Юлче се върти, второ пълзи, трето пък се мръщи на новите храни! - Родени Юли 2022 - тема 5

Да се разпиша първо какви ги свършихме днес и после по другата тема. Минахме сутринта на консултация и ваксина. Качил е 300гр и 2см. Като попитах ЛЛ дали е добре каза "ами, не, но важното е, че си е удвоил рожденото тегло на 6м". А другата педиатърка, която замества нашата миналия месец и пак беше качил толкова каза, че е добре и е нормално. Не, че й се връзвам на нашата де, ама нали да ни вкарва само във филма. Сложиха му и последната ваксина. Каза, че сме имали и последната доза на ротатека да слагаме, но я подсетих, че сме изпуснали срока и добре че, защото прави справка наново, за да провери. С два дена сме се разминали. Аз и без това не исках да я слагаме.
Разпитва ме за захранването и й казах какво му давам, но не иска да яде по-големи количества и каза, че е нормално като го кърмя. Но да съм по-настоятелна да предлагам и като не иска, да не му давам мляко, а след малко пак да му предлагам пюрето. Все едно по 10 пъти ще топля и ще се мажем. Каза ми още и тука до една седмица, че ТРЯБВА да стигнем 160гр и да заместя обедното хранене, все едно с вълшебна пръчица и насила има как да стане, като не иска.
Погледна му изследванията и ме пита дали е бил болен, защото левкоцитите са по-ниски, но той не е бил или поне видимо не е имал някакви симптоми. Хемоглобинът бил нисък 110 и затова трябва да хапва и други неща, не само кърма. Другия месец пак ще пусканем кръвни, заради левкоцитите.
За сядането каза, че не е малък и трябва вече да го укрепвам да седи. Аз го слагам в мен, иначе се клатушка и пада настрани все още.
А той пък има завидно настроение днес, пу пу. Дано няма реакция някаква.

Аз, че съм си отвеяна доста е ясно, и днес не ми се размина. На обяд дадох на Марти заешко за първи път, а уж нямаше да въвеждам нищо ново, заради ваксината.   Той пък изяде 50гр както никога. Сложих кърма и стана доста рядко (не исках чак толкова да разреждам, но...). После тръгнах да пускам бебешките дрешки за пране, но чак като пуснах програмата се сетих, че съм сложила от нашия гел за пране и омекотител. Много съм зле.
Следобяд дадох на Марти каша от елда с банан и ябълка. Пак 50гр изяде и като започна да се смее това дете, ама се смее, та чак се захласва. След 10мин смях приключихме с яденето. Сигурно много смешна каша съм приготвила.

Ох, момичета, за децата какво да кажа и аз?!  Много ми се иска още едно детенце, много се радвам на големи семейства.
Даже самата мисъл повече да не се видя бременна и да родя ме натъжава.
Но се чувствам разбита психически този път. Страшна депресия ме налегна след това раждане. Трудно ми е с двете деца, а представям си с три. Освен това и на мъжът ми никак не му е лесно, като толкова неща лежат на него. В началото и той ми говореше за трето, но като мина малко време и видя какво е с двете взе да дава на заден май.
Ако имаме още едно не знам кога ще имаме време един за друг отново. Не знам дали звучи егоистично, но в крайна сметка и ние трябва да се съхраним по някакъв начин и емоционално, и като двойка, и като всичко.
То е ясно, че децата са си наша отговорност и грижа и ще си ги гледаме.
С баткото забременях веднага след като спряхме да се пазим. Но тогава ни беше толкова безгрижно и хубаво след сватбата. Не очаквах, че толкова бързо ще се случат нещата. Освен това и бременността ми беше прекрасна. Винаги сме искали поне две деца. След 3 години забременях непланирано. Когато разбрах много се уплаших, че няма да се справя. Бяхме на море, имах вече 8 дни закъснение и мъжът ми просто отиде за тест. Когато видях двете чертички доста плаках от страх, но се взех в ръце. За съжаление не ни беше писано да се роди това бебче. Още на първата ФМ се видя проблем, но трябваше да изчакам и да отида на още няколко мнения. Направих после още няколко ФМ и хорионбиопсия и за съжаление трябваше да прекратя тази бременност в 17г.с., защото нямаше шансове за нея. Беше ужасно емоционално преживяване и голяма болка ми беше, а и един от докторите изказа мнение (преди да се разбере, че трябва да прекъсна бременността), че е момче и аз през цялото време си живеех с тази мисъл, но когато получих хистологията пишеше, че е било момиченце. После се молех един ден да се върне при мен здраво момиченцето ми. Беше ми трудно да се събера психически и отново да се почувствам готова да мисля за бременност. Повече от година ми трябваше да се съвзема. Отново бързо забременях, но бременността се оказа биохимична. Пак сълзи и болка, че толкова искам още едно бебче, но явно не ни е писано. И тогава срещнах моя любим доктор! Начертахме план, пускахме изследвания и на втория месец бях бременна. След безброй изследвания, следене, пътуване, инжекции, два пъти ковид и притеснения днес си гушкам сладкото пухче. А пък ако един ден е рекъл Господ може да си имаме и още едно. Когато поотраснат и можем малко да вдигнем глави, забравяме всичко преживяно и тогава идва моментът да си мечтаем отново да сме бременни и да гушкаме бебчета.

 Деси,:heart:  все едно аз съм го писала това! Много е трудно, не очаквах да е чак толкова. Аз също опитвам да се фокусирам върху всичко хубаво, което се случва или ни предстои. Буквално всеки ден се чудя как да се разкъсам между двете деца, а пък нали и мъже имаме в крайна сметка. Имаме нужда и един от друг. Най-трудно ми е точно това, когато трябва да тръгваме по болници или имаме някаква работа и трябва да се мъкнем всички в комплект. Или пък на единия да му се спи, а другият да е гладен. Единият да иска да играем, но другият иска да се носим и разглежда наоколо. И още куп неща. Преди си мислех как ли ще мога да обичам друго бебе толкова много, както обичам голямото ми момченце. Но сега даже не ми минава през главата такава мисъл. Просто ги обичам и не мога да си представя животът без тях. Всяка една тяхна усмивка ме вдига и ми дава сили, лекува ме.
Споделяме си тук, не се плашете, момичета. Всички ще оцелеем. Всичко се забравя и остават само хубавите спомени иначе нямаше да се навиваме за още деца. На мен и двете раждания не ми бяха леки, но това не би ме отказало от още едно например. Винаги съм искала поне две деца и съм сигурна, че ако бяхме останали с едно щях да съжалявам цял живот, особено като се познавам. С две деца е трудно, но на мен и с едно не ми беше лесно. А някои може и с три да не им е трудно. Децата са любов, щастие и смисъл! Да са ни здрави!


Мелинда, добре дошла в групата!