Най-ефикасният начин за разговор с детето е да се използват прости изречения и формулировки, които да му дадат да разбере, че вие цените неговите чувства, но същевременно настоявате да се следват установените правила. Родителят не бива сам да подрива авторитета си, като завършва всяко предложение или изискване с молба или с уговорката „Нали така?“. Ако дадете на детето възможност да каже „не“, то охотно ще се възползва от това свое право.
В тази статия предлагаме няколко родителски фрази, които отчитат най-важните нюанси и които трябва по-често да повтаряте на своите деца, за да пораснат щастливи и самоуверени хора.
1. „Трябва да помисля по този въпрос“
Много родители правят грешката да реагират много бързо на това, което се случва. Те считат, че са длъжни веднага да се ориентират, да измислят отговорите мигновено и непременно да постигнат консенсус с четиригодишното дете. Ако побързате да изкажете първата мисъл, която ви минава през ума, това може да доведе до разочарование и да ви накара да съжалявате за казаното. Но ако кажете: „Аз трябва да помисля върху това“, си осигурявате време да обмислите отговора си, да укрепите авторитета си, а също така и да научите детето, че хората обмислят нещата и претеглят всички „за“ и „против“, преди да отговорят.
Тази фраза също така ще помогне да се формират у детето съответните навици. Ако то често чува как се каните да обмислите някой въпрос, то ще се научи да не бърза да взема собствените си решения, което ще му донесе много ползи в бъдеще. Когато стане тийнейджър, то толкова ще е свикнало да мисли, преди да говори или действа, че по-вероятно е да каже на приятелите си: „Аз ще помисля по този въпрос“, преди да вземе участие в някакво рисковано, незаконно или просто глупаво занимание.
2. „Как се чувстваш във връзка с това?“
Напоследък се говори за това, че родителите често засипват децата си с прекалено много похвали: „Нахрани ли се? Браво, ти си истински герой!“, „О, вече сам си завързваш връзките на обувките? Ти си гений!“. Но специалистите предлагат в случаите, когато децата направят нещо достойно за похвала, вместо да ги заливате с ентусиазма и възхищението си, да им зададете въпроса: „Какво чувстваш във връзка с това?“. Даже ако отчетем, че той има донякъде пасивно-агресивен характер (децата усещат кога се опитвате да ги накарате да кажат това, което искате да чуете), такава реакция ви дава възможност да се въздържите от похвалите и да помогнете на детето да осъзнае чувството на удовлетворение, вместо да мисли само за крайния резултат.
Този въпрос е също така ефективен и в по-неприятни ситуации. Например детето ви два поредни дни забравя несесера си за училище. Опитайте се да прикриете недоволството си и го попитайте какво чувства във връзка с това. То може да отговори така: „Чувствам се раздразнен и ядосан“. Вашият въпрос го кара да се замисли доколко е ядосано – то едва ли би се сетило да го направи, ако не го бяхте попитали. На следващия ден, преди да тръгне за училище, детето ви най-вероятно ще ви каже: „Ето, виж, днес не си забравих несесера!“.
3. „Да потърсим кое е положителното в тази ситуация“
Дъждовен ден… Детето скучае и се мотае вкъщи, очаквайки най-добрият му приятел да му дойде на гости. И о, ужас! – гостуването се отменя. Такава ситуация силно разстройва детето. Тайната как да му помогнете да се справи с огорчението се състои в това, че не бива да бързате да го спасявате от лошото му настроение. Вместо това му помогнете да се упражни в умението само да се справи със ситуацията в състояние на разочарование и фрустрация.
Разбира се, не е лесно за родителя да слуша жалното нареждане на детето си как никога повече в живота си няма да има с кого да си играе. Но след като се поуспокои, седнете до него и му кажете: „Хайде да намерим позитивната страна на тази ситуация“. Бъдете готови за известни трудности – все пак не е лесно да се види положителното в това, че детето няма с кого да си играе. Но въпреки това проявете настойчивост и го помолете да намери позитивите в това неприятно положение и да реши какво може да направи въпреки огорчението си. Например: „Щом като Гошко няма да идва, можем да си изпечем любимите сладки“. Така ще научите детето да се адаптира и да управлява ситуацията, в която неволно е попаднало.
4. „Слушай тялото си“
Обикновено майките познават телата на рожбите си по-добре от собствените си. Те знаят колко е спало детето, кога последно е яло и дали е ходило до тоалетната. Но ако постоянно контролирате физическите му потребности, то ще реши, че не е нужно да прави това само и че не трябва да се контролира. Затова, когато детето каже: „Боли ме корем“, не бързайте да коментирате: „Това е, защото още не си ходил до тоалетна“ или „Защото днес нищо не си ял освен малко солети“. По-добре помогнете на детето само да определи вероятната причина за тази болка.
Когато детето се научи да се вслушва в организма си и да определя какво се случва с тялото му, то ще може да реагира правилно. То ще знае кога трябва да прекрати играта, за да посети тоалетната, или кога количеството храна е достатъчно, за да го засити. Или когато дойде при вас и се оплаче, че не може да заспи, то ще знае, че причина за това са мислите в главата му. И ще ви разкаже за това, което го притеснява или вълнува.
5. „Задръж малко и си поеми дъх“
На всекиго от нас се налага понякога да забави темпото, но в стремежа си да успеем за автобуса, за прегледа при лекаря, за тренировка или нещо друго, често забравяме за това. Когато кажем на детето: „Поеми си дъх, почини си малко“, стопираме усещането за неотложност, което изпитват всички деца при смяната на дейностите. В същото време напомняме и на самите себе си, че трябва да си вземем почивка. Това е все едно да сложим кислородна маска първо на себе си, а след това и на детето.
Децата отразяват нашето настроение и ако ние можем да се спрем и да направим пауза, значи можем да научим и тях да понижават темпото и да управляват стресовите ситуации. Така можем да презаредим силите си за деня и заедно с детето да получим възможност да се почувстваме в мир със себе си.
Най-добрият начин да постигнете успокояващ ефект от думите си е да се наведете до нивото на очите на детето, да го хванете за ръка и да направите заедно няколко дълбоки вдишвания. Така ще му помогнете да усети, че сте на негова страна, че сте един екип, едно цяло.
6. „Искаш ли да преразгледаш поведението си?“
Когато детето ви отказва да си изяде зеленчуците, да сподели играчка с приятелите си или се затръшка да отидете веднага на детската площадка, въпросът „Искаш ли да преразгледаш поведението си?“ е добър начин да му напомните деликатно, че не се държи така, както очаквате от него. Красотата на този въпрос се състои в това, че вие му давате да разбере, че поведението му е неприемливо, без при това да го обиждате и да му се карате.
Този въпрос е еднакво ефикасен и вкъщи, и навън, защото е дружелюбен, не обижда и не заплашва детето.
Може да го перифразирате и така: „Хайде заедно да преразгледаме твоето поведение“. Тогава фразата ще бъде още по-ефективна, защото не подлежи на обсъждане. Сега и двамата имате намерение да повторите ситуацията, а детето не може да каже „не“. Плюс това този израз ще му помогне да избегне неловкото положение и ще направи от вас един отбор. Ако детето почувства, че сте негов съюзник, то по-охотно ще сътрудничи с вас.
7. „Това е отлична идея!“
Поддържайки големите и малки идеи на вашето дете, вие ще му помогнете да разбере и повярва, че може ефикасно да решава само своите проблеми. Ако двегодишното ви дете обмисля какво да облече, шестгодишното планира какво да правите вечерта, а осемгодишното обсъжда с вас някаква случка, за която се кани да напише в домашното, просто отговорете: „Това е отлична идея!“. Детето ще разбере, че наистина цените неговите решения и че му давате възможност да обмисля и анализира всяка ситуация.
Ако сте се изморили да ви игнорират или да спорите с детето за всякакви глупости, ето няколко действащи формулировки, които биха помогнали в общуването с него:
10 прости и ефикасни начини да кажете „не“:
✔ „Не!“
✔ „Все пак…“, „Каквото и да се е случило…“
✔ „Независимо че…“, „Както и да го извъртаме…“
✔ „Това не подлежи на обсъждане.“
✔ „Не, и точка по въпроса.“
✔ „Не съм готов/а за това.“
✔ „Помислих още малко и мисля да кажа „не“.“
✔ „Спомням си, че вече ти отказах.“
✔ „Няма да променя мнението си за това.“
✔ „No, non, nein“ (или на друг език по ваш избор).
Десет весели и вдъхновяващи начина да кажете „да“:
✔ „Да!“
✔ „Разбира се.“
✔ „Абсолютно вярно.“
✔ „Великолепно!“
✔ „Разбира се! Ние ще/можем/длъжни сме.“
✔ „С радост ще ти помогна.“
✔ „Това звучи интересно.“
✔ „Бих бил щастлив да…“
✔ „Безусловно.“
✔ „С удоволствие.“