Преместване от голям град в по-малък?

Точно ти с курсовете ти и драпането не си най-разпространения пример На мен това ми е поантата. Има хора като тебе...единици. И сте си в един по-буден и разтропан балон, не общувате с масата, които са с едно средно образование и говорят като пияни цигани, въпреки че са етнически българи. Огромната част от хората с твоя профил се изнасят от малкия град. Тези, които не се изнасят, по мои наблюдения нямат нужния доход и трябва да почнат буквално от нулата, а не са на по 18-20 години.
24000 хил души не е точно като 4500

Е, драпането е въпрос на характер Аз навсякъде съм си така, шило в торба не стои. Имам колеги, с които работих в телекома - по 15 години консултанти и никакъв мерак за растеж или промяна. Аз станах управител за малко над година, после задържах заради бременността и бебето после. Тука също има квартални дупки с местни пияници, но то и в Пловдив има такива. Просто без значение локацията това не са ми таргет заведенията. Но пък аз не съм по заведенията принципно, та ако ще и на пъпа на географията да съм, пак не бих излизала. Обаче това съм аз, нали. Авторката ако ходи през ден на бар няма и да помисли за Полски Тръмбеш или за Долна Малина (примерно). Филтър на комуникацията трябва където и да живее човек. Много вярвам, че с каквито хора общуваш - в това се превръщаш, затова не допускам повече от "здравей - здрасти" с отявлени пропадняци (и тук не визирам хора във временно затруднение, а именно тези, които и ти имаш предвид).

Забелязала съм, че хората от малки градове/села, говорят, мечтаят, прехвалват тая пуста София. Интересно ми е, какво толкова намират в нея? Мразя я от дъното на душата си, родом съм от там, но. Тя за мен е най-голямото село в Бг, всички "селяни" отидоха там, а софиянци избягаха по селата...

Изредиха го горе. Работа, образование, забавления, възможности за всичко, даже ако щеш летище в града да емигрираш има.
Аз се чудя на превъзнасянето на малкия град. Не всеки малък град е китно местенце с възрожденска архитектура.
Аз пък, противно на Сноу, мисля, че за хора без добро образование точно големият град дава някакъв шанс. Има по-голям и най-вече по-добър избор от работодатели. А образован човек, особено с някава модерна и позволяваща хоум офис професия може да работи и в Долно Нанагорнище.
А особено пък ако се окаже, че в малкия град човекът ще живее във фамилната триетажна сива кооперация с мама на долния етаж, пък в големия трябва да плаща наем, е ясно точно колко мижав му е кръгозорът и че въобще не става дума за тишина, зеленина и спокойствие.

Мъжът ми е роден в златния триъгълник на София и няма намерение да си търси село, нито някой от съучениците му. Доста ми е странно това изказване как всички софиянци избягали по селата - ми не е вярно. И за Варна съм чувала същото - как кореняците се изнесли по местностите и селата, с ниското налягане на вода, токовите удари и септичните ями. Глупости. Хората с финансови възможности купуват второ жилище - на някое море, на ски курорт, нещо друго, - но не съм забелязала да са се лишили от хубавия си апартамент в града.

Не всички, да. Повечето в София не са софиянци, в което няма нищо лошо разбира се. Но. Не всеки "изгаря" от желание да е там.

Живея в космополитен град, мегаполис, световна столица. Удоволствието е изцяло мое.

В големия град има и тихи, китни, зелени улички и оживени, шумни, мръсни булеварди.

Плюсът на големия град е, че дава избор! Избор за всичко - квартали, работодатели(и заплати), възможности за бизнес, работна ръка, училища и ДГ, забавления, спорт, култура, среда. Разбира се, има и минуси, но според мен плюсовете са доста повече.
Селото е хубаво за уикенд и почивка.

Живея в голям град, родом съм от малък и съм прекарвала летни ваканции на село с около 500 човека. Смятам, че имам наблюдения върху различни места.

То по принцип малко хора са от град изобщо. На повечето я баба, я дядо са от някое село. Ама баш село, не вилна зона.
Аз още чакам да разбера какво правят моите градски в малкия град, което аз например съм пропуснала и много съм загубила от това.

Хубавото е, че всеки е свободен да живее там, където иска и, където се чувства добре.

Шарлатанка, аз не съм родом от София, но от няколкомесечна съм живяла в нея, а лятото (ваканциите) при бабите в средноголям за България град (Плевен). Сега живея в чужбина, но съм често в България за по седмица-две, имаме и мини селска къщичка, където също отсядаме. Имам поглед общо взето някакъв върху различни варианти на живеене.

- На София харесвам това, че има стабилен интернет - в селото карам само на мобилни данни и ако обхватът изчезне, съм дотам (забито селце е, при това падина и наоколо хълмове). За да мога изобщо да си позволявам да си поживявам в селската къща, трябва да имам интернет и да мога да работя оттам.

- Харесва ми, че в София има Метро, което е денонощно и ако ще черен хайвер, шоколадова торта или буркан халапеньос да поискам в 3 през нощта,  (или нещо още по-изчанчено) щото ей-така ми е щукнало - има го.

- Удобно ми е, че на до 2-3 км от нашите (отсядам при тях за по ден-2, да се видим) или вероятно откъдето и да е, ще има поне 2-3 денонощни аптеки. Да не се налага на човек, ама понякога нямаш всичко вкъщи...

- Харесва ми огромният избор на строителните хипермаркети, които често удобно са разположени накрая на града и са логистично удобни, защото в една селска къща винаги има какво да се прави и не ми стига да има само един вид дъски, само 5 цвята боя, само 5 лака или пък да чакам за доставка, просто защото времето ми в България е все пак ограничено.

- Харесва ми, че ако ми свършат яйцата, няма нужда да сядам в колата и да ида на 15-20 км на посока да купя, а мога да сляза до блока, където има Билла. Обикновено си предвиждам такива неща, подреден човек съм що се отнася до пазаруването, но дори и на мен ми свършва непредвидено нещо, защото в Бг няма как да се запася, ще се изхвърлят.

- Нося лещи - във всеки момент на до 15 минути с колата има мол с голяма оптика или единична оптика, от която да си купя нови. Понякога се развалят непредвидено, налага се да реагираш веднага... От селото реално трябва да се върна до София при такъв иначе елементарен проблем...

Та това харесвам на София - понеже не е особено голяма в диаметър (сравнявам с Берлин, например) и е доста компактен град, лесно стигаш от т. А до т. Б и винаги на до 20 минути имаш всичко, което се сетиш (поне аз, за нещата, които аз ползвам и с които дадох примери).

Не ми хрумва в България друг град, в който да има толкова много вериги за всичко - от хранителни, през мебелни, вериги аптеки, вериги оптики... Даже сега съм в София и днес се наложи да мина през един мол - егати, дори имаше магазин само за корейска козметика в този мол! Аз надали ще го ползвам, но друг може и да го ползва. Но въпросът е по-скоро в елемента на космополитност и някакъв интерес към света, който в малките градове не може да бъде задоволен. Ако имах времето, щях да вляза от любопитство, да видя каква е концепцията, продуктите, дали продават корейки и създават едно по-автентично впечатление и изобщо по съвсем случаен начин да се запозная с нещо, което не познавам добре, щях да прочета после и да науча нещо ново... Примерът с този магазин е съвсем случаен, просто ме впечатли, че вече дори и такова има...

Летата прекарваме поне за малко покрай Варна и околностите. Много харесвам Варна, много ми е приятна, прекрасен град, атмосфера, море, въздух, създали сме си и много готини контакти там, знаем готините барчета, но дори тя няма толкова възможности, колкото има една София.

Толкова сте космополитни, а забивате в такива битовизми. Нищо няма да стане ако си купиш яйцата утре...

Нищо няма да стане и ако пропуснеш някоя книга...ако не идеш на театър...ако не учиш висше...ако ползваш само 200 думи... Така де, човек ще оцелее и без да сравни фует на промоция в Кауфланд и народната камчия.

Уффф, що за снобарско и глупаво изказване. Ще те изненадам, но не само в София има книги. Искрено се надявам, че не си софиянка, щото заради такива като теб ни се носи лошо име.

Даааа, дори във Варна, значи, хората са по-посредствени от тези в София. Това, предполагам, доказваме. Щото за магазините, аптеките и другото знаем.