В момента чета...82

  • 40 164
  • 737
  •   1
Отговори
# 630
  • Мнения: 11 784
Хайнлайн е много назад в списъка за четене, сега предпочитам Бернар Вербер, не че и при мравките нямаше подобен епизод- по жизнена необходимост да се случи на една царица-мравка събитие с такива елементи…

Последна редакция: чт, 16 фев 2023, 23:00 от fenyx

# 631
  • Мнения: 2 249
Дочетох "Парижанина" от Изабела Хамад и подозрението ми още от първите страници, че това ще е едно досадно занимание, за съжаление се оказа съвсем вярно.
Един класически пример как роман, написан по рецептата за успех, с безупречна структура и редуване на действията, така че да не доскучава прекалено на читателя, в крайна сметка се оказва посредствена работа с дъх на неоправдани очаквания и неоснователни претенции.
Съгласна съм с думите на Зейди Смит, че "Парижанина" е възвишено литературно преживяване, само при условие, че е имала предвид как читателят, преодолявайки скуката, тренира волята си и по този начин се възвисява - един вид литературно самобичуване.
Душевните трансформации и лутания на главния герой - мекотелото Мидхад, чието единствено достойнство и постижение е, че се е научил да се обича по европейска мода и да се разхожда с бастунче, които очевидно са гвоздеят на романа, са предадени твърде неубедително, както всичко друго всъщност. Досадни са опитите на авторката да разсъждава по политически и философски въпроси от името на героите си - единствено демонстрира, че е чела и мислила много по темите, но не е особено умна. Историческите събития, наситили годините, в които се развива действието, са предадени схематично и суховато, там където трябва драмата да е покъртителна и читателите да се давят в сълзи, ефектът е прозявки.
Препоръчвам този чутовен, но несъдържателен труд, единствено на почитателите на турски сериали, защото книгата е точно това - турски сериал в книжна форма.
И като последен хейтърски щрих ще добавя, че четенето е изкючително неприятно заради бележките под черта на всяка втора страница. В превода са запазени арабските възклицания, обръщения и паразитни фрази, написани на кирилица и преведени по един път, след което явно се очаква, че сме ги запомнили и натам си присъстват като част от текста - направо ми писна от хабибти.

# 632
  • Мнения: 634
Започнах “Вода за цветята”, която вчера пристигна при мен. Много ми харесва, корицата, стилът и как между нормалното повествование има по някое философско изводче, намесени са разни теми и така. Фен съм.

# 633
  • Мнения: 4 979
Ех, Rayna13!
Само едно твое мнение да прочета и ми е равно на книга.
Опитах се да те предупредя за този парижанин, но и не исках да ти саботирам ентусиазма, преди да си го почнала.

Не съм учудена, че не са се получили нещата.

# 634
  • Мнения: 1 569
Отказахте ме от "Парижанина" значи... заглеждах го онзи ден в библиотеката, но няма да го бъде.

Аз започнах "Илгет. Трите имена на съдбата". Странна книга, обаче май хубаво странна. Стотина страници изчетох и още свиквам със стила, не ми е лесна за четене, но е описателна, хубаво написана, пъстра, като притча, но за сурови хора и сурови времена - 13 век, Сибир, сняг, студове и необичайни истории.

# 635
  • София
  • Мнения: 2 229
Тъй като в момента нямам нагласа за сериозни книги, започнах "Беззвездната корона" на Джеймс Ролинс. Не съм предполагала, че ще пропише фентъзи. Около 1/4 съм прочела, но се справя учудващо добре. Дано така да бъде и до края.

# 636
  • Мнения: 11 784
Ролинс се чете бързо, но също толкова бързо се забравя. Няколко негови книги съм чела, ще стане вече преди доста години, големи измислици 😄.

# 637
  • София
  • Мнения: 2 229
Ролинс се чете бързо, но също толкова бързо се забравя. Няколко негови книги съм чела, ще стане вече преди доста години, големи измислици 😄.
Съгласна Simple Smile Докато чета е много увлекателно и забравям всякакви житейски проблеми. Обаче като приключа книгата и минат десетина дни нямам вече и бегъл спомен от нея. Така ми се получава и с Дан Браун. Загадки, преследване, екшън и после не запомням нищо. Поне ми действат разтоварващо.

# 638
  • Мнения: 2 249
Опитах се да те предупредя за този парижанин, но и не исках да ти саботирам ентусиазма, преди да си го почнала.
Мога да ти разкажа следващите части на ЛС - 500 стр в 5 изречения.
Сега си избирам следващата книга и май ще е "Хвърчилата" от Ромен Гари.
Вили,
"Илгет" е страхотна книга! Да, не е лесна за четене, обаче е такова уникално приключение, наслаждаваш се на майсторски език и похвати, необятно въображение, че накрая изпитваш истински литерарурен кеф. На мен ми отне повече време от обичайното да я прочета, но със сигурност и дълго ще я помня. За мен А. Григоренко е висока класа.

Последна редакция: чт, 16 фев 2023, 23:41 от Rayna13

# 639
  • Мнения: 11 784
Ивето, абсолютно същото наистина и с Дан Браун. Но и с книгите на този автор приключих отдавна, когато излязоха последните две (т.е.  пак преди много време) вече ми беше пък абсолютно безинтересен, тях не съм и чела. За вас не знам, но за себе си като читател мога да кажа, че се променям с времето, имаше книги, които съм чела с голям интерес, но сега не искам и да поглеждам.

# 640
  • Мнения: 42 936
Аз харесвах Дан Браун до Ад, която не ми беше много интересна. След това си купих Произход, която не можах да дочета, и спрях да се занимавам с него.

# 641
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 13 060
Произход, която не можах да дочета, и спрях да се занимавам с него.

Аз я четох, обаче или набързо съм я чела, или е имало много описания, почти не я помня. Помня само, че в един момент се чудих тая теория, дето я развива, от къде дойде и защо.
Много е описателен той и понякога не е в негов плюс. И през цялото време имах чувството, че е крадена от някъде тази книга.

# 642
  • Мнения: 42 936
Дочетох Тъмна гора на Цъсин, сега ще продължа с Безсмъртната смърт.

Като цяло ми беше много интересна и й давам 5; що се отнася до идеите - имам възражения, но това не разваля удоволствието ми от четенето.
Първо, основното ми възражение, което възникна още преги години, когато почетох Трите тела:
Скрит текст:
Не знам защо на хората (отделните хора, както и на човечеството като цяло), им пука какво ще стане след 500 години. До 500 години човечеството може да бъде унищожено от катаклизъм, еко катастрофа, астероид, световна ядрена война и т.н. Дори да мислех за своята кръвна линия, никой не може да ми гарантира, че моите евентуални деца ще имат деца и те също и т.н. Така че - няма значение.
Освен това, след 500 години, хората може да са генно модифицирани и изобщо да не мислят и да не изглеждат като хора - може да имат съвсем различни мисловни модели и социален строй и да изглеждат като октоподи с хобот, вместо нос и пеперудени крилца, вместо уши. Да, преди 500 години хората са били почти същите, но тогава науката е била в застой и не е имало никакъв прогрес.
Така че - голяма работа, че след 500 години ще дойдат извънземни, които ще унищожат човечеството - не е мой (на мен като личност) и наш (на нас, днешните хора) проблем.
Въобще не вярвам, че мислите ми в този случай са нещо уникално - всъщност си мисля, че може би поради подобни причини, а може би и заради други (примерно защото не им харесва да мислят толкова напред) на мнозинството хора изобщо няма да им пука и няма да настане масова паника, нито ще се изразходват огромни ресурси за войната, която предстои след 5 века. Ако правителствата се опитат, ще бъдат сваляни.

За плана стеногледци -
Скрит текст:
мисля, че е отвратителен от морална гледна точка. Значи, мисловният печат е нещо лошо, а това да се стовари такава тежест на няколко души, при това насила (в случая с Ло Дзи), е много добро?!
Заради такива постъпки, човечеството си заслужава това, което го сполетява.
Единственият вариант, при който подобен план би могъл да има смисъл, е ако се осъществява тайно, без да се привлича общественото внимание.  

За тъмните битки и корабите Естествен отбор и Бронзова епоха (забелязах символиката в имената):
Скрит текст:
Джан Бей Хай няма откъде да знае, че Естествен отбор ще има преследвачи. Ако нямаше, просто щяха да намерят друг начин да се оправят. Това, което направиха не е необходимост, а избор.
Не бях особено изненадана или шокирана, защото почти същото нещо се случва в един от любимите ми фантастични сериали (който съм гледала няколко пъти) - Бойна звезда Галактика. Та, ситуацията е следната - докато Галактика защитава цивилния си флот и минава през много проблеми, за да осигури ресурси (гориво, вода, водорасли за ядене) за всички, тя среща друг военен кораб - Пегасъс. Първоначално той също е имал малък флот от оцелели цивилни кораби, но командирката на Пегасъс решава да направи инвентаризация на корабите, да вземе всичко полезно от тях - като например двигатели, резервни части, ресурси и хора, които биха могли да бъдат полезни по някакъв начин и оставя ограбените кораби и екипажите им да се реят свободно, докато бъдат окончателно унищожени от врага.
Така че - да, това е избор. Може да се оцелее и  по двата начина. Въобще не е нещо, което задължително трябва да се случи. Естествено, да се вземе решението е в ръцете на по-силния и големия, а когато силите са равнопоставени, като при Естествен отбор, може би бягството е единственият вариант за хуманен изход от ситуацията.

За Тъмната гора и ловът:
Скрит текст:
Заради това съществува историята - знаем какво се е случвало при сблъсък на цивилизации - по-наглите и злите ограбват ресурсите на опонентите си и понякога ги избиват почти до крак (намек за Северноамериканските индианци). Това е човешката природа. Хората са примати и такова поведение е нормално за маймуните. Не смятам, че е задължително всички разумни цивилизации да реагират по този начин. Освен това, може би различните цивилизации имат нужда от различни ресурси и макар, че количеството материя във Вселената не се увеличава, Вселената освен това се разширява и не е задължинтелно цивилизациите да си пречат. А и по-голямата част от тази материя, е известна като Тъмна материя, не защото е черна, а защото изобщо не знаем за какво служи и какво представлява - може би има други, които се възползват именно от нея и те са мнозинството, а цивилизации, като човешката въобще не могат да ги засекат.
Харесва ми как използва метафората за Тъмната гора на няколко нива.
Скрит текст:
Дори градовете на хората от бъдещето са конструирани като подземни гори. Впрочем, не вярвам, че е логично обществото им да рухне толкова лесно - трябва да е било много калпаво, щом хората веднага се поддават на паника и анархия. Нещо, което се разпада толкова бързо, по начало не си струва.
А и защо се споменава, че било нещо нормално хората да притежават персонално оръжие (лазерни пистолети), след като това е уж пацифистко общество, в което се случват малко престъпления.

# 643
  • Мнения: 4 979
За “Илгет. Трите имена на съдбата” съм съгласна, че е омагьосващо четиво.
В началото си помислих, че с тази книга няма да се разберем, но после толкова бързо и безвъзвратно ме повлече и ме пренесе в друго измерение, че нямаше оставяне.

# 644
  • Мнения: 11 784
Pppqqq, затова писах преди време, че ми се струва, че Цъсин е взаимствал идеи. Една намерих още в Градът на Саймък, друга- реално съществуваща
Скрит текст:
за хранилището на произведения на изкуството
, за тъмната гора се оказа, че има някои по-ранни фантастики от 90-те (сега не мога да се сетя за точното име и автор, в една друга дискусия попаднах на тази информация), вероятно и още, но с това по никакъв начин не омаловажавам труда му. Но китайците имат друг начин на мислене и определено се отразило на идеите в книгата.
Сега обаче освен Вербер, в този жанр в полезрението ми е (все още) Глуховски, а и Робърт МакКамън, няколко негови книги набелязах, че даже ще се чудя с коя първо да започна. (След всичко останало в началото на текущия ми списък за четене.)

Общи условия

Активация на акаунт