⚔️Барбарос Хайредин⚔️Толгахан Сайъшман и Амине Гюлше – Сега и Завинаги *тема 42

Първият Ден на жената е отбелязан на 23 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.
 Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда протести за подобряване условията на труд.
 На 27 август 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема: Всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува деня на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. На следващата година, Международният ден на жената е отбелязан от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 г. във Франция и Русия.
 През 1975 г., по време на Международната година на жената, Организацията на обединените нации започва да празнува 8 март като ООН Ден на жената. Две години по-късно, през декември 1977 г., Общото събрание на ООН приема специална резолюция, с която провъзгласява 8 март за Международен ден на жената, който да се отбелязва всека година от държавите-членки, в съответствие с техните исторически и национални традиции.[4]
 В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911 г., а през 1915 г. е първото публично честване.
 Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944 г. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти, като Ден на жената и на майката.