Юлче се върти, второ пълзи, трето пък се мръщи на новите храни! - Родени Юли 2022 - тема 5

Вчера забравих да споделя, ама браво за смелостта за второ детенце с малко бебче. Аз много обичам деца и искам повече от едно и много се радвам като на хората им се случва, обаче като се сетя как за първото отне 3 години ходене по лекари, малко черен хумор ама с ММ се шегувахме,че е е трябвало да почнем с опитите от преди  да се роди Йо, барем го добутаме  до второ преди да станем на 40.  И друго си мислех, не знам  дали има други момичета, които с били с репродуктивни проблеми в темата, но за първата бременност,  усилия, притеснения, десетки прегледи изследвания, стимулации... е хубаво ама тогава си бяхме двамата, ММ ме возеше да не се бутам по градския и да ми е спокойно, а сега като се замисля къде ти това време, кой ще гледа детето аз като съм на прегледи през 2 дни. Звучи тъпо, но преди никога не ми е идвало на акъла, че чисто логистично ще е много трудно като нямаме помощ, какво остава  да стане и биoлогично,защото то човек едно си мисли, друго става.  Даже не знам  тялото ми в какво състояние е след инвитрото, страх ме е да си пусна АМХ, да видя как е положенеито с ЯР.  И тамън имах някаква надежда ,че след раждането ми цикълът може да се нормализира, нищо подобно, 2 пъти дойде на около месец/40 дни и толкова, после през 3 седмици едни зацапвания, после слабо, после никакъв абе пак старата песен на нов глас.  А и защото все пак деца се раждат предимно с ествествено забременяване, ами то хубаво, ама затова трябва желание, аз аз съм като бито куче  и едвам гледам всяка вечер,та браво за ентусиазма на всички. Надявам се да изляза от този омагьосан кръг, че даже не знам ММ как търпеливо се съобразява с мен и даже не повдига въпроса като ме гледа на какво зомби приличам.

Та понадух ви главите, ама малко за  разсейка от вечната  ни актуална тема за пюрета и неспящите ни бебета

То и ние докато направим Йоан отне сума време, един аборт преди него нали, то витамини да се вкарат в норма за качествени Я, правилна терапия за тромбофилията… Въобще не сме мислили че ще стане по невнимание #2, след като за първородния следях овулация и правехме секс по график…. Ама ей на, късмет.
Виж примерно Дани Динева как на 8-то инвитро успява и следващите две деца са абсолютно спонтанни и непланирани 🤗 тоест второто са го мислели да правят пак инвитро и в месеца, в който са мислели да почнат - изненада.
За прегледите и аз го мисля как ще е, айде в момента ММ работи от вкъщи ама не всеки път е удобно да му оставям детето. Ще го водя с мен, поне във Вита 2 има място и кат ходех на ЖК имаше и жени с колички при АГ.

Мекси, това което споделяш е съвсем разбираемо и за мен, макар и при нас слава Богу самото забременяване се случи сравнително бързо. Но после беше такъв стрес по ред причини и толкова се страхувах. И въпреки това като родих веднага почувствах в сърцето си желание за второ. После размислих, като ме тресна депресията, а сега като се окопитих пак ми се иска, но ММ не ще и да чува за скорошно второ бебе, той просто не очакваше че натоварването ще скочи така, и си мисли че второ дете би му изяло и последното свободно време. Искал и нещо друго да му се случи в живота, освен да гледа деца. А мен от тези думи ме свива сърцето, защото си представям колко е кратък животът всъщност и ми става мъчно като си помисля да нямам друго детенце, защото винаги съм искала две.

Но от друга страна, и аз не съм много здрава, склонна съм към депресии, все нагаждам хормони, липсва ми енергия. Дебела съм 😂 И това хем ме кара да искам да бързам с второ бебе , хем си казвам че може би ще е безотговорно.
Второ бебе идва с двойна радост и двойни грижи. Понякога си мисля колко много обичам Йоан и как обичта ми се усилва всеки ден и си казвам, че дори да нямам второ детенце това не е толкова лошо, защото ще имам повече време за него, повече сили, повече средства, ако щеш. Аз имам брат и макар и да съм много щастлива от този факт, съзнавам че жертвите се увеличават с всяко следващо дете. Но те са осмислени разбира се, защото радостта е огромна.

Затова и така се зарадвах за АА, защото мога да се поставя до голяма степен на нейно място - аз просто бих била щастлива да имам още едно две бебета.
 Аз съм сигурна че животът предлага компенсация за трудностите по един или друг начин, стига да я приемем и ни дава много радости. Мисля че е огромна благословия да си имаш и само едно детенце. А ако Господ е намислил кой знае...

Аз също винаги съм искала две деца, от една страна, защото аз със сестра ми и до ден днешен съм супер близка и от друга като се сетя как той няма да си има никого.. Но, аз също много се депресирах след раждането - от всичко трудно, което се случи ( втората операция и след нея..), това, че сме без помощ, караниците за глупости, умората, неспането, загубата на всичките ми почти приятелки, 30те качени килограма..
Днес ми дойде много нанагорно отново и си поплаках яко.. От 5 до 6:30 го приспивах и спа в мен, после на първата дрямка пак в мен само спа, не искаше пак да си яде яденето - съответно всичко беше изплюто по мен.. И цял ден хленчене.. 🥲 буквално се чувствам като затворник.. изправя ми се косата като си представя да имаме и още едно бебенце.. като спи малчо добре и денят е минал хубаво, веднага се размечтавам за второ и как няма да имаме проблем да имаме и още след такъв ден като днес рухвам 😅 доста съм нестабилна психически напоследък.. успокоявате ме,че не само аз нямам желание за нещо по-така с ММ.. доста ми е виновно и за това.. абе, МРЪН! 😔
О, да допълня - като се сетя, че пак трябва секцио, просто ме побива всичко 😅 изпитвам адски страх да премина през всичко отново и от възможните усложнения пак..

Като си гледам либидото, особено сега като още нямам цикъл, склонна съм да се съглася с радикалната идея, че сексът е за разплод 😂😂 Едно време бях доста похотлива 😂 Само понякога ми идват някакви желания за отдавна изветрялата ни романтика, ама то това е от душичката, не от организЪма 😁

Ама и аз много се вдъхновявам от  новини за бебета. Преди няколко дни и една приятелка с дете на година и половина ме изненада,че чака второ и то след няколко месеца и ми става едно много радостно.

Аз мисля,че това със секса по график ме увреди нещо психически, чувствах се като злоядо дете, което баба му го гони с лъжицата, ама какво да правиш, блъскал си се с инжекции и лекарства, ще правиш   ММ иска също още деца, но му е ясно, че аз трябва да дам зелена светлина, при все че чисто физически аз ще изтърпя новата стимулация, трансфери и чудесии, бременността не я коментирам, там е друга  бира    Обаче ми прави впечатление, че много хора не се усещат и често ми изсипват... айде.. айде догодина още  едно. Все едно си го поръчвам по телефона или пък приятелки,които също са с репродуктивни проблеми  и вместо да се държат по-адекватно, защото знаят какво е, пускат  абсурдни коментари.

За съжаление, хората инстинктивно се опитват да смалят проблемите на другите, защото е много по-трудно да се конфронтираш със сложността на чуждата ситуация. Много по-лесно е да кажеш нещо окуражаващо, макар и неадекватно, и със сигурност не е с лоша умисъл. Стигам до заключението, че най-възпитано и ползотворно е да не се коментират много много такива теми, кой какво планира и кога дори и с най-близките, дори и под формата на пожелания, макар че понякога и аз изглупявам. Обикновено пожелавам на хората да им се случи най-желаното, като се надявам, че с това демонстрирам достатъчно подкрепа, без да навлизам в личното им пространство.

Много е трудно момичета, не мога да си изкривя душата и да кажа друго.. Много е трудно с две деца, когато си в чужд град и само с мъжа ти. Аз също заради проблемна бременност и трудно забременяване с Калин чаках три години преди да започнем отново опити. То пък, както казват всички за беля или не стана от първия път. Бяхме се подготвили да опитваме година - две докато се нацелим. Всичките ми познати и приятелки ми казаха колко е трудно с две деца, малки и аз просто се усмихвах и казвах да, знам, подготвена съм, че ще ни е много трудно. Не искам да ви намалям ентусизъма , но дори не можех да си го представя колко е трудно. На моменти се чувствам безсилна, идвало ми е да ги оставя и да скоча през терасата. Първия проблем с който се сблъсках беше, че не можех да играя с баткото както бяхме свикнали. Като бременна гледах да се пазя, да почивам, той искаше да тичаме, да скачаме, да караме колелета, да го вдигам, всякакви различни занимания, а аз не можех. Много ми беше гузно. След това дойде ревността на по-голямото дете спрямо мен и бебето, това също беше много критично..дори не искам да се връщам към онези дни и нерви и чувства, през които всички преминахме. След това дойде кризата със спането, малката я приспивах часове, Калин нарочно я будеше. Въртяхме се в омагиосан кръг на нерви и безсилие.. и тримата не бяхме доволни. С намалянето на дремките обаче ставаше все по-донбре. Тъкмо измислихме как единия да не пречи на другия и дойдоха болестите.. бях решила да го пускам на градина тази зима за да не си губи близостта с децата, игрите и веселието ама ей на, трети месец ще кара вкъщи с нас. Съответно аз се разкъсвам между двамата по цял ден, гледам да не липсва на никой нищо, ядене, спане, игри, мъжа ми като се прибере добре че ги гледа, за да успея да сготвя нещо.. Времето ми за мен самата беше 000000, абсолютно го нямаше, дори като вляза да се къпя под душа не си успокоявах съзнанието, а мислех какво ще готвя, какво да пазарувам. Отделно на всички прегледи за единия или другия, за мен, за зъболкар дори за всичко сме тримата, което е свързано отново с много нерви и молби. Просто е един кошмар всичко. Но реших да не мисля за тези неща, фокусирам се върху хубавите моменти, върху това, че вече се заиграват заедно, върху това колко са сладки като се гушкат, как Калин и се радва, как сме голямо семейство вече, как си имам и момиче и момче, как ще и правя прически, как батко и ще я пази, как тя ще го порти и всякакви такива хубави моменти, които са и които предстоят. Изпълват ми душичката и си казвам стискай зъби, още малко и ще стане по-добре. Сега например ходихме в Т Маркет да вземем неща за готвене, но между едни регали беше много тясно и оставих кооличката и казах на Калин изчакай ме тук до сестра ти да я пазиш, аз отивам да взема нещо за секунди. Връщам се за 10 секунди максимум, гледам опашка. Калин спял като стълб и не пуска един дядо и една баба, които най-любезно го молят да се подмести да се разминат, но той казва НЕ МОЖЕ, аз си пазя сестра ми. Беше много смешна ситуация, но ето такива моменти ми дават огромна сила и после добутвам деня. Кофти е като изпадне човек в някаква дупка или отчаяние, в което не вижда нищо положително и в тези моменти се радвам, че ММ е до мен и винаги ми показва правилната посока без значение дали ще ми каже нещо хубаво, дали ще ми вдъхне кураж или просто ще ми каже три думи и ще ме раздруса да се осъзная къде се намирам.

След страшни усложнения при първото раждане ( страшни толкова,че казали на ММ да си ме прибира да си умирам вкъщи),преди 19 години, изобщо се бяхме отказали от мисълта за второ, особено той. През годините изгубих родителите си,преживяхме и дъното и върха,сменихме града и започнахме къща от начало. И двамата бяхме наясно , че на нашата възраст няма как да стане бебе. Попалувахме си и бебето стана спонтанно,случайно и неведомо даже😂. Сега спи до мен и аз си мисля колко ме е яд,че се съгласих секцио само заради възрастта, защото нямам време,а все още мисля за трето. ММ е в тих ужас от мераците ми😁😀,ама не смее да дава крайни мнения вече. Иначе помощ нямам никаква, освен това въртя и цялото семейство с кака абитуриентка. Извинявам се за дългия пост,но ми стана много мило и хубаво като ви чета. Не знаем какво ни предстои , живота е по хубав отколкото предполагаме ,нищо ,че ме поналегнала следродилната 😘

Имам три деца, второто е инвитро, третото е бонус, както се шегуваме с мм, плащаш едно, получаваш две, когато второто стана на 1г спряхме да се пазим, бях решила, че още едно инвитро няма да правя, на петия месец съм забременяла така че…. А и аз бях с ниско АМХ и според бг лекарите нямах яйцеклетки бебето го направиха в Турция иначе

Да се включа и аз 😁 Каката ми е доста желана, чакана и измъчена. Трудно забременяване, тежка бременност, проблеми при раждането, неонатология и т.н. Още като се прибрахме вкъщи знаех, че искам още едно дете. Започнахме да правим опити когато беше на 3 г. Отне ми около година и нещо да забременея. Още по-тежка бременност, лежане от 3 месец до края, кървене, контракции и цял букет от весели неща. Лесно раждане и едно рошаво малко човече, с големи бузи и сини очи 🥰 Двете ми момичета са с разлика 5 години и 2 месеца. Наистина е супер трудно, минахме през ревност, сърдене, разкъсване на две, болести, но няма нищо по-хубаво от гледката двете сгушени една в друга, Александра нещо и обяснява и Виктория я гледа с едно обожание. Аз и сестра ми имаме 11 години разлика и никога не успяхме да си станем достатъчно близки. За мен малката разлика е по-добрият вариант, вярно майката полудява в даден момент, но за децата е по-добре Още от дете си мечтаех да имам 3 момичета , сега мечтата ми остава на 2 😁, защото няма да се справя с още едно , но всичко се избутва и минава. И лошото, макар и бавно, и хубавото за съжаление

Днес докато с една ръка държах 8 - килограмовото си шугаво бебе, а с другата си мазах филия за обяд се замислих колко кораво създание е майката. Така де 55 кг съм и никога не съм била особено сръчна, да не говорим за сила в ръцете. Та с всичко може да се справим и не се съмнявам в това. Да много е трудно с две и повече деца, обаче щастието и радостта са по 2, по 3.
Много ни се иска и на мен и на ММ да имаме 2 деца, но знаем че при нас по-трудната задача е да го направим. И двамата сме с репродуктивни проблеми, за бебчо извървяхме дълъг път от 5 години и 3 инвитро процедури. Всичко си струваше като го гледам това слънце сега и предполагам колко хубаво би било да има и още едно някой ден. Искрено се радвам за АА. Да, трудно ще е, но пък си струва
Дай Боже повече такива новини да се споделят за в бъдеще в групичката ни:)

Момичета, не съм писала, но ви чета всеки ден. Може да ме запишете и мен с бебе Виктория родена на 21.06.2022г. България.
5 години ходене по лекари - 4 ин витро процедури. От които това ни е втора дъщеричка. Имаме кака на 3г. И двете деца са ни ин витро. Разликата им е 2г. И 4 месеца. Никой не ни помага. До сега дори и за 1 час не са гледали децата. Когато се налага някъде да се ходи, ходим всички. Тежки бременности, трудни раждания, но пък минава и заминава.
Трудно е много, но пък щастието е огромно. Благодарна съм на мъжа ми, че ми помага много и на каката, че не много добричка и разбрана, но все пак през деня съм си сама с двете. (каката не ходи на ясла, че все си е болна). Трябва стриктна организация и режим за двете деца.
Всичко е по часове. Изтощително е това следене, но иначе по друг начин няма как да се справя с гледането на децата и домакинската работа.

Да се разпиша първо какви ги свършихме днес и после по другата тема. Минахме сутринта на консултация и ваксина. Качил е 300гр и 2см. Като попитах ЛЛ дали е добре каза "ами, не, но важното е, че си е удвоил рожденото тегло на 6м". А другата педиатърка, която замества нашата миналия месец и пак беше качил толкова каза, че е добре и е нормално. Не, че й се връзвам на нашата де, ама нали да ни вкарва само във филма. Сложиха му и последната ваксина. Каза, че сме имали и последната доза на ротатека да слагаме, но я подсетих, че сме изпуснали срока и добре че, защото прави справка наново, за да провери. С два дена сме се разминали. Аз и без това не исках да я слагаме.
Разпитва ме за захранването и й казах какво му давам, но не иска да яде по-големи количества и каза, че е нормално като го кърмя. Но да съм по-настоятелна да предлагам и като не иска, да не му давам мляко, а след малко пак да му предлагам пюрето. Все едно по 10 пъти ще топля и ще се мажем. Каза ми още и тука до една седмица, че ТРЯБВА да стигнем 160гр и да заместя обедното хранене, все едно с вълшебна пръчица и насила има как да стане, като не иска.
Погледна му изследванията и ме пита дали е бил болен, защото левкоцитите са по-ниски, но той не е бил или поне видимо не е имал някакви симптоми. Хемоглобинът бил нисък 110 и затова трябва да хапва и други неща, не само кърма. Другия месец пак ще пусканем кръвни, заради левкоцитите.
За сядането каза, че не е малък и трябва вече да го укрепвам да седи. Аз го слагам в мен, иначе се клатушка и пада настрани все още.
А той пък има завидно настроение днес, пу пу. Дано няма реакция някаква.

Аз, че съм си отвеяна доста е ясно, и днес не ми се размина. На обяд дадох на Марти заешко за първи път, а уж нямаше да въвеждам нищо ново, заради ваксината.   Той пък изяде 50гр както никога. Сложих кърма и стана доста рядко (не исках чак толкова да разреждам, но...). После тръгнах да пускам бебешките дрешки за пране, но чак като пуснах програмата се сетих, че съм сложила от нашия гел за пране и омекотител. Много съм зле.
Следобяд дадох на Марти каша от елда с банан и ябълка. Пак 50гр изяде и като започна да се смее това дете, ама се смее, та чак се захласва. След 10мин смях приключихме с яденето. Сигурно много смешна каша съм приготвила.

Ох, момичета, за децата какво да кажа и аз?!  Много ми се иска още едно детенце, много се радвам на големи семейства.
Даже самата мисъл повече да не се видя бременна и да родя ме натъжава.
Но се чувствам разбита психически този път. Страшна депресия ме налегна след това раждане. Трудно ми е с двете деца, а представям си с три. Освен това и на мъжът ми никак не му е лесно, като толкова неща лежат на него. В началото и той ми говореше за трето, но като мина малко време и видя какво е с двете взе да дава на заден май.
Ако имаме още едно не знам кога ще имаме време един за друг отново. Не знам дали звучи егоистично, но в крайна сметка и ние трябва да се съхраним по някакъв начин и емоционално, и като двойка, и като всичко.
То е ясно, че децата са си наша отговорност и грижа и ще си ги гледаме.
С баткото забременях веднага след като спряхме да се пазим. Но тогава ни беше толкова безгрижно и хубаво след сватбата. Не очаквах, че толкова бързо ще се случат нещата. Освен това и бременността ми беше прекрасна. Винаги сме искали поне две деца. След 3 години забременях непланирано. Когато разбрах много се уплаших, че няма да се справя. Бяхме на море, имах вече 8 дни закъснение и мъжът ми просто отиде за тест. Когато видях двете чертички доста плаках от страх, но се взех в ръце. За съжаление не ни беше писано да се роди това бебче. Още на първата ФМ се видя проблем, но трябваше да изчакам и да отида на още няколко мнения. Направих после още няколко ФМ и хорионбиопсия и за съжаление трябваше да прекратя тази бременност в 17г.с., защото нямаше шансове за нея. Беше ужасно емоционално преживяване и голяма болка ми беше, а и един от докторите изказа мнение (преди да се разбере, че трябва да прекъсна бременността), че е момче и аз през цялото време си живеех с тази мисъл, но когато получих хистологията пишеше, че е било момиченце. После се молех един ден да се върне при мен здраво момиченцето ми. Беше ми трудно да се събера психически и отново да се почувствам готова да мисля за бременност. Повече от година ми трябваше да се съвзема. Отново бързо забременях, но бременността се оказа биохимична. Пак сълзи и болка, че толкова искам още едно бебче, но явно не ни е писано. И тогава срещнах моя любим доктор! Начертахме план, пускахме изследвания и на втория месец бях бременна. След безброй изследвания, следене, пътуване, инжекции, два пъти ковид и притеснения днес си гушкам сладкото пухче. А пък ако един ден е рекъл Господ може да си имаме и още едно. Когато поотраснат и можем малко да вдигнем глави, забравяме всичко преживяно и тогава идва моментът да си мечтаем отново да сме бременни и да гушкаме бебчета.

 Деси,:heart:  все едно аз съм го писала това! Много е трудно, не очаквах да е чак толкова. Аз също опитвам да се фокусирам върху всичко хубаво, което се случва или ни предстои. Буквално всеки ден се чудя как да се разкъсам между двете деца, а пък нали и мъже имаме в крайна сметка. Имаме нужда и един от друг. Най-трудно ми е точно това, когато трябва да тръгваме по болници или имаме някаква работа и трябва да се мъкнем всички в комплект. Или пък на единия да му се спи, а другият да е гладен. Единият да иска да играем, но другият иска да се носим и разглежда наоколо. И още куп неща. Преди си мислех как ли ще мога да обичам друго бебе толкова много, както обичам голямото ми момченце. Но сега даже не ми минава през главата такава мисъл. Просто ги обичам и не мога да си представя животът без тях. Всяка една тяхна усмивка ме вдига и ми дава сили, лекува ме.
Споделяме си тук, не се плашете, момичета. Всички ще оцелеем. Всичко се забравя и остават само хубавите спомени иначе нямаше да се навиваме за още деца. На мен и двете раждания не ми бяха леки, но това не би ме отказало от още едно например. Винаги съм искала поне две деца и съм сигурна, че ако бяхме останали с едно щях да съжалявам цял живот, особено като се познавам. С две деца е трудно, но на мен и с едно не ми беше лесно. А някои може и с три да не им е трудно. Децата са любов, щастие и смисъл! Да са ни здрави!


Мелинда, добре дошла в групата!

Мис, в кабинета на нашия ЛЛ и докторката миналия месец, и докторът сега изрично ни предупредиха че сега драстично се забавя темпото на качване и това не трябва да ни притеснява.
Все пак до 6м трябва да удвои бебето теглото си, а от 6 до 12 месеца да утрои рожденото тегло, така че е нормално.
300гр са си напълно в реда на нещата