Били ли сте в дом за изоставени дечица???

  • 1 793
  • 31
  •   1
Отговори
# 15
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258


виктория миналата седмица обиколи 7 сиропиталища и празнува коледа с деца от още едно. всяка среща я променяше. сега у дома имам едно пораснало и помъдряло дете.
Много одобрявам това,децата ни  Stopкогато са във подходяща възраст да разсъждават и да разбират какви са децата по домовете и защо са там  Hug да идват с нас,за да могат от малки да станат съпричастни към съдбата на онези дечица,които нямат ни най малка вина за това че са в такова положение #Cussing outМоята дъщеря винаги когато не е на училище идва с мен,още по-вече ,че тя самата е осиновенна  на 5 години и половина,и така разбира по-лесно че е нещо съвсем нормално децата да бъдат осиновени за да неостават в домовете немили - недраги

# 16
  • София
  • Мнения: 4 867
изпратих виктория в първия дом за деца с увреждания (в берковица) с думите: "не питай защо. мислИ за това, че в този момент даваш най-доброто от себе си, за да направиш деня на тези деца по-хубав. мислИ за малките неща, разрешаването на големите не е по силите ни."

# 17
  • Мнения: 5 393
Била съм в дом за изоставени дечица в Угърчин-просто излязох и се разревах с глас.Почувствах се толкова безсилна, а това което бяхме занесли-толкова нищожно. Sad

# 18
  • Мнения: 6 472
Да била съм. Много одавна престанах да си задавам въпроси Cry

# 19
  • Мнения: 532
Два пъти седмично водя малкия на плуване,което се провежда в Дом за изоставени деца.
Минаваме покрай един коридор,дечицата в дясно си висят по креватчетата,а сестрите по кабинетите си в ляво.
Последния път имаха някаква комисия и за първи път видях разни лелки в стаите с децата,касетофони,паяци в действие...
Така бооолно ми стана  Sad

Някой може ли да ми обясни как стават нещата с посещенията.Мога ли просто да помоля да вляза и си поиграем с тях?
Всъщност е най-добре да попитам в дома,но все пак...
Мерси

# 20
  • Мнения: 196
Била съм да, като ученичка. Заведоха ни на посещение там, а аз продължих да ходя там в продължение на около месец през почивните дни. Престанах когато едно детенце ме нарече мамо. Тръгнах си разплакана, много се разстроих - била съм на около 15-16.  И до днес се разплаквам като гледам  дечицата в най - различни предавания. Не можах никога да разбера родителите, изоставили децата си.

# 21
  • Мнения: 5 362
Да,много пъти.И на практика,и по други причини.
Няма правилен и адекватен отговор,който да ме задоволи,когато се запитам ЗАЩО тези деца са там.Причините на майките не ги разбирам и не ги оправдавам по никакъв начин.
Най-лошото от цялата работа е,че страдат децата.

# 22
  • София
  • Мнения: 6 743
Била съм, и чувствата които ме вълнуват са просто трудно описуеми с думи  Sad
Чувствам се някак си пълна и празна същевременно и е трудно....няма път в който да е било лесно.Лошото е, че преживявам нещата по свой си начин и .....няма значение, знам, че ще ходя пак, и пак, и пак...и пак!

# 23
  • Мнения: 3 835
Била съм, и чувствата които ме вълнуват са просто трудно описуеми с думи  Sad
Чувствам се някак си пълна и празна същевременно и е трудно....няма път в който да е било лесно.Лошото е, че преживявам нещата по свой си начин и .....няма значение, знам, че ще ходя пак, и пак, и пак...и пак!

Дамаянти, и аз почувствах нещо подобно. Душата ми се изпълни от светлината в очичките им, но в същото време, се почувствах празна, като черна дупка. Не мисля, че някога ще ми стане по-леко.

Yanita, благодаря ти, че разказа за дъщеря си. Аз също искам да заведа моята, но нямам представа, каква възраст е подходяща, не знам как ще го приеме сега, когато е на 5г.

# 24
  • София
  • Мнения: 1 951
Да,била съм много пъти в такъв дом.Моите деца всеки път плачат ,като ги водя.Предпочитам да съм сама,отколкото да разстройвам децата си.

# 25
  • Мнения: 58
Не съм била и не мисля че ще имам сила да живея и след това без тяхната болка. Съжалявам немога. Винаги ще ме преследва мисълта че не мога да помогна, че има хора по-грешни от дявола,че светът е грозен и т.н.

# 26
  • Все на втория етаж
  • Мнения: 5 894
Досега съм ходила само два пъти, в дома в Горна Баня. Дома е за по- голямата възрастова група и те не задават въпроси, радваха ни се, зарадваха се и на нещата, които носехме. Беше ми много тежко, разплаках се. Бях с мъжа ми и Александра и с негови познати.

От доста време се каня да отида с Криси в някой дом, но все не събирам сили. Много ми е болно за всички тези дечица, пълни с въпроси и надежда, че ти си тяхното спасение.

# 27
  • София
  • Мнения: 1 819
Да, бях девети срещу десети клас. Баща ми тогава работеше по финансирането на домовете в някакво министерство и ме заведе на обиколка за около седмица. Подейства ми много отрезвяващо... Надали някога ще го забравя. Месеци след това не можех да заспя, а когато успеех - сънувах кошмари...

# 28
  • София
  • Мнения: 4 867
всъщност и аз много плачех и се разстройвах при първите си посещения в домове за сираци. трябваше ми много време, за да достигна до сегашната си гледна точка. може би ми е помогнал и фактът, че в основното училище учехме заедно с деца от съседното сиропиталище, а по едно време дори се хранехме в техния стол и играехме в двора им.

постарах се виктория да не бъде шокирана при първото си посещение. израснала е сред разговори за сираци, истории за посещения, акции...
габриела не е ходила в сиропиталище, но на празника с децата от доганово беше нагушкана от много от тях и ги приемаше както всички свои приятели. не знам доколко си дава сметка какво означава да си нямаш родители...

# 29
  • София
  • Мнения: 2 217
Ходила съм.....преди няколко години.....Бях започнала първата си работа и с първата заплата се почудих какво съществено да направя, вместо да ми излезе през....сещате се.... Реших да купя разни неща за дечицата от близкия дом. Там са до 3 годинки.... Не мога да ви опиша болката си...до ден днешен. Тяхната самота и жалност станаха мои....завинаги. Всеки път си представям моите деца там....сами, с насълзени очи и самотни сърчица и преливам от мъка, плача с глас вкъщи, когато съм сама, мисля постоянно за това. Отскоро още повече, защото гледах по руската телевизия за един такъв дом, пак до 3 годинки. Стояхя в едни креватчета прави и се клатушкаха като сладки малки меченца...самички....Господи, толкова самички.....
Момичета, така ме боли, понякога ми се струва, че ако още няколко секунди задържа в съзнанието си тези мисли просто ще ми спре сърцето.....
Искам да направя нещо, да ги осиновя всичките, да ги облека, обуя, гушкам денонощно, ако можеше и да ги родя всичките, че първите им съприкосновения със света още в утробата да са не нежелаенето им, а истинкото очакване на една майка. Не смея да отида пак, не мога да понеса тъгата им и безсилието си. Но пък не е честно да се бяга.....Искам да измисля нещо хубаво.....искам пак да отида.....

Общи условия

Активация на акаунт