки деца. 2023 та година не познавам нормален млад човек, който да иска да работи в офис, та конкуренцията е голяма, но има и доста позиции в днешно време, преди короната нямаше. Нямах никакъв опит за длъжността която извършвам, бях секретарка преди това, но реално на предишната ми работа не правех почти нищо, на уърд и ексел им знам само най-базовите функции, но съм с перфектен английски, това е задължително минимум условие за тези компании. Аз имам висше, но това не е условие в тези компании, особено ако искате да сте обикновен съпорт, моята длъжност е малко по-специализирана. Ако знаете как да си направите хубаво св можете да си уредите интервю за такава работа. В тези компании ви обучават изцяло, така че няма смисъл да се насочвате към конкретна сфера, можете да изпълнявате много различни длъжности през годините и да работите в различни проекти. Изобщо не ми е натоварено, никой не ни следи дали всяка секунда сме на компютъра, може да се върши всичко вкъщи, може да се работи отвсякъде, аз работя само в специализиран софтуер, нямам обаждания, чатове или мейли. Всички заплати в тези центрове вече са над 2000лв, с изключение на 2-3, които са дъното. Имате и допълнително здравно осигуряване, ваучери за храна и най-забавното дават и сума на месец за транспортни разходи, въпреки че работата е от вкъщи и по 50лв на месец за интернет, въпреки че аз плащам 15 за моя

Удивена съм, че и в тази тема се намира кусур на бабата - майка на авторката, че не искала била да гледа детето. Когато голямата ми дъщеря стане на 37 като авторката, аз ще съм на почти 70, а за малката да не говорим на колко ще съм. В никакъв случай не бих се нагърбила да гледам малко дете, за да си работи майка му. Нямам нито желание, нито ще имам възможност. И не бих изпитвала никаква вина. Аз като съм се справила, ще се справят и те. Просто недоумявам защо на бабата се гледа като на някакъв вечно наличен елемент в уравнението, на когото безпроблемно се тропосват внуци по всяко време и е задължително да бъдат приети и отгледани. А заплахите - тогава "старата" да си стои сама и зарязана, са още по-противни. Ако децата ми ме зарежат напълно, понеже не съм им изгледала и децата, освен тях самите, значи грешката е в мен като родител. Зле ще съм ги възпитала и това е.

Чудя се колко от пишещите тук ще гледат внуците си наистина и колко просто "раздават правосъдие" отстрани. Животът стана толкова скъп, че ще е уникално ако възрастните хора могат да гледат себе си, без да тежат на младите. Камо ли да изгледат и внуците... това ще е в сферата на научната фантастика скоро.

При това не става дума за вземане от градина 1-2 пъти в седмицата, а за гледане с месеци на болно дете и висене по лекарски кабинети. Това е огромна отговорност, която не виждам причина да не бъде поета от двамата родители, а да се тропа с крак кой страничен да бъде натоварен и как можело да не иска.