Ядове и караници покрай организацията на всяко семейно излизане

Според мен имаш неотработена травма спрямо майка си и прехвърляш проблема в новото семейство. И понеже с майка ти ти е било гадно на почивки и сега това очакваш и получаваш.

А защо не ходите на места, които вече са ви харесали и знаете какво ви очаква? Има доста хора, които неизвестното ги притеснява и както описваш с мъжа ти сте от тях.  По семейните хотелчета много клиенти са такива, с години почиват не само в едни и същи хотелчета през даден сезон, а и в едни и същи стаи. Запознават се и с други и после идват заедно, запознават се и с хазяите и така отпада и фактора да си непрекъснато само с половинката и детето и да се дразните взаимно. И по-големите хотели, и у нас, и в чужбина схемата също е напълно осъществима, стига да не е в пика на сезона, ако се държи на определена стая или определени условия, тишина, празен басейн и подобни. Там предимството е, че може да се ползват и аниматори, а на някои места предлагат и детегледачки, което си е много голямо удобство, особено ако на човек му се ходи на клуб или просто му се седи до късно в ресторанта.

Интересно защо никой не подкрепи идеята ми да иде сама за един уикенд, оставяйки детето на таткото.

Е как така сама, на кого ще мрънка там.

Аз не разбирам защо правиш нещо, което те натоварва? Ти искаш ли да ходиш на тези почивки, екскурзии и там каквото е? Ама наистина, искаш ли? Ходи ли се? Защото оставам с впечатлението, че на теб реално не ти се ходи, ама някой те кара насила...

Пп. С мъдростта на годинките като се понатрупат, откриваш "нищоправенето" като най-отпочиващата дейност на света. Особено с малко дете. Аз най много си почивам като оставим малкото при баба и дядо уикенда и с мъжа ми се отдадем на нищоправене.

Тогава има риск да се изпокарат от скука.

Не изчетох всичко. Няма и смисъл.
Но докато се сравняваш с "другите хора" - от социалното ти обкръжение, от "приятелите във ФБ", от комшийката как` Пенка, така ще да е.

Споменаваш бърн аут и психическа умора, всъщност ето тук е ключето. Вероятно преувеличаваш всяка дреболия и дори нещо, което може да се подмине с лека ръка, за теб става огромен товар. Потърси някаква терапия, не за друг, а за да ти е ок на теб. Едва ли това усещане се отнася само към пътуванията, вероятно ти е постоянен спътник в ежедневието.
Иначе конкретно за почивките, без дете не сме почивали от 9 години (на колкото ще стане скоро голямата ми дъщеря). Нямаме баби, чинки, стринки, навити да гледат дете за седмица. Това не ни е спряло, не го приемаме като проблем. Не ме тормози дали мястото ще е дупка, 21 век е, снимки, отзиви навсякъде има. Последните ни 2 почивки са с 2 деца - бебе под 2г и голямата. Да, не е като почивка само ние, да, имали сме някакви ежедневни ситуации рев, претенции, някакви лапешки историйки, но нищо кой знае какво. Избирам места с анимация за деца, голямата се кефи на активностите, сприятелява се с други деца. С малката се редуваме кой да е с нея докато спи, а другия е свободен. Следобедите сме заедно. Винаги сме в стая тип апаермамент, за да има достатъчно място и за нас и за децата, да не сме набутани легло до легло. И така. След седмица заминаваме на планина, лятото живот и здраве Турция.
По принцип не обичам да изнасям цялата къща, дрехи, лекарства, най-необходимата козметика. Играчки никога не взимам. Багаж събирам много бързо. Всички са тренирани, детето, мъжа си събират сами нещата, аз оправям моя и на малката. На каката минавам само да проверя дали нещо не е забравила или взела в повече. За зимата обиновено е по-тегаво, дрехите са дебели, заемат място. Лятото е лесно.

Според мен авторката е повлияна от модерното “трябва да се пътува”. Ми не, не трябва. Трябва да има баланс между работа и почивка, но това не значи така да прекараш свободните дни, че да нямаш търпение да свърши почивката, за да си починеш на работа. Като не може да си почивате качествено с пътуване, ще измислите друг начин да се разнообразявате.

lovingsun, тези почивки нещо задължително ли са? Ако те натоварват и изнервят, си губят смисъла. Можете да си ги спестявате, поне докато не порасне детето.
Със спестените пари си доставяйте други удоволствия - яжте скъпа храна, купувайте си подаръци, плащайте на детегледачка, ходи на процедури за отслабване, разкрасяване.
Щом не обичаш да пътуваш от малка и мисълта те напряга, все има нещо друго, което те държи спокойна.
Защо не ползваш услугите на агенция? Те ти организират всичко, вие само трябва да спазвате разписание. Е, естествено, че събирането на багажа си остава твоя грижа.
Но не е задължително да си го причиняваш това "удоволствие".
Спестявай си напрежението.
Някои хора просто не са пътешественици, а други не могат да се спрат. Готови са да спят и на палатки, и без палатки. Не им липсва нищо - нито се притесняват, че нямат достатъчно чорапи, нито че 5 дни ще ядат сандвичи и чай  или пък си имат достатъчно средства да си купят всичко, което е важно, а са го забравили вкъщи - дрехи, таблет, лекарства..., и не го мислят това, и не ги напряга.
Един се изнервя от багажи, летища и резервации, друг си мечтае само това да прави.

Има хора, които не обичат да пътуват. Преди време имаше някаква тема от типа "обичате ли да пътувате/колко често ходите някъде" и изненадващо за мен, но много хора писаха, че не обичат да пътуват. Но в случая допускам, че има и травми от детството, които спират авторката да се отпусне или я карат да търси перфектната почивка, защото момичето определено има нужда от почивка. Не разбрахме колко е голямо детето, но при здраво и без специални нужди дете, не може пък да е чак толкова стресова почивката, просто се съобразява с детето и толкова.

Е, явно авторката е с по-чувствителен тип нервна система, щом и ежедневието я докарва до бърнаут.
Може би ако сподели как се организира (и за пътуване, и в ежедневието), съветите биха били по-адекватни, но тя май не се е включвала повече в темата.

Не ни е ставало скучно, вЕрвай ми през останалото време имаме тригодишно, което на моменти ни побърква и възможността да си лежим и да гледаме филм, който няма да спрем стохиляди пъти, е щастие

Мъжът ти те обича щом се съгласява да пътува с теб въпреки особения ти характер. Възможно ли е като цяло да няма желание и да пуфти, защото поведението ти е много напрегнато и както казваш - натякваш.
Добро е решението да редуваш пътуване с него и с приятели. Как се държиш при второто? Ти ли отново организираш всичко или само част от него? Пак ли така се напрягаш или се оставяш на течението? Като цяло е хубаво да разбереш на какво се дължи поведението ти, защото ако не го отработиш, ще го повтаряш до безкрайност и чувството на недоволство няма да изчезне, ако ще и с непознати да тръгнеш на път.

Плюс след години детето ще има същите спомени и асоциации от пътуванията с майка си.