- Публикувана: 20 дек. 2006, 09:37 ч.
- Последно мнение: 21 дек. 2006, 14:14 ч.
***
Зависи от ситуацията, но се случва и да премълчавам по нещо 
Някак си няма да е честно да му кажа някои мои помисли и действия
Простичка съм, кво да се прави.
Като по-млада доста премълчавах и мислех - ако кажа това, пък ме разберат на криво, пък какво ще си помислят... Сега вече не съм от мълчаливите, особено с благоверния 
Аз се опитвам да си премълчавам за някакви дребни работи, които успявам да ги преглътна. Защото ако покажа, че съм неудовлетворена по някакъв начин (дори едно уф да кажа) със сигурност ще се стигне до каране. А няма смисъл ако е за някоя дреболия. Така че когато мога се опитвам да си мълча. За по-сериозните неща обаче обикновено всичко си казвам.
Аууууу каква съм патка заспала 
Гласувах първо, а след това прочетох за какво
иде реч и разбрах, че съм гласувала грешно
Предендирам, че съм умен човек, но в случая НЕ
Казвам си абсолютно всичко - и добро, и лошо !
Имаме прекрасни отношения и за 6 години сме се скарали
точно веднъж и то за някаква глупост беше
Комуникацията между партньорите е едно от най-важните
неща за успешна и дълготрайна връзка.
Не премълчавам нищо, защото просто няма какво да крия
и дано да е все така занапред
Гласувах първо, а след това прочетох за какво
иде реч и разбрах, че съм гласувала грешно
Предендирам, че съм умен човек, но в случая НЕ
Казвам си абсолютно всичко - и добро, и лошо !
Имаме прекрасни отношения и за 6 години сме се скарали
точно веднъж и то за някаква глупост беше
Комуникацията между партньорите е едно от най-важните
неща за успешна и дълготрайна връзка.
Не премълчавам нищо, защото просто няма какво да крия
и дано да е все така занапред
Моят отговор е старая се. Дори и в този контекст, не бих тръгнала да определям себе си като умна или не. Не знам каква съм. Със сигурност не съм от тези, които си мълчат много - действам на принципа Каквото ми е на сърцето, това ми е и на устата - право куме в очи! Казала съм доста неща, които е било в моя полза да не споделям (това, че не е трябвало съм го разбрала по-късно, разбира се). Опитвам се да премисля поне веднъж нещата, преди да ги кажа и в този ред на мисли се старая, да. Ама не е лесно, да знаете.
И съм си казвала, и съм си мълчала. Разлика в общи линии няма. Това са просто глупави теории, всичко зависи от човека насреща как ще приеме или не едно нещо.
Моят отговор е старая се. Дори и в този контекст, не бих тръгнала да определям себе си като умна или не. Не знам каква съм. Със сигурност не съм от тези, които си мълчат много - действам на принципа Каквото ми е на сърцето, това ми е и на устата - право куме в очи! Казала съм доста неща, които е било в моя полза да не споделям (това, че не е трябвало съм го разбрала по-късно, разбира се). Опитвам се да премисля поне веднъж нещата, преди да ги кажа и в този ред на мисли се старая, да. Ама не е лесно, да знаете.
Нямах предвид споделянето /там си отсявам добре/, а проблемите, възникнали между нас /за тези, спирачка нямам/. 
И аз съм същата.Мога да си мълча за разни мой си неща,да пазя тайните и довереното ми от приятелите..,но проблемите помежду ни не мога да се правя,че не забелязвам и туй то.Казвам си всичко и търся диалог,мисля,че с мълчание горчилката само се трупа и е въпрос на време да изплува на повърхността,а тогава връщане назад няма.
Не мога да си представя да живея сумати години с един човек и да не знам,че нещо в мен,в моето поведение,държание го дразни,а той не ми го е казал.Това не значи,че дори и при споделено раздразнение ще се втурна аз или той да се променяме,но поне можем да се замислим,защото понякога отстрани нещата се виждат с друго око и да положим усилия,ако държим един на друг.
Така,че съвсем не смятам,че премълчаването е привилегия на умните хора.По-скоро е типично за неуверените и нерешителните.Когато имаш реално мнение за себе си и се цениш и уважаваш си склонен да поднасяш и приемаш критиката по-зряло.
Никога не съм била умна в този смисъл. Сега още по-малко. На когото не му харесва,...
Но 1 нещо научих на стари години. За умните жени. Или за можещите или неможещи.
Аз мога почти всичко.
Съседката ми не може
- да премести канапето, за да изчисти под нето
- да смени крушка
- да свали пердетата
и много още.
Не говорим за неща от висшия пилотаж като отпушване на мивка, забиване на пирон, оправяне на казанче.
Приятелка роди много "тежко". Закарали я вечерта към 12, до сутринта вече родила нормално.
Но дълго след това се възстановяваше и мъжът й беше дежурен по цяла нощ и през деня заспиваше на волана.
Но 1 нещо научих на стари години. За умните жени. Или за можещите или неможещи.
Аз мога почти всичко.
Съседката ми не може
- да премести канапето, за да изчисти под нето
- да смени крушка
- да свали пердетата
и много още.
Не говорим за неща от висшия пилотаж като отпушване на мивка, забиване на пирон, оправяне на казанче.
Приятелка роди много "тежко". Закарали я вечерта към 12, до сутринта вече родила нормално.
Но дълго след това се възстановяваше и мъжът й беше дежурен по цяла нощ и през деня заспиваше на волана.
Вече писах по темата, но като чета, оставам с впечатлението, че всеки разбира въпроса по различен начин. Аз отговорих, че съм от "умните" /как звучи само/, т.е. не всичко, което ми минава през главата излиза през устата 
. Но, ако има проблем в семейството- тогава вече държа всичко да се изясни, да го обсъдим, казвам си какво мисля и човъркам, докато не се изясним/ което понякога действа твърде изнервящо на мъжо /. Но пък благодарение на това /да чукам на дърво/, сериозни проблеми не сме имали. Но пък не споделям всичко, което си споделям с приятелки, доста неща за тях му спестявам и т.н. Както и за някои дребни работи премъчавам, като например какво съм купила и най-вече колко пари съм дала Е, след време разбира, но вече е друго 
/как звучи само/, т.е. не всичко, което ми минава през главата излиза през устата . Но, ако има проблем в семейството- тогава вече държа всичко да се изясни, да го обсъдим, казвам си какво мисля и човъркам, докато не се изясним/ което понякога действа твърде изнервящо на мъжо /. Но пък благодарение на това /да чукам на дърво/, сериозни проблеми не сме имали. Но пък не споделям всичко, което си споделям с приятелки, доста неща за тях му спестявам и т.н. Както и за някои дребни работи премъчавам, като например какво съм купила и най-вече колко пари съм дала Е, след време разбира, но вече е друго