Ако ти си по-близка с клиентката, може да си ги обсъждате тези неща, когато шефът ти го няма, насаме.Той се притеснява как ще реагира клиентът, защото не знае колко сте близки.
- Публикувана: 18 юни 2024, 21:26 ч.
- Последно мнение: 19 юни 2024, 22:40 ч.
Търся съвет относно отношение на работодател
Сега видях предната тема за работодателя (предполагам същия), който искал да е изчистено. Авторке, май нещо ти куца разбирането как да се държиш на работа.
Описвам ситуацията:
Идва в офиса дългогодишна клиентка. Посрещаме я двамата с радост, като жената споделя че е ходила на море. Аз казвам, че това е прекрасно и неволно я питам с кого е ходила (клиентката наскоро беше зарязана от съпруга си). При което шефа ми ми прави забележка пред нея, че такива въпроси не се задават на човек. След 2 дни въпросната жена пак е в офиса и започва да ми споделя,че е била на определено събитие, как е прекарала и аз отново я питам кого се организира да отиде....При което шефът ми започва да вика от другата стая "Казах ли ти, че такива въпроси не се питат кой с кого е ходил? Ако бил искал отсрещният сам цял да ми каже, ако прецени и не е необходимо аз да задавам въпросите си, особено когато ситуацията била деликатна." За мен беше обидно, защото нахлува в разговора ни без никой да го пита и второ едно (незнам дали е подходящата дума) назидава, възпитаваме и то пред хората. Когато клиентката си тръгна го попитах какво точно иска да ми каже и отговорът беше "Не се питат хората кой с кого къде е ходил, невъзпитано е! Аз му казах, че това е начинът ми на комуникация, а той отвърна " Това не е комуникация, това са само агресивните ти въпроси и проявяваш нездраво любопитство, което бъркаш с комуникация". Дори не пожела да чуе гледната ми точка. Как виждате вие тази ситуация, как се отнася този човек с мен, какво иска да ми каже, ненормално ли е да попиташ някой по-близък с кого е бил (клиентката ми е по-близка) това агресивен въпрос ли е спрямо отсрещния?
Идва в офиса дългогодишна клиентка. Посрещаме я двамата с радост, като жената споделя че е ходила на море. Аз казвам, че това е прекрасно и неволно я питам с кого е ходила (клиентката наскоро беше зарязана от съпруга си). При което шефа ми ми прави забележка пред нея, че такива въпроси не се задават на човек. След 2 дни въпросната жена пак е в офиса и започва да ми споделя,че е била на определено събитие, как е прекарала и аз отново я питам кого се организира да отиде....При което шефът ми започва да вика от другата стая "Казах ли ти, че такива въпроси не се питат кой с кого е ходил? Ако бил искал отсрещният сам цял да ми каже, ако прецени и не е необходимо аз да задавам въпросите си, особено когато ситуацията била деликатна." За мен беше обидно, защото нахлува в разговора ни без никой да го пита и второ едно (незнам дали е подходящата дума) назидава, възпитаваме и то пред хората. Когато клиентката си тръгна го попитах какво точно иска да ми каже и отговорът беше "Не се питат хората кой с кого къде е ходил, невъзпитано е! Аз му казах, че това е начинът ми на комуникация, а той отвърна " Това не е комуникация, това са само агресивните ти въпроси и проявяваш нездраво любопитство, което бъркаш с комуникация". Дори не пожела да чуе гледната ми точка. Как виждате вие тази ситуация, как се отнася този човек с мен, какво иска да ми каже, ненормално ли е да попиташ някой по-близък с кого е бил (клиентката ми е по-близка) това агресивен въпрос ли е спрямо отсрещния?
Цитат
Когато клиентката си тръгна го попитах какво точно иска да ми каже и отговорът беше "Не се питат хората кой с кого къде е ходил, невъзпитано е! Аз му казах, че това е начинът ми на комуникация, а той отвърна " Това не е комуникация, това са само агресивните ти въпроси и проявяваш нездраво любопитство, което бъркаш с комуникация".
Колкото и добре да се познавате, в служебна обстановака клиент/служител, определено не се задават подоби въпроси, още повече два пъти, както в твоя случай.
Получавала съм коментари от служителката на гише в МВР как изглеждам на едната снимка на единия документ и как на другата снимка, и не става дума за инспекция на документите, а чисто женски коментар за външен вид!
Не беше циганин. Възрастен мъж, ама набит, пълен като мутра.
Жената не го отрази, беше със слушалки.
Та в Бг всякакви простотии.
Много нагло, нахално, селско и клюкарско е да задаваш такива въпроси. Дори прясно разведена приятелка не бих питала такова нещо, ако сама не сподели, камо ли клиент. Шефът ти се е опитал да измъкне клиентката от ситуацията, в която си я поставила, нормално е втория път да ти вика.
Описвам ситуацията:
Идва в офиса дългогодишна клиентка. Посрещаме я двамата с радост, като жената споделя че е ходила на море. Аз казвам, че това е прекрасно и неволно я питам с кого е ходила (клиентката наскоро беше зарязана от съпруга си). При което шефа ми ми прави забележка пред нея, че такива въпроси не се задават на човек. След 2 дни въпросната жена пак е в офиса и започва да ми споделя,че е била на определено събитие, как е прекарала и аз отново я питам кого се организира да отиде....При което шефът ми започва да вика от другата стая "Казах ли ти, че такива въпроси не се питат кой с кого е ходил? Ако бил искал отсрещният сам цял да ми каже, ако прецени и не е необходимо аз да задавам въпросите си, особено когато ситуацията била деликатна." За мен беше обидно, защото нахлува в разговора ни без никой да го пита и второ едно (незнам дали е подходящата дума) назидава, възпитаваме и то пред хората. Когато клиентката си тръгна го попитах какво точно иска да ми каже и отговорът беше "Не се питат хората кой с кого къде е ходил, невъзпитано е! Аз му казах, че това е начинът ми на комуникация, а той отвърна " Това не е комуникация, това са само агресивните ти въпроси и проявяваш нездраво любопитство, което бъркаш с комуникация". Дори не пожела да чуе гледната ми точка. Как виждате вие тази ситуация, как се отнася този човек с мен, какво иска да ми каже, ненормално ли е да попиташ някой по-близък с кого е бил (клиентката ми е по-близка) това агресивен въпрос ли е спрямо отсрещния?
Идва в офиса дългогодишна клиентка. Посрещаме я двамата с радост, като жената споделя че е ходила на море. Аз казвам, че това е прекрасно и неволно я питам с кого е ходила (клиентката наскоро беше зарязана от съпруга си). При което шефа ми ми прави забележка пред нея, че такива въпроси не се задават на човек. След 2 дни въпросната жена пак е в офиса и започва да ми споделя,че е била на определено събитие, как е прекарала и аз отново я питам кого се организира да отиде....При което шефът ми започва да вика от другата стая "Казах ли ти, че такива въпроси не се питат кой с кого е ходил? Ако бил искал отсрещният сам цял да ми каже, ако прецени и не е необходимо аз да задавам въпросите си, особено когато ситуацията била деликатна." За мен беше обидно, защото нахлува в разговора ни без никой да го пита и второ едно (незнам дали е подходящата дума) назидава, възпитаваме и то пред хората. Когато клиентката си тръгна го попитах какво точно иска да ми каже и отговорът беше "Не се питат хората кой с кого къде е ходил, невъзпитано е! Аз му казах, че това е начинът ми на комуникация, а той отвърна " Това не е комуникация, това са само агресивните ти въпроси и проявяваш нездраво любопитство, което бъркаш с комуникация". Дори не пожела да чуе гледната ми точка. Как виждате вие тази ситуация, как се отнася този човек с мен, какво иска да ми каже, ненормално ли е да попиташ някой по-близък с кого е бил (клиентката ми е по-близка) това агресивен въпрос ли е спрямо отсрещния?
Шефа е прав...лични въпроси особено от такова естество + добавения чувствителен момент с развода...не се питат, ако бях на мястото на клиентката аз лично щях да се изнервя. Начина по който те е коригирал е неприятен и даже груб. но подозирам, че това не ти е за пръв път и може би вече му е писнало да си вреш носа в личния живот на хората.
Описвам ситуацията:
Идва в офиса дългогодишна клиентка. Посрещаме я двамата с радост, като жената споделя че е ходила на море. Аз казвам, че това е прекрасно и неволно я питам с кого е ходила (клиентката наскоро беше зарязана от съпруга си). При което шефа ми ми прави забележка пред нея, че такива въпроси не се задават на човек. След 2 дни въпросната жена пак е в офиса и започва да ми споделя,че е била на определено събитие, как е прекарала и аз отново я питам кого се организира да отиде....При което шефът ми започва да вика от другата стая "Казах ли ти, че такива въпроси не се питат кой с кого е ходил? Ако бил искал отсрещният сам цял да ми каже, ако прецени и не е необходимо аз да задавам въпросите си, особено когато ситуацията била деликатна." За мен беше обидно, защото нахлува в разговора ни без никой да го пита и второ едно (незнам дали е подходящата дума) назидава, възпитаваме и то пред хората. Когато клиентката си тръгна го попитах какво точно иска да ми каже и отговорът беше "Не се питат хората кой с кого къде е ходил, невъзпитано е! Аз му казах, че това е начинът ми на комуникация, а той отвърна " Това не е комуникация, това са само агресивните ти въпроси и проявяваш нездраво любопитство, което бъркаш с комуникация". Дори не пожела да чуе гледната ми точка. Как виждате вие тази ситуация, как се отнася този човек с мен, какво иска да ми каже, ненормално ли е да попиташ някой по-близък с кого е бил (клиентката ми е по-близка) това агресивен въпрос ли е спрямо отсрещния?
Идва в офиса дългогодишна клиентка. Посрещаме я двамата с радост, като жената споделя че е ходила на море. Аз казвам, че това е прекрасно и неволно я питам с кого е ходила (клиентката наскоро беше зарязана от съпруга си). При което шефа ми ми прави забележка пред нея, че такива въпроси не се задават на човек. След 2 дни въпросната жена пак е в офиса и започва да ми споделя,че е била на определено събитие, как е прекарала и аз отново я питам кого се организира да отиде....При което шефът ми започва да вика от другата стая "Казах ли ти, че такива въпроси не се питат кой с кого е ходил? Ако бил искал отсрещният сам цял да ми каже, ако прецени и не е необходимо аз да задавам въпросите си, особено когато ситуацията била деликатна." За мен беше обидно, защото нахлува в разговора ни без никой да го пита и второ едно (незнам дали е подходящата дума) назидава, възпитаваме и то пред хората. Когато клиентката си тръгна го попитах какво точно иска да ми каже и отговорът беше "Не се питат хората кой с кого къде е ходил, невъзпитано е! Аз му казах, че това е начинът ми на комуникация, а той отвърна " Това не е комуникация, това са само агресивните ти въпроси и проявяваш нездраво любопитство, което бъркаш с комуникация". Дори не пожела да чуе гледната ми точка. Как виждате вие тази ситуация, как се отнася този човек с мен, какво иска да ми каже, ненормално ли е да попиташ някой по-близък с кого е бил (клиентката ми е по-близка) това агресивен въпрос ли е спрямо отсрещния?
Първото, което ми изникна в цялата ситуация е - или шефът е бил с клиентката и ли някой негов близък.
А първото, което аз си помислих е "Авторката сигурно е прекалила много, за да реагира щефът така".
