Щастлив съвместен живот

Настани ли се битовизъм, чувство за собственост и недоверие между двама, всичко е обречено. Трябва да има винаги нещо привлекателно, да не се опознават напълно.

Късмет.
Това е моето мнение за щастлив дългогодишен семеен живот.
Еднакъв произход и възпитание, първата среща - в по-младите години /до 27 г/, да се развивате и променяте заедно, да минавате заедно през трудни периоди и да оцелявате. Заедно да си градите имотите, всички роднини да ви подкрепят и одобряват.

Според мен, в една дългогодишна връзка е важно да чувстваш сигурност и обич.
Да, тя не е същата, като в началото,  но когато си в труден момент и видиш, че човекът срещу теб е готов на всичко да помогне, да те разбере и подкрепи , тогава всъщност осъзнаваш, стойността му, и че тръпката не е най - важното.
Обикновено големите любови , с много страст и бурни емоции изгарят бързо.

Ние пък сме от хората, които държим на максимално опознаване и именно това стои в основата на близостта и любовта ни.
Затова си мисля, че по-скоро трябва да съвпадат разбиранията на двамата в двойката, независимо дали мислят, че трябва или не трябва да се опознаят напълно.

Вече са дадени много добри и адекватни отговори.
Наистина е от огромно значение еднаквото или поне сходно възпитание!!! Според мен от там започва и може да свърши всичко. Търпението и компромисите, съвсем вярно е, че понякога трябва да “не чуваш” какво ти казва партньорът, често не го мисли наистина. И нещо, което от скоро опитвам да приложа - мъжът ми преди всичко е човек и след това ми е мъж. Тоест, ако е крив след работа, понякога трябва да изтърпя или пък ако днес просто не успява да ми помогне толкова вкъщи - Ок, утре ще навакса. Аз също имам такива дни.
Ние сме заедно от 10 години, познаваме се от деца. Просто си паснахме, не е имало срещи, ухажване, чуденки, просто излязохме един път, решихме да видим какво ще стане, целунахме се на 15-тата минута от срещата и готово. Имаме страхотна химия от ден 1, не се срамувам да призная, че сексът ни е все така “успешен”, макар и разреден покрай бебето. Разбираме се с един поглед. Но при нас наистина има еднакво възпитание и очаквания от живота, няма един аспект, в който да се различаваме. Обаче, това грам не значи, че нямаме проблеми, имаме разбира се, имало е страхотни скандали, мислела съм неведнъж, че повече не мога. Но някак си просто знам, че това е моят човек и, че никога няма да намеря същия, може да попадна всъщност на дори по-добър, в смисъл на общоприетите “стандарти”, но просто никога не би могло да има същата тръпка. От ден 1 го чувствам като семейство, а не гадже. Иначе през годините (включително и преди да се съберем) съм се запознавала с мъже, с които също съм си пасвала, имали са качества, които търся в сегашния ми мъж, но въпреки това просто не съм усещала същата близост.

Да избираме да сме добри един към друг всеки ден, вместо да сме лоши.
Също, аз безкрайно уважавам ММ в много отношения, което помага.

Да не обсебва дистанционното за телевизора

Подкрепа, уважение и допълване един друг.
Според мен, това са трите компонента, които допринасят за едни хармонични съвместни отношения и съжителство.
Колкото и да сме силни всеки от нас има периоди на възход и падение. Емоционално или физически има моменти, в които не сме ок и ако човекът до нас не ни подкрепя то защо изобщо е до нас.
Уважението е нещо, на което лично аз много държа. Това беше и причината да оценя сегашния си партньор и да ме спечели по онзи начин... Винаги се е държал с уважение към мен и колкото и години да минават това не се променя/за разлика от предишни връзки/
Няма човек, който да е добър или да разбира от всичко, затова и е важно да се допълвате. Във всяко едно отношение. Така животът на двамата е по-лек. Взаимно полезни сте си и това определено ви кара да се цените още повече

20 години връзка, 19 от тях в брак. Това, което проработи при мен, беше че влязох във връзката без демони. Осъзнах, че за да изградя здрава и хармонична връзка, трябва аз самата да съм такава. Работих много върху себе си, включително със специалисти, бях дълго време сама, докато придобия устойчивост и самодостатъчност. Партньорът не е патерица, не е спасител, нито липсваща половинка или лепенка за счупено. Всякакви емоционални липси, зависимости, допълвания и т.н. според мен са предпоставка за проблеми. Получи ми се тогава, когато влязох като равностоен партньор в равностоен съюз, изграден на общи ценности, приятелство и уважение. Привличане, страст, емоции - каквото и да си говорим, с времето намаляват и се влиза в някаква рутина. Но е много важно, дори след като фойерверките утихнат, в двойката да има близост и интимност - не само като секс, а като цялостно отношение между двамата. Чисто физическа връзка, на най-първично ниво - целувки, прегръдки, гушкане, държане за ръка, галене, лични "закачки". Не говоря за демонстративни действия на публични места, а за дребни жестове, видими само за двойката. Не зная доколко тези неща обаче могат и трябва да се постигнат целево, и доколко са естествен продукт на динамиката във връзката и темперамента на хората в нея. И още един аспект ще засегна. Мантрата "трябва да се правят компромиси" не я разбирам и не я харесвам. Всеки компромис трупа неудовлетворение, и идва един критичен момент, когато всички направени компромиси вече са огромна планина от недоволство. Особено ако се премълчават. Затова се търсят решения, и всичко се изговаря и дискутира. Ако мъжът ми иска да отидем на планина, а аз - на море, и имаме само 10 дни отпуск заедно, ще отидем 5 на планина и 5 на море. Ако аз много искам да посетя определена страна, която той не харесва, ще отида сама, с децата или с приятелка, но нито ще се лиша от изживяването, нито ще го замъкна непременно с мен на неприятно място. Решенията за децата също ги взимаме по този начин - проучване, аргументиране, дискусия и обединение около приемливото за всички решение. Това е моят опит, от моят семеен живот. Нямам претенции да е общовалиден, наблюдавам всякакви модели, важното е да устройват хората в семейството, и да не вредят на децата.

За да бъда щастлива лично аз, ми е необходимо да имам физическо привличане с партньора, задължително ценностите ни да са сходни, да имаме близки интелектуални възможности и заедно да градим бъдещето. Такъв човек обичам и с такъв човек мога да живея щастливо. Останалото е здраве и живот, за да се радваме дълго на семейството си.

За щастието човек трябва да се грижи. Както се грижим за косата си, за дрехите, за дома. Така да се грижим и за отношенията.
Да обмисляме думите, действията, постъпките във важните моменти и да си даваме ясна сметка какво искаме да получим.
 Аз искам да имам щастлив мъж и затова съм подкрепяща, отстъпващата и в мир с нещата, за които е категоричен. Това не означава, че не мрънкам като чистя, че не се оплаквам и т. н. Но за важните неща слагам отношенията над всичко. Само че съм винаги честна, той знае какво откровено мисля за всичко. И все пак и да съм против, и да не ми харесва, аз приемам. Защото знам, че всичко се променя (обстоятелства, вещи, имоти...), но човешките отношения са крехки и започне ли веднъж борба за надмощие, тя не свършва никога.
А реално мъжът ми е лек характер и си давам сметка, че има мъже, при които нищо не работи и щастието е непостижимо.
Така че трябва подходящи хора с подходящи нагласи да се грижат подходящо за своето щастие.

Нямам никаква рецепта. Няколко семейства, които ми изглеждаха перфектни, се разведоха.

За мен всичко опира до чист късмет. Първия път бяхме заедно 5 години преди брака, но се разделихме. Втория път се омъжих набързо, без да сме се опознали сериозно, а ето че върви добре и на всичко отгоре не полагам никакви усилия. Е как да кажа каква е рецептата?

Аз също знам за случаи, в които хората са се срещнали, малко след това са се оженили и имат дълги и щастливи бракове. Така е било с баба ми (хайде, времената са били други), майка ми, други роднини и познати. Както се каза - чист късмет.

Другото важно нещо , което никой не засегна е секса. Да полагате и двамата грижи, да не загубите желанието и близостта си,един към друг. Когато някой е неудовлетворен , по някакъв начин, или има генерални различия,рано или късно се стига до изневяра.
И още нещо,мъжът да обича и дава повече.
Когато мъжът ви цени и  обича ,жената е сигурна, обгрижвана, спокойна, а това несъмнено се отразява на отношенията.

Аз го писах в първия пост.