Описвам ситуацията:
Идва в офиса дългогодишна клиентка. Посрещаме я двамата с радост, като жената споделя че е ходила на море. Аз казвам, че това е прекрасно и неволно я питам с кого е ходила (клиентката наскоро беше зарязана от съпруга си). При което шефа ми ми прави забележка пред нея, че такива въпроси не се задават на човек. След 2 дни въпросната жена пак е в офиса и започва да ми споделя,че е била на определено събитие, как е прекарала и аз отново я питам кого се организира да отиде....При което шефът ми започва да вика от другата стая "Казах ли ти, че такива въпроси не се питат кой с кого е ходил? Ако бил искал отсрещният сам цял да ми каже, ако прецени и не е необходимо аз да задавам въпросите си, особено когато ситуацията била деликатна." За мен беше обидно, защото нахлува в разговора ни без никой да го пита и второ едно (незнам дали е подходящата дума) назидава, възпитаваме и то пред хората. Когато клиентката си тръгна го попитах какво точно иска да ми каже и отговорът беше "Не се питат хората кой с кого къде е ходил, невъзпитано е! Аз му казах, че това е начинът ми на комуникация, а той отвърна " Това не е комуникация, това са само агресивните ти въпроси и проявяваш нездраво любопитство, което бъркаш с комуникация". Дори не пожела да чуе гледната ми точка. Как виждате вие тази ситуация, как се отнася този човек с мен, какво иска да ми каже, ненормално ли е да попиташ някой по-близък с кого е бил (клиентката ми е по-близка) това агресивен въпрос ли е спрямо отсрещния?
Идва в офиса дългогодишна клиентка. Посрещаме я двамата с радост, като жената споделя че е ходила на море. Аз казвам, че това е прекрасно и неволно я питам с кого е ходила (клиентката наскоро беше зарязана от съпруга си). При което шефа ми ми прави забележка пред нея, че такива въпроси не се задават на човек. След 2 дни въпросната жена пак е в офиса и започва да ми споделя,че е била на определено събитие, как е прекарала и аз отново я питам кого се организира да отиде....При което шефът ми започва да вика от другата стая "Казах ли ти, че такива въпроси не се питат кой с кого е ходил? Ако бил искал отсрещният сам цял да ми каже, ако прецени и не е необходимо аз да задавам въпросите си, особено когато ситуацията била деликатна." За мен беше обидно, защото нахлува в разговора ни без никой да го пита и второ едно (незнам дали е подходящата дума) назидава, възпитаваме и то пред хората. Когато клиентката си тръгна го попитах какво точно иска да ми каже и отговорът беше "Не се питат хората кой с кого къде е ходил, невъзпитано е! Аз му казах, че това е начинът ми на комуникация, а той отвърна " Това не е комуникация, това са само агресивните ти въпроси и проявяваш нездраво любопитство, което бъркаш с комуникация". Дори не пожела да чуе гледната ми точка. Как виждате вие тази ситуация, как се отнася този човек с мен, какво иска да ми каже, ненормално ли е да попиташ някой по-близък с кого е бил (клиентката ми е по-близка) това агресивен въпрос ли е спрямо отсрещния?
