Как да постъпя?

  • 5 909
  • 88
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 8 397
На баща ти му остават броени месеци. До сега си била там, можеш още малко да дадеш своята грижа и подкрепа. Аз бях с бебе на 7 месеца и всеки ден ходех до наште по два пъти дневно.
И когато си тръгнах единия ден,той почина след половин час. Усещането беше страшно и безнадеждно. В такъв момент трябва да сме до близките си. Не, че можем нещо да променим, но са дадем някаква утеха.

# 46
  • Мнения: 590
Аз бих те посъветвала да се изнесеш. Щом се виждате често с приятеля ти, би могла да посещаваш баща си често.

Изгубих баща си и до ден днешен ми тежи. Можех да съм по-близо, макар и да бях все още в пубертета.

Но като майка, не бих позволила децата ми да става свидетели на дълго боледуване.

Моят баща беше с ракова заболяване, което пребори и почина от усложнения. Не е бил толкова зле, колкото болен в напреднал стадии на рак. Но съм виждала хора, в напреднал стадии и не е гледка за дете.

Може би е егоистично, умиращия няма да оздравее, но това дете ще помни всичко видяно.

Местиш се и пътуваш да виждаш баща си. До кога сина ти ще идва с теб, решаваш ти.

Всяко решение в тази ситуация е едновременно правилно и грешно. Трябва да прецениш кое е правилно за теб.

# 47
  • Anywhere
  • Мнения: 1 163
Аз също смятам,че е по-добре да е изнесеш сега! Щом няма да си далече, ще можеш да виждаш баща си през няколко дни! Не е добре за детето ти да е там, но и на баща ти също ще му трябва повече спокойствие! А майка ти... така като те чета, след като почине баща ти, няма да ви остави да се изнесете. Ще ти вменява вина и ще ти натяква,че сте я изоставила! Прекарвай време с баща ти, но живей другаде! Сигурна съм,че той също не иска да причини на внука си агонията от последните си дни Sad

# 48
  • Мнения: 10 842
Каква е гаранцията, че няма да я обвинява, че е ''довършила'' баща си като се е изнесла, че ги е изоставила в най-тежкия момент и прочие подобни? Изнасянето в този момент би могло да генерира в пъти повече вменяване на вина.

# 49
  • София
  • Мнения: 34 768
Не би трябвало да обръща внимание на подобни обвинения, ако има такива.

# 50
  • Мнения: 1 365
Като човек,загубил майка си преди 10 години,ще кажа-стой там, докато диша, докато има светлина и блясък в очите.Пропуснеш ли това,цял живот ще съжаляваш!Не минава,да знаеш,няма времето лекува,няма това онова.Стяга те в гърлото докато си жив.

# 51
  • Мнения: 4 595
Със сигурност моментът не е подходящ за изнасяне, особено като 10 г. то не се е случило..Но мисля, че авторката е добре да помисли по-глобално. Изглежда точно, че мъжът се явява спасителен клон от майка й и тя веднага се хваща за него. Авторке, по финансови причини ли живееш с родителите си, след като с майка ти проблемът не е от вчера? Какъв е план Б , ако с новия мъж не се получат нещата? Ще се върнеш при нея с подвита опашка? Ще търпиш недопустими неща като грозно отношение към детето ти, или насилие или друго, защото пак ще си зависима от някой, който този път няма да е майка ти? Ако там не успееш да си намериш работа, ще  оставиш детето изцяло да разчита на милостта на непознат мъж?
Детето ти е поне 11-12 години, ако е така, за него има значение вече изградената приятелска среда, спокойствие в началото на пубертета, възможно е, ако се почувства прецакано, че е в друг град в чужда къща ,заради теб, да се настрои срещу мъжа и теб, да прави напук. Отношенията с нов мъж при дете, особено в такива възраст, изобщо не е задължително да са цветя и рози, той също има право да реши, че е избързал и не ви се получава.
За мен една жена, особено разведена с дете, трябва да направи всичко възможно да не е зависима от родители или нов мъж за решенията, които взима в живота си. За 10 г. очевидно не се е случило. Освен заради баща ти, дай си малко време да обмислиш какви ще са ти стъпките, ако се окаже, че това не е твоят човек.

Последна редакция: ср, 11 яну 2023, 09:05 от TafTaf

# 52
  • Мнения: 19 536
Какво желаят родителите, може би и те искат спокойствие в дома си, а не шумно дете (не знам да има тихи на тази възраст - едит: аз нещо го сметнах под 10 г., май не е така обаче, и все пак) и разправии с майка му?

Не съм виждала такива болни, но са ми разказвали за съсед, който така е крещял от болки, че всички в блока го чували и настръхвали. Не е добре за детето.

# 53
  • Мнения: 4 007
От една година имаш връзка с мъж от друг град. Колко често се виждахте през тази 1г. Мислиш ли, че го познаваш добре, че да се преместиш при него с детето?

# 54
  • Мнения: 8 093
Не бих оставила родителите си в такъв момент заради някакъв дето го познавам от една година, т.е. не го и познавам даже наистина. Най-малкото друг град би означавало смяна на училище за детето. По средата на учебната година ли ще го местиш? А до другата учебна година, ще си изпратила баща си, най-вероятно. Съжалявам, че го казвам, но е най-вероятния сценарий.

# 55
  • Чужбина
  • Мнения: 421
Аз мисля, че когато се създава нова двойка, родителите би трябвало да останат настрани. Такъв е кръговатът на живота, новото замества старото.

Партньорът не би могъл да е даже частично пълноценен във връзката си, ако отдава голямо време и внимание на други хора, независимо дали това са родителите или не.

Разбира се, уважение е дължимо и може да се даде. Ако авторката има братя или сестри, добре е да се споразумеят помежду си за посещенията при родителите. Иначе, един брак вече се е провалил, добре е да се даде шанс на новата връзка като жената се дистанцира рационално от родителите си.

# 56
  • Мнения: 2 998
От човешка, синовна и морална гледна точка да се местиш точно сега е меко казано неуместно. Изчакай баща ти да умре, нека минат барем 40 то дена, майка ти да се съвземе, да уредите нещата с институциите и тогава вече си събирай багажките и създавай семейно гнездо.
За Бога, баща ти умира, а ти планираш как да се измъкнеш по терлици, за да си спестиш .... всичко това.

# 57
  • Мнения: 10 660
Не мисля, че авторката трябва да подчини решението си за нова връзка на желанията на детето. Тя е възрастният в случая, тя решава. Авторката не прави впечатление на човек, който всеки месец влиза в нови отношения, въвличайки и детето с нея.

Десетки са примерите на жени, отглеждащи сами децата си с помощта на родителите. Първо изглеждат родителите докато са живи, съобразяват се какво ще каже детето за нов партньор, накрая детето порасва и си хваща живота и те остават сами. Много често самите те увисват на врата на въпросното дете, защото нищо друго не им е останало.

След като от 1 година имат отношения с въпросния мъж, няма какво повече да отлага. Никога няма да разбере, дали ще се получат нещата, ако не пробват - гаранция в тези работи никой не ти дава предварително. Не я знам авторката на колко години е, но с времето няма да се увеличава броя на мъжете, които се борят за вниманието й и е много вероятно компромисите, които и тя ще трябва да направи да са по-съществени, ако ще иска да има връзка.

Просто в един момент човек трябва да порасне, да почне да поставя граници и да взима решения в свой интерес, не само в интерес на другите - деца, родители, роднини, приятели.
Преместването при мъжа не е нужно да стане от днес за утре - може първоначално да ходят там през уикендите докато всички свикнат с идеята и си напаснат ежедневието.

# 58
  • Мнения: 17 880
В такава ситуация знам, че моите родители биха се радвали да съм до тях, но за мое и на внука добро и ако смятат мъжа за читав, биха искали да се изнеса. Мисълта ми е, желание и задоволство не са едно и също нещо. Баща ти какво мисли по въпроса? За майката разбрах, че каквото и да направиш, все ще си крива, така че бих те посъветвала просто да я игнорираш до възможния максимум.

# 59
  • Мнения: 1 257
А защо по подразбиране се приема, че майката е отровен родител, а авторката - онеравдана и подтисната? Тук имаме гледната точка на едната страна в спора, но не знаем как стоят нещата в този дом. Има хиляди вероятности. Авторката може да не участва достатъчно в домакинството - с финанси и труд, може детето да е буйно и трудно, може двамата (майка и дете) да тежат на възрастните хора и да правят живота им ад. Ако обстановката в дома е толкова лоша, защо цели десет години не е направено нищо, за да се промени? Защо чак сега, когато има "спасителен клон" и голям семеен проблем, който прави нещата още по-нетърпими? Това са спекулации, разбира се, авторката най-добре си знае какво и как. Аз лично винаги насърчавам отделянето и самостоятелния живот, както и съм много против човек да се "принася в жертва" на родители или деца, и да се лишава от личен живот. Но в случая съм много скептична, защото не виждам смисъл нещо, което е търпяло отлагане 10 години, изведнъж да е от първа неотложност. Че то става въпрос за няколко месеца, максимум година. Голям зор, голямо чудо.

Общи условия

Активация на акаунт