Голям джентълмен, ходеше всеки ден на разходка с бомбе и вратовръзка, винаги ни посрещаше пред блока, вместо в антрето; държеше лично да ни занесе багажа до таксито, ако тръгвахме нанякъде от техния адрес с баба. И пееше прекрасно, цял живот помня разходките ни покрй реката с тополите, които минаваха в песни (горкият човек, слушал е моето пеене)
На младини поживял в Чехия няколко години (и пушел!), за малко да се ожени за някаква чехкиня там. А по-нататък, като казал на майка си, че ще се жени за баба ми в Сливен, майка му казала "Антоне, ти се шегуваш" - нямал никакви пари за сватба, но тръгнал при баба и от тогава 63 години бяха неотлъчно заедно
До преди 4 години, когато си отиде на 91; успях да си го видя малко преди това и очите му просветнаха като ме видя. Мило и драго даваше за семейството си този човек.




Препоръчани теми