Тревожността, стресът и ниската себеоценка - как да се справим? Попитайте Ива Янчева!

Здравейте ! Да попитам как да се справим с ниската себебоценка , породена от мнението на някой друг "над нас ".

Здравейте, Жасмина!
Първо искам да Ви благодаря, че отваряте тази тема, защото тя наистина е много актуална и едновременно с това изисква старание и търпение.
Себеоценката, най-общо е цялостното ни отношение, разбиране и възприемане на нас самите, включително и степента ни на себеуважение и себеприемане.
Най-често ниската себеоценка е отражение на прекалена критичност от важни за нас фигури в детството или незадоволени потребности от утвърждаване . На по-късен етап, при появата на авторитети, чувството за малоценност може да се обади отново.

За конкретния въпрос, първо помислете  и се опитайте да си  отговорете на въпросите:
"Защо ми е толкова важно какво мисли той/тя/те за мен?" , "Има ли той/тя/те пряко влияние върху живота ми?" "Зависима ли съм от него/нея/тях?"

Независимо от отговорите, работете върху Вашата себеоценка, като:
- определите Вашите най-силни страни и се фокусирате върху тях;
- си позволите да допускате грешки, без да се критикувате за тях;
- работите върху формиране на положителни убеждения за себе си и живота си - вяра, самочувствие, приемане, обич към себе си;
- вземате самостоятелни решения и поемате отговорността за тях, без страх и вина;
- общувате с хора, които ценят Вашето присъствие, способности и потенциал;

Разбира се, темата не може да се изчерпи до тук. Въпреки това се надявам да съм била от полза

Желая Ви слънчев ден!

Здравейте Ива!
Първо искам да ви Благодаря, че има хора като вас,които искат да помагат на хора като нас!!!!
Аз имам голям проблем със тревожността... Опитвам се да се справям сама, но не ми се отдава кой знае колко. Преди три години имах паника атаки, изписаха ми лечение, за една година нещата се нормализираха, нямам повече атаки но страха и тревожността си останаха.  Основно имам проблем със пулса. Когато ми стане висок започвам да се тревожа, че може да се случи нещо с мен и ставам тревожна.Минава ли някога това състояние, може ли човек да се пребори със страха? Благодаря ви.

Здравейте ,
Използвам поста, за да развенчая един мит- психолозите и психотерапевтите също са хора и, повярвайте ми, в техния живот проблеми съществуват ) Така че Вашите проблеми не са ни чужди, напротив.
Благодаря Ви, че пишете в темата !

Преди всичко е от изключително значение да се установи дали Вашите симптоми нямат медицински характер, или иначе казано, необходимо е да изключим варианта за здравословен проблем.
Лично аз Ви съветвам (ако не сте правили) да направите всички необходими изследвания, които да изключат каквото и да било заболяване или  дефицит на витамини и минерали.
На въпроса с паник атаките - те са наистина нещо изключително неприятно.
Знам, че е трудно, но от Вас искам единствено да ми се доверите, макар и без да ме познавате, и да ми повярвайте, че  от паник атаки няма да умрете. Аз самата съм минала през това, знам силата им, но Ви гарантирам, че тези пристъпи не са животозастрашаващи.
Предлагам Ви кратки и елементарни задачи, които да опитвате  всеки път, когато имате усещането, че изпадате в паника:
 Следващия път, когато отново се почувствате в безизходица, опитайте се да помислите за нещо, което да Ви “изтегли на повърхността”, или по -ясно - да Ви заземи. Да се разсеете, за да излезете бързо от уловката на паник атаката. Колкото по-малко внимание отдаваме на тези епизоди, толкова по-рядко те ще се повтарят.
Определете си задачи, които да предприемате още в момента, в който усетите, че тревожността се покачва - може да се обаждате на близък приятел или да започнете да назовавате предметите в стаята, друг вариант е да пуснете телевизия или да слушате музика, да броите от 50 до 0 или нещо, каквото Вие решите. Целта е съзнанието Ви да е насочено към нещо, което да Ви разфокусира от моментната ситуация.
Дишайте - дишайте дълбоко, вдишвайте през носа и издишвайте през устата. Опитайте се да вдишате 5 секунди и да издишате 5 секунди. Самата задача има за цел отново да разведри мислите в момент на паник атака.

Относно тревожността, тя присъства в живота на всеки човек, въпросът  е в какви ситуации се проявява и до колко влияе върху начина ни на живот.
Помислете си кое провокира тревожността - дали тя предизвиква сърцебиенето или обратното;
Определете при какви ситуации се случва най-често и се старайте  да ги избягвате;
Къде и с кого се чувствате комфортно и сигурно -  прекарвайте повече време там;
Направете си всички необходими изследвания, дори само за да си докажете още веднъж, че сте напълно здрава и симптомите Ви са плод единствено на Вашите представи и мисли;

Всичко, което ни пречи да се чувстваме комфортно в кожата си, няма място в живота ни. Ако пристъпите продължават, не неглижирайте проблема, а потърсете психотерапевт/психолог, с когото да работите върху страха и високата си тревожност.
Желая Ви прекрасен ден!:low_brightness:

Здравейте,
Миналата година и аз получих паник атака, 2 месеца след прекаран коронавирус. Започна от нищото, през деня няколко пъти ми заболя около сърцето/дясната част. След работа споменах на мъжа ми и той каза, че може да е прединфарктно и да ходим на преглед, аз отказах вярвайки, че нищо ми няма, но… същата вечер се събудих за тоалетна и се почна едно силно сърцебиене и мисли, че умирам. Стигнахме до спешното и ми казаха, че е паник атака. Сега при най-малкият сезонен вирус ме е страх, че ще е трудно излекуването и ще ни е краят. Най-силна тревожност изпитвам преди цикъл, възможно ли е да е свързано с хормоналната промяна? Иначе винаги съм била емоционална и чувствителна, на 35 г. Съм

Здравейте,

да, коронавирусът оказа сериозно влияние върху цялата планета, за жалост негативно. Според проучване една част от преболедувалите развиват посттравматично стресово разстройство, което се отразява на целия живот на човека. Много хора споделят за промени във физическото и психическото си състояние. Появата на паник атака след такова заболяване не е нещо необичайно. Това не бива да ни успокоява, а непременно трябва да търсим лечение.
Моят съвет е да направите всички необходими изследвания, които да изключат други заболявания - това ще Ви даде спокойствие и ще Ви насочи към правилното лечение. При отсъствие на медицинска причина, може да се касае за паник атаки.
Много хора, преминали през паник атака, започват да изпитват една постоянна тревожност, че това може да се случи отново. Така започваме постоянно да правим опити да контролираме ситуациите, за да си дадем сигурност.
Също така осъзнато започваме да избягваме ситуации, в които сме получили паник атака  - големи тълпи, пътуване в обществен транспорт и др. Накрая започваме да се ограничаваме от почти всичко, което според нас би довело до нова паник атака - избягваме да се срещаме с хора или пък винаги сме с някого, спираме да шофираме, не се качваме в асансьор, не излизаме далеч от вкъщи.
Това, което правим, превръща паник атаките в проблем. Нашето поведение поддържа и подхранва това състояние, категорично.
Вие свързвате появата на всяко неразположение/вирус с поява на нова паник атака и сама се задържате в състояние на тревожност. Това е един омагьосан кръг.
В заключение искам да Ви кажа, че нашето поведение и реакция са в основата на "излекуването" ни.
Моят съвет е  успоредно да започнете работа с психолог или психотерапевт, с който да "отстраните" причината за появата на това състояние.
Желая Ви успех!

Здравейте,Ива! Преди година след прекаран коронавирус получих паник атаки и страх за здравето ми. Постоянно мислех,че съм болна от нещо и постоянно обикалях доктори. Но сега,една година по-късно, се чувствам постоянно зле, а не като преди на моменти на стрес. Правя си изследвания,ПКК и всичко е наред,но това мъчение не спира.

Здравейте, имам страх от летене със самолет, как да го преодолея? Работата ми изисква да пътувам всеки месец до Германия и всеки път ми е много труден полета.

Здравейте, Емилия!
В действителност паник атаките, макар и незастрашаващи живота, са изключително мъчително и неприятно преживяване.
Паник атаките често се появяват, когато човек е подложен на прекомерен стрес или преживява нещо травматично. Корона вирусът е нещо именно такова, което при Вас явно е било отключващият фактор.
Борбата с паник атаките може да продължи дълго, но пък това не бива да Ви отказва.
Споделяте, че сте направили необходимите изследвания и от няколко места Ви потвърждават, че медицинска причина за състоянието Ви няма. Първата стъпка вече е направена.
Опитайте се да дефинирате за себе си какво точно означава “чувствам се постоянно зле” - какво за Вас означава зле, в какво се изразява това чувство, при кои ситуации се засилва/отслабва, как се отразява на живота Ви/този на близките Ви, как сте се чувствали преди появата на тази тревожност.
Тези отговори са важни, за да се изключат и други възможни причини.
Темата и Вашето състояние трудно могат да се обобщят в няколко думи, затова моят съвет е да потърсите специалист, с когото да работите върху проблема и появата му.
Тревожността, която предизвиква паник атаките, всъщност е и причина за появата на нови такива. Това създава един порочен кръг, който Ви държи в едно състояние на постоянен стрес и очакване. Колкото повече насочваме съзнанието си към определени мисли, толкова по-сигурно е, че те ще се превърнат в проблем. Това седи и в основата на решаване на проблема - нашите мисли и това как ще реагираме на дадена ситуация определят дали нещо е проблем за нас.
Освен работа със специалист, можете да опитате и следните неща:
- намерете с какво да се разнообразявате - някакво хоби или занимание, което ви е приятно;
- стойте навън - повече чист въздух и време сред природата ще ви помогне да се “заземите”;
- правете дихателни практики - правилното дишане ще Ви помогне  при поява на паник атаки и не само;
- когато усетите тревожност, започнете да правите нещо, което ще отдели мисълта Ви от нея - обадете се на някого, започнете да готвите, включете телевизора, гримирайте се, правете упражнения или друго;
- помислете за времето преди паник атаките - кое Ви разсейваше, с какво се занимавахте, кое Ви беше приятно и кое - не. Опитайте се да се върнете към стари навици, които Ви дават сигурност и уют.
Желая Ви успех и съм насреща за допълнителни въпроси!

Здравейте!
Това, което изпитвате, е популярен проблем сред много хора по света. За щастие, вярвам, че е решим. На първо място искам да кажа, че човек не се ражда с този страх. Той е  “придобит” страх, или иначе казано,  вероятно някога сте преминали през ситуация, която напомня страхът, който изпитвате при летене.
За да стигнете по-бързо до отстраняване на проблема, е важно да дефинирате реалната причина за страха. Това може да бъде страх от високо, клаустрофобия, страх от катастрофа, а може дори да е страх от липсата на контрол върху ситуацията. Независимо какъв е, той отразява събитие, момент, ситуация, в която сте се чувствали по подобен начин - помислете си!
Хипнозата влияе изключително ползотворно при такъв тип тревожности, може да опитате.
Споделям няколко неща, които биха могли да Ви успокоят преди  следващото Ви пътуване :
- напомнете си, че самолетите преминават през многобройни тестове и опити преди да бъдат въведени в експлоатация - всяка част от самолета минава през обстойна проверка и завишен контрол -  можете да прочетете или гледате различни видеа по темата;
- авиационният транспорт е най-надеждният пътнически транспорт в света - доказано. Статистики сочат, че шансът да спечелиш от тотото е по-голям, отколкото да умреш в самолетна катастрофа;
- за следващият си полет подберете място, което ще Ви даде повече спокойствие и сигурност. Според проучване задната част на самолета е по-сигурното място
- важно е да знаете, че екипажът на самолета е изрядно обучен да окаже спешна долекарска помощ. Бъдете спокойна, че до Вас винаги има подготвен човек, който ще реагира при нужда;
- избягвайте алкохолни напитки, кафе и всичко , което може да изостри тревожността Ви;
- подгответе си плейлист с музика или си свалете игра, която можете да играете офлайн докато пътувате. Може да гледате филм или да четете книга.
- не е срамно да споделите на стюардите, че имате неудобство при летене - вярвам, че това ще ги накара да бъдат още по-внимателни, а Вие ще бъдете по-спокойна;
- не отбягвайте проблема - не допускайте да се оставите на страха, а все повече се изправяйте срещу него. Именно това е пътя към решаването му;
- припомняйте си по-често за местата, които мечтаете да посетите - целият свят чака да бъде видян, не се лишавайте от тази възможност;
- ако все пак определяте проблема за наистина сериозен - потърсете професионалист;

Не допускайте мислите да  ръководят живота Ви , опитайте се Вие да управлявате тях. Само така ще установите контрол над себе си и ситуацията!
Желая Ви успех!

Здравейте, преди година се преместихме в ново жилище и изпаднах в някаква депресия с паник атаки. Мисля че това ги отключи и това, че детето ми боледува често и все стоим вкъщи. Не мога да почувствам новият дом като свой и все още ми е неспокойно някак. Нямам социални контакти тъй като работя от вкъщи. Вече чак и тревожност изпитвам като изляза в компания и на заведение. Моля за съвет как да преодолея всичко това!

Здравейте, и благодаря за въпроса!
Виждам, че съвсем сама сте успяла да определите началото на промените в поведението си и съвсем реално си давате сметка какво може да ги е отключило.Това може да Ви помогне по-лесно да намерите механизмите за справяне с проблема.
В действителност депресивните състояния и паник атаките често следват някакво значимо житейски събитие в живота ни.
В тези, моменти, в които сме най-уязвими, психиката ни също може да ни “предаде” .
Смяната на дома може да е една сериозна  промяна в живота на човека.
Доколко тази промяна е положителна зависи от много фактори, които е трудно да се установят , предвид формата на комуникацията.
От написаното изпъква следното  - липсата на социални контакти, честото боледуване на детето и работата от вкъщи. Прави впечатление тази уединеност. Чувствате ли се самотна?
Може би е важно да се замислите кое е онова нещо, което Ви караше да се чувствате добре в предходния Ви дом - Вие ли го декорирахте, или пък локацията е била по-удобна, а може би конкретни спомени, свързани с мястото.
Сега помислете кое е нещото, което Ви е най-неприятно в новия Ви дом - бихте ли могли да положите усилие, за да го промените - може би обзавеждането, или непознатите съседи?!

В написаното силно изпъква липсата на странични ангажименти и развлечения извън семейството и работата. Ако трябваше да го напиша с няколко думи щях да Ви препоръчам да намерите време за себе си и повече социален живот. Хората сме част от общност и трудно можем да “виреем” сами .
В този смисъл след промяната, вероятно ,  изпитвате още по -голяма нужда от това да бъдете приобщени на новото място, да намерите своята нова общност. Това на пръв поглед Ви тревожи, но в действителност е път към превъзмогването на това Ваше състояние.
Не трябва да избягвате контактите, за да се избавите от  тревожността, защото това се превръща в порочен кръг, а напротив, изправете се срещу това неудобство и бъдете активна -търсете контакти!
Започнете да се срещате с хора, помислете за някакво хоби или спорт, който  ще Ви накара да се почувствате добре.
Ако Ви е трудно, на първо време можете да си определите само ден от седмицата, в който да прекарвате 1-2 часа навън. Правете неща само за себе си - кафе, шопинг, козметична процедура, кино, среща с приятелка, разходка, спорт …
Постепенно можете да увеличите дните и да отделяте повече за хоби или развлечение.
Относно отношението към дома, бихте могли да опитате да правите малки промени в него, които ще Ви свържат повече с това пространство - декорирайте стена или си купете картина, направете нещо , което ще остави Вашия отпечатък в тази къща.
Преди всичко домът се гради с топлина и сплотеност . Ако имате това у дома, то съвсем скоро ще дойде и другото

Като за финал ще Ви кажа, че лошите мисли бързо могат да завладеят цялата ни психика и тотално да объркат начина ни на живот, затова е важно да не се оставяме в техните ръце.
Дори това, че сте задали въпроса си тук е крачка към промяна !

Желая Ви успех!

Здравейте, Ина!
В отговор на въпроса Ви се чувствам леко отдалечена от познатите ми и старото ми място, защото е извън града на 10 минути и няма магазин. Има само 1 заведение и всяко излизане ми е свързано с кола. Може би и затова нямам достатъчно движение и тревожността се увеличава. Имам съседи, но са чужденци. Почти няма комуникация с тях-само здравей/здрасти. Иначе има детска площадка, имаме дворче, но се чувствам на край света сякаш. Дали ще преминат тези мисли и ще свикна?

Здравейте,
От моя страна исках да ви попитам за страха пт шофиране. Аз съм начинаещ шофьор, карала съм много малко, броят се на пръсти пътите. Причината е че изпитвам страх от трафика, Най ме е страх при сменяне на лента когато има коли зад мен и при кръстовища. Общо взето съм карала само много рано когато почти няма коли но изпитвам ужас от каране с нормален и силен трафик.

Какво бихте ми препоръчали?

Благодаря

здравейте,

имам нужда от съвет по следния проблем

Преди година и половина приключих 2 годишна връзка
В началото всичко беше супер, разбирахме се и дори след време обмисляхме да живеем заедно
Но някъде към 1 година след началото той просто промени отношението си и се отдръпна, стана по студен и след няколко месеца мъка и неразбиране какво става се разделихме, така и не разбрах каква е причината за това развитие на нещата

около 2 месеца ми отне да се съвзема, бях много разбита

Сега отново имам връзка с прекрасен човек, който се държи добре с мен, показва ми любов и всичко е идеално
Но аз колкото повече се привързвам към него, толкова повече започвам да се страхувам
Непрекъснато вътрешно се подготвям за най-лошото, хващам се как отново преживявам месеците на нещастие и тревога от предишната си връзка
А няма причина за това…

сама си причинявам голям стрес

Здравейте, Ина! Бихте ли споделили техника, четиво или нещо друго. което да помогне да не "се връзвам" на злобни приказки. Проблемът ми е със свекървата, която само се чуди за какво да се заяде: "дъщеря ми не помагала в домакинската работа, за разлика от това на съседите", "защо майка ми купувала дрехи на детето", "имала съм твърде много обувки (за справка - едни ботуши, боти и маратонки, т.е общо 3)". Разбирате, че подобен род коментари ме обиждат, особено щом касаят детето ми. Знам, че са от злоба, но не мога да ги превъзмогна! А не искам да се разстройвам напразно, още повече, че това влияе негативно и върху семейството ми. Ставам нервна и детето ми го усеща.

Здравейте, от няколко дни изпитвам тревожност във връзка с едни обири които се случиха около нас. За два дни ограбиха 4 къщи, имаме записи на камери и полицията разследва, но почнах да се страхувам вкъщи и това ми се отразява зле сутрин. Събуждам се рано със сърцебиене, оглеждам камерите постоянно вечер. Как да преодолея това и да не мисля само затова..?!

Здравейте отново!
По всичко личи, че сте привързана към старото място и близките си и въпреки това от написаното сякаш не живеете толкова далеч от тях (ако правилно съм разбрала, на около 10 минути).
Истината е, че работещите и семейни хора нямат това изобилие от социални контакти, които имат необвързаните и свободни хора. Казвам го във връзка с това, че е добре да си помислите до колко активни  социални контакти сте имали и на предходното си място, дали наистина са били толкова чести или по скоро не толкова, колкото сега ви се иска?
Съвсем естествено е да страдате за стария си дом и удобствата, които сте имала там. Ние, хората, не обичаме да бъдем вадени от зоната си на комфорт, но понякога точно тогава се случват най-смислените и големи промени в живота.
Тъй като казвате, че все пак имате заведение наблизо, магазин, приятелите ви също са не толкова далеч, вярвам, че бихте могли да си организирате срещи поне веднъж или два пъти в месеца:) Също така на детските площадки често могат да бъдат "завързани" добри приятелства (от опит )

Не се отчайвайте.  Помислете над всичко онова, което имате, а не онова, което ви липсва - имате семейство, дом, свобода да работите от вкъщи ... много хора мечтаят за това .
Не поставяйте прегради и ограничения пред себе си, отворете се за приятелства и нови срещи. Недейте да създавате фокус около дискомфорта, който в момента чувствате в новия си дом - дайте си време, за да отмине.
Мислите са изцяло във Ваши ръце! Желая Ви успех!

Здравейте, и благодаря за въпроса!
Ако има някой, който не е изпитвал страх да кара в трафика в началото, вероятно лъже .
Тук ще говоря от собствените си преживявания и ще Ви призная, че аз също изпитвах неистов страх в началото.
Най-важното и смело нещо, което можете да направите, е да НЕ СЕ ОТКАЗВАТЕ! Продължавайте да карате и да трупате практика и само тогава ще преодолеете страха си.
Ще Ви напомня, че всички хора, които виждате в трафика ежедневно, някога са били на вашето място и са били начинаещи. Те също са допускали грешки, имали са различни страхове, но не са се отказали.
Целта е да превърнете шофирането в автоматизиран процес, върху който да не влагате толкова мисли. Това ще стане, когато го превърнете в навик.
Споделям няколко неща, които могат да Ви помогнат да сте по-уверена на пътя:
Спазвайте всички ограничения и знаци на пътя - това ще Ви даде спокойствие, че правите нещата по правилата и рискът от инцидент е сведен до минимум;
В началото карайте с близък или приятел, на когото имате доверие. Споделяйте пътя до работата или приоритетно шофирайте Вие, когато излизате със семейството през уикендите.
Докато свикнете, преди всяко пътуване си отбелязвайте и преглеждайте пътя до мястото, на което отивате, в навигацията-така ще знаете откъде ще минете, има ли трафик и вече ще познавате пътя.
Ако не Ви притеснява, можете да поставите знак на автомобила си, че сте начинаещ шофьор. Така и останалите участници в движението ще бъдат по-внимателни с реакциите си .
Винаги можете да си платите за допълнителни, опреснителни часове, където да отработите именно най-некомфортните движения, когато сте в трафик.
Можете да опитате с хипноза, която повлиява доста добре върху такъв тип страхове


Не забравяйте за удобствата , които Ви дава шофирането - свобода, независимост и мобилност.
Не си струва да се отказвате от тях!
Сигурна съм, че след време шофирането ще бъде едно приятно преживяване за Вас!:hugs:
Успех!

Здравейте! Благодаря, че споделихте проблема си!

Трудно могат да бъдат обяснени някои човешки отношения. И понякога е по-добре да спрем да ровим в раната, а да я оставим да заздравее.
Въпросът Ви е свързан с травма, през която сте преминала, но вероятно все още не сте преработила.
Не съм сигурна доколко бих могла да бъда обективна, предвид сериозността на въпроса и дефицита на информация. Подобен тип проблеми изискват по-обстоен поглед над ситуацията, над преживяното и над бушуващите емоции.
Ще бъде несериозно, ако кажа, че мога да Ви дам съвет, който със сигурност да Ви отърси от тези мисли, но ако имах възможност да работя с Вас, бих работила върху следното :

страхът от изоставяне;
доверие;
емоции;

Както се вижда, трите неща имат много общо помежду си. Когато в живота изгубим някого, много често развиваме и недоверие към околните. Надига се едно чувство на съмнение, трудно се оставяме в ръцете на другия. Постепенно идва страхът да се доверим отново. Свързваме го с риска от това отново да изпитаме болка и да бъдем наранени. Идва момент, в който се затваряме, не допускаме никого и съмнението започва да контролира живота ни. Тогава ставаме негодни за връзки, трудни за контакт, неуверени в отношенията. Ставаме си самодостатъчни , в същото време копнеем за интимност и истинска близост.
Зад всички тези състояния стоят емоции, много емоции - може би гняв, може би тъга или дори страх.
Трябва да се научим да разпознаваме тези емоции и да им дадем израз навън, в противен случай те ще ни ядът отвътре.
Извън казаното до момента, ще Ви посъветвам да работите върху вашата емоционална самостоятелност.
Това означава преди всичко да бъдете зависима от Вас самата, а не от другия във връзката, т.е. да укрепите Вашата емоционална стабилност и да станете независима от другия. Това не означава да игнорирате другия, а да не  допускате целият Ви живот да е зависим единствено от тази връзка. Приемете, че сигурността трябва да идва от Вас.
Ако винаги подхождате с недоверие към връзките, най-ощетена ще бъдете Вие. Никой, никога не може да бъде сигурен в мислите и намеренията на другия, но това не бива да ни отказва да търсим любов:heart_exl:
Не забравяйте, че сме хора и страхът ни е присъщ. Това е естествена емоция, която има за цел да ни предпази от опасност. Страхът ще продължава да го има, но е важно как Вие контролирате реакциите си към този страх.
Вашата стойност не се определя от състоянието на Вашите връзки!

Здравейте, и Ви благодаря за въпроса!
Не мисля, че се сещам за подходяща литература по темата, но се надявам да Ви дам друга гледна точка, с която да изместя фокуса Ви.
Помислете над въпроса ми - Защо е толкова важно за Вас какво мисли свекърва Ви?
Зависима ли сте от нея, влияе ли пряко върху живота Ви?
Насочвам Ви да мислите върху тези въпроси, защото не трябва да се влияем чак толкова от мнението на хора, от които не зависим пряко, и които нямат сериозно влияние в живота ни. Ако свекърва Ви не заема основно място в семейният Ви живот, но едновременно с това Ви вълнува нейното мнение, може би трябва да се замислите повече над въпроса защо Ви е толкова важно мнението на другите.
Обикновено това се случва при хора, които търсят одобрение и искат да бъдат харесвани. Това, разбира се, отваря друга, по-широка тема, която не би могла да се разгърне в този формат:)
И, за да бъда по-конкретна - за да ограничите подобен тип изказвания, мнения и подобни е редно да поставите ЯСНО Вашите граници.
Как става това?
Заявявате съвсем открито доколко допускате чуждото мнение, натяквания и настоятелност да участват в живота Ви. Ако не желаете да получавате излишни съвети, можете ясно да го заявите: "Благодаря, че споделяш твоето мнение, но моето е различно", "Извинявай, но нямам нужда от външна намеса относно възпитанието на детето си".
Това е начинът ясно да заявим нашето мнение и да поставим здравословни ограничения, които да не допускаме в личното си пространство.
В съвсем открит разговор можете да споделите, че подобен тип изказвания не са Ви по вкуса и не Ви карат да се чувствате добре. Ако свекърва Ви изпитва уважение към Вас, е редно да се съобрази с желанието и решението Ви!
Винаги най-доброто решение е да бъдем честни и истински!
Желая Ви успех!

Здравейте!
Не оставяйте мислите да ръководят дните Ви, особено, когато те са тревожни.
Сама си давате сметка, че мислейки, не можете да се предпазите или да ограничите това да се случи.
Най-важното е да вземете всички мерки, които да сведат тази възможност до нула.
Ако имате притеснения и основателни мисли, най-добре е да потърсите органите на реда.
Никой не може да живее в постоянен страх, защото това е деструктивно.
Освободете се от тези натрапчиви мисли, защото, когато прекалено дълго се фиксираме в тях, потърпевша става нашата психика.
Желая Ви спокойствие и успех!

Лошото е, че живее с нас и в миналото многократно се е опитвала  да настройва съпругът ми срещу мен. Именно затова гледам да избегна конфликти с нея. За съжаление, с нея разговор не може да се води, защото тя или отрича да е казвала подобно нещо, или веднага и се вдига захарта и след това пак аз съм виновна. Не търся одобрение, целта ми е да избегна конфликт. Трудно е да запазиш хладнокръвие, когато се сипят обиди срещу детето ти или срещу майка ти, когато ти се казва да се махнеш и че ти си била грешка при избора на съпруга ти. Същевременно след 10 мин вече се държи все едно нищо не се е случило. Виждам, че е проблемна, затова и целта ми е просто да пропусна покрай ушите си многобройните и обиди. Наистина страшно Ви благодаря, накарахте ме да си припомня, колко малко завися от нея и от нейното мнение! При следваща такава ситуация, просто ще си припомня написаното от Вас и няма да и се "връзвам" толкова.

Разбирам. Тогава нещата са по-деликатни.
Независимо от факта, че живеете заедно, Вие имате отношения със сина ѝ, не с нея .
В този смисъл, можете спокойно да индуцирате разговор със съпруга Ви, в който да споделите, че тези изказвания Ви притесняват и не Ви карат да се чувствате добре. Добре е и той да знае за това, което Ви мъчи.
Разбира се, това да живеете самостоятелно е най-доброто решение, но невинаги е възможно, затова при следващото подобно подмятане, можете спокойно да напомните на свекърва си, че Вие сте избор на нейния син,  внучка ѝ е дъщеря на нейния син и тя трябва да се научи да цени мнението Ви и да Ви уважава.

И, отново не спирам да напомням, че при подобен тип отношения, нашата отговорност е да поставим ясно своите граници.
Ако продължавате да търпите и да мълчите, това няма да спре. Заявете ясно пред всички къде е Вашият лимит и не позволявайте някой да го прекрачи. Само така ще успеете да се съхраните!
Бъдете здрава!

Сърдечно благодаря! Бъдете здрава и Вие!

Здравейте,нз дали може да ми помогнете но реших да напишя,имам дете на 6г, изключително чувствителни мило,тревожно ,срамежливо,пасивно,сдържано дете,подчинява се на връстниците си няма самочувствие,как да повишим самочувствието му да се себеизразява да има мнение и да не се подчинява,в къщи също е послушна и на градина,водим я на психолог,който твърди че детето е затворен тип характер,как да стане по уверена да води диалог спокойно с възрастни и връстници без да се тревожи.Благодаря!

Здравейте, и благодаря за въпроса!
Не знам дали има конкретно решение на Вашия “проблем”, но първо е добре да помислим доколко той е такъв.
Не познавам детенцето Ви, но това, което описвате, до голяма степен описва още много други деца, включително и моето.
Можем да тръгнем от тук, че всяко дете взима различни черти от характера на родителите си, но едновременно с това сформира и свои собствени такива, които всъщност го правят уникална личност.
Съвсем възможно е личността на детето да е по-затворена и тиха, което е неговият начин да се чувства уютно и да се справя с живота.Тук по-важното е да разберете дали това е неговият начин да се изразява, или по скоро потиска своите емоции и чувства, за да бъде “харесвана”.
Понякога родителите волно и неволно допринасяме децата да изградят един защитен механизъм, който “ ги защитава” от околния свят тогава, когато са най-уязвими.
Например, ако между родителите има конфликти, някои деца могат да променят поведението си, за да изместят фокуса и да привлекат внимание.
В тази възраст децата често имат страхове, сформират нови авторитети, минават през промени - от градина към училище. Естествено е децата да искат да бъдат харесани, но невинаги те знаят кой е правилният път.
Това, което вие можете да направите за детето си, е да го обичате, да го стимулирате и да го подкрепяте. Ръка за ръка вървят и отношенията ви вкъщи с другите членове на семейството. Сама знаете, че самият живот има функцията да ни променя … всичко е възможно.
Не очаквайте обаче, че личността на детето ви ще се промени категорично. Може би то има нужда да бъде точно такова❤

Здравейте.
 При комуникация с хора ( близки в обкръжението ми и важни за мен в даден аспект) , доста често след наша среща или разговор, аз започвам да анализирам казаното от човека, какво е казал, какво може да е искал всъщност да каже, какво може да е в действителност. Започвам да мисля какво е довело до конкретно негово действие или бездействие към мен.. какво може да се случи в бъдеще, търся смисъл и подсмисъл в думите му, някакъв скрит коз, за да знам едва ли не следващата крачка, да знам отговори, които не ми се дават. Другото, което е , че  започвам да  се чудя "правилно" ли съм казала.Защо съм отговорила така, а не по друг начин, а моя отговор сега дали ще бъде разбран както аз искам, а какво ще провокира отсреща като мисъл, чувство, реакция. А въобще аз трябваше ли така да се държа и това да кажа. Започвам да се обвинявам защо не реагирах по друг начин на определена реплика у другия човек, с когото говоря.. обвинявам се защо не казах това или онова... Че можеше да не съм казала, каквото реално съм казала, че трябвало да замълча. Това освен, че провокира в мен несигурност, тъга, раздразнение, много съмнения и самообвинения, ми оказва влияние и физически. Започва да нямам апетит, забоялва ме корем, понякога ми се гади, получавам сърцебиене... Това са симптоми на стрес , страх и безпомощност в мене, които съм ги осъзнала , но не умея да стопирам. Всичко анализирам. А още по-лошото е , представете си, че започвам да си създавам сценарий. Защото ако нещо не знам, а много искам да имам яснота, аз разигравам какви ли не възможни сюжети, за да си дам отговор, който в 99% не е реален. Това ми тежи. Смачква ме. Искам да го спра. Опитвам се като се усетя как започвам да правя "заключения", да се спра и да си дам "опровержение" на вече направеното от мен заключение. Защото обикновено това заключение не ми харесва, не ме удовлетворява.. Много пъти след такива театри в главата ми, аз получавам така реалното истинско успокоение и си казвам " гледай какви фантазии си създаваш, в тях няма нищо вярно". Вероятно искам да бъда успокоена и да чуя това, което искам.. В момента съм в период, в който живея на "изчакване", а определено това е тест за моето търпение и спокойствие. Явно трябва да науча урок, но още не знам какъв.  Чета от много време литература за личностно развитие и осъвършенстване. Доста неща научих и развивам, за което съм благодарна, но много искам да спра да търся смисъл и нещо скрито във всяка дума на отсрещния. Искам да спра да създавам сюжети  в главата си и да развивам възможни решения и действия за всеки един от тях. Защото повярвайте, развивам не позитивни и не положителни, което аз го преживявам сякаш е реалност, измъчвам го и го изстрадвам, докато не видя или чуя, че опасенията ми са били безпочвени.. Осъзнавам, че съм много несигурен човек, който има нужда постоянно да бъде успокояван за нещо и да му бъде затвърдено колко е важен, нужен, ценен и обичан и незаменим.. Ще се радвам на ваше мнение, съвет, критика дори (приемам градивни такива), четиво, упражнение .... всичко, защото много искам да се оправя.

Привет, и благодаря за въпроса!
Добре разбирам как се чувствате, защото подобна анализаторска черта притежавам и аз.
Изключително изтощаващо ми звучи да се опитвате да премислите, обмислите, прецените всяка ситуация, събитие или разговор. Чудя се какво ще стане, ако при появата на тези мисли прехвърлите фокуса към друго занимание, което да ви разсее?
Всяко нещо, което приковава съзнанието ни и се превърне във фокус за него,  се превръща в проблем.
Или, за да стане  по-ясно, ако постоянно мислите върху това, че се опитвате да предвидите всичко, то това несъмнено ще се превърне в проблем. Проблем няма, когато съзнанието ни преминава лесно през подобни неща, без да се замисля, автоматично премисля ситуацията и продължава.
Тези Ваши мисли бавно ви водят по пътя към натрапчивостите.
Преди всичко държа да напомня, че тази онлайн консултация категорично не може да замени посещението при психолог и/или терапия.
Евентуални хипотези относно тази тревожност могат да бъдат:
1)Проблем с пускането на контрола и доверието - помислете върху всичко, което се опитвате да “контролирате” - искате да знаете отговора преди всичко и всички, искате да сте перфектно разбрана, без колебания от другата страна, притеснявате се да не се изложите. Имате съмнения в думите на близките, търсите скрити послания.        
2) Неувереност в собствения АЗ - тези постоянни проверки, съмнение, че сте се представили по най-добрия начин.
3) Помислете върху тази мазохистична черта - да се самоизмъчвате с постоянни мисли за неща, които не зависят само от вас.
4) Нужда от утвърждаване - една изконна човешка потребност - да бъдеш утвърден, признат, част от нещо, група, семейство, партньор.
Допускате ли, че е възможно следващият път, когато това се случи, да “проверите реалността”, или иначе казано, да направите проверка доколко това, което мислите, може да е истина, или пък обратното?

Бихте могли да опитате следната техника, когато това отново се случи :
Представете си, че тази ситуация е обект. Опитайте се да се отдалечите възможно най-много от нея, сякаш я наблюдавате от самолет. Отговорете си на няколко въпроса - как изглеждам аз в тази ситуация? Какво е важно за мен, защо? С какво тази ситуация ми резонира? Защо е толкова важно да знам отговора? Кой е най-лошият и най-добрият сценарий?
Понякога, когато  погледнем нещата от друг ъгъл, перспективата вече е различна.

Не забравяйте да си напомняте, че към конкретния момент -  толкова сте знаели, толкова сте можели, толкова сте направили!:)

Животът е непредвидим, и в това е красотата му. А ние сме просто хора и чрез грешките си израстваме. Оставете  се да грешите, това е пътят Ви 👆

Успех!

Благодаря за отговора и вниманието.
Това, което казвате е така. За да бъда спокойна , имам нужда да контролирам хора, ситуации, събития.. Ясно ми е , че е невъзможно. Всичко, което не е обект на моето знание и въздействие, ме тормози и напряга. Ясно ми е, че не е здравословно най-вече за самата мен, след това за близкото ми обкръжение. Не желая да се превръщам в "командир". Бях се сдобила с това име, сещате се защо. Никога не съм крила, че съм неуверена, мазохистична и имам нужда от внимание сякаш съм едно голямо бебе, което всеки момент ще тупне от леглото. Ще опитам да успея да приложа техниката, която споделяте.

Здравейте.
Имам следния проблем със сина ми, който е тийнейджър на 16г.
Учи анимация и се занимава с рисуване(защото е задължително) от близо 2,6г.Справя се доста добре и израства с времето,но според неговите думи съучениците му(повечето от които рисуват от малки) са доста по-талантливи и с много по-голямо съмочувствие от него.
Обяснявах му как трябва да вярва повече в себе си и,че той се справя страхотно,но въпреки всичко той има много ниска самооценка за себе си.
Това толкова много се засили като усещане в него ,че от няколко месеца започна сякаш да изпада в  депресивни състояния,които го карат да се чувства нещастен и апатичен.
Ако дадена рисунка не се получи перфектна той веднага започва да смята ,че ето нищо не става от него и сега какво ще бъде бъдещето му...Започвам истински да се притеснявам за това негово състояние въпреки дългите разговори,които водим аз и баща му.
Мисля ,че сме му опора но въпреки това смятам ,че не сме достатъчни.Моля за съвет!

Здравейте.
Имам няколко въпроса.
Изборът да учи анимация негов ли е, или друг го е насочил?
Към днешна дата учи ли го с желание?
Извън училището има ли приятелства и други занимания?
Има ли брат или сестра? Във времето назад имали ли сте по-големи очаквания от сина си- добри оценки, дипломи? Как реагирахте, когато резултатите му бяха задоволителни?

Здравейте, Ина!
Аз се хванах за “ниската себеоценка” от заглавието на темата и искам да ви попитам за техники да разберем как ни е внушена и как да я преосмислим?
Цял живот нямам цел, нямам посока, нямам мечти. Имам готовност, желание и ресурс да свърша много, но винаги търся заданието да дойде отвън. Каквото и да помисля да направя, дори и да се въодушевя за момент,  много бързо го обезценявам до степен да го захвърля още на етап (тъпа) идея.
Винаги другите ми се струват по-добри. Скоро си дадох сметка, че се състезавам с всички, но едновременно - съответно обречено на неуспех. Проявявам черти на нарцисизъм, но и на силна емпатия - редуват се.
Родителите ми бяха крайно критични, нищо никога не беше достатъчно добро, за да заслужи тяхното одобрение, за похвала не става въпрос дори. Моите емоции се омаловажаваха чрез игнориране или отричане. В същото време бяхме много сплотено семейство, затова никога не се бях усъмнявала в правотата им.
Баща ми винаги е бил перфектен в моите очи; почина в трагичен инцидент преди 12г, тогава майка ми се впусна в активен живот, за да се “разсейва от мъката”. Накратко - останах без двамата, а критиката им звучи постоянно в главата ми, във всяко движение, което правя.
Майка съм на две прекрасни деца, имам страхотен съпруг, но не мога да се зарадвам на нищо от това, защото не съм направила никога нищо за себе си, а “обслужвам” сърцато чужди нужди, защото просто не знам какви са моите.
Това е най-общо, опитах да е кратко
Благодаря ви предварително за насоките!

Здравейте Ина.
Избора да учи анимация беше негов.Той сам реши ,че иска да се занимава с това.И сега му харесва наистина.
Към днешна дата учи това с желание,но се притеснява, че в училище не ги подготвят добре и той сам трябва да търси програми,инструменти и начини да достигне до по-добри цели.
Извън училище се среща с неговите съученици.До скоро ходеше и на спорт,но понеже е 2-ра смяна и за съжаление прекрати тези занятия.
Има сестра по-малка 13г.
Във времето- да имали ли сме по-големи очаквания към него за оценки и отношение към училището,защото беше много разсеян и не можеше да си организира времето,но със сигурност не сме издевателствали над това.
На задоволителните резултати винаги го подтиквахме да изисква повече от себе си.Може би тук понякога сме прекалявали и сме оставили у него някакво чувство за ниска оценка и несправяне с някои проблеми.

Здравейте и благодаря за въпроса!
Мисля, че половината от отговора се открива във въпроса Ви!
А именно - Вашите родители, които са били крайно критични към Вас, са допринесли за този Ваш перфекционизъм. Страхът Ви да започнете идва от това, че не вярвате, че ще задоволи Вашите очаквания. А може би не са Вашите? Може би дълбоко у Вас се обаждат гласовете на родителите Ви?
Помислете - техните високи очаквания ли се стремите да задоволите?
Ще Ви попитам направо - смятате, че не сте достатъчно добра да дадете на себе си ли? Мислите ли, че не заслужавате да получите?
След като си отговорите, моля Ви, върнете се в онази част на текста, в която описвате живота си сега - прекрасни деца и съпруг, чудесен живот.
Този мъж Ви е избрал, защото ЗАСЛУЖАВАТЕ, защото е видял у Вас тази уникалност, която е само Ваша…
Тези прекрасни деца - има ги, защото Ви има и Вас. Дори само за това - Вие заслужавате!
Сега помислете върху Вашата личност - назовете 10-15 положителни Ваши черти, дори и повече,… и после си дайте сметка как се чувствате след всичко, което изброихте. Ще бъдете горда, че това сте Вие.
И последно, намерете начин да поговорите с майка си, да ѝ кажете всичко, което Ви тежи.
Ще видите, че това много ще помогне да продължите уверена  напред.

Успех!🍀

Здравейте, госпожо Янчева! В момента съм много тревожна и под стрес! ,Благодаря, че ви има вас като хора на които можем да споделим и така нали казват споделената болка е половин болка! Роди ни детенце и вместо тези месеци да са изпълнени с много положителни емоции и хубави моменти, ние всеки ден се притесняваме по него! Това се казва притеснение, и въпреки, че не го показваме с мъжа ми открито то се усеща от околните! Детето първо се роди със завързана пъпна връв и в депресивно състояние. Беше пет дни в родилното и не ми го даваха, а то е имало за какво. Откриха му кистички в мозъка и незатворен артериален канал на сърцето! И като се почна едно ходене по мъките, по изследвания, по кабинети един след друг. И лекарите и те много добре ни уплашиха, та не знаем къде се намираме! Всичкото това почна да ми се отразява като параноя. Изпитвам като паник атаки и положението не е никак розово.

Здравейте,
Само мога да предположа колко Ви е трудно в този момент.
Вие сте още едно доказателство за силата на майчината обич и любов!
Съвсем нормално е да изпитвате тези притеснения и тревоги. Не се обвинявайте за това. Опитайте се да оставите емоциите си да се излеят. Ако Ви се плаче-плачете! Не задържайте това в себе си.
Не знам дали има правилен съвет за тази ситуация, но знайте, че Вие сте стълбът в нея.
Вашата сила и опора е движещата сила за всички около Вас в този момент.
Силната тревожност засилва възможността от поява на паник атаки. Знам, че в този момент да не се тревожите е невъзможно, но помислете дали можете да промените ситуацията по този начин. Не! Обратното. Децата усещат емоциите на майките си и ако са негативни, това им повлиява също негативно.
Не Ви съветвам да бъдете силна заради детето си, съветвам Ви да бъдете силна заради себе си!
Препоръчвам Ви индивидуални консултации с психолог.

Желая Ви сила и успех!

Здравейте, Ива.
Ситуацията при мен е следната:
Бременна съм в началото на 6м. и съм на 36год. Живея в София, но съм от провинцията, от по-големите градове. Разбира се дойдох да уча, както повечето и се запознах преди 10год със съпругът си, който е много добър и ме подкрепя във всичко.
Аз съм жена тип кариерист и ми беше трудно да се "пречупя" да решим с мъжът ми да имаме дете. Някак си, никога не съм искала да имам деца на всяк цена. И разбира се на работа имах падения и възходи, но никога не съм се предавала. Отделно последната ми работа, беше доста натоварваща и беше свързана с управлението на екип.С решението да си вземем апартамент на кредит и да си "направим" дете нещата доста се промениха в мен самата.
Преди това живяхме в къщата при свекърите ми и след сватбата ни, започнаха проблемите с налагането на свекърите за всяко нещо. Все едно сме малки деца ( нон-стоп ни следяха, къде, кога ходим, какво си купуваме, и абсолютно всичко. Пълен контрол). А аз съм свикнала от 18годишна да се справям сама. С 2 висши съм и родителите ми са ме научили да се справям сама и да взимам решенията сама за себе си. И така,  1 година след сватбата от толкова тормоз аз направих паник-атака и спрях да се храня и плачех. Психиатър ми изписа антидепресант. Пих го, докато не се преместихме в новия дом. Точно седмица преди пандемията. Аз и мъжът ми ме сме спирали да работим и тогава и това не ми се отрази зле. Имахме доста работа и аз бях ок с това.
Мина 1 година откакто заживяхме в новия дом и разбира се започнахме "опитите" за бебе - през 2021г стана от пърия път, но го загубих в 9 г.с...последва аборт. Някак си мина много бързо всичко това и постоях вкъщи 30дни болничен. Физически се чувствах по-зле от психически. Всички ми казваха "О, ама ти много добре го приемаш". И да, като цяло  го пирех "добре:, казах си, че така е било писано и не е нашето дете.
След 6-8 месеца, доктора ни каза "действайте" - е да, започнахме пак и беше февруари 2022г, забременях пак, но след 1 седмица, нещата приключиха (нарича се биохимична бременност). Ето тогава вече психически се съсипах.
От тогава страхът от провала беше неотлъчно до мен: постоятнно си казвах "Аз не ставам за майка, явно и не мога да износя едно бебе". Но това не ни отказа. Реших че 3-тия път е на късмет. Изчакахме още няколко месеца, и отидох на лекар отново, но в друга болница по препоръка. Там ме посрещна изключително добър лекар, рядко срещано явление в днешно време. И ми каза, че на тези години няма за къде да се бавим, ами да действаме, защото можело от първите 2 пъти да е станало от раз, но сега може и да отнеме повече време.
И така, започнаха се едни опити, едни ревове, след всеки цикъл и отключих рефлукс през септември 2022г, плюс факта, че мъжът ми си смени работата и нямаше как да пътувам за работа, защото аз не мога да шофирам и трябваше или да напусна работата (това както казах за мен е недопустимо) или да се разбера с шефа, да остана хоум офис. И 4 месеца, глад и лишения (а аз съм слаба) и такава тежка депресия, че започнаха най-големите ми проблеми в главата.
През февруари тази година, вече бях много изтощена и изтормозена от целия този глад, стрес и депресия, за която не направих абсолютно нищо, защото не трябваше да приемам никакви медикаменти.
И тогава стана чудото, видях (+) тест и до сега и за сега нещата вървят добре, с няколко изключения.
1: Страдам от тревожност, която е породена от перфекционизъм. Обмислям всяко едно нещо по милиони пъти, главата ми просто е каша и постоянно се тревожа и правя някакви планове за всеки ден, час и минута. Отделно не ходя вече и на работа, защото реших, че имам нужда от почивка. Е да, ама не - толкова много ми липсва всичко това, обичам да съм натоварена и да мисля за 1000 неща. Аз от своя страна реших, да използвам момента с бременността си, за да започна наш онлайн бизнес (който в момента е в процес на завършване).
2: Появи се и безсънието: още в началото като разбрах, че съм бременна. Представете си какъв ужас и радост едновременно изпитах. Ужасът да не го загубя и радостта, че все пак мога да забременея. И така се почнаха изследвания, тревоги и лекари.
3:Проблемите ми със стомаха обаче се влошиха и се влошават всеки ден. През първите 3 месеца, свалих 2 килограма, по разбираеми причини, беше ми лошо, гадеше ми се. След това ми мина гаденето, но подуването и газовете са с пълна сила.
И от тях не мога да спя, защото ми причиняват болка и дискомфорт, отделно се подувам много и ако изям 1 филийка с хляб, то все едно е цяла пица, бира, салата и торта да кажем.
Знам и осъзнавам, че стомаха ми реагира на психичното и емоционално състояние.
Някак си още не мога да свикна с това, че съм бременна и че корема ми расте. Винаги съм била с плосък корем и всяко едно неразположение и подуване ми скапва всичко. Направо ми се реве и ми се иска да се откажа от всичко.
Пробвах с какви ли не лишения и диети и т.н., пробиотици, и т.н. Повярвайте ми всичко.
Знам, че лишавам и бебето от полезни хранителни вещества и че това може да доведе до проблеми в него.
През 2021г започнах работа с психолог и ходих до май 2022г. Но преустанових ходенето там, защото успяхе да преодолеем няколко проблема, които бяха свързани с други мои притеснения ( свекърите).
Сега, няма как да ходя и да правя срещи, тъй като първо ми е много далече и второ, лятото ще съм при родителите ми в провинцията, за да се разнообразя, защото тук не издържам сама по цял ден затворена. Почистих и разчистих всичко в стаята за бебето.
Наясно съм и че няма как да приемам препарати и Ви моля за съвет с какво да започна. Имам капките на др. Бах Рескю Найт, от които успявам да заспивам, но не повече от 2-3 часа, а когато имам газове, не мога изобщо да спя. Ще отида другата седмица и на гастроентеролог.
Надявам се, че не съм пропуснала нещо.
Ще бъда благодарна за всяка една помощ.
Благодаря!

Здравейте!
В писмото си пишете, че не сте “искали деца на всяка цена”, вие сте жена “тип кариерист”. У мен се породи въпросът дали това няма връзка с несполучливата бременност.
Сигурна съм, че трудно се преминава през такъв момент, но мислите и чувствата на майката са много пряко свързани с плода, макар и в тези ранни фази.
Сигурна съм, че вече сте го осъзнали и сте променили отношението си към ситуацията.
У вас забелязвам много противоречия - съвсем естествено!
Ако досега сте била кариерист, отдадена на работата и кариерата, а сега в живота Ви предстои промяна на 180 градуса, абсолютно непозната за Вас, това засилва вашата тревожност.
Като майка ще Ви кажа, че едва ли някой се е чувствал 100% готов да бъде родител, едва ли не е изпитвал ужас от това, което предстои…
Затова… дайте си почивка. Укротете мисълта. Работата няма да Ви напусне. Цял живот Ви предстои именно това.
Преживейте емоциите около бременността, раждането и отделете време за това, за което не сте имала досега.
Ще видите, че много неща ще се променят от само себе си.
Бременността по начало е период, в който следват много промени. Липсата на сън е част от това. Предвид състоянието Ви съветвам да се допитате до лекаря, който следи състоянието Ви, за да ви назначи медикамент при необходимост.
Истински вярвам, че тази промяна за Вас оказва влияние върху начина Ви на живот и това ще се регулира с появата на малкия човек.
Не забравяйте, че мислите и емоциите на майката са много пряко свързани с плода.
Трябва Ви почивка. Дайте си я и се насладете на тези моменти. Не траят дълго
Ако ви е необходима допълнителна консултация, пишете ми!
Поздрави,
Ива

Здравейте Ива,
Аз съм жена на 35 г. и винаги ме е било страх от бъдещето, никога не съм предприемала действие без да направя план за бъдещето и да действам по него. Но вече се изморих.
След 12 клас се записах висшо бакалавър, магистър само и само да не напусна ученическият живот. Омъжих се на 21 г. като между семестрите работих, на 23г започнах първата си постоянна работа и месец след това разбрах, че съм бременна. Ходих на работа до 2 седмици преди раждане . Върнах се на работа 11 м. след раждането за да не си загубя работното място. След 7г. забременях за втори път отново по план и отново работех до последно и останах малко в къщи да го гледам детето. Чувствам се вече  ужасно, тежи ми много това че не мога да отделя време за семейството си. Имам чувството, че съм робот мислейки само за работа. Не се чувствам като майка и жена/съпруга. Обичам децата и мъжа ми много и вече в последните месеци усещам, че не отделям време на тях, когато съм вкъщи или готвя или чистя, нямам 10 мин. да си играя с децата. Искам да напусна вече след 12 г. Стаж в тази фирма и да си остана в къщи, за да угаждам малко на децата. Синът ми на 4г. плаче нон стоп, че не иска да ходи на градина или като е болен го оставям на кака му на 11 г. само и само да не отсъствам от работа. Иначе не сме зле финансово, мъжът ми печели добре. А аз работех до сега от страх да не оставам в нас без да върша нещо. Миналата година получих и паник атака а сега това чувство на вина ме побърква и не знам какво да предприема със семейния ми живот и професионалния.

Здравейте!
Хубаво е човек да прави планове за бъдещето, но е добре да е подготвен, че може и да не се сбъднат:))
В кръга на шегата и не съвсем - само днес е денят, в който можем да сме сигурни, че го има, че и ние сме тук.
Най-големият страх на хората е от неизвестното, обикновено в бъдещето нещата са неизвестни… неясни….несигурни.
Нека за миг си представим най-лошия сценарий за Вас… да останете без работа ( макар и за кратко).
Сега седнете и напишете всички негативи, до които ще доведе това
Сега избройте всички позитиви

Имате ли отговор вече?

Винаги има решение и никога нещата не са толкова сериозни, колкото са в нашите глави!

Поздрави,
Ива

Здравейте, Ива!
Много Ви благодаря за отговора.
Възможно е да има общо с несполучливата бременност.
Да, вече съм се променила много, но все още не мога да свикна с мисълта, че ще родя и ще стана майка и родител.
Послушах съвета Ви и отидох при родителите си: имат вила в планината и от около 2 седмици съм при тях и определено нещата се успокоиха и започнах да спя добре. Майка ми, много ме успокоява и ми дава сили доста.
С нея споделям притесненията си и има кой да ме поглези Решила съм да остана до края на август, за да се наслядя на свободното време и почивката.
Поздрави и хубаво лято!

Здравейте!

Много се радвам да прочета, че сте добре.

Бъдете здрава и леко раждане!

Здравейте, Ива!
Благодаря за възможността да си пиша с Вас тук. Изпаднах в много неприятна ситуация преди няколко дни, от която ми е трудно да се отърся и се чувствам много зле. Мисля, че имам някакъв много дълбок проблем в отношеинята с другия пол и сигурно е свързано с ниската ми самооценка, изгарящото чувство за самота и отчаяние. Но предполагам, че няма как да разгледаме тук всичко, затова ще разкажа само за последната случка. Направих си за пореден път профил в приложение за запознанства и от около две седмици си пишех с различни мъже там. Не знам защо много набързо се съгласих да изляза с един от тях миналия ден и да отида на гости. Не се правя на невинна, знам, че когато отидеш на гости при човек от другия пол, вероятността да се случи нещо сексуално е голяма. Така че очаквах това да се случи, както и се случи. Но това, което последва после много ме депресира. На него му звъннаха, че трябва да отиде да помогне на приятел, който е спукал гума. Първоначално той ме попита дали искам да отида с него и аз се зарадвах, че е готов да ме заведе там, но щом се качихме в колата той размисли и каза, че нямало смисъл да ходя, а по-добре да ме остави да вечерям някъде, тъй като не бях яла цял ден, и после да дойдел при мен. Аз се съгласих, че така е най-разумно и така и направихме. Мина повече от час и аз му писах "какво става", но не получил отговор. Не се притесних, защото тъй като ставаше късно, реших, че сигурно предпочита да се прибере и да спи защото на другия ден щеше да е на работа. Да, но като се събудих на другия ден, пак не ми беше отговорил и аз постепенно осъзнах, че няма да ми отговори сигурно или ще трябва да чакам да минат часове и дни, за да ми пише. Осъзнах, че за пореден път съм се излъгала за човека и съм била използвана. Не искам да звуча като жертва, просто наистина се чувствам използвана. Ядосах се много и му написах, че съм се заблудила за него и съм помислила, че е по-различен от другите мъже, но не е... и тогава той ме блокира, а ние не бяхме разменили никакъв друг контакт и аз вече няма как да се свържа с него. Това ми се е случвало вече преди и много боли. Въпреки че нито съм се влюбила в тоя човек, нито аз самата съм сигурна дали изобщо го харесах... изпитвам унижение и гняв. Дори към самата себе си, защото когато се видя с мъж тотално загубвам всякаква критична мисъл и съм готова на всичко. Сега не спирам да си повтарям лоши неща сама за себе си, дори слушам интервюта с разни неприятни особи, известни в ТикТок, които обясняват как, ако жена спи с теб на първа среща, значи е лека жена и не става за нищо. Слушам това и си представям как това момче, с което бях или някое друго си мисли това за мен. Чувствам се непосилна да намеря партньор за себе си. Изпитвам адско отчаяние, че няма кой да ме разбере и да поиска да вникне в душата ми. Аз дори не изпитвам удоволствие от секса и досега нито веднъж не съм изпитала, защото никога не ми е харесвало това, което правя. Никой не ме предразполага, никой не ме разбира и никой не се интересува от мен като личност. И някак си излиза накрая, че аз сама съм си виновна и това ме кара да се чувствам още по-зле...
P.S. До такава степен бях отчаяна, че даже се замислих дали да не използвам платени секс услуги, за да може поне веднъж в живота евентуално да изпитам удоволствие. Но, разбира се, такоав нещо би сринало още повече самочувствието ми и после ще се измъчвам от чувство за вина, защото мисля, че платената любов е нещо неморално.
Има едно момче, което изглежда сериозно, с което също писах и по принцип той предложи да се видим на разходка. Но аз се чувствам като премазана и дори не знам дали имам ресурс да се опитвам да изграждам нещо с него. Това също ме отчайва, защото се чувствам като тъпачка, която сама пропуска добри възможности за сметка на неща, които ѝ създават травми. Сигурно звучи егоистично, но и това свястно момче също ме дразни с нещо, защото имам чувството, че такива като него, които уж търсят връзка, изпитват твърде много жените и очакват нещо много голямо. Въобще, имам чувството, че мъжете искат всичко без да дадат нищо в замяна и да готови за най-малкото нещо да те зарежат. Нямам никаква надежда вече... Тази година ставам и на 30 и някакви коментари чувам как едва ли не трябва да се омъжвам и вече закъснявам. Много ми е тежко. Звучи адски смешно сигурно, но мисълта, че не мога да създам връзка и че никога не изпитвам удоволствие от секса на тези години, направо ме унищожава. Все едно съм изпуснала всичко и няма надежда за мен

Здравейте,

Имах кратко отсъствие.
Ще ви отговоря в най-кратък срок!
Бъдете здрава!

Здравейте,и преди съм писала става въпрос за дете на 6 х ниска самооценка,не си изказва мнението,всички ми казваха потърсете психолог ще с е оправи Еми уви след даване на един куп пари резултат няма,освен че се твърди Еми то си е такова детето,аз не мога ли да направя нещо такаче да изкаже мнение да не се тревожи от хората,да и повишим самооценката ми писна ми да чувам Еми то си е такова затворен тип характер,тя е много добро дете,пасивно срамежливо всичко събрано в нея,но в живота такива деца ги мачкат за съжаление това ми в наблюдението, скоро ще тръгне на училище и няма да сума кой да я защити както и да изкаже мнението си,моля дай съвет как да действаме

Здравейте!
Благодаря Ви, че споделяте проблема си.
На първо място Ви съветвам да спрете да се обвинявате за действията си.
Във Вашето съобщение се отличава много силна жажда за връзка със себе си.
Тази нужда от контакт на всяка цена издава празнината, която се опитвате да запълните, защото Вие бягате от себе си.
Съветът ми е да насочите енергията, която влагате в контактите с различни мъже, към това да опознаете и заобичате себе си, да изградите връзка с Вас самата.
За да получите приемане и любов от отсрещния, ще трябва първо Вие да се харесате.

Допускам, че подобен модел е бил част от миналото Ви, който е останал като отпечатък в живота Ви и Вие преповтаряте - сякаш търсите именно такива връзки, в които ще бъдете отхвърлена.
От това хем Ви боли, хем сякаш си доказвате, че не заслужавате любов.
Когато дадете нужната любов на Вас самата, нещата ще се подредят. Тогава естествено ще дойдат и удоволствията - от секса, от контакта.
Започнете с малки крачки, първо спрете да бъдете така критична към действията си, практикувайте състрадание към себе си.
Запомнете, че първо трябва да намерим спокойствието Вътре!

Желая Ви успех!🍀

Благодаря за отговора! Може ли да ми кажете по-конкретно какво означава да изградя връзка със себе си? Това за проявата на състрадание го разбирам, но аз активно се опитвам от доста време насам да променя живота си и да се развивам като личност, като посещавам различни курсове и т.н. Но не разбирам защо любовта към себе си трябва да е свързана непременно с постижения. Навсякъде се говори само за тази любов към себе си, но аз наистина не разбирам що за чудо е това. Според мен всеки от нас обича себе си на някакво първично ниво, което не може да се изкорени. Какво точно означава да имаш връзка със себе си?

Не, любовта към себе си няма общо с постижения. Това, че ходите на различни курсове, е прекрасно, но по този начин отново запълвате тази празнота в себе си.
Опитвате да компенсирате, смятайки, че правите най-доброто за себе си чрез различни и разнообразни обучения.
Всъщност имате нужда да опознаете повече себе си.
В основата е да забелязвате себе си, какво чувствате, какво изпитвате.
Обърнете внимание на емоциите си. Наблюдавайте се. Когато у Вас се надигне този гняв или вина - поспрете, помислете, дайте си време. Помислете какво точно го провокира, кое надига тази емоция, има ли нещо/някой, който ви дразни. Кога се е случвало и преди?
Това е важно - да обръщаме внимание на това какво чувстваме и изпитваме. Когато дадени емоции се отбелязват и отработват навреме, не остават като блокажи в нас,

Връзката със себе си означава:
-да се приемаме със силните си и слаби страни;
-да се вслушваме в себе си, да даваме шанс на интуицията ни да говори;
-да се отстояваме - нарича се асертивност и е изключително ценно умение;
-да се научим да казваме Не;
-да се грижим за себе си, ума си, тялото си;
-да се самоанализираме;
-да се самонаблюдаваме;
-да преразгледаме убежденията и вярванията си;
-да определим своите ценности;

Темата е изключително обширна. Работете с малки крачки, най-добре с професионалист.
Това ще Ви даде много увереност и ще откриете сама отговора на въпроса.

Поздрави!

 

Здравейте Ива,

Майка съм на две деца. Давам малко предистория.
Първото ми дете вдигаше необясними температура и има два гърча.
По това време 1 година обикаля ме болниците из България за да търсим проблема. Сега да чукам на дърво е добре. Имаме бебе на 5 месеца.
И сега по същество.
Мисля, че ми остана травма преживяното с първото дете. Освен, че отключих и някои неврологични проблеми (които се отключват само когато го усетя, че е с температура).
Когато са болни изпитвам сила тревожност, толкова се втурачвам в симптомите им, че чак си въобразявам, че нещо ще се случи или се влошава.
Просто се превърнах в хипоходрик.
Мисля само негативни сценарии какво може на се случи.
В същия ден в които те роди второто дете съвсем леко друга кола удари моята, като аз много се изплаших и разбира се взех, че родих същия ден. От тогава имам панически страх от шофиране, возене и всичко свързано с коли, било то и да се движат около мен. Постоянно ми минават мисли как някои ще ме удари или ще ми изкочи на тротоара. Карам и ке возя със страшен страх.
Започвам да се страхувам от всяка опасност било то гръмотевична буря до това докато детето тича да не си разбие нещо някъде.
Въобще не се чувствам добре по-този начин и не знам какво ми става.
Преди децата или поне преди да се случи това с първото ми дете, бях над нещата и въобще не се трогвах от каквото и да е.
Ще се радвам да чуя мнението ви!

Здравейте!

Понякога трябва да приемем реалността и да допуснем, че детето не винаги е такова, каквото ни се иска.
В основата на изграждане на висока самооценка на децата стоим ние - родителите.
В този смисъл помислете какво можете да направите Вие за детето си.
Приемете, че децата минават през различни етапи, обикновено плавно и за кратко.
Когато обаче се фиксираме върху даден “проблем”, започнем целенасочено да го лекуваме, да говорим за този “проблем”, да го повтаряме ден след ден, то наистина се превръща в проблем.
Това, което искам да кажа, е, че ако постоянно водите детето на психолог, обсъждате характера му, опитвате се да му втълпите, че трябва да се промени, то детето свиква , че наистина има проблем, а то няма.
По този начин още повече засилвате ниската му самооценка.
Много често родителите обвиняваме децата за поведението им: “Той е лош/той си е такъв и т.н” , но пропускаме да обърнем внимание на нашите пропуски.
Работете със себе си - опитайте се да разберете защо Ви е толкова важно да възпитавате тази висока самооценка.
Подкрепяйте детето си винаги - учете го на ценности, възпитавайте емпатия. Научете детето как да се отстоява и заявява, без да проявява агресия, нарича се асертивност.
Не говорете пред детето за този негов “проблем”, оставете го да се развива и се старайте да изградите това самоуважение чрез вашия подход.
Нека да не забравяме, че макар и взело черти от характера на таткото и майката, детето има нещо изцяло негово, черта, която може и да няма обяснение точно това ни прави уникални!

Здравейте,
Вероятно сте отключили тази силна тревожност покрай проблемите Ви с първото дете, която сега се прехвърля върху целия Ви живот, като страховете може да не са насочени единствено към децата.
Надявам се, всичко е наред с по-голямото Ви дете и изхождайки от позицията на майка, ще Ви споделя, че подобни еднократни температури не са изключение, особено при никнене на зъби, а гърчовете могат да са следствие на тази висока температура.
Минала през всичко това, предполагам, сама знаете, че в този момент паниката е най-неподходящият ни “партньор”.
Има народна мисъл, която гласи “Да не ти се случва това, което майка ти мисли”
Знам, че като родител силно се притеснявате за децата си и това ще продължава цял живот, но задайте си въпроса дали с това допринасяте тревожността да намалее, или да предотвратите инцидент например. Не! Напротив!
От написаното мога да отбележа, че постоянно си търсите повод или причина, за да се тревожите. Когато нещата влязат в релси, прехвърляте притеснението върху други обстоятелства. След като проблемите Ви около първото дете са поутихнали, сте се фокусирала върху шофирането, върху второто дете, върху гръмотевичните бури…
Искам да Ви попитам дали в миналото си спомняте за подобна ситуация, в която някой постоянно се е старал да Ви предпази от нещо, бил е силно тревожен. Или може би събитие, което напомня подобна ситуация на безсилие, страх към запазване на човешкия живот.
Възниква въпросът у мен, защо всичко е свързано със събития, свързани и зависещи от другиго, не от вас - някой ще Ви удари, ще Ви споходи болест, ще Ви достигне буря…
Помислете над тези въпроси. Има ли нещо, за което се сещате?

Поздрави,
Ива

Здравейте, г-жо Янчева.
Пише ви жена на 23г. Имам проблем с това че съм супер скучна като личност, трудно ми е да общувам с хората, чувствам че не знам нищо по-задълбочено по никакви теми, нямам никакво чувство за хумор и съответно на хората виждам че им е скучно с мен. Още като малка бях доста затворена, израснала съм в малко градче, нямаше с кого да си играя в квартала и прекарвах повече време само с родителите си. Като отидох да уча в по-голям град мислех че малко съм се променила и съм станала по-общителна, защото си намерих приятели там, но всъщност не беше така - не ми се чуваше гласа сред голяма компания от хора, не изказвах мнение. Също, не мога да кажа че имам някакви хобита, обожавам да слушам музика и да се разхождам сред природата, но това не са някакви отличителни хобита. Например, последните 5-6 години не съм подхващала да чета книга, да правя нещо интересно, нито да уча нещо по-задълбочено извън програмата в университета. Буквално съм си губила времето.. покрай ковид пандемията съвсем се бях отпуснала - живеех пак при родителите си, водейки монотонен режим, не се събирах с хора, висях си на телефона с часове, без да правя нищо смислено.. известно време се борих и с паник атаки.. Иначе завърших университет с много добър успех, винаги съм била примерна и прилежна, стремях се към високи оценки. Но буквално главата ми е празна в момента , и всичко което някога съм чела и учила, не го знам задълбочено, дори не мога да започна убедително да говоря по никаква тема.
Та да обясня и защо пиша този пост.. от няколко месеца съм обвързана, и може би е лесно да се досетите че е първата ми връзка. Приятелят ми е страхотен във всяко отношение, но аз не се чувствам добре на моменти и знам че проблемът е само и единствено в мен. Приятелят ми е точно обратното на мен - той се интересува от много неща (филми, книги, видео игри, технологии и т.н), знае много, неговите приятели са с чувство за хумор и с всякакви хобита и интереси. Той е супер мил и грижовен към мен и ме прие такава по-задръстена. Но когато сме с приятелите му, аз съм си скучна и мълчалива, той си говори с тях, на мен не ми се чува гласа и смятам че това ще е потенциален проблем за в бъдеще. В началото си мислех че е защото се притеснявам от компанията му, но не - всичко е защото аз нямам с какво да допринеса към разговора. Всички те са готини, но когато сме с тях аз искам да потъна в земята защото не съм на тяхното ниво, и дори нямам какво интересно да им кажа за себе си защото просто няма такова.. и съм сигурна че те си мислят че съм скучна и не съм подходяща за него. И сега съм в положение в което не знам дори как да променя това, не знам откъде да започна.. Не мога да изчета всички книги и да изгледам всички филми които те знаят и обсъждат, не им разбирам шегите, не знам за какво да си говоря с тях. Вече и като сме само двамата с него сякаш започва да се получава така, не си говорим за супер интересните теми и 1-2 пъти ми е намеквал да се мотивирам да правя нещо, предлага ми сериали, филми и книги, пита ме дали ги знам, отговора е винаги "не". Не мога да се понасям че съм толкова задръстена, съответно се сравнявам с приятелите му. Започвам да мисля как не знам откъде да започна и просто се паникьосвам, мислейки как в един момент може да му доскучее с мен и да скъсаме. И не, в случая не искам да се променям заради него, искам промяната заради себе си. Искам да стана по-забавна, с по-голямо самочувствие, по-решителна, по-умна и интересна и да не отегчавам останалите с присъствието си.
Извинявам се за дългия пост, просто наистина имам нужда от съвет..

Здравейте,повръщам от силна тревожност пробвала.съм какво ли не, ами не успях за си помогна, какво бихте ме посъветвали?

Здравейте!

Описвате се като адски скучна, но ми идва да ви попитам - защо вашият приятел се спря именно на Вас? С какво все пак го впечатлихте  за да се обвърже с Вас?
Не знам доколко това е реален проблем за близките Ви, но силно Ви съветвам да обърнете повече внимание на връзката със себе си и себеуважението.
В думите Ви прозира много критичност към Вас самата, което е първата стъпка за промяна.
Няма как да получавате любов от другите, ако самата Вие не вярвате в собствените си възможности.
Погледнете се в огледалото, назовете 5 неща , които харесвате в себе си, още 5, с които се гордеете.
Това са Вашите силни страни и те Ви правят уникална. Не всички сме еднакви, нали?

Ако все пак това, че не сте достатъчно активна в темите, ви притеснява - гледайте филми заедно, карайте приятеля Ви да Ви чете пасажи от книги или интересни статии , които го вълнуват. Винаги можете да “наваксате” заедно.
Провокирайте го с въпроси, бъдете активната страна, бъдете любопитна за новости. Споделяйте неща, в които Вие сте добра. Разказвайте за места, които сте посетили.
Сама ще видите, че нещата невинаги са толкова черни, колкото изглеждат.

И, най-важното, ценете себе си!

Здравейте,

Ще ви посъветвам да изследвате тази тревожност.
Не лекувайте последиците, търсете първопричината. Когато установите откъде и какво провокира тази силна тревожност, ще се освободите и от гаденето.
Обикновено повръщането е свързано с нужда да се “освободите” от нещо, което държите в себе си и искате да изкарате навън.
На първо място е важно да изключите физиологичен проблем - изследвайте хормони и се консултирайте със специалист. Проверете вестибуларния си апарат.
При подобен пристъп на тревожност опитайте да дишате равномерно - вдишване през носа, издишайте шумно през устата.
Медитацията също може да помогне.
Също може да прочетете повече за граундинга - връзка с природата, това да сте заземена, тук и сега.
Ако решите да споделите за вашата тревожност, надявам се да мога да помогна повече.

Поздрави,
Ива
 

Здравейте. Моя проблем се изразява в свирене в гърдите, спазъм с кашляне и трудно дишане към което се добави от месец и усилен пулс. Това вечер, нощем само се случва. Това нещо се прояви най- силно след прекаран ковид, като стана всяка вечер. Стигнахме до извода след много прегледи че е на нервна почва с натрупване. В момента пия Деанксит от който получавам странични действия и най- вече не мога да спя защото се стряскам. Подходящ ли е за мен в този случай? Кое лекарство мога да пия? Насочил съм се към Мелатонин, защото съня ми е проблем. И възможно ли е това да е постковид. Стрес не мисля че съм имала.

Здравейте!
Писах Ви на лично съобщение. Ще Ви бъда много благодарна, ако имате възможност да ми отговорите отново на лично съобщение!

Не съм сигурна дали Ви сигнализира за лични съобщения, затова давам знак, че Ви писах.
Сърдечно благодаря за отговорите!

Здравейте!
Пише Ви майка на 14 годишна тийнейджърка, която е в период на промяна. Преди близо 3 седмици имахме припадък в хранителен магазин( на касата, където чакахме с много хора). Извикахме спешна помощ и те казаха, че е от кръвното 110/60. Много се молех, това да не и се отрази, но за жалост явно “се”.
   Прехода от дете към възрастен при нас преминава в стеснение, срамежливост, а това което ми сподели преди дни бе “ не искам да ходя сред много хора, напрягам се, не искам да се запознавам с нови деца”.
След дни тръгва в 8 клас ( познава няколко деца), на въпреки това има притеснение. От няколко дни се храни зорлен( без апетит), колкото да вкара нещо.
Какво бихте  ни препоръчали?

Здравейте!
Дъщеря Ви преминава през много интензивен период, в който сблъсъка между това да остане дете и да влезе в света на големите е много силен.
Тийнейджърството предполага много промени. От една страна, тялото се променя физически, от друга, социалният статус, обкръжението става все по-важно, това да му се харесаме още повече. В този период децата се борят за собствена идентификация.
Изправени пред света на възрастните и сбогуване с детството е една огромна крачка за самото дете.
Пред предизвикателство сте изправена и Вие!
Преди всичко искам да Ви помоля да обърнете сериозно внимание върху здравословното състояние на дъщеря Ви. Именно под подобни стресори, тревожност децата развиват различни “разстройства”, които са изключително опасни.
Съветът ми е да направите изследвания, подходящи за възрастта, да следите храненето и покачването на тегло.
Много е важно родителите да стоят с “широко отворени очи” през този период , защото за децата стресът е огромен.

Това, което  може да направите, е да подкрепяте. Не насилвайте нещата, не настоявайте за промяна. Необходимо е време и плавен преход към новото. Положителният пример от собствен опит също би бил обнадеждаващ. Подканяйте я да не се затваря. Намирайте начин да прекарвате време заедно.
Много е важно да разширите границите и да я приемете за пораснал човек. Това означава да отворите пътя към това порастване и да ѝ дадете повече роля и стойност на възрастен.
Ако все пак виждате ситуацията да се задълбочава, потърсете консултация с психолог.

Поздрави,
Ива

Здравейте,
Какъв съвет бихте дали на жена, която активно си търси половинка? В миналото съм била семейна. В професионален план съм доста заета. Очертават се и допълнителни занимания и курсове, на които очаквам да присъстват основно жени, т.к. не са опция за запознанство. Пробвах и със сайт за запознанство - изгубих доста време в празни и безсмислени разговори, които не водят до никъде. Някои писаха на мен, други аз потърсих първа - резултатът е еднакъв. Нищо интересно. Чудех се дали да не отида на психолог, да видим какъв съвет би могъл да ми даде. Вие как мислите?

Здравейте,

Ще ми е необходима повече информация.Ако ви е удобно може и на лично съобщение.
Би ми било полезно, ако споделите повече за предишния си брак(може лс).
Поздрави,
Ива

А някакъв обобщен съвет към жените в зряла възраст, които не желаят да се влияят от бившите си съпрузи, а искат да продължат живота си по-нататък? Защото смятат, че заслужават повече?

Благодаря Ви! Какви изследвания препоръчвате да направим? Единственото, което ни назначи личния лекар бяха “ пълна кръвна картина”.
Днес мина първия учебен ден, отиде притеснена, но после се отпусна.
Прави ми впечатление, че за разлика от други момичета на нейната възраст, тя не се интересува особено от външния си вид.
Аз страдам от ГТР ( от 2017г) и всяка промяна в нея, поражда редица въпроси и притеснения в мен.
Нормално ли е, какво се случва? Тези въпроси си задавам всеки ден!

Здравейте, уважаема Ива Янчева,
Благодаря че отделяте време за съвети тук.

Какво ще препоръчате за справяне със притеснение и по - добра адаптация в първи клас? Момче, 7.5г, интелигентно, но срамежливо и чувствително. След първия учебен ден(18.09) плака и не се прани добре, без да посочва конкретна причина. Когато започваше детска градина му бяха необходими месеци за адаптация. Идкам да помогна да се чувства по -добре и да ходи със желание, но не знам как.

Благодаря в аванс
Поздрави

Здравейте благодаря много за темата.
Аз съм момиче на 18 години и съм заблязала, че когато излизам на места с много хора започвам да се тревожа без никаква причина. Стигала съм до силни главоболия. Изпитвам странното чувство,че хората постоянно ме гледат и съдят- знам, че това не е така и знам,че е егоистично да мисля, че света се върти около мен. Но не знам как да спра и с мислите за това, че хората постоянно ме съдят.

Здрвеейте. Според вас как се преодоляват паник атаки и агорафобия? Аз упорито се изправя пред страховете си и напук на всичко излизам и вървя и се отдалечавам от вкъщи доста. Видя ли зор, че ме обзема паника, просто взимам такси или градския и се прибирам. Благодаря

Здравейте, какво ще препоръчате при стрес и страх от престоящо раждане? Как да преодолея паниката и страха?

Здравейте!

Точно така ще се справите с паник атаките!
Правите най-доброто като се изправяте очи в очи с проблема и ясно му заявявате, че сте по-силна.
Моят съвет е всеки път да стигате по-далеч и всеки път, в който се появи чувство за тревожност да правите следното:
-поемете въздух;
-бройте до 10;
-започнете да докосвате всичко наоколо, като по този начин си потвърждавате, че сте “тук и сега” , не сте в един нереалистичен свят, към който ви водят паник атаките,докоснете тялото си-ощипете се дори;
-когато се появи силната тревожност не бързайте да се върнете обратно, а опитайте да разсеете съзнанието по начина, който ви описах. Останете малко повече време и ще видите, че паник атаката няма да ви убие.Всяка малка стъпка ви води към победа.
Днес останете повече, утре повече…
Паник атаките се получават следствие на силна тревожност , която пък води до паник атака , т.е това един омагьосан кръг, от който трябва да излезете.
Направили сте първите крачки, сега е важно да не спирате !

Желая ви успех!
Ива

Здравейте.
На 33г съм и след прием на антидепресанти от 80 станах 110кг. Пиех ги заради паник атаки и тревожност. Още от март, април започнах да ти спирам и окончателно ги спрях май месец.
Ходих и на ендокринолог и ми изписаха Метфогама 500мг заради инсулина,защото беше леко завишен,а и за да отслабна, но честно казано не виждам смисъл от тези хапчета. Вечер след вечеря правя съответните упражнения вкъщи /при което супер много ми се разтреперват краката и ръцете/след което влизам в банята. Но за 2ри път ми прилошава/разтрепервам се и ми причернява нещо като паник атака ли е тревожност ли е не знам/ Това на какво може да се дължи при положение, че съм яла и няма как да е кръвно според мен или захарта. Не знам, но е много гадно и страшно. Благодаря, че ме изчетохте. Хубав ден Blue Heart

Здравейте!

Най-сигурното “лечение” за Вашият стрес ще дойде, когато родите и прегърнете вашето мъниче
Няма по-силно чувство за една жена от това да даде живот и да бъде майка.
Не знам дали мога да Ви успокоя, но почти всяка жена на финала на бременността изпитва притеснения от предстоящото събитие.
Препоръчвам Ви да не се тормозите с четене на материали в нета или да слушате разкази на други майки за това как е протекло тяхното раждане, защото наистина е много индивидуално.
За да се почувствате по-спокойно, можете да направите консултация с вашия лекар (гинеколог), с когото да обсъдите притесненията си - какво точно ви притеснява, има ли въпроси, на които нямате отговор и въобще всичко, което ви смущава в предстоящото раждане. Вярвам, че когато сте запозната с това, което ви очаква, ще се освободите отчасти от тези мисли.
Хубаво е преди това да си отговорите кое точно от раждането Ви кара да се страхувате - болката, несигурността или има друго.
Опитвайте се да се разсейвате с мисли за периода след раждането, когато държите в ръцете си най-важното Ви:)

Поздрави,
Ива


 

Здравейте!
Относно изследванията е добре да се консултирате с лекар - дали е необходимо хормонални изследвания например. Аз съветвам да се изследва Витамин Д3 и Б12.
Това са витамини, които често са в недостиг, а имат огромно влияние върху целия организъм.
Дъщеря Ви видимо се притеснява от неизвестното - нашия най-голям страх.
Какво я очаква, какво предстои, ще бъде ли приета/одобрена.Това е напълно естествено.
Подкрепяйте я. Стимулирайте я за допълнителни социални занимания - ако има любим спорт или има някакво хоби,а може би ще ѝ хареса да ходи на кино с приятелки.
По-скоро помислете какво във Вашето поведение може да провокира тревожност у нея. Осъзнайте Вашите реакции към прехода ѝ към възрастен. Как се изразявате, как го споделяте, как възприемате това порастване.
Възрастните имаме сериозно отражение върху поведението на децата и ако вие подхождате с напрежение и стрес във всяка ситуация, може би го пренасяте и на нея.

Здравейте!

Всяко ново начало е трудно. Ще трябва да сте търпелива. Вече имате опит с детската градина и предполагам, макар и след месеци, детето в даден етап се е почувствало добре.
Вярвам, че и с училището ще стане така.
Да, може и да звучи клиширано, но има деца, които са по-свити и  притеснителни. Това изисква повече старание, говорене, позитивен пример от миналото как се е/сте се справили с тази ситуация.
Ще трябва да говорите много.
Тази нова среда за малкото човече е стресова, агресивна, непозната. Това е нова стъпка в живота, в която се появяват нови социални правила, нов авторитет – учителя, нови очаквания (за справяне).
Търсете връзка с родителите - близостта между тях създава близост и между децата.
Когато едно дете оформи приятелства, то не се чувства така само.
Запишете го на допълнителна следучилищна дейност с неговите съученици - това хем ще разсее мислите, хем ще помогне за сприятеляването.
Бъдете до него в този етап. Трудно е. Подкрепяйте го. Слушайте го. Бъдете на разположение и го уверете, че и Вие сте били деца ))
Желая Ви успех!

Здравейте,
синът ми на 4г и 6м се промени тотално през последните 2 месеца. Преди като паднеше веднага идваше при мен, стоеше в скута ми при непозната среда. Търсеше ме когато иска да заспи, когато е буден винаги искаше да играе с мен. Сега, това всичкото прави със сестра си на 11г. аз като отида при тях, той ме гони. Преди не търсеше нея, а само мен. Знам, че расте, но това ме плаши защото имам чувството, че губя връзката между нас. Искам да ми разказва за градината, какво го притеснява но не и не. Като го заболи след падане, го питам къде точно го боли а получавам шамари от него. Преди малко, каката го бутна, падна и се удари но той се ядоса на мен, и започна да ми вика че не иска да ме вижда и ме мрази- а само е на 4г.
На какво може да се дължи тази агресия?
Никога не съм повишавала тон на децата или на съпруга ми, нито и мъжът ми, евентуално ако не направят нещо нередно и ги предупреждава
Благодаря за отговора

Има ли лекарство, което да има ефектът на 2 бири (върху тревожността), без страничните ефекти на алкохола?

Здравейте, момиче на 21 съм с  хипохондрия от 4 години. Винаги съм имала висока тревожност, която още в детски години беше изявена в ОКР (ритуали като наместване на предмети, няколко кратно светла не и загасяне на лампите вкъщи, броене на определени неща и тн.) това състояние изчезна изведнъж и малко след това започнаха страховете за здравето… в момента те са на път да се подобрят, но за сметка на това в момента  усещам как се развива поредното психическо разстройство, което този път е и хранително (изпитвам страх храната Кото ям да не е заразена и тн. Премивам всичко в кухнята по няколко пъти, не пия от туба, която е стояла на масата докато съм чистила, за да не е замърсена водата в нея и тн.) Бих искала да попитам дали в такъв случаи в които е видно, че психиката винаги си намира за какво да се хване е възможно преодоляването на страховете и маниите без хапчета? Какво може да ми помогне?

Не бих Ви дала съвет, а бих Ви отговорила по следния начин:
Ще получим толкова, колкото дадем. Или иначе казано, ако в себе си не откриваме любовта, не сме се научили да обичаме или сме толкова дълбоко наранени, че изпитваме страх да чувстваме любов -  то не трябва да очакваме, че любовта от другия ще дойде "на тепсия".
Не можем да получим, ако не дадем.
Помислете какво е Вашето отношение към този процес. С каква нагласа сте Вие самата към откриването на партньор по този начин? Какво давате от себе си, когато общувате?

Здравейте!

Необходимо е да отнесете този въпрос към Вашия лекуващ лекар. Преди всичко трябва да изклюите медицински проблеми, за което аз не мога да Ви съдействам.
Споделете за проблема, възможно е да са странични ефекти от лекарството или отново свързано с инсулина, възможно е и кръвно.
Ако правите упражнения, които не Ви влияят добре, също споделете. Има ли възможност да ги правите сутрин, когато енергията Ви е повече? Също така Ви съветвам да не влизате директно в банята след тренировка, защото пулсът Ви е ускорен и това също може да повлияе на моментното Ви състояние.
Бъдете здрава!