Балансът между кариера и брак

  • 47 460
  • 1 978
  •   1
Отговори
# 1 725
  • София
  • Мнения: 15 876
Имах предвид, че детето не е оставено изцяло да се гледа от баща или баба или дядо или друг, а че майката активно участва. И бащата да беше с главна роля в отглеждането, балансът щеше да е добър стига майката също да е активна страна.

Благодаря за уточнението. Да, това покрива и моето мнение.

# 1 726
  • Мнения: X
Според мен, това пък е топа на кариерата - да си работиш за себе си. Дори да изкарваш колкото за разходите, пак е постижение.

За мен не е. Идеалистично мислех и аз същото, докато не достигнах тази точка- да работя за себе си. Но да изкарваш само за разходите никак не е приятно. На заплата си позволявах много повече неща. Вече даже не искам да работя за себе си, 24 часа мислиш за това.
Определено е много по-трудно, по-натоварващо и изисква години за да се установи бизнеса.
Но след това може да се развие, да се аутсорсне на работещи за теб, да се продаде или да се управлява само.
Но отнема години и с тази икономика ще става все по-трудно за малък бизнес да стане среден или да се окрупни.

Последна редакция: чт, 16 мар 2023, 21:17 от Анонимен

# 1 727
  • Мнения: 8 400
Когато има  разбиране между партньора и теб, когато се правят компромиси, когато се поделят задълженията, може и да работиш, и деца да гледаш .Не е нужно съревнование, винаги единият е по- деен и активен. Важното е, другият да е насреща.

# 1 728
  • Мнения: 9 238
Много е лесно, ако е съпругът осигурява як финансов гръб. Жената има избор да прави кариера или да си стои вкъщи и гледа детето. Обаче не всеки има този шанс. Трудно е да направиш кариера ( наистина не харесвам този израз, но е най- просто за изразяване), ако имаш малко дете и си самотна майка. Аз имах късмет, че майка ми помагаше много.

# 1 729
  • Мнения: 5 121
Едно е как искаме ( плануваме) , съвсем друго как се е случва и трето с отгледани деца да си дадем оценка за миналото.

# 1 730
  • София
  • Мнения: 19 504
Никога не бих се хванала да работя за себе си - свободата и спокойствието на свободното време, когато си наемник е безценно за мен. Да си затворя лаптопа и да изключа, да имам спокойни уикенди или да отида на почивка и да забравя за работата изцяло - не си ги давам,особено на моята възраст:)
Иначе съм балансирала във всякакви конфигурации- с първото дете и първия съпруг всичко сама, той беше от тия, дето не пипат нищо по дома, че ще ги захапе. Признавам му обаче, че взимаше детето от детска градина и ми беше спокойно на работа, да не гледам часовник и да бързам. После самотна майка с ученик- най-страшните ми години, никой нямаше да ми помага, плащах занимални, бавачка; сутрин го оставях в училище при охраната, че трябваше да тръгвам много рано, после търчах като гламава след работа да освободя бавачката, не ми се сеща направо.
И сега с мъжа ми, розов балон направо, заедно във всичко, помагаме си, подкрепяме се, взаимозаменяеми сме за всичко и просто много лесно се живее така. В един период аз имах възможност да дръпна служебно- той беше поел  изцяло водене и прибиране от градина, лекари и площадки, водеше и голямото дете на курсове. В първи клас той си смени работата с по-отговорна и изискваща, съответно аз вече се бях закрепила добре и поех изцяло детето и дома. Сега детето вече си е голямо, голямото дете си е самостоятелно, ние и двамата сме стабилни служебно (пупу) и си живеем леко и спокойно.
Изписах ферман, вместо да гледам Ергенът Joy

# 1 731
  • Мнения: 7 349
Затова е важно да не блеем като си избираме мъжете 😃

# 1 732
  • Мнения: 8 400
Много е лесно, ако е съпругът осигурява як финансов гръб.

Ми, малко са жените, които могат да си го позволят "и  имат този късмет ".
За мен лично, това не би ме удовлетворявало.
Няма начин, да чакам джобните, или какво съм си купила с подаянието на мъж, било то и собствения.

# 1 733
  • Mediterraneo
  • Мнения: 42 526
Аз пък с удоволствие бих чакала, но не на подаянията. Прекалено дълго време сме заедно, за да знам, че в моето семейство няма такова понятие. И двамата сме имали периоди без работа, с нископлатена работа, болнични, майчинства, знам как се движат нещата, затова нямам никаква гордост и предразсъдъци в това отношение.

# 1 734
  • София
  • Мнения: 15 876
Когато изядеш достатъчно торби сол с половинката, обикновено знаеш дали можеш да разчиташ на него във всяка една ситуация. Но това си отнема време и хората пак се лъжат.

# 1 735
  • Мнения: 8 400
Едно е да разчиташ на мъжа си в трудни моменти и да знаеш, че имаш подкрепа, съвсем друго да знаеш ,докъде стигат възможносттите му, в чисто професионален план.

# 1 736
  • Мнения: X
Много е лесно, ако е съпругът осигурява як финансов гръб.

Ми, малко са жените, които могат да си го позволят "и  имат този късмет ".
За мен лично, това не би ме удовлетворявало.
Няма начин, да чакам джобните, или какво съм си купила с подаянието на мъж, било то и собствения.

Не разбрах къде се пише, че някоя жена стои и чака на мъжа си за джобните или е домакиня с години.
Когато изядеш достатъчно торби сол с половинката, обикновено знаеш дали можеш да разчиташ на него във всяка една ситуация. Но това си отнема време и хората пак се лъжат.
Общо взето в този живот съм се научила и знам, че нищо никога не е сигурно, да си отваряш очите и гледаш, и да знаеш, че всичко може да се промени за миг.

Бърди, донякъде те разбирам.

Откакто затворихме бизнесите си това лято и си починахме няколко месеца изпитах такова спокойствие, че не ми се помисляше да започна отново.
Въпреки че аз имах и много свободно време след последната конфигурация на бизнеса ми преди 6 години и бях автоматизирала много от нещата през годините, даващи ми възможност да затворя лаптопа Simple Smile  в 4 и да не помисля за работа до сутринта в 5 на другия ден Simple Smile

На моменти си казвам колко по-лесно ще е да работя за някой, да не мисля за нищо и да не зависи всичко от мен, но само като си помисля как се чувствах когато работех така ...и веднага ми се отщява.

# 1 737
  • Мнения: 5 121
Абе, захарта понякога е по-сладка от солта след много години..Та да можеш да разчиташ на себе си и да се справяш сама е безценно. Хармонията..безценен мъж и мога да разчитам винаги е " въже,  което може да се оплете яко"

# 1 738
  • Мнения: 8 093
Аз я разбрах, Фрау какво има предвид. Че ако има кой да подсигури финансово семейството, ще имаш избор дали да си изкараш цялото майчинство, дали да се върнеш на пълен работен ден, дали  и колко ще работиш. Т.е. избора ще е на жената. А няма да е принудена, защото не стигат парите за семейството.

# 1 739
  • Мнения: 9 238
Ние имаме общи финанси, никой от никого не проси. Всичко, което имам принадлежи на мъжа ми, всичко, което той има принадлежи на мен. Говоря не за пари, а за възможността да имаш избор. Това е много важно, или поне за мен.

Общи условия

Активация на акаунт