Серенай Саръкая - преди, сега и в бъдеще, колеги и приятели! ШАХМАРАН/СЕМЕЙСТВО - Тема 17

АВТОР: Симай ДЕМИР

Миналата седмица приключихме с това, че Аслан подпали цялата къща. Епизодът свърши и аз останах с десетки въпроси и мисли в главата си. Какво си мислеше Аслан, когато правеше това; как щеше да прости това предателство на майка си, която много обичаше въпреки всичко; как щеше да обуздае Хюля след последния инцидент? Имаше милиони въпроси като този. Но най-важното, какъв път ще следва оттук нататък? Не можех да спра да мисля за това. Всичко се превърна в сляпа сватба и мисля, че ще бъде много по-трудно от всякога.
Всеки път, когато видя Аслан, си припомням невинността и колко трудно е да останеш невинен. С него виждам как да начертаеш ясен път и да искаш да живееш правилно всъщност е пълен с препятствия в зависимост от миналото. Защото колкото и да иска да избяга от миналото на семейство Сойкан и тъмните тайни на това минало, тази тъмнина в миналото чака да го завладее. Мисля, че първото нещо, което Аслан трябва да направи, е не да се опита да изчисти бъдещето си, а да премахне мрака в миналото си. Мисля, че единственият начин да направите това е да решите кого наистина искате да видите като свое семейство. Защото хората, които най-много го дърпат в мрака, са хората, които той смята за семейство. Поради тази причина той трябва напълно да обнови концепцията за семейството в съзнанието си, в противен случай ще трябва да започва всичко отначало всеки път, точно както сега...
Една от най-големите борби на Аслан беше да остане невинен. От деня, в който го срещнахме, това, което искаше най-много, беше да спаси себе си и семейството си от незаконни дейности и да живее чист живот. Въпреки това, амбицията на майка му и чичо му да получат власт и постоянното им предателство към него карат Аслан да поеме по този път, макар и неохотно, и, както той казва, да се насочи към мрака. Мисля, че Аслан беше човек, който стоеше далеч от мръсната работа на Сойканите и дори от дома, когато баща му Юсуф Сойкан беше жив.Така че откъде идва тази зависимост от семейството му? Мисля, че всичко се връща към едно и също нещо: „Самотни деца, които не са обичани.“ Това е най-голямата рана на Аслан и останалите. Вместо да бъдат погрешно обичани, те са хора, които не са били обичани и са били разглеждани като бреме, което трябва да бъде изхвърлено при първа възможност. И мисля, че оттам идва пристрастеността на Аслан. Смята, че ако станем семейство, ще станем хора, които никога няма да се изоставят един друг. Но за съжаление това не е така и Аслан научава това с натежало сърце.
Колкото и да казваше на Девин на своя език „Върви, спасявай се“, очите и сърцето му всъщност молеха „Остани“. Защото си мислеше или може би се надяваше, че независимо какъв е, слаб или силен, богат или беден, Девин ще бъде до него. Защото само това искаше. Защото Девин за него не беше просто жената, която обичаше. Тя беше негов спътник, неговата светлина на живота и една от причините, поради които се опитваше да остане чист. Всъщност не е въпросът да останеш чист или не. Лъвът диша чрез дробовете на Девин. Мисля, че ако иска тя да си тръгне, за да не се нарани, рискува и да не може да си поеме дъха. Тогава защо той иска тя да си тръгне? Не е ли очевидно? Лъвът потъмнява напълно и се превръща в пантера, която ще унищожи всеки по пътя си и не иска жената, която обича, да види това. Ако го види, ще направи всичко, за да измъкне Аслан оттам. Той казва на Девин: „Ти не си ничий спасител“, но мисля, че той е наясно, че Девин няма да направи дори една крачка напред, ако може да спаси всички, включително и себе си.

Всъщност много мислих защо Девин винаги се опитва да спаси някого? И отговорът е много прост; Ако има шанс да спаси някого, няма значение кой е, тя се опитва да помогне. Този човек може да бъде Аслан, Джихан, Серап или леля Недрет, стига да може да я излекува.  Според мен това е така, защото Девин, както казах и преди, не можА да спаси тези, които обичаше най-много и живееше с това бреме години наред. Знаеш ли, Аслан й каза: „Ти не си ничий спасител. „Мисля, че точно затова той прави това, което прави. Тъй като смята, че не е могъл да спаси най-скъпите си-сестра си и майка си от блатото, в което са затънали, сега тя се опитва да удържи и спаси всяка ръка, която се протегне към него. Защото той най-добре знае какво означава отчаянието, какво е чувството да крещиш тихо, колко трудно е да кажеш „Помогни ми“ в нечие лице. Мислите ли, че е възможно жена, която е изпитала цялото отчаяние и дори го е видяла в очите на сестра си, е способна да  напусне, докато  вижда това в очите на децата и Аслан? Освен това животът на мъжа, когото обича, е застрашен и тя не може да позволи той да отиде в затвора или в гроба. Девин може и да не си дава сметка, но тя е единствената опора и най-големият спасител на Ямур. Защото въпреки че Девин напусна къщата на баща си, запазвайки по някакъв начин психическото си здраве, не може да се каже същото за Ямур. Също така е факт, че ако Ямур е събрала смелостта да начертае нов път днес, то е защото сестра й е винаги с нея.
За разлика от Девин ,Ямур е човек, който е осакатил здравето и психиката си с надеждата  да бъде обичан у дома. Тя е жена, чието детство е унищожено от караниците и егоизма на родителите. Дете, което е израснало, наблюдавайки как майка му посяга на живота си заради собствения си съпруг, без дори за миг да се интересува от тях, като същевременно не получава и най-малкото обич от баща си. Липсата на любов и безразличието я нараняват толкова много, че тя стига дъното не само физически, но и психологически. Някой, който е бил свидетел на убийството на приятеля му пред очите му и е бил подложен на насилие до смърт насред улицата. Затова травмите и раните  в душата й са много дълбоки. Използвах следния израз за Джихан: „Тя си причинява физическа болка, за да облекчи душевната си болка.“ Мисля, че същото е и за Ягмур. Нека си спомним първия път, когато я срещнахме; тя чакаше сестра си в болнична стая, пребита, непрекъснато влизаше в битки и създаваше проблеми. Защото едва тогава баща й се притичаше на помощ , макар и единствено за да не се петни собственото му име. Това беше единственият начин тя да бъде видима. Ямур е силна жена, която се опитва да се справи с всичко това и успява да начертае нов път за себе си въпреки всичко, което е преживяла. Но колкото и нова страница да е обърнала в живота си, дори възможността нещо да се случи с нейния живот, липсата на Девин до сестра й, е повече от достатъчна, за да я унищожи. Затова разбирам реакцията й в колата и смъртния страх в нея. Докато тя едва започва да се възстановява, отношенията със сестра й са по-добри от всякога,но ако внезапно я загуби, тя никога няма да може да се възстанови напълно.
Ямур е жена, която никога не е губила състрадание в сърцето си, въпреки всичко, през което е преминала. Когато я гледам, не мога да не се запитам къде и как би била сега, ако не беше Девин. Защото за съжаление животът е много жесток за слабите и има някой, който знае това много добре- Хулия Сойкан. Хюлия е човек, който е направил каквото трябва, за да се задържи и да съществува в този живот. Защото тя е човек, който е видял дъното и е готов да направи всичко, за да не се върне никога повече там.
Знаете, че има една поговорка: Помислете добре, преди да хвърляте кал по някого, защото първо ще изцапате ръцете си. Заради собствената си амбиция и слепота Хюлия наклевети невинната си дъщеря и в резултат на това загуби собствения си замък и най-голямата си опора - дома си. Огънят на неговата амбиция изгаряше един по един околните, като се започне от децата й и изглежда, че първият човек, когото изгори, щеше да е нейния край. Не знам какво точно са преживели с леля Недрет,с каква клевета я е наклеветила, но дори и правосъдието да закъснее, разбира се, че ще проработи и е ред на Хюлия Сойкан да плати цената. Не знам какво е преживяла след като е станала Сойкан, как и защо е станала толкова жестока жена. Но има толкова много хора, които тя потиска; Най-много Хюлия потискаше Джихан, който й беше отнет насила като дете и който си спомняше най-слабите му моменти всеки път, когато го погледнеше.
Сега нещата станаха  по-сложни от всякога. От една страна има Серап, която мрази семейство Сойкан до смърт, Джихан, който гори в огъня на отмъщението и Иляс Корузаде, комуто няма да мигне окото да изгори Сойкан ,  за да възвърне предишната си сила. От друга страна, има леля Недрет, която е партньор в семейството и е дошла да търси отговорност от четиридесет години, Хюля, която дори вече не може да е отново до сина си, и Ибрахим, който вече е продал Аслан за своята амбиция.
Ситуацията е по-сложна от всякога и за Аслан и Девин, нека видим как семейството, което мрази и се събира отново, ще се научи да бъде отново семейство и да остане заедно.

„Невероятна милост “.

Автор: Млад вълк

▪Като тийнейджър бях особено очарован от японските анимета. Под често шумните и изпълнени с екшън истории, те съдържат артистичност, която може дълбоко да докосне зрителите. Един такъв шедьовър е анимето, наречено Наруто, чиито много мъдри стихове все още са запечатани в паметта ми. Един такъв цитат гласи: „Ако не споделяш болката на някого, никога не можеш да го разбереш истински. Но това, че го разбираш, не означава, че можеш да постигнеш съгласие.“ То отразява дълбоко сложната природа на онези от нас, които са преживели болка. Това е и идеалната отправна точка да поговорим за една наистина запомняща се сцена от последния епизод на Family.
▪Красиво написана от Хакан Бономо и майсторски изиграна от две невероятно талантливи жени, Серенай Сарикая и Аида Аксел, емоционално катарзисната среща на Девин с Недрет е сцена, която деликатно предава вродената емпатия на Девин и дълбоко заровената болка на Недрет. Връзката между тези две жени може да послужи като крайъгълен камък на семейството, носейки изцеление на всички рани, сполетели семейство Сойкан. Тази сцена, разделена на две части, е свързана с решението на Недрет да помогне на Аслан и да го спаси от престъпен живот. Тази многопластова сцена е не само повратна точка в разказа на сериала, но и изключително силна демонстрация на женска солидарност, съпричастност и подкрепа.
▪Написана като терапевтичен съвет за жена, бореща се с болката си, тази сцена силно изследва сложността на болката и пътя към изцелението. Девин използва гроба като метафора, подчертавайки, че когато погребем болката си, ние сме предопределени да се връщаме в нея многократно, уловени в неизбежен цикъл, който само удължава страданието ни. Недрет, която зарови болката и дълбоко вкоренената си омраза в сърцето си, за да не ги пусне никога, в крайна сметка се превърна в главната жертва на собствените си избори, причинявайки най-много вреда на себе си. 40 години по-късно, при трогателен обрат на събитията, Недрет отказва да погребе най-дълбоката си болка, прегръщайки идеята, че животът ни предлага шанс за уреждане на сметки (камерата се фокусира върху Хюлия, докато Девин споменава за уреждане на сметки). Леля Недрет изглежда е намерила нов живот, тъй като приема предложението на Девин и става партньор на Аслан. Тя се завръща в Истанбул и къщата, от която е изведена насила преди четири десетилетия.
▪Дълбокото състрадание на Девин идва от нещо повече от професионалната й роля на терапевт. Неотдавнашната й лична травма я е научила на ролята на терапевт. Скорошна лична травма я научи колко е важно да не потиска емоционалната болка, а да я приеме като средство да продължи напред. Думите на Девин към Недрет са като метафора на слона, който никога не забравя, и й напомнят за собствената й предишна решимост да сдържи болката, която е изпитала след спонтанния си аборт. Девин осъзнава вредните ефекти от задържането на болката и попадането в безкраен цикъл на депресия. По ирония на съдбата, предишният отказ на Недрет от Девин като неин събеседник се оказва неправилен, тъй като Девин се оказва точно човекът, от който Недрет се нуждае в този момент.
▪Въпреки това, би било твърде опростено да разглеждаме Недрет единствено като добронамерена сила в семейство Сойкан. Въпреки че изглежда, че тя е била малтретирана от родителите си и Хюлия, което предполага дълбоко вкоренен традиционалистки сексизъм, има и история на недоверие между Недрет и останалата част от клана Сойкан, което предполага, че може да има малко по-сложна история от показаното.
▪Важно е да се знае, че независимо,че Девин разбира гледната точка на Недрет, ако бойните линии са начертани в семейството Сойкан, Девин неизменно ще подкрепи Аслан. В конфликта между майка си и леля си Аслан естествено ще застане на страната на майка си.Освен това може да се тълкува ролята на Девин като посредник, върнал Недрет и сина й на трапезата на семейство Сойкан, точно тази, която Аслан не може да изостави във видението си по време на палежа. По същество,  действията на Недрет изискват известно внимание и едновременно с това разкриват жена, която е била дълбоко наранена от собственото си семейство. Струва си да се отбележи, че Девин говореше за необходимост от разчистване на сметки, чувство, което може да намери пресечна точка  с намеренията на Недрет.
▪"Не може да има омраза между тези, които са преживели същата болка!" Наистина, понякога болката може да създаде прекрасни връзки. Споделянето на болката ви и съпричастността един към друг е важна стъпка към изцелението. Това обаче не гарантира хармония. Въпреки че това може да ни предпази от омраза, то не ни предпазва от несъгласие. Но в семейство като Сойкан и това е достатъчна надежда. Тази връзка, създадена между две ранени жени, може да се превърне в един от крайъгълните камъни на мира, който нашият герой толкова отчаяно желае.

За Серенай имаме вече няколко разкази от "очевидци".Всички,които са я срещнали твърдят едно и също-тя е непринудена,лъчезарна и мила,държи се изключително внимателно и е много хубава на живо.
Тя винаги е имала много яки фенове,още от времето на Сезони на любовта и Меджезир.Тогава бяха една групичка младежи,които я следваха почти навсякъде,Серенай ги наричаше "моите луди" ,срещаше се с тях и получавахме доста инфо.А по времето на Ушко се появи една грузинка в руската група,която разказваше колко хубава двойка са двамата с К. и ни беше зарадвала със снимки и видео на премиерата на Алиса от гримьорната на Сероша, докато Керем я гушка и целува.Беше написала,че се е промъкнала на риск ,защото Айшето/мениджърката/ дебнела като цербер на вратата. Същото момиче м.г. беше за втори път на мюзикъла ,на последното представление и си издейства още една среща със Серенай зад сцената с прегръдки,целувки и цветя , и пак беше пуснала снимки.