
)!!!
Да ви се връща стократно!!!

). След тридневно плюскане (на 24, 25 + рок бар със силна музика и на 26-тогава баща ми има имен ден) и пореден преглед в Правителствена болница, доФторката каза “на 27 започваш да обикаляш София. Когато се умориш – прибираш се, горещ душ и пак навън. Довечера отново преглед”. Та обикалях си аз в най-големия студ, заболяха ме гръб, кръст, крака, ръце и въобще всичко, само не корем. Но съвестно отивам на преглед. Разкритие – нъцки. И тогава започна веселата част. ДоФторката буквално ми бръкна до гърлото през “онази” работа е ме заяви, че сега вече щели да тръгнат контракции и че щели да ме чакат през нощта да раждам. И чудото се случи – получих контракция. И после още няколко. Дори ми падна тапата. Бях наредила часовници, листове и химикалки да засичам през колко време са и т.н. И си мислех – егати, кво пищят тези жени, то въобще не е страшно
. Реших да подремна малко, че нали като зараждам много ще се изтощя.
Събудих се с мисълта, че закъснявам за някъде. Контракции – нъцки. Айде пак в болницата, докторката стои и ме чака. Бръкна пак в трътката ми и вика “1 см разкритие, това, което вчера аз ти направих”. Но реши да не чакаме повече и изстреля мъжът ми за багажа. И оттам като се почна едно човъркане, ръчкане и системи с окситоцин.
и... работата се закучи. Докараха ехограф и се видя, че Маги се е извъртяла настрани и се е запречила с рамото си в таза ми и решиха да направят секцио. Чаках да съберат екипа и през цялото време се пазарях с анестезиолога да ми бие упойката по-рано. Напъните продължаваха да бъдат пред около 1 минута, но аз така се бях сгънала, че бебето нямаше никакъв шанс да излезе. Отделно цялата се тресях от изтощение, и когато ми сложиха упойката, докторът тръгна да ми слага маска с райски газ на лицето, за да съм заспяла по-бързо.
Само го попитах дали вече ми е бил упойката, обърнах си главата на една страна и заспах. След 3 часа ме събудиха и ми донесоха едно малко, космато, смачкано и с бушон на едното око дете (явно бая съм го стискала), което не спираше да плаче. Успях да го целуна и пак откъртих. Мъжът ми говореше нещо, но така и не разбрах какво. Вечерта ми предложиха коктейл от обезболяващи, но на мен толкова ми се спеше, че само се обърнах на другата страна и заспах. Чак на следващия ден успях да й се порадвам.
В същност и това не е весело. 
, че се натискате за мъжа на Зечова
, че Мимито ще живее в разкошен кашон пред входа (щото няма къде да седне от играчки в тях
), и май това съм запомнила 





...Честито прохождане на малката Симонка и се стягай за великото преследване на малката
...а снимката на Ивка за аватара ми и от тези от рожденния и ден които правехме във фото....благодаря ти 


по втория довод и аз съм запозряна... Точно това щях да отговарям и аз на въпроса на IVKA&MIMI...
макар че, честно казано, даже не съм влизала в този албум да гледам има ли булченски снимки, няма ли, още първия път казах, че не ме вълнува...

Честити крачета на Симонка! 
Този път няма да влизам в сериала! Ххахахахахахаххха! Пас съм! Ще гледам от страни!
Този път няма да влизам в сериала! Ххахахахахахаххха! Пас съм! Ще гледам от страни!


, при положение, че го видях публикуван 
, честитих и ходещите крачета на Радинка и Анастасийка 


Останах като гръмната, после се разсмях. След това баща й й показва къде било пъпчето на мама и тя го сочи и вика "пъпе"
Голям смях тая сутрин с нея.