Няколко въпроса към тези с Хашимото. Алтернативно лечение?

Тези които са пили хомеопатия биха ли ми казали какво са пили? Аз имам и от двата вида симптоми смесено. това е проблема.

VLEZ V MAMA>BG i VIJ D-R ATANAS MIXAILOV Az Byax PRi nego DAVA pAkEt BILKI OT Aptekata na VICTOR UGO % I DRYGI ZA IMYNITETA ,NO VSE PAK TI OTIDI PRI NEGO VCI4KI SME S RAZLI$NO

То не става така, няма универсално хомеопатично лекарство за всеки. Трябва да си намериш добър класически хомеопат и той да те разпитва  - около 2-3 часа, за да установи кое лекарство е най-подходящо за теб. За всеки човек е различно. Ако наистина искаш за се лекуваш с хомеопатия, може да прочетеш повече - има такива теми. Може да ти препоръчат някого, като кажеш от кой град си. Попитай например тук: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=398799.0

Има ли някой, който да е успял да пребори високи стойности на ТАТ и МАТ? Извинявам се, ако е писано, чела съм темата преди време и нямам такъв спомен, сега пак ще препрочитам, но и да си питам

Ако не се лъжа, кия , ти май вече беше пробвала с хомеопатия и не си очарована. Тъй че какво да ти кажа - моите антитела бяха над 1000 - ТАТ и около 250 - МАТ. След 6-7 месеца с хомеопатия са доста намалели - ТАТ около 250 и МАТ - 130. Как е станало - никой не знае. Иначе аз дори си мисля, че нямам особен напредък с хомеопатичното лечение, но продължавам. Засега друго по-ефикасно не виждам на хоризонта.
Чете ли темата за LDN - някой беше постнал линк към нея. Ето това: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=382374.0;topicseen  Интересно и ново нещо, но пък и малко рисковано. Знае ли човек откъде ще излезе заека!

Тази тема и аз я чета...ама първоначалната инвестиция + рецепта ме спира към момента...

pepvaneva, аз все още продължавам с хомеопатията, не мога да се откажа лесно, все тая надежди, въпреки недобрите резултати досега, но въпреки това антителата ми са се повишили.
А ти лекарства взимаш ли, освен хомеопатичните?
Сега съм затруднена много - ендото държи на Лимфомиозота, каза, че сваля антителата, хомеопатката ми е твърдо против, даде ми друго лекарство и... направо незнам. Трябва да избера на кой да вярвам, а е много трудно...

Много е лесно да кажеш "вярвай ми, минала съм по тоя път", или "ще те излекувам". За теб остава трудната част - да проучиш фактите, да ги осмислиш, и да вземеш решение. При мен беше лесно - кърменето беше твърде важно за мен и детето ми (имаше абкм), и автоматично си дадох 6 месеца за опит на алтернативата. Да не говорим, че да пие до края на живота си лекарства или хормони изобщо не е нещо, което може да поблазни някого.

Между другото, за първи път чувам за ендокринолог, който обещава да свали антителата... или нещо те послъгва, или аз съм изостанала от методите на лечение (което е много възможно). В началото антителата ми бяха над горната граница, която засичаха лабораториите във Варна (вече не помня колко, пише го някъде из темата), и нито един ендокринолог не ми даде надежда, че някога ще намалеят. Думите на мастит ендо бяха "ще намалеят и изчезнат, когато унищожат жлезата ти". Е, сега нямам антитела, и не пия дори и хомеопатични твърде отдавна, а жлезата си работи и съм ок. Затова, имай едно наум, когато ти слагат диагноза, от която "няма мърдане"


И аз започнах да чета темата за ЛДН. Не дочетох, защото е твърде дълга, а ме води само любопитството. Но все пак си имам становище   Ако действието е, че повишава нивото на ендорфините, значи има същия ефект, като активния спорт, прошката, обичта и приемането на себе си (които, от опит знам, наистина помагат). От една страна, това ме кара да мисля, че терапията би могла да бъде ефективна. От друга страна - това са просто друг вид лекарства - като спреш да ги пиеш, пак ще си си същия. Демек каквото и да опиташ като метод за лечение, вкл. и официалната медицина, задължително трябва да минеш през прошката, приемането, изличаването на вината (да сложиш край на самоунищожението). Тогава вече, с каквото и да се лекуваш, ще има ефект  

Сребърен облак, благодаря за включването. Ендокринологът не ми обещава, разбира се, нищо, смо казва, че от опит знае, че това което ми препоръчва, често работи, естествено без гаранции, кой би могъл да ги даде... Не си изостанала с методите на лечение, никой в света май не се наема да лекува автоимунно заболяване, почти всички лекари казват като твоя, че жлезата ще бъде унищожена с времето и единственото решение е хормонозаместителната терапия, за да живееш нормален живот. Веднъж появили се антителата, с поставена диагноза, винаги съществъват в организма. Чела съм темата отдавна и ми се губи как точно си се излекувала. Ако не те задтруднява и ти е приятно ще се радвам да споменеш основните неща, които са ти помогнали. Аз пак се връщам да чета. Напъло съм съгласна с мнението ти за активния спорт, прошката, обичта и приемането на себе си, само че човек трябва сам да изживее, да почувства, да приеме тези неща със сърцето си /освен активния спорт /, а това често се оказва трудна задача, четенето на книги не е достатъчно...

И аз изчетох за ЛДН с интерес, следя и тази тема непрекъснато. Моята жлеза все още работи, имам си хорманите, но е нарушена структурата й...може би е въпрос на време. Затова...търся алтернативи....благодаря ви, че давате такива ценни съвети.

Най-новото, което от днес започнах да чета е темата за Германската Нова медицина на д-р Хамер. Намекнаха ми, че и това може да ми помогне. Все още не разбирам добре, но ще се запозная. Има и теми по въпроса - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=217782.0 - това е първата. Доколкото разбирам на първо четене става въпрос за промяна в мисленето, разрешаване на конфликт и т.н. Малко отвлечено ми изглежда, но все пак човека лекува рак със своята методика.
Не я гледайте вие Сребърен облак, как няма да се излекува, тя и здравословно се храни, и спортува, въобще стегнала е организма си и му е забранила да се разболява. Не всеки може да се вземе в ръце като нея. На повечето хора им се ще да изпият някакво чудодейно лекарство и хоп-готово. Ама явно трябва да се работи за здравето.

Това за LDN звучи добре, но е пак някакво лекарство - химикал някакъв, а и недостатъчно изследван.

Да, пия Еутирокс, но целта на хомеопатичката е да го намалявам постепенно, като го замествам с хомеопатичен Еутирокс, който тя ми приготви. Засега съм намалила хапчето сутрин с 1/4, но го правим много бавно. Заедно с това ми дава и други лекарства. Не ми е обещала да ме излекува, опитваме...

Вижте - откриха Америка Хората отдавна са го казали, но явно сега някой е решил да го прави сензация, или чак сега идва научната проверка.
Първо се посмях, после се замислих. Права си, ако не работиш, не вложиш усилия, не можеш да очакваш резултат в каквото и да било. Но това е нещо, което може да направи ВСЕКИ. Много по-лесно е, ако имаш подкрепата на някой, когото уважаваш и виждаш често. Някой да те насочва или нахъсва, и да ти напомня, че не си си свършил работата. Е, точно вчера моята будна съвест ми каза буквално, в бърз анализ на напредъка на няколко души, че имам да си оправям начина на живот. Толкоз по въпроса - аз си мислех, че вече се оправям доста добре. Апропо, темата беше отново за храненето и отслабването... А тук съм достатъчно компетентна, остава само липсата на силно желание да достигна резултат още минус 10тина килограма до перфектното тегло. Не са наложителни, ама не са си на мястото... Хубаво е някой да те сритва отзад от време на време.

Кия, не се сърди, моля, но не мога да напиша накратко. Случайно започнах темата, но след това продължих да я поддържам с това, което съм научила - просто няма смисъл да го копирам, а и ще е много трудоемко. Накратко - ... ох, не може накратко. Извинявай! Промяна в мисленето, промяна в храненето, намиране мястото си в света, редовни и сериозни физически натоварвания, при мен - карате и йога, от тях не трябва да пропускаш да правиш и дихателните упражнения, добавих и фитнес, правене редовно на секс. Освен това не пропускам и факта, че се лекувах при класически хомеопат. Но по всяка една точка съм писала неведнъж - и за режима, и за упражненията, и за това какви точно тенденции на мислене трябва да се коригират и как точно. Наистина, не е лесно. Но поемаш живота си в ръцете си!

Ето една статия за физиологичното въздействие на спортната тренировка.

Да, да, Сребърен облак, изчетох цялата тема отново, припомних си това, което си писала и наистина ще е трудоемко и излишно да го повтаряш Всичко добре - промяната в мирогледа, мисленето, настройката, начина на хранене, хомеопатия, дотук опитвам и имам напредък, обаче това с физическата активност... - винаги съм била спортна натура, физически активна кога повече, кога по-малко, но сега с липсата на време с едната йога си оставам и то не редовно, а и някак си по-уморена се чувствам, нямам сякаш толкова енергия като преди години. Как намираш време за тренировки?

Колкото повече енергия изразходвам в спорт, толкова повече енергия акумилирам в дългосрочен план 
Пример - тренировките по карате и йога са ми забавни - атмосферата е прекрасна, разбирам с с хората, радвам се да ги видя отново, има предизвикателство и за тялото, и за ума - научавам и постигам все повече неща. С две думи - има тръпка. Освен това има висока степен на концентрация в това, което правиш - нямаш време и възможности да мислиш за простотии или да се ядосваш.
Има и конкретни допълнителни ефекти от заниманията:
-  за каратето - ако нещо не е било наред, бързо го забравям, има приток на адреналин, и всички типични ефекти на здравата тренировка - след това може да съм адски уморена и да си влача краката (което не си позволявам, колкото и да съм уморена), но настроението ми е страхотно. Физическата умора не ми пречи след това да се забавлявам пълноценно с децата, да се погрижа за себе си и мъжа ми, а след това и да правя секс
- по време на йогата, дохателните или медитативните занимания уравновесявам нещата, ако е имало нужда. Чувствам се още повече себе си, спокойна и заредена с енергия. Съответно пак имам желание и сили да се заема с гореспоменатите неща.
За сравнение - фитнеса е занимание, което изобщо не радва рецепторите ми. Нямам съмнение, че ми се отразява добре, имаше страхотен ефект времето, в което се занимавах редовно, но просто не ходя с ентусиазъм. Трудничко ми е да се насиля (много) само заради ефекта. Същото и с аеробните натоварвания сутрин на гладно - нямам проблем, стига да имам компания. Ама сама - също все още не ми стига стимула. Решила съм обаче да си наложа 2 самостоятелни аеробни тренировки седмично към останалата част от програмата. Как намирам време ли? Ами за тях времето е между 5:30 и 6:30. След това деца, градина и училище, работа... Минавала съм по тоя път, не е невъзможно. Само трябва наистина да го решиш.