Има ли Господ и вярвате ли в него?

Това го бях писала и в друуга тема преди. Бог ме е изцелил от алергичен синузит, от който съм страдала около 20 години. Дали съм искала да вярвам, да исках, просто помолих Бог и Той го направи! Преди бяхте коментирали как на някого му пораснала ръка, мой много близъкприятел се е молил за дете без ръка и тя е пораснала. Пред мен същия човек се моли за дете което беше глухо родено и прочу. А аз се молих за жена, на която  Бог махна перде от окото...Бог прави чудесата, не защото хората които се молят са неещо или тези за които се молят, а защото Той обича хората!!
И преди писах за нашата кола която като я видят майстори не могат да повярват, че това нещо върви, аз съм изминала 300 колометра с 120 км/час.
Чудесата са реални, но не е необходимо да търсим тях, за да повярваме! Исус беше пратил учениците си по градовете и селата и те се върнаха и започнаха да се радват, че хора сас се изцелявали, демоните им се покорявали...А Исус им каза, да не се радват на тези чудеса (те така или иначе ще следват вярващите), защото най-голямото чудо е когато един грешник се покайва.
И дори и в тази тема най-тежките спорове станаха, когато си говорихме, че сме грешни и имаме нужда от спасение, защото на хората им харесва да си имат своя ценностна система и да си мислят "Ами аз съм добър", или да казват, а лоша карма ще напрвавя нещо доро и ще оправя нещата. Лошото е, че греха не може да се заличи и ние имаме нужда от спасение!

А за тези които които казват, че нямат врагове, много им е лесно, като не могат да им се прочетата старите мнения за свекървите..

Тези божии изцеления противоречат на другото, писано по темата... Хората страдат, защото те сами така си го правели. Сега излиза, че Бог чува молитвите на някои... Едни ги изцерява, на други отнема живота... Странна работа, поне за мен.
За всички вярващи във всевъзможни чудеса препоръчвам поредицата Мистериозната вселена на Артър Кларк (има я в колибка.ком). Там се разгадават най-популярните загадки.

Колкото до свекърва ми- тя е чешит и аз не се разбирам с нея. Но не ми е враг. Въпреки разногласията ни, аз съм й безкрайно благодарна, че ми гледа децата когато имам нужда. А старите ми мнения могат да се прочетат от всеки

Ех Рени, пак си го нагласи.
Хората страдат, защото умишлено странят от Бога.
Бог винаги протяга ръка към всеки, за да  му даде "живот и то изобилно", за да изцели душата и тялото му, за да снабди всяка негова нужда.  Защото го обича, независимо от делата му. Както ние обичаме децата си дори и да се най-непослушните.
Болестите и изпитанията в живота не винаги са, защот ние сме оплели конците. Учениците видяха един сляп по рождение човек и питаха Исус, "Поради чий грях, този човек е така, на родителите или негов", Исус им отговори, " Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела. Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докле е ден; иде нощ, когато никой не може да работи.Когато съм в света, светлина съм на света". Помоли се за човека и той прогледна. (Евангелие от Йоан 9 глава)
Повечето неща в живота ни ни се случват, за да видим калко сме слаби и колко малко неща зависят от нас самите. И винаги да знаем, че във всяко изпитание има Един който ни подкрепя и ни дава изходен път.
Бог чува молитвите на тези които вярват в Него!
 
"15. И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар.
16. Който повярва и се кръсти ще бъде спасен; а който не повярва ще бъде осъден.
17. И тия знамения ще придружават повярвалите: в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят;
18. змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват."
Евангелие от Марко 16 глава

А на тези които е отнет живота, всеки случай трябва да се разглежда отделно, но по принцип дявола е този който идва да "открадне, да заколи и да погуби", а Бог е този който дава живот. А на нас ни е дадена свободна воля какво да правим с него.

Рени, това, че не се разбираш със свекърва си, още не означава, че тя ти е враг. Да нямаш врагове, според мен означава, да не мислиш лошо на никого, да не таиш злоба в сърцето си, да умееш да прощаваш, да не настройваш специално хората един срещу друг и против себе си. Иначе е норамлно един да ти е симпатичен, а друг не. Хората сме толкова различни, при това сме само хора и на Господ това Му е много ясно. Той не иска от нас да сме идеални.

Имам един въпрос - Какъв е смисълът на десетте божи заповеди и на смъртните грехове? Защото може и да не се спазват, тъй като после като се покаеш и изповядаш или там каквото се прави за признаване на грехове и грешки и бог ще ти прости

Организирали са хората и са гарантирали запазване на обществото........когато няма кражби, убийства, изневери....или поне стремеж да ги няма, нещата се развиват по- добре при всички случаи.....

Lilqna, ето известно количество стихове, които могат да отговорят на въпроса ти по- добре от всеки:

Псалми 19:7
  7. Законът Господен е съвършен, възвръща душата;
Изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия;
  8. Повеленията Господни са прави, веселят сърцето;
Заповедта Господна е светла, просвещава очите;
  9. Страхът от Господа е чист, пребъдва до века;Съдбите Господни са истинни и, без изключение, справедливи.
  10. Желателни са повече от злато,Повече от изобилие чисто злато,
И по-сладки от мед и от капките на медена пита.
  11. Слугата Ти още се и предупреждава чрез тях;
В опазването им има голяма награда.

Йоан 1:17
 понеже законът бе даден чрез Моисея, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа.

Галатяни 3:24
24 Така, законът стана за нас детеводител, да ни доведе при Христа, за да се оправдаем чрез вяра.

Евреи 10:1-22
  1. Защото законът, като съдържа в себе си само сянка на бъдещите добрини, а не самата същност на нещата, то свещениците, които непрестанно принасят всяка година същите жертви, никога не могат с тях да направят съвършени в чистота ония, които пристъпват да жертвуват.
  2. Другояче те биха престанали да ги принасят; защото жертвоприносителите, еднаж очистени, не биха имали вече никакво изобличение на съвестта за грехове.
  3. Но в тия жертви всяка година става спомен за греховете.
  4. Защото не е възможно кръв от юнци и от козли да отмахне грехове.
  5. Затова Христос, като влиза в света, казва: -
"Жертва и принос не си поискал,
Но приготвил си Ми тяло;
  6. Всеизгаряния и приноси за грях не Ти са угодни.
  7. Тогава рекох: Ето, дойдох, (В свитъка на книгата е писано за Мене),
Да изпълня Твоята воля, о Боже" -
  8. Като казва първо: "Жертви и приноси и всеизгаряния и приноси за грях не си поискал, нито Ти са угодни", (които впрочем се принасят според закона),
  9. после казва: "Ето, дойдох да изпълня волята Ти". Ще каже: Той отмахва първото, за да постанови второто.
  10. С тая воля ние сме осветени чрез принасянето на Исус Христовото тяло веднъж за винаги.
  11. И всеки свещеник, като стои та служи всеки ден, принася много пъти същите жертви, които никога не могат да отмахнат грехове;
  12. но Той, като принесе една жертва за греховете, седна за винаги отдясно на Бога,
  13. та оттогава нататък чака, докле се положат враговете Му за Негово подножие.
  14. Защото с един принос Той е усъвършенствувал за винаги ония, които се освещават.
  15. А и Светият Дух ни свидетелствува за това; защото след като е казал: -
  16. Ето заветът, който ще направя с тях
След ония дни, казва Господ:
Ще положа законите Си в сърцата им,
И ще ги напиша в умовете им",
прибавя:
  17. "И греховете им и беззаконията им няма да помня вече".
  18. А гдето има прощение за тия неща, там вече няма принос за грях.
  19. И тъй, братя, като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището,
  20. през новия и живия път, който Той е открил за нас през завесата, сиреч, плътта Си,
  21. и като имаме велик Свещеник над Божия дом,
  22. нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест {Или: Поръсена от нечиста съвест.} и с тяло измито в чиста вода;

Матей 5:17-18
17 Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша но да изпълня.
18 Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.

Римляни 6:14-15
 Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.
 Тогава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!

Галатяни 3:13
 Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет  за нас; защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво";

Галатяни 5:18
 Но ако се водите от Духа, не сте под закон.


 

Ох, ето затова не ми се чете библията, защото ми трябва преводач. Почти нищо не разбрах, колкото и да се напъвах да си намеря отговор.
Какъв е този закон? И какво означава " Но ако се водите от Духа, не сте под закон." Или всеки да си го тълкува както му е удобно. Не иронизирам, наистина не разбирам.
valieta, ако искаш не се ангажирай да ми отговаряш, че вече ставам досадна. Явно не са ми при сърце божите слова и ми е трудно да ги чета и разбирам.

Значи пак ще повторя, че нямам врагове (още по-малко човек, с когото живея под един покрив и който ми помага, въпреки разногласията ни).

migito, и на мен Бог ми помага... без да съм го молила. Примерно за децата както вече писах- прогнозите бяха отчайващи (предвид диагнозите, които имаме с мъжа ми), но имаме 2 прекрасни деца

И понеже стана въпрос за Шифъра на Леонардо, а аз го гледах преди 2 дена... мисля, че въпреки, че е художествена измислица има много истини в него. Църквата винаги е била най-могъщият манипулатор. Има ли религия, която не е избивала хиляди хора в името на Бог? А именно Бог решава отделните съдби. За мен това е противоречие. И то най-голямото в цялата човешка история... Религиозни фанатици пристъпват може би най-важната от божиите заповеди в името на вярата си... има ли обяснение?

Лили, ще се опитам да и обясня с по-простички думи. Да, може и да не се спазват десетте Божии заповеди и да си казваш - когато дойде краят, тогава ще се покая и Господ ще ми прости всичко, което съм направил. Звучи много уобно, нали? Но никой не знае кога ще дойде последният му час, никой не знае кога ще умре, затова в Библията пише, че трябва да живееш така, сякаш смъртта може да дойде всеки момент, за да не те изненада и да се окаже, че нямаш време за покаяние. Всъщност, за невярващите няма никакъв смисъл да спазват десетте Божии заповеди, защото според тях няма кой да ги съди и ако ги спазват, са си направо будали - какво може да загубят, най-много околните да имат лошо мнение за тях, един ден умират и край. А вярващият ги спазва, да за заслужи вечния живот, защото след края на земния живот идва другия, в който ще живееш вечно така, както си заслужил - ако си бил добър или ако си се разкаял и си помолил Господ за прошка - отиваш в рая, ако ли не - в ада. Дали го обясних ясно? Ако не - ще пробвам пак по друг начин.

Маги ДС, благодаря!  Теб винаги те разбирам. Такаааа... става дума за неспазването на някоя божа заповед или извършването на грях и веднага след това да се поиска прошка. Например откраднала съм нещо и веднага искам опрощение за греха си. Няма стимул, а само страх от внезапна смърт. Повечето го тълкуват добронамерено и на мен ми е ясно това, но чисто теоретично може да се тълкува и по друг начин. Не търся под вола теле, а само ми правят впечатление някои неща, всъщност търся противоречия.
Освен това аз живея така, че да не пристъпвам заповедите, без да съм си го поставила за цел, просто така ми е най-добре. Не ми е необходимо някой да ми казва не кради(примерно), защото ще отидеш в ада, а не крада, защото не смятам, че това е начинът. Но се случва да работя и в събота(неделя) и това въобще не ме притеснява.
Уф, не ми обръщайте повече внимание, започнах да се повтарям и може би вече говоря и глупости.

Е-е-е, Лили, и аз работя в неделя понякога. И в Библията пише, че не е толкова страшно да работиш в неделя. Там е дадено за пример, че ако си скотовъдец, няма ли да си нахраниш животните в неделя, няма ли да ги напоиш? Но... за другите, едва ли някой може да каже, че не ги престъпва с чиста съвест. Например за лъжата - аз лчно ако кажа че не лъжа, направо си излъгах юнашки - поводи хиляди - като започнеш от "благородната" лъжа, та се стигне до лъжата, която се изразява в мълчание (премълчаната истина например). Или пък колко са много тези, които се карат със свекървата (и тя е родител), или пък за завистта - дори пред себе си не желаем да признаем, че завиждаме (десетата божа заповед - Не пожелавай нищо, което е на ближния ти). Или пък злословието - о-о-о, колко е приятно да злословиш за някого (и аз съм в тази категория), да казваш: "Леле, е как може този да постъпва така". Техните лоши постъпки ни карат да се чувстваме толкова добри и извисени... По-лено е да не ядеш, отколкото да не говориш лошо за другите.
Това, което казваш за кражбата - ако откраднеш и поискаш прошка веднага - ще ти се прости, само ако повече нямаш намерение да правиш така, ако си осъзнал искренно колко е лоша постъпката ти и не я повтаряш повече. Във всеки човек живее и доброто, и лошото - всеки (малко или много) има някакви морални задръжки, някакъв неосъзнат страх от възмездие - независимо дали е вярващ или не. Защото и невярващите усещат, че каквото правят (добро или лошо), един ден то им се връща. А кой го съблюдава това нещо, ако няма Господ? За мен като вярваща това се нарича "страх Божи", защото околните може и да не видят какво съм направила, но Господ вижда.

Отношението Господ-човек може да се представи най-добре с отношението родител-дете. Т.нар. "страх от Бога" е всъщност проявата на респект спрямо Господ.
Заповедите са дадени за изпълнение не само в буквален смисъл, но и в духовен - обидата и лъжата и неуважението също могат да "убият" както се убива в буквален смисъл.
Последствията от неспазването също могат да бъдат както буквални - смърт от убийство, така и с духовен смисъл - смърт на отношения и възки, болести, депресии и пр.
В този смисъл си мислим, че на някой хора Господ "чува" молитвите и отвръща, а на други - не. И както каза Маги ДС - няма човек, който не греши, но има такъв, който не съзнава, че греши и в какво е сбъркал.

 
Именно!
И да допълня само в този ред на мисли - повечето тук имаме деца. Нека си представим, че детето ни тръгне по лош път (да пази Господ!) - ние го обичаме повече от себе си, искаме най-доброто за него, а то пред очите ни се погубва само себе си. Нека всеки си отговори колко пъти ще му прости, когато помоли за прошка и обещае, че повече няма да прави така? Нали като родители до последно ще се надяваме и ще ни се иска да вярваме, че детето ще се осъзнае и ще стане добър и "качествен" човек, за да му е добре и за да изживее достойно живота си? Нали затова се молим на Господ, когато ни съди, да бъде към нас не справедлив, защото така никога няма да имаме шанс, тъй като постоянно грешим, а милостив.

migito, и на мен Бог ми помага... без да съм го молила. Примерно за децата както вече писах- прогнозите бяха отчайващи (предвид диагнозите, които имаме с мъжа ми), но имаме 2 прекрасни деца

[/quote]

Рени, точно за това ти говорех. Ако детето ти е решило да избяга от къщи, ако се забъркало в куп каши, ти няма ли през цялото време да му показваш милостта си, това, че винаги ще го очакваш да се върне и огромната си любов към него? Това прави и Бог със нас. Винаги протяга ръката си, за да ни покаже, че ни обича и чака да се обърнем.

 "9. Господ не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние."
2 Послание на апостол Петър 3 глава

"4. Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?
5. а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога,
6. Който ще въздаде на всеки според делата му:
7. вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие;
8. а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;
9. скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, после и на гърка,
10. а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, после и на гърка.
11. Понеже Бог не гледа на лице."
Послане към Римляните 2 глава

Това е Рени, Бог дълго търпи, но не вечно. Той те обича и по всякакъв начин се опитва да ти го покаже.

А, че църквата през вековете се  е опитвала да контролира хората...ами това е започнало още отСтария Завет. Пише за много свещенници, които предадоха Бога за печалба. Но това не е намалило нито Божията сила нито истинноста на Неговото Слово.
Сатана винаги се е стремял, хората да не научат истината за Бога и това най-лесно се постига като се използва църквата. На сатана му пречат служители които се покоряват на Бога и следоваотелно и атаките и изпитанията за тях са мнаго по-големи. Лично съм била свидетел на това. Е и чудесата на Бога  след това са още по-големи, но е много трудно човек да устои. И днес можеш да видиш неправедни служители, независимо от деноминацията,но това прави ли Бог неверен и слаб? Писано е, че ще има мнго лъжеучения и лъжеучители и Посланията на Новия завет са пълни с препоръки как да сме бдителни и как да ги разпознаваме. Бог винаги е верен! Той винаги ще направи чудо и ще защити църквата си, но важното е ние да гледаме на Бога, не на хората!!!

П.П. Извинявай Маги, малко съм повторила част от думите ти, писали сме по едно и също време.