Няколко въпроса към тези с Хашимото. Алтернативно лечение?

Всеки сам трябва да намери своя път, своя начин да се чувства добре. Дори само факта, че не сме се оставили на течението да ни носи и се съпротивляваме на хапчетата, с които ни тъпчат, а търсим някакъв друг начин за справяне със здравословните проблеми, вече говори, че работим активно за себе си. Понякога резултата идва доста късно, важното е да не се отчайва човек и да си казва, че все пак се движи в правилната посока.
Аз от година и половина пробвам върху себе си какво ли не. Просто така се стичат обстоятелствата. Първо 6 мес. пих хранителни добавки на една фирма, за които имах големи надежди. Е, в крайна сметка реших, че това не е моя начин на лечение и прекъснах, но пък за този период научих много за храненето, вредните съвременни храни, научих се да пия много вода-и досега си пия. После поех по друг път - пак хранителни добавки, билкови препарати и т.н., диета Зоната. И този режим реших, че не точно моя, но пък научих страшно много. Между другото, със Зоната отслабнах доста, не съм и предполагала, но аз не целях това.
Ходех на йога доста редовно, но и това ми се стори в един момент доста голямо натоварване.
Сега съм при класически хомеопат, вече 6 месеца и май това най-много ми приляга. Напоследък се чувствам много добре, увеличи ми се желанието за секс, от което мъжа ми е много доволен. Той се отнася скептично към хомеопатията, но вече е готов да черпи хомеопатичката за тоаи благоприятен резултат. Не зная как ще продължи моята история, но се радвам, че опитах толкова неща, научих толкова много и, струва ми се, опознах себе си по-добре.

Не спирайте да търсите. Всяко нещо, което ни се случва в живота има значение и е трябвало да се случи. Аз непрекъснато живея с мисълта, че ми се случва това, което е трябвало, че дори неприятностите за затова, за да си извадим поуки от тях. На никого не завиждам, радвам се на това което съм и което имам. Успех!

Аз не вярвам в негативното отношение на хората. Според мен това е личен психотовар на "обекта" и не е реално.  Аз не чета книги , но наблюдавам хората и действам от личен опит. Това , което съм забелязала е, че много често приписвам на хората търде сложни мисли, действия  ... интриги спрямо мен, когато имам трудност с нещо. А хората според мен си гледат себе си, работата си, семейството и живота си и ако постъпват по някакъв начин то е защото така за тях е удобно , никой не се хаби толкова д амисли за мен позитивно или негативно.
Да , има хора които си допадат и такива, които не си допадат. Има хора които по идеи, вкусове и начин на действие и мислене могат да се разберат и такива, които са принудени да общуват по еди нили друг начин , но не могат да си паснат ... е тогава започва дразненето и приписването на какви ли не негативни мисли, а в същност хората просто са различни.

Аз, явно, съм от тези страдащи от негативно отношение на другите и по-скоро не получавах и продължавам да не получавам това, което искам и, от което имам нужда

Иначе за книгите, още на 19 седнах да чета, но една книга сама по себе си не може да ни бъде наставник в живота, а само да ни даде някакви идеи как да се справим. Пътят на душите така и не успях да дочета, защото ми идва малко в повече, но самата идея за прераждането и душите някак ми се струва доста логична.

книгата "Излекувай живота си" на Л.Хей я има в Спиралата тук


действително е една страхотна книга, много позитивна и написана с любов.
няма никакви обвинения към читателя, само много насърчение да се обикне сам и да обикне света, за да може да се изцели и да живее пълноценно и щастливо.
 

тук http://dox.bg/files/dw?a=963ed62770
съм качила сканирани десетина страници от книгата на Лиз Бурбо "Твоето тяло казва: ОБИЧАЙ СЕ!"
специално по проблема с щитовидната жлеза.
дано да са ви полезни 

има една друга също полезна книжка "Здравето е в главата, не в аптеката" на А.Свияш (има я в Спиралата)
 

успех на всички!   

Здравейте момичета!
Страшно ми допада вашата тема. Аз имам проблеми с щитовидната и моята история е следната
Преди 2 години имах ТСХ малко над границата, около 5, след една година го измерих около 3, но понеже така и не забременявах отидох на ендокринолог. Тя ми предписа Еутирокс 0,25. Пих ги 3 месеца, ТСХ беше 1,4, ходих при нея но тя каза да продължа да ги пия. След още 2 месеца пиене на това лекарство, както и реших да започна по-активно да спортувам и да ям по-малко, но начесто, се изследвах самичка и ТСХ беше под долна граница 0,038. Спрях лекарствата, продължих да спортувам доста и да ям повече плодове и зеленчуци (преди ядях много сладки неща). Сега след още един месец, без лекарството, но пак спортувам и не ям толкова много, ТСХ днес ми е 0,014, фт3 и фт4 са в норма, близки до горните граници, но в норма, ТАТ и МАТ са ми нормални. Въпроса ми е, възможно ли това да е още от лекарството и от смяната на режима и да изчакам ли още месец-два, да позасиля храната и да намаля натоварването и пак да се изследвам, или е нужно да търча веднага при доктора..? Хич не ми се ходи по доктори сега пък да ми дадат лекарства за подтискане на щитовидната  ...
вече ужасно съжалявам , че почнах да ги пия тия хормони.... 
Накой имал ли е подобен проблем - след пиенме на хормона да изпадне под долната граница на ТСХ и до колко бързо се възстановява това и как?
Също възможно ли е резултата да ми е грешен (ТСХ 0.014), защото го правих сутрин на гладно но след тренировка?

Есме, благодаря! Ще почета Бурбо при първа възможност! А "Излекувай живота си" я имам

Тайги, аз лично абсолютно не съм наясно с практическия ефект от еутирокса. Както си разбрала, наблягала съм на други методи. Но винаги можеш да намериш темата на "хашимотките" (някъде в Здравния подфорум) и там да попиташ дали се е случвало на някого. Но не се задържай дълго вътре - ако чете редовно за болести по принцип, и конкретно за тази, човек се чувства все по-болен и по-болен, намира сродни души, потънали в самосъжаление, и става все по-трудно да се измъкне от блатото, довело го до това състояние.
Спорта и регулирането на храната е нормално да вкарат в ред дейността на жлезата. Може би ще се окаже, че еутирокса ти е бил абсолютно излишен... надявам се, че ниската стойност е резултат от изпитите хормони,  а и да не забравяме, че през лятото стойностите винаги са по-ниски. Затова не се коркай толкова, и не се взирай с цел търсене на проблеми. Според мен - просто си живей спокойно живота, а след месец-два си направи отново изследвания. При същите условия - на гладно и след тренировка, и задължително в същата лаборатория. А ако толкова се притесняваш и имаш излишни пари, може да си направиш ново изследване лично аз бих пропуснала, най-малкото защото знам, че не бих взела мерки все още (не и преди поне 2-3 месеца отклонение), но хората са различни. А лекарства за подтискане дейността на жлезата? ей, само това липсваше...

Сребърен облак, благодаря ти за отговора  писах и в онази тема но там никой не ми отговори..
истината е, че аз се коркам повече отколкото е нужно и този резултат доста ме ошашка. Предполагам е резултат от прекалено активния ми начин на живот напоследък, започнах много да спортувам, да се храня здравословно, това накуп с излишните хормони се е оказало доста стресово за организма (поне друго обяснение нямам). Съвсем целенасочено отслабнах, но не с диети, а с хранене на често и спорт и съм забързала метаболизма, та чак съм изпаднала от другата граница.. ще забавя малко темпото, ще наблегна на йога и релксацията та да видим. КАк само се докарах до тук с тия хапчета... Бях на горна граница, сега съм пъти под долната... специално попитах доктора как мога да повлияя на това, как да променя начина си на живот или диетата, тя ми каза само няма какво, само по-спокойно и хапчета ... е, това е то живота пълен с уроци, съжалявам че тогава не ви открих..
Нещо, което може да ви се стори интересно, на едно разхлабително от растителен произход( което не пих за щастие) пишеше, че фибрите променят тироидните хормони. Така, че очевидно здравословната храна с много фибри играе добра роля при хипофункция, отделно ще ви отърве от запека ако го има.

taigi, вярно, че не ти отговориха в другата тема. Аз съм от тези дето следят и двете теми. В другата е по-медицинско, момичетата много четат, много се изследват и от всичко се шашкат.
Добре е, че не си започнала още с лекарствата, но все пак трябва да правиш нещо да не му позволиш на това заболяване да се развива. Има един такъв момент при Хашимотото - в началото се минава от едната крайност в другата - т.е. от хипофункция-временно в хиперфункция и после хипофункцията остава и се задълбочава. Дано не е така при теб. Дано е от лекарството. И аз имах период с ниско ТСХ, но то се получи след като пих Еутирокс 100 1 месец. Като го намалих, след 40 дни беше влязло в норма. Не искам да те плаша, но при мен преди да открият Хашимотото, имах период на отслабване-всички ми завиждаха, че се храня добре, а съм слаба. Може тогава ТСХ да ми е било ниско, кой знае. После започнах да пълнея и скоро открих високото ТСХ.

taigi, радва ме това, което пишеш за фибрите Аз напоследък много мюсли ям, та затова. Ей така, организмът ми ги иска явно, ядат ми се
Аз пък съм слаба и засега не пълнея, а ТСХ ми е завишено Как ще го обясните това? Сребърен облак, някакви идеи? pepvaneva?

цитат от Л.Хей

Наднорменото тегло е друг пример за това как можем да пропилеем много енергия, опитвайки се да коригираме проблем, който всъщност не е истинският проблем. Често хората губят много години в борба с тлъстините и пак не успяват. И за всичко обвиняват излишните килограми. Наднорменото тегло е само външно следствие на дълбок вътрешен проблем. Според мен това е винаги страхът и нуждата от закрила. Когато се чувстваме застрашени, несигурни или „недостатъчно добри", много от нас натрупват допълнителни килограми за защита.
Да прекарваме времето си, укорявайки се, че сме прекалено дебели, да се чувстваме виновни за всяка хапка, която изяждаме, да понасяме всичко, което хората правят със себе си, когато изпълняват, е просто загуба на време. Двадесет години по-късно ще бъдем в същото положение, защото дори не сме започнали да се занимаваме с истинския проблем. А това, което сме направили, ни кара да се чувстваме по-уплашени и по-несигурни и тогава имаме нужда от още килограми за защита.

по повод наднорменото тегло се чудя защо родители, които са с наднормено тегло и явно не се чувстват комфортно , като видят, че децата им отиват в групата с наднормено тегло не предприемат нещо ,а ги оставят със стария начин на хранене?
Вчетав едно заведение гледах майка и дъщеря страшно пълни , ужасно потни и едвам се движеха и пуфкаха и ... двете поръчаха страшно тежки панирани шницели със сос и десерти и какво ли не 
А имаше и доста по леки и вкусни неща в менюто

Темата за храненето на децата е болна и за мен. Аз никога не съм била дебела, нито пък слаба, но си поддържам едно нормално тегло без големи отклонения години наред. Дъщеря ми, обаче, от известно време започна бурно да расте и дори вече ме плаши. Преди беше все слабичка и злояда, но като прояде в един момент, няма спиране. Аз се опитвам да я насоча как да се храни правилно, но то дете, все към вкусотиите го тегли. За сладоледа напоследък все се караме, като знам сега от какво го правят, нищо полезно не е останало в него. Ама аз, например,няма да позволя сладолед, а мъжа ми ще вземе да купи и накрая битката е загубена. Хем в годините на израстването не трябва да ги лишаваме от нищо, хем излиза, че на диета трябва да ги поставим. Но изкушенията са навсякъде около нас и най-податливи са децата. Мъчих се да я водя с мен на йога, но трудна работа, хич не е лесно. За себе си човек може да реши и да си постави ограничения и правила, но децата, макар и наши собствени, са отделни личности и е трудно да им наложиш волята си. Пък и като са твърдоглави, ще трябва сами да си счупят главите, докато проумеят кое е правилно.

Кия, това, че си слаба, може само да те радва. Само да не си прекалено слаба. Моята първа ендокриноложка казваше, че по принцип при хипофункция се пълнее, но не било изключено и обратното. Имало всякакви случаи.
И аз наскоро четох Л.Хей, ама нещо все не ми върви с този вид литература, все не стигам до края. Сега чета Ошо, ще се уча да медитирам...

става дума , че вместо паниран шницел със сос и картофки с майонеза може да се вземе пилешка пържола със салата или печена скумрийка на скара със салата ... хубаво, но 1 топка , защо 3 и то с куп сметана и шарени пръчици и бисквити ? Ако детето е явно пълно . Защо наденички вместо леща  Или пържени кюфтета вместо тиквички с кисело мляко? Всичко е вкусно ... някои неща просто са тежки !

Рepvaneva, има един основен източник на проблеми при възпитанието на децата. Това е липсата на единомислие, и най-вече единодействие между родителите. Другия основен проблем е личния пример. И не е достатъчно само единия родител да спортува или да се храни здравословно - за да е заразен примера, трябва да е и от двама ви. Детето поглъща с всичките си сетива това, което СТЕ вие, а не това, което му казвате или демонстрирате. И ако сте склонни да отлагате, ако спортувате, за да не сте дебели, а не защото вярвате, че няма друг вариант, ако се храните здравословно, а в същото време тайно мечтаете за шоколадова фиеста, и си я позволявате при всяка възможност, ясно ви е какво ще поеме, нали? С две думи - не това, което искате. Ако за теб йогата е нещо, на което трябва да ходиш, а не източник на здраве и добро настроение, наистина ще е трудно да запалиш детето си. Почети повечко в темата за здравословното хранене (Дил и аз скоро сме писали в нея, ще я намериш в нашите мнения)

Есме,  каза го къде по-кратко и ясно от мен

Тайги, прав е човека - давай го по-спокойно! Аз лично не бих спряла активностите... не е било спорт да разболее човек (с изключение на някои спортни травми). Опитай да се съсредоточиш върху тези неща и да спреш да мислиш за проблеми, минало и прочие глупости. И в един момент просто ще се чудиш имала ли си проблем...