В момента чета...82

  • 40 106
  • 737
  •   1
Отговори
# 645
  • Мнения: 42 895
Е, да, обаче това е нормално - всички фантасти се влияят едни от други. Няма как да измислят нещо абсолютно ново.

# 646
  • Мнения: 471
Снощи приключих 'Понякога лъжа' на Алис Фини. Книгата беше интересно написана, тъй като се развиват 3 успоредни истории - преди, сега и тогава. Като частта 'сега' е от гледна точка на главната героиня, която е в кома и не може да се движи, но чува и разбира всичко около нея и се опитва да си спомни какво се е случило. Действието 'преди' е от около седмица по-рано, а 'тогава' е под формата на дневник преди 15-ина години.

Главите са кратки и те държи в напрежение, но има какво да се иска още, оцених я с 3/5 в гудрийдс. Все пак, смятам да дам шанс на авторката и с книгата 'Камък, ножица, хартия' - запазила съм си ред в библиотеката за нея Simple Smile

След като прочета, взетото от библиотеката съм нагласила 'Вода за цветята', заради положителните коментари в темата и за да не остана назад от вас, разбира се! Smile

# 647
  • Мнения: 11 784
А има ли сред вас някой с препоръка на конкретна книга от Робърт МакКамън, защото няколко ми привлякоха вниманието иде колебая коя да избера първо, не съм чела негова книга.

# 648
  • Мнения: 13 226
Момчешки живот е любимата ми.

# 649
  • София
  • Мнения: 2 227
На мен точно "Момчешки живот" ми се стори преписана от ранния Кинг. Приготвила съм "Лебедова песен" и ще му дам втори шанс.

# 650
  • Мнения: 11 784
Интересно, ще имам време да помисля на коя да се спра, аз пък сякаш се бях насочила към “Границата”.

# 651
  • София
  • Мнения: 7 486
На мен точно "Момчешки живот" ми се стори преписана от ранния Кинг. Приготвила съм "Лебедова песен" и ще му дам втори шанс.
И на мен така за "Момчешки живот". А пък "Лебедова песен" въобще не ми хареса (тя ли беше с нашествието на извънземни). Хареса ми "Момчето, което чуваше всичко". "Заплюла" съм си и "Границата".

# 652
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 22 070
Чела съм "Момчето, което чуваше всичко" на МакКамън - харесах я.
Идеята не е революционна, но пък е представена увлекателно.

# 653
  • Варна
  • Мнения: 2 208
Глас от мен за " Лебедова песен". Малко ми напомни на " Сблъсък" на Стивън Кинг, но аз лично доста харесах книгата. " Безгранично" също не е лоша, а "Границата" е с нашествието от извънземни.

Напоследък съм в книжна дупка. Януари месец прочетох няколко книги, но нищо забележително. Някакви еднодневни, шаблонни трилъри. Не мога да попадна на нещо което да ме грабне, да улуча моето четиво.

Скоро ще започна " Честно казано" на Сара Нович и много се надявам с нея да се спогодя и да ми хареса достатъчно. Simple Smile

# 654
  • Мнения: 11 784
Флорън, за разведряване бих предложила отново разказите на Йосиф Перец, ако искаш виж поне кратките в общодостъпното пространство - “Гост от палеолита”, “Съдба”, “ОБВС” и “Краят на осма база”.

# 655
  • Мнения: 13 226
Лебедова песен я забравих и тя много ми харесва.
На мен точно "Момчешки живот" ми се стори преписана от ранния Кинг. Приготвила съм "Лебедова песен" и ще му дам втори шанс.
И на мен така за "Момчешки живот". А пък "Лебедова песен" въобще не ми хареса (тя ли беше с нашествието на извънземни). Хареса ми "Момчето, което чуваше всичко". "Заплюла" съм си и "Границата".
Не.
Мисля, че имаш предвид Границата. Лебедова песен е:
Скрит текст:
Пост ядрен апокалипсис.

# 656
  • Мнения: 4 960
Започнах Островът на морските жени, но не съм очарована.
Дълбините и гмуркането са ми в кръвта и освен като хоби - много се вълнувам от всичко свързано с тях, но историята на тези хеньо (морски жени) е разказана толкова повърхностно.
Не знам дали стила на Лиза Сий е толкова муден, не съм чела Чаеното момиче, но не ми допада към момента.

# 657
  • Мнения: 42 895
Имаше малко за тези жени в Дъщерята на меча - беше ми интересно, но тя е повече криминална книга (и в сюжета има някои гадни неща).

# 658
  • Мнения: 1 055
Започнах Островът на морските жени, но не съм очарована.
Дълбините и гмуркането са ми в кръвта и освен като хоби - много се вълнувам от всичко свързано с тях, но историята на тези хеньо (морски жени) е разказана толкова повърхностно.
Не знам дали стила на Лиза Сий е толкова муден, не съм чела Чаеното момиче, но не ми допада към момента.

Аз така се чувствам за всичко, което съм чела на тази авторка. Нещо ми липсваше. Знам, че има много почитатели, така че може би съм изключение.

Прочетох "Деца мои" на Яхина. Много лирична, драматична, и поетична е книгата. Докосна ме съдбата на Бах. Предполагам, че беше толкова емоционална заради отношенията между родител и дете. Докато личната съдба на героя е описана добре, замисълът да се разкрие съдбата на немските преселници и духа на епохата не беше толкова добре осъществен. Кратките препратки към Вожда бяха като кръпки в романа. Исках да видя по-отблизо как се развива живота на Анна в този нов свят също. Все пак е много силен и въздействащ роман.

Започнах "Черен мрак" на Рагнар Йонасон. Не успява да ме увлече. Прекалено лична драма има около героите. Личната драма у героите на Яхина беше завладяваща. Тук е досадна в трилър, който по принцип не е много динамичен. Не ми допадна особено и "Снежна слепота".

Последна редакция: сб, 18 фев 2023, 00:25 от Cool_Cat

# 659
  • Мнения: 471
'Снежна слепота' е единствената книга, от която ми се доспиваше след 2-3 страници. Първото, което не ми допадна бяха имената - на града, на хората, на местностите (вярно, че са в Исландия, но това не променя кофти усещането), второ -  някак бавно ми вървеше книгата, главния герой беше досаден като характер и трето, описанията на студа и тъмнината в Исландия също ми действаха много смущаващо, въпреки че съм фен на скандинавските автори, а и на канадските Grinning.

Под 300 страници, а я влачих сигурно седмица. И накрая се чудех дали е най-добрия исландски автор, само защото е единственият Grinning

Общи условия

Активация на акаунт