Всеки е някъде по пътя... Балансът не започва с брака, или с децата, започва много преди това и всеки един човек мисли и планира тези неща. Съответно всеки един човек има валидна гледна точка. Справянето не идва с брака или децата - напротив, много хора не се справят с тях. А справянето с една конфигурация не гарантира справяне с друга. Ако някой изказва откровено грешно мнение, това би трябвало да може да му се посочи чисто аргументативно - стигне ли се да заглушаваме мнения, защото някой не е отметнал още конкретно нещо - без всъщност да знаем какъв опит има и на какво е бил свидетел - за мен говорил за безсилие да се защити мнението.
- Публикувана: 7 фев. 2023, 20:30 ч.
- Последно мнение: 22 март 2023, 01:01 ч.
Балансът между кариера и брак
Лъвица, принципно си права, но де факто за друго става въпрос. Защитаването на мнение е едно, а живият живот е друго.
Все едно аз да базирам справките си и изказванията си тук по думите на едни приятелки, които живеят в САЩ или Франция, и щом съм чувала хиляди пъти колко са облагодетелствани при развод примерно, то това ми дава правото да кажа какъв е живота някъде си и каква е юридическата страна на развода, без да съм живяла там. Или изпитала развод самата аз.
Принципно си пишем, но някой има повече поглед над обсъжданите неща ( ясли/ градини/ занимални/психология/ кариера/работа/дългогодишна връзка/успешност), а другите имат само мнение.
Когато търсим съвет, не се ли търси най-високо образованият експерт, с най-дълга практика и добри отзиви от клиенти/ пациенти, или се отиваше при леля Миче съседката да я питаме как да се справим?!
Но форумът е свободен и всеки може да напише каквото си е наумил, за каквото го е стегнала шапката или каквото му е интересно да обсъжда, но да не очаква да му се вземе мнението безкомпромисно като експертно.
Все едно аз да базирам справките си и изказванията си тук по думите на едни приятелки, които живеят в САЩ или Франция, и щом съм чувала хиляди пъти колко са облагодетелствани при развод примерно, то това ми дава правото да кажа какъв е живота някъде си и каква е юридическата страна на развода, без да съм живяла там. Или изпитала развод самата аз.
Принципно си пишем, но някой има повече поглед над обсъжданите неща ( ясли/ градини/ занимални/психология/ кариера/работа/дългогодишна връзка/успешност), а другите имат само мнение.
Когато търсим съвет, не се ли търси най-високо образованият експерт, с най-дълга практика и добри отзиви от клиенти/ пациенти, или се отиваше при леля Миче съседката да я питаме как да се справим?!
Но форумът е свободен и всеки може да напише каквото си е наумил, за каквото го е стегнала шапката или каквото му е интересно да обсъжда, но да не очаква да му се вземе мнението безкомпромисно като експертно.
Най-добрият ми приятел е терапевт, който работи дълго време с деца с проблеми - говорим за деца с аутизум, девиантно поведение и други. Особено в началото на кариерата си, се притесняваше как хората ще се доверят на млад мъж, който дори няма деца. И до ден днешен няма деца, за сметка на това има множество доволни пациенти, които са постигнати огромен напредък. Но той има капацитет, включително мисловен, който те не са отключили със ставането на родителите. За сметка на това пък те имат опит, който други родители нямат, защото техните деца имат специфични нужди. Затова - от човек до човек, от опит до опит - океани разлика.
Обаче като ми кажат, че нямало жени, които да се навият да раждат от мъже като мен, защото съм бил старомоден... ми не мога да не изтъкна, че се намират и такива жени.
@ЧеКа - книгата е отпреди десетина години, може нещата да са се променили междувременно. Знаеш, в ЕС измислиха задължителни квоти за % жени сред мениджмънта - Швеция винаги води с 1-2 обиколки преди другите държави в подобни инициативи.
Между другото, от квоти нямаше да има нужда, ако жените сами напредваха кариерно. Явно не успяват поради това, че част от вниманието си отделят за раждане и гледане на деца - както го е наредила природата.
За мен е прехвърляне на отговорността от родителите към цялото общество, но там така явно желаят и такива политици си избират - тяхна си работа. Дългосрочно ще се види кои общества се развиват по-добре: традиционните консервативни, или модерните уоук либерални. Ако въобще останат от последните за сравнение в бъдеще де - защото като им гледам раждаемостта може и да са на изчезване.
Между другото, от квоти нямаше да има нужда, ако жените сами напредваха кариерно. Явно не успяват поради това, че част от вниманието си отделят за раждане и гледане на деца - както го е наредила природата.
За мен е прехвърляне на отговорността от родителите към цялото общество, но там така явно желаят и такива политици си избират - тяхна си работа. Дългосрочно ще се види кои общества се развиват по-добре: традиционните консервативни, или модерните уоук либерални. Ако въобще останат от последните за сравнение в бъдеще де - защото като им гледам раждаемостта може и да са на изчезване.
В Щатите квоти няма. Жените заемат над 40% от мениджърските позиции. Явно успяват. Може би защото там друго “е наредила природата”…
Нещата са много по-комплексни отколкото ти се иска. Опростени причинно-следствени връзки, за да служат на консервативни разбирания, водят до подобни логически противоречия.
Единственото, което природата е “наредила” е жените да раждат и да могат да кърмят. Раждането става бързо, кърменето е по-дълго, но не трае задължително години, нито пък изисква постоянното присъствие на майката. От там насетне кой и колко да се грижи за децата природата дума няма. Социумът обаче има. Не природата, а консервативните виждания определят, че жената има (или повече я бива в) една роля, а мъжът - в друга.
И, да, водят с няколко обиколки северните страни за раздвижване на стереотипите за ролята на мъжа и жената. Към момента са и с най-дълги и щедри бащински. Може и да не станат “равни” половете, но това е начин мъжете да разберат, че природата с нищо не ги е ощетила и са напълно способни да гледат деца.
Там е работата обаче, че мъжете нито масово вземат бащинство с месеци/ година , нито отказват командировка/ повишение с повече часове заетост, нито са по отпуск при болнични на детето.
Да не говорим за грижа за болна жена / дете или възрастни родители.
Докато това не се промени е ясно защо жените предпочитат да са без брак и деца в съвремието.
Да не говорим за грижа за болна жена / дете или възрастни родители.
Докато това не се промени е ясно защо жените предпочитат да са без брак и деца в съвремието.
Повтаряте как жените предпочитали да са без деца. Колко такива познавате? Защото от, признавам, немалко познати жени над 40 без деца (всичките без брак също) само една единствена досега ми е казвала, че деца никога не е искала. Другите просто казаха, че са искали преди ако срещнат подходящ партньор, какъвто явно не са. Някои от тях преди няколко години буквално само бебета имаха в главата, но вече на 39-40-малко над 40 бебетата просто не са им приоритет и са приели ситуацията. Не се бъркайте обаче, че тези жени са били против имането на деца.
За протокола, само част от тях, и то не голяма, бих определила като кариерно успешни. От моите лични по-добри познати с успешна кариера има само две без деца, всички останали си имат семейства, но и голяма част са родили първото си дете на по 35-36.
Това са моите познати, не претендирам съотношението да отразява общата ситуация.
За протокола, само част от тях, и то не голяма, бих определила като кариерно успешни. От моите лични по-добри познати с успешна кариера има само две без деца, всички останали си имат семейства, но и голяма част са родили първото си дете на по 35-36.
Това са моите познати, не претендирам съотношението да отразява общата ситуация.
Повтаряте как жените предпочитали да са без деца.
И не всяка жена иска деца на всяка цена, някои искат и стабилно семейство, което включва мъж, когото да обичат и на когото да разчитат. Тоест далеч не всяка бездетна жена е кариеристка, която мисли само за работа (в което няма нищо лошо, защото в крайна сметка какво ви пука на вас как друг човек си живее живота?)
Не става въпрос само за мъжа, понякога става въпрос и за работата и работодателя. Предполагам, че щом не го разбирате просто не сте в такива браншове, в някои определено прави повече впечатление отколкото в други. Но понеже моят е точно такъв, мога да ви уверя, че ги има. А и може би имаме различни разбирания какво точно означава кариера, според мен много от вас викат кариера на каквото аз наричам “работи/не е безработен”.
Каквато и кариера да имаш, и колкото и да печелиш, ако няма с кой да го споделиш, е живот минал напразно. Това е моето мнение.