Няколко въпроса към тези с Хашимото. Алтернативно лечение?

Здравейте,  прочетох по - горе , че при болниот Хашимото се открват положителни антитела към глутена. Това значи ли , че е препоръчително да не се консумира много хляб от хора с Хашимото.

Аз също не съм запозната с причината да спират глутена при хашимото*. Обаче си има много сериозна причина да се намали хляба - просто при нормален режим на живот, на възраст след ученическата, нуждата от него не е никак голяма. Къде по-добре е да се ядат цели картофи, ори, всякакви житни продукти или макарони, отколкото хляб. А като цяло хората, особено тези с наднорменото тегло, трябва да държат под око сложните въглехидрати, които приемат. Да контролират, а не да спрат, ей! 

-------------------------------------------
*апропо, пишете "хашимото" с малка буква, иначе му придавате твърде голяма важност. А то просто името на сбор от показатели, които ни показват накъде сме залитнали - като хранене, мислене, страхове, представи за живота.

Благодаря ти за отговора, и аз съм с хашимото, слаба съм и никога не съм била повече от 53 кг. с изключение на двете бремености. Обаче  любимата ми храна е хляби всякакви тестени изделия.  Просто обичам да ям хляб. Ако няма хляб по скоро няма да ям. Спокойно си изяждам 5-6 филий на хранене. Та за това се притесних като прочетох това за глутена.

Всъщност "да си слаб" не винаги е равнозначно на "да си здрав". Хляба обърква доста храносмилането и докарва доста слуз в организма, а оттам - всякакви кашлици и подобни болежки, които си обясняваме с настинки и зарази. Странното е, че при разумно хранене човек просто се разминава със същите тези настинки и зарази... 

Напиши hashimoto gluten  в интернет и веднага ше ти излезнат статии. Проблемът е, че хлябът както е казала сребърен облак е далеч от полезен. Като се замислиш, на нас българите ни е любим, но сме и на първо място по заболяемост на сърцето и на първите места по затлъстяване Това е истината. Разбира се, не само храната е виновна за това, но като сложите и нея към всички останали причини и хоп - превръщаме се в една от най-болните нации.
Щом обичаш хляб(аз съм пристастена даже) гледай да е пълнозърнест и да няма много химии в него По принцип в купешкия хляб го тъпчат с повече глутен- за по-голяма издръжливост

Чак днес намерих време да изчета цялата така полезна тема,Сребърен облак,много полезно инфо си дала по напред,аз си копнах някой работи.
Какво имаш впредвид  

Искам да попитам момичета от София,които се лекуват чрез хомеопатия за някой добър хомеопат да ми препоръчат.

А за хляба и аз ям много хляб но винаги пълнозърнест,просто ми харесва,дори мога да обядвам или вечерям само с хляб(2-3 филиики)и друго нищо,а сега разбирам от вас,че това изобщо не е добре,ще гледам да се ограничавам тогава и от него.

Това е доста дълга тема. Накратко, свързано е с това, че това, което мислиш, казваш и правиш се отразява директно на живота ти. С две думи - ти сам сътворяваш живота си, чрез страховете, "исканията" си, вярата си. И ако ти постоянно мислиш и говориш за забременяването като за проблемно, с всяка мисъл и повторение ти затвърждаваш този факт - то ще се отдалечава все по-далеч от теб. Аз лично бих живяла с мисълта, че все още не съм забременяла, зашото не му е дошло времето (както и вероятно си е). По-конкретно - положително утвърждение като "идва момента, в който ще стана майка" е по-добър вариант от "искам да забременея". "Искането" те държи точно на същото място, където си сега - в позиция на искаща и нямаща, затвърждава стремежа, а не факта. Има едни теми за позитивното мислене и стремежа към хармония из форума, може да ги издириш, макар че не трябва да се влияеш от абсолютно всичко, прочетено вътре.
А за положителните утвърждения - хора като Кехоу са написали доста книги по темата. Специално Луиз Хей доста се е съсредоточила върху болестите и резултат от какво мислене са те, и как биха могли да се излекуват. Заслужава си да прочетеш нещо по въпроса. Въпроса обаче не е в папагалското повторение "аз съм здрав", или "скоро ще съм бременна", без да вярваш в това - от това няма никаква полза. Трябва човек да осъзнае какво в мисленето му пречи да успее в нещата, към които се стреми, и да го промени - бавно, спокойно, и най-добре - завинаги

Между другото, написаното горе се отнася с пълна сила за болните от хашимото, като болест, която тръгва от мисленето и застоя... Интересно обаче, не съм чела какво пише Луиз Хей за хашимото и подобните болести...   имаше една книжка "Излекувай тялото си" - като прочетете, споделете, моля!

Аз познавам 3 ма души, които не могат да четат такива , защото се настройват негативно и се напрягат . Не всеки явно може да преработи информацията 

Сребърен облак,благодаря ти за разяснението и съветите 

Честно ли? На мен също ми е трудно да чета подобни работи. Кехоу се чете като любовно романче - за няколко часа си го глътнал. Популярно и опростено. На Луиз Хей ми беше попаднала таблица с болестите и утвържденията. И общо взето, не съм им обърнала изключително много внимание. Но пак казвам - добри са за някакво начало.

При мен процеса започна доста преди четенето на подобни книги. После просто вече виждах в тях поредното потвърждение на неща, които вече знам. Първо бяха разговорите с "гуру"-то   хаха, ако види, че го наричам така,  Емил Златев ще подскочи до тавана. Това е треньора ми ми по йога и бойни изкуства, споменавала съм го. Никак не се изживява като учител или гуру, но е точно човек, от който можеш да научиш безкрайно много... най-вече - да не спираш да се учиш от всичко! Та след разговорите, прочетох разни книжки. Първата, която ми повлия, беше "Разговори с Бога". Сравнително лесносмилаемо, там беше първото място, където прочетох за това, че каквото човек си направи сам, никой не може да му направи   естествено, не точно така формулирано. Препоръчвам сериозно Нийл Доналд Уолш, заслужава си да се прочете. Както казва Златев - трябва да знаеш мястото си във вселената и да вярваш. В какво - решаваш сам, като не спираш да се учиш и информираш за всичко. Имаше и една книжка на тема прераждане - "Пътят на душите" - доста приятна за четене. Нея я четох още в самото начало. Ползата от нея за мен е не цялата история за поредни пререждания, близки души и бла-бла, колкото усещането, че нещата в живота ни не са случайни, имат своя смисъл и логика, че е добре да гледаме на неприятностите като на възможности и уроци, от които да усвоим нови неща, че всяко преживяване има своя причина и смисъл. Спирам, защото започнах да се повтарям Но това е основата, на която съм поставила моя доста по-спокоен сегашен възглед за нещата. По-късно започнах да чета и доста по-трудносмилаеми неща - физика, астрономия, философия, които само потвърждават това, за което досега писах.

Сребърен облак има различни хора. Някои четат подобни теории от любопитство и за обща култура, други ги приемат по сериозно, а третиизобщо не могат да ги четат, защото намират в тях упрек, чувстват се болни и пр... 

Тъй като ме подгони мисълта, че вече съм писала за книжките, прегледах цялата тема за първи път от много време, и срещнах този пасаж. И се сетих за един отдавна проведен разговор за дебелеенето и неотслабването. Всъщност първо го чух на лекция, а после вече продължихме темата. Ставаше дума за това, че трупането на мазнини е форма на защита. Стремеж да станеш невидим за околните. Ето един доста груб пример - ти си хубаво момиче, и те изнасилват. Следва вина, връщане в миналото, самообвинения, надебеляване, може и Хашимото. Ти се дебела, и абсолютно вече не се чувстваш примамка за други подобни преживявания. Крайно ли е? Това е буквално историята на една позната с Хашимото. Наложи се да поровим, за да стигнем до причината. По-лек вариант - ти си слаба, секси, влюбчива, имаш връзка, мъжа ти разбира, това срутва живота ви, започваш да дебелееш и дори и да тръгнеш да се влюбваш отново, си съвсем наясно, че за нищо не ставаш. накрая вече дори не се и влюбваш. Очевидно - историята няма да се повтори. И други подобни случаи познавам лично аз. А лекцията беше само, че когато човек е дебел, силните преживявания леко го заобикалят. Жената е незабележима сексуално, от мъжа не можеш да изискваш много, хората си имат своята обвивка, зад която се крият. Като ти сложат етикета "дебел", избягваш всички други възможни етикети, реакции, отношения. Трудно е да се прбие такава обвивка...

Права си, Дил...

Сребърен облак , ти ме върна една година назад! Но , нека те поправя – аз не съм изпитала негативно отношение от хората около мен . Слава богу мъжът ми не си променил отношението към мен ,приятелите ми ме подкрепят , нооо просто аз не се чувствам добре. Това ми е проблемът! Искам да се движа , да спортувам , но понякога това ми е доста трудно. Просто физически се скапвам.
Доволна съм , че през тази година не надебелявах от въздуха , както миналите две. Дори отслабнах мааалко, но просто не смея да се похваля , че ...Определено, след терапията на която се подложих се чувствам доста по – добре физически , но много далеч от формата, в която бях преди да ми открият проблема с жлезата.
Намерих лекар , с който мога да споделя проблемите си и да получа адекватен съвет /макар да не е ендокринолог/. Та , дори и той е изумен как на този режим не отслабвам.
И аз прочетох „моите” си книги , и аз си промених отношението към себе си и света много отдавна , много преди да ми открият заболяването. Понякога си мисля , че откриването на заболяването ми е било част от пътя , който е трябвало да извървя , част от уроците които трябвало да науча. Аз никога не съм била отчаяна , просто ме е дразнеше това , че не мога да се справя с проблема. Но може би трябва да се науча на още търпение , знам ли.
В последните десетина години се занимавам с частен бизнес и винаги подхода ми към проблемите е бил делови – има задача или проблем , анализира се и се прави план за действие. Стремежът ми винаги е бил да не се влагат излишни емоции , а да се работи за решаването на задачата. Този начин на действие прилагам и в личния си живот – отношение с мъж , приятели , после и с детето. После ми откриха заболяването , аз не се шашнах и си казах , че слушайки лекарите ще се справя. И да справих се с щитовидната жлеза , но ето появи се друг проблем , който аз не мога да преборя. На този етап не мога да намеря и нужната ми помощ , но не се отчайвам. Явно още не съм си научила уроците.
Изписах всичко това да кажа още един път , че хората наистина са много различни и че по различни пътища може да се стигне до щастието.
Извинявам се за дългото писание , но наистина човек не трябва да спира да търси – понякога намира нужното му бързо /в случая със Сребърен облак/  , понякога доста трудно /като мен/ , но не трябва да допуска да го обхваща отчаяние.

П.П.  Сребърен облак , наистина не се откривам в дадените от теб по –горе примери.

Всъщност примерите са само 2, нормално е да не си там и може би е за добро
А за негативното отношение на другите - дори не е задължително да си го изпитвала. Освен това, човек може да има вътрешни страхове и без да му се е случило каквото и да е. Просто в двата случаи, които съм наблюдавала, е страх от интимна близост. А страхове - всякакви...
Теорията и моята практика сочат, че има такива случаи. Но със сигурност има и други...   Не претендирам за изчерпателност.
Соско, много ми харесва подхода ти - начина, по който търсиш активно варианти за промяна на това, което не ти харесва. Просто,  пробваш всякакви видове хранене, продължаваш към различни видове физически натоварвания, а междувременно четеш, мислиш и си научаваш уроците... Убедена съм, че рано или късно ще даде резултати.  
А може би просто трябва да зарежеш търсенето на причината изцяло? И да оставиш нещата сами да си дойдат по местата. Дали не с всичко това не утвърждаваш в себе си образа на жена, която не може да отслабне?

Знам ли... , всъщност и аз какво правя - дали търся причината или се опитвам да бъда максимално щастлива.
А за втората част на въпроса ти - това може би случва в моментите , когато тялото ме ограничава /но , аз определено не се опитвам да поставям световни рекорди/ - да спортувам , да бягам с дъщеря ми в парка и по улиците и т.н. разни такива дребни неща.
Може пък пълнотата да е някакъв стар наследствен проблем. Ще го открия , може би някога!

Определено съм убедена , че причината за всички болести са : страх , гняв и омраза!
И още нещо много важно , което научих е че щастливият човек не боледува /дори и от грип/!
Ох , пак се отплеснах , но е истина , че тъй както сами се разболяваме /казвам го най- убедено/ , така може и сами да се излекуваме!
Както казва , моят доктор :"Всеки си заслужава лечителя и учителя!"  И търсиш ли , намираш , когато му дойде времето! 

П.П. Сребърен облак , ако имаш път към Бургас , можеш да ми се обадиш , ще се радвам да се запознаем !