Вярвам в чудеса, че скоро ще се сбъдне нашата мечта ! ~бебеправене 411~

Определно броят върнати ембриони зависи от много неща - предразположеност за проблемна бременност, възраст, желание... Доколкото знам в някой държави задължително връщат едно до определена възраст.
След моя горчив опит, при следващ трансфер ще върнем само едно. Притеснява ме двуплодна бременност след секцио, а и емоционално няма да мога да го понеса ако се захванат двечки, независимо от това как ще се развие бременността.

Момичета, бях писала по-рано че на 5.02 хванах ову с лентичка и имах симптом за нея. Правихме опит за късмет и ММ беше с 3 дни въздържание не повече, не по-малко. По предписание на АГ пия дуфастон защото нямам цикъл вече едно известно време. Не знам кога да броя за закъснение, тъй като никаква идеая нямам кога ще ми дойде Днес направих един тест за бременност - категорично отрицателен. Не съм нетърпелива по принцип, но явно ми дойде до гуша от всички сърца и глупости. 9 дни след доказана овулация е раничко предполагам дори за хора без репро проблеми?

Lygia Рано е, въпреки, че и аз изкушавам да правя ранни тестове, но знам, че не трябва. Ако на 5ти е бил положителен теста, О е настъпла на 6ти вероятно и реално са 8 дни от О. Има шанс да стане положителен. Стискам палчета ❤

Lygia , първо да - рано е. Второ, докато пиеш дуфастона няма да ти дойде. След като го спреш, ако няма бременност би трябвало да ти дойде до седмица. Тест има смисъл да си направиш около две седмици след 6ти примерно, защото овулацията настъпва някакво време след пика (около 20.02)

Благодаря момичета! АГ май пропусна да ми каже в този случай кога да го спра дуфастона.

В такъв случай пиеш дуфастон 14 дни след О и правиш тест - най-добре кръвен. Ако е положителен, не спираш хапчетата. Ако е отрицателен ги спираш и чакаш.
Ако ги спреш при налична имплантация, организмът ще отхвърли оплодената яйцеклетка заради регистрирания спад на прогестерона.

За имплантационния прозорец обясних преди 2-3 страници.

Здравейте момичета, Честит празник!  На 18-ти НЕчакам М. От вчера следобед имам някакво леко бежово (или светлокафяво) зацапване и леки болки, ниско в корема. Другите симптоми смятам, че си ги внушавам ама пишкам през час. Не знам дали ще имам търпение, но ще се постарая да изчакам до събота. Не искам да се разочаровам предварително.  Стискайте палци!

ПС: Иначе има уважение към родителите ми, никога не забравя важните дни, прекалени неща прави за да имаме дете... НО това с бившата ми е в много. Заядно сме от 4г .. никога не е посягал. Да си призная, и аз малко ровя в миналото му, защото го ревнувам. Не знам защо си мисля,че не ме обича...  Пък всъщност иска дете и е разположен на всичко. Аз съм нямала такава дълга връзка като неговата. Той ми е първата любов,може да се каже....

Момичета знам,че не е мястото, но няма и на кой да споделя, тежи ми. На ММ семейството беше многоо много възможен , и имаше си приятелка която беше дъщеря на политик. Имали са 10г връзка, той до последно е бил с нея. Сега неговите възможности са равни с на моите родители. И знаете ли, ако не беше така, сега той едва щеше да ме обича и иска, ако се върнем с години назад. Той правил абсолютно всичко за нея, аз като поискам нещо винаги с тон или изнервен, от най-малките неща изкарвам урок, например сърдя му се за еди какво си, той ми казва \"с теб няма да издържа дълго\" , 10г как си издържал с онази, с мен щом не можеш. И не е само това, от техния край много ме затапиха, показаха си. Обидена съм ужасно много. Където и разговор да мине за онази, защитава си я, един път беше споменал, че нейната майка е била много интелигентна, щом е интелигентна защо се труди да ме блокира в фейсбук? Без да се знаем, без да сме имали проблеми..... просто аз си мисля, че той няма мерак с мен. Каквото и да кажа постоянно се криви... ем не ме обича и това е. В началото като се снимахме, имаше снимки където имахме прилика с бившата му, и изтриваше снимките ни.
Аз съм благодарна,че имам семейство което си обичам каквито и да са. Даже свекърва ми е влезнала в гугъл да види, коя съм. Дали съм дъщеря на някой. За нея лоша дума от тях, не можете да чуете. Брат му, пък язък на него, още в първата среща,пред мен каза, аз сега разбрах, че си се разделил с \"еди кой си\" .., След като вече се взехме, брак мрак, детенцето му имаше рожден ден и там за нещо ставаше дума , и той брат му ми каза, той не те обича, щом ти позволява всичко. Всичките хора от началото бяха с такива държания към мен. С братовчедките му бяхме на бар, дори не ме поздравиха, говориха помежду си, че не ме искат на масата. Пък с другата всичсите са били много добре.... Какво съм направила на тези непознати хора?🥹🥹🥹 Затова, че съм обикновенна ли? 🙂 След като сключихме брак, никой не ни поздрави.... Съжалявам за дългия пост, просто не издържах.....

Скъпа, Светослава.. Тях няма да ги критикувам, дори и коментирам, не заслужават подобно внимание!
Но ТИ защо си изгубила себе си?! Разбери едно: Не очаквай от хората любовта и добротата, която ти можеш да дадеш.. и не се обвинявай, и не търси грешката в себе си. ТИ не си виновна за манталитета (поведението) им, и не можеш да го промениш. “Те” са си такива и това не зависи от теб. Ако желаеш пиши ми.

На мен този празник ми повлия доста зле. Имах много работа през деня. А вечерта разбрах за поредния годеж. Само аз на масата с приятелите бях без пръстен. Моя мм не иска и да чува. Даже единия приятел беше така добър да му каже, че само той остана. Знам, че това не е най-важното нещо на света, ама... Щях да се разрева наистина на масата пред всички . Кат се прибрахме не му говорих и се държах зле. Разбра ме, ама нищо не каза. Писна ми. Реших и днес да го игнорирам.
Цикъл все още няма, а от нерви ще гръмна. Не знам дали има смисъл да правя втори тест. На 9. 02 правих при 2 дни закъснение-напълно отрицателен. Ако имаше нещо не трябваше ли поне бледа черта да има?
Светослава, всички сме много изнервени и започваме да се вглеждаме в малките детайли. Ако се чувстваш щастлива с него - няма значение хорското мнение и  завист.

Мария М, възможно е.

Момичета, много преекспонирате нещата и сте влюбени не в мъжете си, а в идеята за идеалната любов и преследвате нея.
Бракът е нещо създадено с чисто юридическа цел и да сложи някакви условности на взаимоотношенията в защита на уязвимите участници - майката и наследниците. Бракът не е доказателство или необходимо условие за любов.
Във взаимоотношенията с един мъж не може постоянно да искате демонстрации на любов. Поставете се на негово място - колко ще ви е приятно всеки ден да ви поставят под съмнение, всяка постъпка да се оценя и да се гледа под лупа и да се търси доказателство че не обичате?
Смешно и пубертетско е, незряло. А искате деца от тези мъже… На какво ще ги научите? Че мама я е страх да не се появи друга и все трябва да й се доказва обич, защото тя не се смята за заслужаваща любов? Че тати никога не е достатъчно добър в това, което прави? Че самите те не са достатъчно добри да ги обичат?
Появата на децата няма да ви реши проблемите с магическа пръчка, само ще съсипете бъдещи животи. Хубаво си помислете над това.

Любовта е вяра и доверие в другия, опора и независимост, взаимно уважение и пазене на достойнство. Всичко останало е евтина имитация.

Мъжът ми никога не е мечтал да сключи брак, защото смята че хората се приемат за даденост след него. Сключихме брак в 8 месец от втората ми бременност, защото искахме ако нещо се случи с мен и бебето на раждането заради тромбофилията той да носи отговорността какво се случва. Дето се вика да има кой да дръпне кабела, ако се налага…..

Не разбирам защо у хората често остава чувството не толкова, че не се чувстват обичани,ами че отсрещния не демонстрира любов към него пред обществото така да се каже
И каква е тази връзка да се рови и сравненява с бивши
Щом е избрал теб,след като онази била еди каква си едва ли не голяма работа, вместо да си щастлива ти се хващаш за дреболии
Ние с мм знаем,че има и по добри от него и мен,но сме най доброто един за друг и това ни сплотява. Обичаме се подкрепяме се и това е наййй важното в една връзка
Не пръстен, не родители, не семейно жилище, нищо друго не е освен вие в нея и как се чувствате в тази връзка!

Мисля,че човек колкото повече пораства толкова по-малко обръща внимание на демонстративната любов. преди 15 години ми беше много важно да получа изненада за измислен празник. На сегашният си акъл намирам за много по-показателно, че след скандал сме си легнали гушнати.
Ревността също отдавна я оставих настрана. Винаги сме давали на другият свободата, от която има нужда - уикенд по мъжки, спа по женски, даже на моменти ни идва натоварващо да сем непрекъснато заедно.

Момичета, аз хем си отдъхнах малко, хем още ми е притеснено. Минах преглед днес при гинеколога, който ми прави секциото, той истмоцеле не видя. Каза, че белега си е перфектен и мога да забременявам. Ама на мен мира не ми дава притеснението, че ако го има може да създаде сериозни проблеми. Не знам какво да правя, може би ще потърся и трето мнение, макар че няма да е при някое "светило", че не може да се дореди човек там, и ще си действам може би с трансфер. Последната седмица се бях настроила, че ще е нужна корекция, че ще трябва да чакам преди нея, заради другата ми скорошна операция, че след това ще се чака, и това беше една от причините да ми е сдухано. Не мога да си представя свят, в който детето ми расте без другарче.

По темата за мъжете - ние дори "честит празник" не си казахме вчера, защото не го възприемаме като такъв. И двамата не искахме брак, но един ден буквално се събудих, погледнах го и си помислих "така и така искам да прекарам живота си с него, какво ни пречи да подпишем". Няколко месеца по-късно на шега му казах "ти няма ли да ми предложиш най-накрая", той пък взе че се нави. Сгодихме се, 4 месеца по-късно подписахме само с кумовете, защото беше  по време на пандемията, след още 2 месеца вдигнахме нещо като сватба в едно етно селище с 15 човека гости и това беше. Не е имало показност, обявяване на годеж във фейсбук, с бременността също знаеха близките ни само. Това, което правим си е за нас и не е важно връзките на другите какви са, и какво очаква обществото от нас. Според мен ревността от време на време не е излишна, защото показва, че на другия още му пука и не те приема за даденост, но трябва да е в някакви здравословни граници и минимални количества. В заключение на тези словоизлеяния, мога само да ви кажа, че връзките изискват усилие и от двете страни. Няма такова нещо като вечна приказка и не е реалистично да очакваме отношението като в началото на връзката след 10 години заедно. Влюбването е едно, а обичта, заедността, сплотеността - съвсем различни неща.