Ластик, въже и миженка(жмичка) бяха моите фаворити. Един учител, лека му пръст, ни беше показал как се играе челик. Играли сме също пиян морков, развален телефон, подаръци, народна топка...
- Публикувана: 22 дек. 2006, 22:22 ч.
- Последно мнение: 12 авг. 2007, 15:45 ч.
Игрите от нашето детство
Любимото ни занимание беше да ходим в лозята за череши и други дивотии.Обичахме да си ги "берем"/краднем/ ние.
Иначе - Народна топка - бях много добра в пазенето от топката, Дама, Ръбче - прибирах се с ръце мръсни до рамото, Ластик, Въже, Стражари и апаши - в новостоящи се блокове, Шмайзер, правехме се на Седморката на Блейк, федербал, а като по-малки - Кралю - Порталю. Печахме и картофи в една градинка вечер до късно през лятото и си хапвахме... Най-гадното беше, когато майка ми ни прибираше...
Я да повдигна една стара темичка, че снощи си мислех да пускам същата. 
Говорихме вчера със сестра ми за хубавите игри от детството. Някои съм позабравила вече, но в тази тема ги открих отново.
Наблюдавам децата пред блока, че просто се събират и обикалят насам-натам и не играят на нищо определено. Е, веднъж направиха парфюмчета от вода и цветя и ги продаваха наистина: за 20-30 ст., за левче...Друг път - концерт на "Камелия"...Момчетата ритат топка или играят тенис на маса. Но не се събират оргазирано да лудеят... 
Става въпрос за деца на в предучилищна и ранна училищна възраст. По-големите се събират на малки групички и седят по пейките...
Ще учите и учите ли децата си на "нашите" игри? На мен много ми се иска и моите дечурлига да се забавляват така, както ние навремето - лудо, щуро, с много движение и смях, с въображение и фантазия...Едно време, като нямаше толкова играчки, фантазията правеше "чудеса"...А днес играчките все повече отнемат това вълшебство - все повече вида на играчките се доближава до реалността - пеят, свирят, пищят, движат се...Кончетата вече не са от пръчки или от столове, вече са почти в реален размер на пони и на вид са максимално истинни...Пушките, куклите, камиончетата - днес всичко е максимално доближено до реалността...Дори няма да захващам темата за компютърните игри...
А съм чела, че е препоръчително на децата да се предоставят простички играчки, които да развиват въображението им...
Та, сега да се отчета с още няколко игри...Любимата ни игра съм я забравила как се казваше, но беше нещо от рода "Кое ти е любимото?"...
Събираме се децата, сядаме, две дечица отделно се наговарят за число от 1 до 100 да речем...Другите деца се опитваме да отгатнем кое е с налучкване, а двете деца ни ориентират с "нагоре" - ако числото е по-голямо от казаното, или надолу - ако е по-малко. Всички се изреждаме по няколко пъти, докато някое познае числото. Тогава то казва какво "обича": "Обичам, обичаааааам...да спя!" Двете дечица пак настрани се уговарят по подобен начин: "Да спиш....в златна люлка със сребърни дантели и пухени възглавници" - намисля едното дете примерно, а другото: "Да спиш...на надуваем дюшек в морето и да плуваш надалече"...Целта е да измислят някакво много примамливо предложение. После отиват двете при детето, познало числото и едното го пита: "Какво избираш: да спиш в златна люлка и т.н....или на дюшек в морето и т.н....". Детето си избира едното, и чието е това предложение, с него отиват да намислят ново число за познаване, а детето, чието предложение не е "прието" сяда при другите деца да познава числа.
Играта я играехме през летните си ваканции в Асеновград, беше ни любима... Освен, че голямо фантазиране пада с нея, тръпката беше и да се паднем да мислим числа с обекта на нашите детски любовни въжделения...
Друга игра: "Ораторе-пураторе, какъв да бъде тоз?". Едно дете мижи, а другите са около него. Друго дете чертае с пръст по гърба на мижащото кръг и пита "Ораторе-пураторе, какъв да бъде тоз?" и сочи всеки път различно дете, докато посочи всичките, а мижащото казва примерно на всеки отделен въпрос: Да бъдеееее...магаре с големи уши! Да бъдеееее....царица с вълшебна сила!.....Да бъдеее....бръмбар с рога!...
После избира едно от своите предложения и това дете мижи. Голям смях падаше пак...
Какво е "Кър"?
А правилата на "Колко е часът?" Ние го играехме на "Зайо-байо, колко е часът?" но съм позабравила правилата...
И на "какво е морето?"
"На подаръци"? Имаше някаква игра, в която се избираше колко метра панделка и какъв вид да ти отрежат, нещо подобно ли беше?
Играехме и на игра с въже, едно дете в центъра го въртеше в кръг, като единият край да докосва земята, другите деца го прескачахме - пак наредени в кръг около въртящия въжето. Ако не успееш да го прескочиш - изгаряш.
И другите: "Ура", народна топка, федербал, жмичка, стражари и апаши, Седморката на Блейк, ръбче, развален телефон, на карти, на водни войни, ластик, Кралю-Порталю, "да бий, да бий...", дама, карахме колела, на филми, на асоциации...
Чудесни лета бяха - прибирахме се към полунощ, а бяхме хлапетии... Но бабите и родителите бяха спокойни - все в махалата и пред блока играехме...А най-хубавото бе, че общувахме заедно и момчета, и момичета, и големи, и малки...20-на деца...Сега го оценям, като много полезно за социализацията и комуникацията на хлапетата - да играеш с много дечица на различна възраст, различен пол, толкова различни характери...
Щастливо детство бе! Иска ми се и моите деца да имат такива спомени...Ще ги уча на нашите игри, затова и дирих тази тема, та да си ги спомня.
Говорихме вчера със сестра ми за хубавите игри от детството. Някои съм позабравила вече, но в тази тема ги открих отново.
Наблюдавам децата пред блока, че просто се събират и обикалят насам-натам и не играят на нищо определено. Е, веднъж направиха парфюмчета от вода и цветя и ги продаваха наистина: за 20-30 ст., за левче...
Друг път - концерт на "Камелия"...Момчетата ритат топка или играят тенис на маса. Но не се събират оргазирано да лудеят... Става въпрос за деца на в предучилищна и ранна училищна възраст. По-големите се събират на малки групички и седят по пейките...
Ще учите и учите ли децата си на "нашите" игри? На мен много ми се иска и моите дечурлига да се забавляват така, както ние навремето - лудо, щуро, с много движение и смях, с въображение и фантазия...Едно време, като нямаше толкова играчки, фантазията правеше "чудеса"...А днес играчките все повече отнемат това вълшебство - все повече вида на играчките се доближава до реалността - пеят, свирят, пищят, движат се...Кончетата вече не са от пръчки или от столове, вече са почти в реален размер на пони и на вид са максимално истинни...Пушките, куклите, камиончетата - днес всичко е максимално доближено до реалността...Дори няма да захващам темата за компютърните игри...
А съм чела, че е препоръчително на децата да се предоставят простички играчки, които да развиват въображението им...
Та, сега да се отчета с още няколко игри...Любимата ни игра съм я забравила как се казваше, но беше нещо от рода "Кое ти е любимото?"...
Събираме се децата, сядаме, две дечица отделно се наговарят за число от 1 до 100 да речем...Другите деца се опитваме да отгатнем кое е с налучкване, а двете деца ни ориентират с "нагоре" - ако числото е по-голямо от казаното, или надолу - ако е по-малко. Всички се изреждаме по няколко пъти, докато някое познае числото. Тогава то казва какво "обича": "Обичам, обичаааааам...да спя!" Двете дечица пак настрани се уговарят по подобен начин: "Да спиш....в златна люлка със сребърни дантели и пухени възглавници" - намисля едното дете примерно, а другото: "Да спиш...на надуваем дюшек в морето и да плуваш надалече"...Целта е да измислят някакво много примамливо предложение. После отиват двете при детето, познало числото и едното го пита: "Какво избираш: да спиш в златна люлка и т.н....или на дюшек в морето и т.н....". Детето си избира едното, и чието е това предложение, с него отиват да намислят ново число за познаване, а детето, чието предложение не е "прието" сяда при другите деца да познава числа.
Играта я играехме през летните си ваканции в Асеновград, беше ни любима...
Освен, че голямо фантазиране пада с нея, тръпката беше и да се паднем да мислим числа с обекта на нашите детски любовни въжделения... Друга игра: "Ораторе-пураторе, какъв да бъде тоз?". Едно дете мижи, а другите са около него. Друго дете чертае с пръст по гърба на мижащото кръг и пита "Ораторе-пураторе, какъв да бъде тоз?" и сочи всеки път различно дете, докато посочи всичките, а мижащото казва примерно на всеки отделен въпрос: Да бъдеееее...магаре с големи уши! Да бъдеееее....царица с вълшебна сила!.....Да бъдеее....бръмбар с рога!...
После избира едно от своите предложения и това дете мижи. Голям смях падаше пак...
Какво е "Кър"?
А правилата на "Колко е часът?" Ние го играехме на "Зайо-байо, колко е часът?" но съм позабравила правилата...
И на "какво е морето?"
"На подаръци"? Имаше някаква игра, в която се избираше колко метра панделка и какъв вид да ти отрежат, нещо подобно ли беше?
Играехме и на игра с въже, едно дете в центъра го въртеше в кръг, като единият край да докосва земята, другите деца го прескачахме - пак наредени в кръг около въртящия въжето. Ако не успееш да го прескочиш - изгаряш.
И другите: "Ура", народна топка, федербал, жмичка, стражари и апаши, Седморката на Блейк, ръбче, развален телефон, на карти, на водни войни, ластик, Кралю-Порталю, "да бий, да бий...", дама, карахме колела, на филми, на асоциации...
Чудесни лета бяха - прибирахме се към полунощ, а бяхме хлапетии...
Но бабите и родителите бяха спокойни - все в махалата и пред блока играехме...А най-хубавото бе, че общувахме заедно и момчета, и момичета, и големи, и малки...20-на деца...Сега го оценям, като много полезно за социализацията и комуникацията на хлапетата - да играеш с много дечица на различна възраст, различен пол, толкова различни характери...Щастливо детство бе! Иска ми се и моите деца да имат такива спомени...Ще ги уча на нашите игри, затова и дирих тази тема, та да си ги спомня.
Хубава тема 
Детето ми е малко още, но със съседчетата скачаме на ластик - пръстчета, Ема, немска, английска - интересни са им, особенно предвид, че това не е популярна игра тук. Онзи ден мернах, че в градината по-големите момиченца също скачаха - явно клюк-нюза се е активирал
...Видях, че не е спомената и "Крокодил Нил-Нил с какъв цвят да преминем реката?" - добавям я към любимите игри 
Детето ми е малко още, но със съседчетата скачаме на ластик - пръстчета, Ема, немска, английска - интересни са им, особенно предвид, че това не е популярна игра тук. Онзи ден мернах, че в градината по-големите момиченца също скачаха - явно клюк-нюза се е активирал
...Видях, че не е спомената и "Крокодил Нил-Нил с какъв цвят да преминем реката?" - добавям я към любимите игри 
- тая ние си я измислихме, когато даваха "Завръщане в рая".
много сладка тема, не мога да се въздържа и да не се включа.Аз май съм по-голяма от повечето мами тук и не зная някоя помни ли играта"просто десет"С една топка се топка в-у някоя стена по различни начини/ първо с две ръце,после с лява, дясна, с гръб към стената,общо десет варианта и като сбърка някой следващият започва,докато и той изгори.целта е първи да направиш "просто десет"-десет"топкания" без грешка в десет врианта,помните ли това? понякога играта свършва преди да сбъркаш, като се ядоса някоя леля,че и топкаме по стената и ни изгони...и търсим нова стена.
А помните ли как играехме до 23.00 и никоя майка не се тревожеше къде сме и с кого сме. 
А сега ходя след децата като цербер и все треперя да не попаднат на някой извратеняк.След 21.00 вече няма никой по улиците ,а камоли в градинката,а какви СЛАВНИ времена бяха.Искам просто децат ми да играят спокойни,да карат колелета 
,да ритат топка,да се целуват вечер по пейките,но уви те стоят у дома пред компютъра защото долу вече не играят деца. 
А сега ходя след децата като цербер и все треперя да не попаднат на някой извратеняк.След 21.00 вече няма никой по улиците ,а камоли в градинката,а какви СЛАВНИ времена бяха.Искам просто децат ми да играят спокойни,да карат колелета ,да ритат топка,да се целуват вечер по пейките,но уви те стоят у дома пред компютъра защото долу вече не играят деца. 
Сетих се за още две игри: настъпванка е едната.
Другата не помня как се казваше: разделяхме се на два отбора от по 2 деца. Първите взимаха преднина и отиваха някъде на скришно място, като по пътя си рисуваха с тебешири стрелки през 4-5 метра примерно, но така, че стрелките да не се набиват много в очи - примерно по дърветата, на нечия порта, на бордюра, върху камък. Преследвачите им после трябваше да ги открият по тези стрелки. Важно бе първият отбор да играе честно и да рисува стрелките, обозначаващи пътя им. Вторият отбор бе трябваше да е наблюдателен и да ги открива. Ако не успееше, после двата отбора заедно преминаваха през "трасето", като първият посочваше къде са неоткритите стрелки.
Обикаляли сме толкова улици с тази игра...
А бяха времената други...
Другата не помня как се казваше: разделяхме се на два отбора от по 2 деца. Първите взимаха преднина и отиваха някъде на скришно място, като по пътя си рисуваха с тебешири стрелки през 4-5 метра примерно, но така, че стрелките да не се набиват много в очи - примерно по дърветата, на нечия порта, на бордюра, върху камък. Преследвачите им после трябваше да ги открият по тези стрелки. Важно бе първият отбор да играе честно и да рисува стрелките, обозначаващи пътя им. Вторият отбор бе трябваше да е наблюдателен и да ги открива. Ако не успееше, после двата отбора заедно преминаваха през "трасето", като първият посочваше къде са неоткритите стрелки.
Обикаляли сме толкова улици с тази игра...
А бяха времената други... 
----
разделяхме се на два отбора от по 2 деца....
разделяхме се на два отбора от по 2 деца....
"Стражари и апаши" се казваше тази игра.