Вярвам в чудеса, че скоро ще се сбъдне нашата мечта ! ~бебеправене 411~

Моето мнение до голяма степен се припокрива с това на АА, само че за мен брака винаги е бил важен. Писала съм и преди, но ММ знаеше за това от самото начало. Той не смяташе като мен. Отне ни доста време да стигнем до тази стъпка, както и компромис от двете страни, търпение и обич. Но наистина вярвахме че  сме един за друг и не можехме един без друг. На него брачния живот сега му харесва повече. Никога не съм го ревнувала насериозно, никога не съм го сравнявала. Нито той мен. Четейки ви (tutti и Светослава) забелязвам доста от така наречените червени флагове от всички страни. Вие се чувствате несигурни, страх ви е за връзката ви, може да не сте изговорили тези неща с вашите мъже. Tutti ако ти е важно до сте женени говори с него! Хората около Светослава са явно супер токсични и първосигнални избиват някакви комплекси - това и по предишни забележки за това бременна ли е или не ми е правило впечатление. Изобщо мое лично мнение без да ни ангажирам с него е поработете по разрешаването на нещата, които ви тежат, защото бебето няма да оправи проблемите. Ако има такива само ще ги задълбочи. Вие трябва да знаете кои сте във вашата връзка и с пръст никой да не може да ви разклати. Ако си мислите че ММ ще ви предложи защото сте забременели или всички ще ви обикнат защото сте родили бебе на техния близък и сродник и ще спрат да ви сравняват или до се подиграват или да  избиват комплекси помислете отново. Или пък ако мислите че ще спрете да ревнувате вашите мъже. Не забравяйте че и този тъп измислен празник не прави друго освен да кара хората да воайорстват кой какво получил, къде отишъл, с кого празнува, сгодил ли се е. Аз видях една колежка, майка на момченце в детска градина изтупана по прашки в инста 🤭 и всякакъв криндж, така че… с годините се научих и да не гледам сгодилите се по празници, а тези, които се обичат и уважават на дела и думи (един към друг) в годините.

Аз имах кошмарен св. Валентин защото съм болна и съм парцал, ММ готви и чисти. Мен всичко ме боли и не съм продуктивна. Гледам да не се бухам с тежки лекарства в случай, че нещо е станало..

Лигия, чудесно си ме допълнила. За мен брака също беше първоначално важен, но след като разбрах че ММ не вярва така в него, никога не съм го натискала и поставяла ултиматуми. Ето пък после той направи компромис, в името на нещо друго. Но не е било фикс идея в двойката, всеки да си държи на своето и да не отстъпва. Компромиси са му майката, а юридическата форма е нещо съвсем второстепенно за отношенията.

За червените флагове и аз си мислех, ама човек сам си прави изборите в живота, пълнолетни хора са.

За мен бракът винаги е значел допълване и засилване на връзката, в никакъв случай спасителен пояс, но ММ също не иска и смята, че не е нужно, затова и не го натискам. Става ми леко тъжно, когато видя поредната ни близка двойка сгодени, но гледам да го прикривам, за да не се чувства притиснат. Ако някой ден реши - хубаво, ако ли пък не - здраве да е! Важното е, че сме заедно и се обичаме.

Момичета, стискам ви палци на всички, очакващи +++. Аз ще правя тест на 26ти-27ми. Дано тук се напълни с положителни тестчета.

Не ме разбирайте погрешно. Просто приятелите ни са адски нетактични на тази тема. Не спират да правят подмятания, че тъй като сме от най-отдавна заедно, било наш ред и време за дете. Боли ме. А още повече и като мм направи някой странен коментар, ми става още по-тъжно.
 Държа на брака. Не го  насилвам и не смятам, че всичко ще се оправи като сключим брак. Дете на разведени родители е, с много трудни взаимоотношения помежду им.
Приятелите ни не знаят, че правим опити за бебе. ММ не желае да споделя толкова лични неща.
Стана много объркано, ама ми тежи и споделям с надеждата да ми олекне поне.

Тути, бих те посъветвала да му споделиш как се чувстваш и да го изговорите. По едно време с ММ бяхме си измислили шеговит отговор всеки път когато някой ни питаше за деца, семейство и тн. Имахме  общ фронт. А помежду си разговаряхме за тези неща, ако и не винаги да сме стигали до съгласие с времето се изглаждаха несъгласията. Аз бих започнала нещо типа с: "Знаеш, че за мен е важно да имам сключен брак и семейство, ясно ми е че ти за момента не искаш, но ми е много болно, когато някой подмята по наш адрес подобни забележки и искам да имаме позиция по темата и отговор." Аз и директно съм си питала дали смята, че на по-късен етап би го осмилил и би бил готов да предприемем тази стъпка и когато ми потвърди с думи и дела се успокоих и самата аз не бързах със сватбата. После и двамата някакси изведнъж се надъхахме и набързо си спретнахме чудна сватба. Ако не е готов за брак, поне би ли склонил да се сгоди? За справка всички около нас се сгодиха много преди нас - ние и още една двойка, обаче се оженихме. Всички останали още са сгодени. Шегуваме се с ММ, че ни се ходи на сватба като гости вече, но той все казва, че познавайки приятелите си до там няма да се стигне. Докарайте я до някакъв консесус и компромис, който работи за вас. Годеж на този етап също е вариант.

По темата с мъжете мога само да изкажа какво аз мисля и как аз се държа, без изобщо да давам наклон.

За мен това е втори брак. Мъжът до мен бе наясно,че искам брак още в момента когато прекрачих прага на дома му, нещо което дълго отлагах. Смятам,че тези неща се изговарят преди да завижеем заедно. Нека сме наясно,че не правя същите неща за теб,които бих правила ако съм ти съпруга. Искам признание,че съм твоя жена,за мен това е важно,защото вярвам в брака.
Така, не си мислете,че ми предложи веднага,мина около година.Когато вече имах усещане,че може да ми се наложи инвитро директно една вечер го попитах кога ще подпишем. Междувременно знам,че е избирал пръстен. Много бях изнервена заради всички ходения и изследвания и реших,че или ще подпишем или кой откъде е. Аз обаче съм такъв тип човек и имам своите виждания. Знам какво "нося на масата" и не правя компромис с вижданията ми.

Бракът не е гаранция за нищо!  Хората и живота се променят. Единственото сигурно нещо е,че всичко се променя.

Съгласна съм с изчетеното за брака. Трябва да се прави разлика между съобразяване и компромис. При нас аз се съобразих с неговата несигурност и мудност при вземаме на решения, съобразих се с неблагоприятни събития, които се бяха стекли при ММ в рамките на година, две, но като поотминаха му заявих ясно, че или нещо ще се случва в тази връзка (годеж, брак, дете) или просто пътищата ни се разделят, ако не сме на една вълна. Това се случи след 5 години връзка, които 4 живяхме заедно, аз бях 26 той на 36. Не сме се разделяли, само сме се карали и спорили от време на време. Не исках да го притискам, но мисля, че се съобразявах твърде дълго и вече беше време той да направи компромис. В крайна сметка не исках някакви извънземни неща, а съвсем нормални за една връзка. Предложи ми буквално 5 дни след този разговор. И ми каза, че той просто е нямал представа, че искам нещо да се случи. На него и така му било добре, естествено. 😀 Не знам правят ли се на ударени тези мъже или наистина нямат представа, но и моите приятелки са стигали до годеж след като са си казали, че го искат. За мен по-важната стъпка естествено беше дете, като цяло вече не вярвах, че някога ще ми предложи, просто реших, че искам да започнем от някъде или да си дам шанс аз да започна от някъде. Трябва да се проявява разбиране,  но не и безкрайни компромиси с нас и нашето щастие и нещата трябва да се говорят, мъжете не разбират от намеци 😒

- Вуте, от брачната ни нощ не си ми казвал, че ме обичаш! 40 години минаха оттогава…
- Пено, ако нещо се промени, ще те уведомя…

Аз също не съм държала да съм женена или да имам сватба, но знам че има дами дето им са важни тези неща. Ако ви е много важно и от мен още един глас да го изговорите.
Иначе щом мъжете ви искат деца с вас, не знам друго по-сигурно. Хората може да са женени, да се разведат и кой от къде е и никога да не комуникират повече. Едно дете обаче обвързва хората по начин, по който и дори да не са заедно, пак са свързани малко или много.



Банановолисто, ми хубо браво на Тугрут с 64% успевамест на единичен трансфер, ама средната статисика е много по-ниска.
Ние първия път върнахме две, имплантираха се, едното спря развитие в 7ма седмица, другото е синът ми.
Ако добутам до втори трансфер също ще връщаме едно.

Одри,мен ме интересува неговата статиска. Средната статиската,събрана от всички доктори хич не е определяща ако съм негов пациент.

. Lygia и АА,заставам зад вашите думи,просто няма какво да допълня!
Когато нещо куца в отношенията,един подпис не оправя нещата,пък за дете да не говорим.
За да се стигне до такава важна крачка (с детето имам предвид,подписът е само една формалност ,която за мен нищо не значи чисто емоционално),двойката трябва да е много сигурна,стабилна и единна.Подписът за мен винаги е бил само един документ,наличието на който не ни направи повече семейство.
С мъжа ми сключихме брак миналата година!Имаме общо дете на пет години.
Защо го направихме?За купона!
Решихме че искаме да си създадем още един хубав наш си повод и спомен,да съберем приятели и роднини на едно място и да създадем едно щастливо наше събитие,което да отбелязваме всяка година на съответната дата.
Не на последно място зареди нашите кумове,които изключително много обичаме и ценим.Много искахме те да ни кумуват,сигурно ако бяха отказали,щяхме да се откажем от сватбата 😂

разбира се, но го пиша да не се заблуди някой дето не е негов пациент

Така е 😊 Той е от лекарите с най-висока успеваемост в Турция. Стискам ти палци 🍀❤️☀️ Стисни по едно палче и за мен 😁 аз пък се разболях и не знам как утре и в петък ще съм по 12 часа. Кашлям като магаре и пак имам лека ангина 😅 Дано скоро да се оправя, че имам да пускам много изследвания, а не ми се иска докато съм болна. Ние като никой път отпразнувахме Свети Валентин. Ние по принцип гледаме да си правим изненади и жестове в дни, които не са празници. Иначе и миналата година бяхме на празнична вечеря, че бях спечелила. Точно преди пункцията ми 😅

Здравейте и от мен. Новаче съм. Просто горе долу успях да изчета някои неща от вашата тема и ми се сторихте много готини. Имах нужда да кажа на някой, който да ме разбере, че се чувствам много отчаяна. Нито се чувствам щастлива в кожата си, нито знам правилни решения ли взех наскоро за живота си, нито бебе мога да си имам….чувствам се като в някаква черна дупка, която с всеки изминал ден,  в който не опитвам да се спася някак от това положение, аз просто затъвам все повече и повече. Чувствам се самотна, неразбрана, не изслушана.

Здравейте аз съм руми на 25г от дупница омъжена в радомир тих и спокоен град.. 🤍
Опитваме от 5години вече искаме бебе 👶 направила съм всички нужи изследвания направихме цветната картина на маточните търбий всичко е добре! Приемах на два пъти след цикъл 10дни .. Дуфастон 2×1 и поръчах едни от гърция кломифен цитрат също ги пих 5дни за оволацията и сега приемам фолйева киселина по 1път на ден .. имаме полови кон.. от 2 ри до 14сти .. по принцип престой цикъла да ми дойде имам болки в корема ниско от ляво за сега и тежест в гърдите болка сутрин гадене чуствам се уморена през целя ден ми се спи дори по време на готвене и работа на какво се дължи.