Как да постъпя?

  • 5 896
  • 88
  •   1
Отговори
# 30
  • ...на безопасно
  • Мнения: 3 023
Аз от преживяно ще те посъветвам.
Не се мести. Бъди близо до родителите си.
Няма по голяма глупост от това да неглижираш родител или дете заради мъж.

# 31
  • Мнения: 128
След развода  живееш при родителите си ,така ли ? Т.е. десет години всичко беше наред ,сега кавги и удобната покана на гаджето. Имаш и проблеми с работата . От сега ли са или сега виждаш спасителен клон.
 Детето явно е големичко и е свикнал с тях. Той на какво мнение е?

# 32
  • София
  • Мнения: 34 720
След развода  живееш при родителите си ,така ли ? Т.е. десет години всичко беше наред ,сега кавги и удобната покана на гаджето. Имаш и проблеми с работата . От сега ли са или сега виждаш спасителен клон.
 Детето явно е големичко и е свикнал с тях. Той на какво мнение е?
Не. Написала е, че:
Скрит текст:
Не мислиш ли, че е избрал доста неподходящ момент за поканата си да живееш при него? А дори да я е отправил преди диагнозата на баща ти, явно не те е успокоил, че може да се изчака, все още го очаква от теб.
Не го ли интересува какво се случва в твоят живот и семейство?
Интересува се разбира се. Точно и затова ми предложи да се изнеса при него.
Авторке, пиша ти от позицията на човек, загубил съвсем скоро близък приятел от рак. Щом баща ти е в напреднал стадий и изпитва болки, дните му са преброени. Съжалявам, че го казвам, но вероятно вече и ти си се досетила. Остани с него, опитай да облекчиш последните му дни, общувайте. Майка си игнорирай и не позволявай да те въвлича в разпри, сигурно и тя го прави от нерви заради болестта на баща ти. След това си събирай багажа и заминавай. Ако приятелят е световен, ще те разбере и изчака.
Всички знаем,как ще завърши историята с него и сме се подготвили за най-лошото,но въпроса е,че напрежението във въздуха може с нож да се разреже.
Майка ми не ми говори все едно аз съм виновна,разбираемо е изнервена,но аз вина нямам.Тя винаги е била ужасен,черноглед човек.Винаги е искала да стане на нейното. Винаги е в някакви филми.
Скрит текст:
Днес сутринта дори я хванах тайно да рови в портфейла ми.
Ми честно не издържам пък

# 33
  • Мнения: 233
Ако обичаш наистина мъжа, той теб и не гледаш на него като на "спасителен клон", по-добре е да се преместиш и да посещаваш баща ти. Не мисля, че е егоистично. Даже е разумно. Но всичко това трябва да бъде обмислено и след това съобщено по правилния начин на лицата в историята.
Твърдо заставам зад тезата, че за детето е по-добре да не присъства ден и нощ при тежко болен.

# 34
  • София
  • Мнения: 4 953
Как  така ти  бърка в портфейла? Ти защо живееш с тях?
Трябвало е отдавна да си самостоятелна с детето. Сега, ако се изнесеш ще е много грозно.
Освен това, защо ти ще се местиш в Лондон, а не той да дойде в България и да заживеете заедно
(не у вашите, естествено)?
На мен и през ум не би ми хрумнало да се местя с детето си сама в чужбина.
Да дойде той.

# 35
  • София
  • Мнения: 34 720
Лондон и чужбина?

# 36
  • Мнения: 10 358

Освен това, защо ти ще се местиш в Лондон, а не той да дойде в България и да заживеете заедно
(не у вашите, естествено)?


Подчертаното от къде дойде?

# 37
  • Мнения: X
Нещо трито ли е? Какъв Лондон?


Авторке, дните на баща ти са преброени. Остани с него, за да можеш да се сбогуваш. Скоро няма да е на този свят. Казвам ти го, защото и аз скоро загубих баща си и знам какво е. Опитай да си до него в последните му дни и не бъди егоист.

# 38
  • София
  • Мнения: 4 953
Не знам защо реших Лондон. Може би грешката е у мен

# 39
  • Мнения: 10 656
Много родители буквално управляват децата си - включително порасналите такива, чрез вменяването на вина. Пълно е с хора, които цял живот се чувстват виновни спрямо родителите си и длъжни, защото така им е внушено. Те спират да живеят собствения си живот, защото обслужват този на майки и бащи. И накрая разбират, че годините са минали и те са останали самотници.

Авторката ще изгледа баща си, после ще остане с майка си, за да не е сама, после защото и тя е възрастна и така докато не останат възможности за партньорство. Да имаш връзка и да създадеш семейство не означава, че правиш предателство спрямо родното семейство.

# 40
  • Мнения: 1 340
Разбира се, че трябва да се преместиш, ако това е желаниети ти. Родителите ти са те създали, за да живееш своя живот и то по възможно най-добрия начин. Не са те създали, за да страдаш, не е това смисълът на живота. Баща ти си има съпруга, която е обещала да е до него завинаги. Ти не го оставяш на произвола на съдбата, за да изпитваш вина. Ще идваш да го виждаш винаги, когато искаш. Не е необходимо да жертваш своя живот, за да пкажеш на родителите, че оценяваш техните грижи за теб, по този начин ще се обезсмислят дори. Не се обричай на родителите си, за да не останеш напълно сама, когато те двамата си отидат. Стреми се да създаваш хубави спомени, а не един ден да се обърнеш и да помниш само страдание.

# 41
  • София
  • Мнения: 4 953

Прочетох всички постове в темата отновно и абсолютно НИКЪДЕ  не видях "Лондон".
Нямам представа защо съм решила, че мъжът е в Лондон. Ама никаква представа.
Sorry.
Нещо съм се бъгнала.
Отивам да се запиша с тая мунщинка.
П.С. И за да не е спам, авторке, наистина трябвало е да се изнесеш от Вашите още преди да се появи мъжът. С тази болест  не е моментът,  остани с баща си в последните му мигове, не обръщай внимание на майка си и после започни да си гледаш детето и себе си.

# 42
  • София
  • Мнения: 34 720
Много родители буквално управляват децата си - включително порасналите такива, чрез вменяването на вина. Пълно е с хора, които цял живот се чувстват виновни спрямо родителите си и длъжни, защото така им е внушено. Те спират да живеят собствения си живот, защото обслужват този на майки и бащи. И накрая разбират, че годините са минали и те са останали самотници.

Авторката ще изгледа баща си, после ще остане с майка си, за да не е сама, после защото и тя е възрастна и така докато не останат възможности за партньорство. Да имаш връзка и да създадеш семейство не означава, че правиш предателство спрямо родното семейство.
Извън темата, в която пишем, подкрепям това с две ръце. Толкова грозни манипулации съм виждала от родители, че съм си мислела, че с такива "близки", врагове не ти трябват. "Аз съм те родила/гледал/а, ще ми играеш по свирката".

# 43
  • София
  • Мнения: 37 575
Лично аз си напуснах дома и се върнах до края с тате.
Никой не ме е карал, така го почувствах.

Това е изключително тежък житейски момент и смятам, че както техните са били до нея и детето ѝ, така тя трябва да е с тях сега.
Десет години не сколасала, ама сега вече нетърпимо, нали.
Защото може да полети на крилете на безгрижието, ама може и да тупне по задник и пак там ще трябва да се прибере, барабар с детето.

# 44
  • Мнения: 10 841
Погребах баща ми бременна в 8-ми месец. Отиде си за по-малко от половин година след диагностициране. Прибрах се вкъщи заедно с цялото ми семейство и останахме до него до последният му дъх, буквално.
Не бих постъпила по друг начин. Авторката сама трябва да вземе решение дали бягството ще й даде спокойствието, което търси в дългосрочен план.

Общи условия

Активация на акаунт