Ядове и караници покрай организацията на всяко семейно излизане

Е ако те покани на почивка, пък те опъне по чукарите, ще му дадеш да разбере. Както и ако те покани на приключенско пътешествие, а се подуе от спане и не можеш да го изчегърташ от леглото.
Аз пак не използвах думите "почивка" и "екскурзия". Нито ми се лежи в нищото с книга в ръка, нито ми се препуска като кон по разкопки, изложби и храмове.
Ако не успея да изръчкам целия Рим със все моловете, значи ще се ходи пак.

Затова е важно да се знае какво означава "почивка" и за теб, и за човека, с който ще пътуваш. Едно такова разминаване в разбиранията може да създава доста напрежение и караници.

Авторке, според мен ти просто не обичаш пътуванията и те изнервят. Такава си си - някои хора предпочитат да си стоят там, където са. Не всички сме наследници на номади, копнеещи да изследват непознатото ден след ден. Познавам хора и от двете групи. Скандалите вероятно са, защото ти самата не искаш да пътуваш и го правиш като по принуда. Ти си превъзбудена в лошия смисъл на думата и това избива при най-малкия повод. А такъв винаги ще се намери, когато човек е на границата.

Да, да... Но аз думата "почивка" или "екскурзия" използвам само, когато ти обяснявам, че не ги използвам.
За мене почивката е това, което е почивката за повечето хора. Нямам някакви други тълкувания на тази дума.
Не бих поканила някого на почивка,  планирайки тур по музеите и разкопките и преди да съм станала на 65. Значи първо трябва да науча български. Ще ходим на почивка в Париж (?!??). Трябва да си много неадекватен, за да очакваш, че ще ходите там, за да се наспите.
Да не говорим, че ако първия път е имало напрежения и караници, което аз разбирам под напрежение и караници, първият път ще бъде и последен. И няма да се оженим и да се чудим как да пътуваме с дете.

Ако пътуваш с някого за първи път, може да има изненади, но на втория, вече си знаете кой е мързелив и не обича да ходи пеша, кой си има проблеми с кръста или краката, кой иска да виси по капанчетата, кой не говори чужди езици и се притеснява от тъмното и студеното, кой е букнал онлайн билети за всички музеи в града с дати и часове, което прави пътуването и почти двойно по-скъпо. Би трябвало да имате представа пасвате ли си или не.  Само някое гадже може да ти направи изненада със "затвори очи и не плащай нищо!"
Е, има и хора ентусиасти, които се включват във всякакви организации, напасват се, а дали ще повторят, отделен въпрос. Но не тях обсъждаме.

Предполага се, че щом планираш да ходиш с някой някъде, вие си говорите и обсъждате.
Странно ми е да останеш изненадан, че ще ходите по 20 км дневно или ще лежите нон-стоп. Как се случва това?

О, случва се. И точно затова казвам, че е добре и тези неща да се изговорят от самото начало. Да не се окаже, че отивате на почивка в Гърция, но единият да очаква, че вместо да се излежавате на плажа с коктейлчета в ръка, ще обикаляте по близките села и градове всеки ден.
Обикновено при по-пресни двойки се случва, де...

При по-пресни двойки се правят и компромиси. Ако са ниско интелигентни, може и да се сбият на плажа. Когато са влюбени и търсят път един към друг, си отстъпват.
Но не е задължително да заминеш някъде с приятел или ново гадже, за да размерете, че сте два полюса различни. Още от тук може да се усети разлика в мисленето и различна нагласа за уикендните или какво ще правите след работно време. Единият иска да лежи с дистанционно в ръка, другият да се обикалят заведения, приятели, гости, молове, фитнеси...

Да бе, и какво ще прави сама там? Аз ако съм на мъжа трябва да съм луд да я пусна.

А ти какви права имаш над нея, че трябва да я "пускаш"?

Това е някаква тотална глупост, единия да седи с детето пък другия сам да ходи по почивки. Това да не са съквартиранти? Няма да искаш да си с мъжа си заедно, ами ще скитосваш сама. Това може да го направят някои ненаживяли се в тийнеджърските години.

Ех, Ганьо... какво ли според теб може да прави сама жена на почивка - да скача от легло, на легло, нали?

Не знам, такива шантави жени не познавам.

Хаха. Поне през два месеца ходя за уикенд извън града сама или с приятелска компания, понеже мъжът ми работи и е възпрепятстван да дойде. Все още не ме е обявил за шантава, нито съм му изневерявала. Обаче почти всички, които даже на един ресторант не могат да излезнат без мъжа/жена си имат много пикантни истории, някои цели афери.

Хората сме доста различни, имаме прители които обичат като отидат на море всеки ден да е на различен плаж (т.е. товарене на целия катун по клите, шофиране, търсене на места за паркиране), аз и мъжа ми обичаме да сме на едно място, плажа да ни е на 2 крачки и да не мръднем никъде - така открихме къмпинзите, след няколко морета на които обикаляхме като номади. Има хора които това ги кефи, въпреки че са с деца и багажа е троен.
Човек трябва да гледа какво на него му е приятно и да не се равнява по околните, едни са супер енергични и тяхното темпо за тях се ок, ама за други е супер натоварващо.

И ние сме с малко детеи и на мен наай, ама наай-досадното нещо при всяка почивка или пътуване е стягането и после разопаковането на багажа. Докато го събера правя по 100 обиколки на апаратамента. Естествено, детето е с най-много багаж, а ММ ако го питаш държи само едно зарядно за телефон да има, една четка за зъби, и даже и гащите не са задължителни.
В този ред на мисли, най-ми е неприятно да се стягаме за "почивки" от порядъка на 2-3 дни. Хем не върви да тръгнеш без багаж, хем два дни си минават в събиране, разопаковане, повторно събиране и повторно разопаковане.
Затова най обичам като мръднем някъде наблизо за един ден или да отидем за поне 10 дни на почивка, че да си струва цялото разнасяне на багажерии.
Иначе, аз нямам проблем да се насладя на самата почивка, стига да няма някакви нередности и главоболия, каквито от време на време се случват.
Мисля, че проблемът на авторката е именно в желанието да огрее на всякъде и да контролира. Вероятно с мъжа й имат някакво взаимно недоверие, че другарчето ще се справи с организацията както трябва, и това натоварва отбстановката. Защото ако аз да речем и без това перперкам из къщи да не забравя нещо важно, ако си имам един мърморко до себе си да ми дава фитили, съвсем бих луднала.

А, да, и прекалено големият избор от възможности също води до там, че да се изнервиш от твърде много опции. Виж, ако бяха 2-3, хващаш една за ушите и аайде.
Аз съм така в магазин с много сладки неща. Колкото по-голямо разнообразие има, на мен все нещо по...По...ПОО-фино ми се яде.