За мен не е хуманно да не помогнеш на друг човек, та дори изпитанието да му е пратено от Бог.
А ако всички бяха предано вярващи в Бог страхливци?
А ако всички бяха предано вярващи в Бог страхливци?
Това изказване е съвсем тенденциозно. Кой ти казва, че не трябва да помагаш на ближния си? Няма такова нещо. Напротив, помагай колкото можеш! Единственото условие е, когато помагаш, да не пристъпваш 10-те Божии заповеди.
Явно така се подразбира, но след като Бог е пратил изпитание на някого, заради греховете на предците му, какво ще стане с мен, ако помогна на наказания в изпитанието му.
Ако не е богоугодно да помогна - значи съм в грях - така се подразбира!
Коя съм аз или ние, че да променяме Божията воля?
Точно това коментираме тук от началото на темата.
Обратното означава, да правим каквото сметнем за добре според ценностната си система, без да ни пука от Божието наказание след това, ако сме "настъпили" волята Му.
На практика излиза, че вярващите не са наистина вярващи - и се намират хора, които все още помагат на изпадналия в изпитание.
Или пък всички се крият зад Бог, и само и само да не влизат в грях - не помагат на ближния си. Затова остава впечатлението, че хората са станали лоши.
После се оплаквате - животът бил станал по-лош!
Ми ще стане - мутрите крадаха с Божията помощ въпреки Божиите заповеди, строиха му параклиси и църкви, за да си откупят греховете след това, а народа бил гладувал.
Защо съдите Бог?
Сами си противоречите в разсъжденията!
........И така - нарекохме греховете с други имена, изчистихме си съвестта и си мислим, че сме безгрешни, а когато Господ ни наказва, се чудим защо е толкова несправедлив.
Справедлив е за богоизбрани, за другите от народа - не!
Иначе, нямаше да се оплаквате от живота!
И да я пусна в Клюкарника, където да се включат и други.
