Да,това също.
,,Изяж си спокойно чипса , няма да казваме на майка ти,,
,,Изяж си спокойно чипса , няма да казваме на майка ти,,
- Публикувана: 8 фев. 2023, 11:47 ч.
- Последно мнение: 17 фев. 2023, 11:09 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 143
В понеделник във фейсбук ще се отчете като добра баба с някой мил пост за любимото й внуче, спечелило поредния медал с много труд, бла, бла, бла.
Ирис, права си. Трябва да имат самостоятелен контакт. Насърчавам, казвам звънни на баба си, звънни на внучката направо, а не на мен. Ами трудно е. Оставали са и двете сами в къщи. Едното си стои в стаята, другата в кухнята.
И какво, ако каже "Не казвай на майка си"? Чувала съм го и от двете си баби. И от мама - да не казвам на тате. И от тате - да не казвам на мама. Сладолед съм яла тайно от мама с баба. Голям кеф. Е, и? Толкова бързо отлитат тези щастливи години! Намацана цялата в кал. Баба направо не е на себе си. Ходех на някакви досадни почивки с бабите си, скука. Ами все нещо имаше, което не е за казване.
Сигурно са се изтървали с някоя друга дума за мама или тате. Не съм израстнала в Бъкингамския дворец. Защо си мислите, че хората понякога няма да се ядосат, да кажат нещо? Да умират от страх за някоя дума или чипс, само защото майката може да забрани да се виждат. Може, но за мен това са безсмислени неща.
Бабите ме обичаха, дадоха ми прекрасни спомени, макар майката на тате да си беше кривичка. Е, ще я обичам винаги! Тя беше опора на майка, когато изгуби майка си от рак на 38 години. Успокояваше я, всеки има нужда от човек до себе си в трудни моменти.
Моята свекърва не ме е подкрепяла за нищо, не се обади да пита как са моите, когато се разболяха, макар мама да й се обаждаше всяка вечер. Е, и? Това си е тя. Женичката се опитва да докара още някоя година живот. Нека. Никога не ми е било на дневен план да се карам с нея. Имам много по-важни неща. Сега обаче се страхувам, четейки тук - какво става с хората и какво ме чака мен. Каквото такова. Да уважава сина ми, другото - до акъла.
Сигурно са се изтървали с някоя друга дума за мама или тате. Не съм израстнала в Бъкингамския дворец. Защо си мислите, че хората понякога няма да се ядосат, да кажат нещо? Да умират от страх за някоя дума или чипс, само защото майката може да забрани да се виждат. Може, но за мен това са безсмислени неща.
Бабите ме обичаха, дадоха ми прекрасни спомени, макар майката на тате да си беше кривичка. Е, ще я обичам винаги! Тя беше опора на майка, когато изгуби майка си от рак на 38 години. Успокояваше я, всеки има нужда от човек до себе си в трудни моменти.
Моята свекърва не ме е подкрепяла за нищо, не се обади да пита как са моите, когато се разболяха, макар мама да й се обаждаше всяка вечер. Е, и? Това си е тя. Женичката се опитва да докара още някоя година живот. Нека. Никога не ми е било на дневен план да се карам с нея. Имам много по-важни неща. Сега обаче се страхувам, четейки тук - какво става с хората и какво ме чака мен. Каквото такова. Да уважава сина ми, другото - до акъла.
Проблем е. Детето не трябва да бъде учено да крие и лъже от родителите си. Независимо, че е щастливо от лъжата.
Ако науча, че някой говори лоши неща пред детето ми за мен и го учи да ме лъже, ще е последния път, в който ще го види.
Вие пък все едно не сте имали малка тайна с баба си.
Това е играта , обикновено ви казват после децата ви, това е за вамента.
Признавам , на гости дадох на децата парички да си купят нещо на лавката в училище, освен дребния подарък ,много дребен ,не бях се подготвила. Ами занесоха ги на майка си и ги дадоха веднага, а тя ги остави, не ги прие. Гък не казаха децата, че им ги взема.
Не мога да променя някога , ако го виждам веднъж на пет години.
За внуците ми е думата за малка тайна. От вас тук се старая да съм по правилата ,но знам ли де бъркам. Добре че няма такива изисквания към мен, но пък за жалост не ставам да гледам деца, което ни е проблема на нас. Само на гости за малко общуваме. А искат децата тук. Мъка.
Вие си измисляте правила. Няма да казваме не значи ще излъжем.
Това е играта , обикновено ви казват после децата ви, това е за вамента.
Признавам , на гости дадох на децата парички да си купят нещо на лавката в училище, освен дребния подарък ,много дребен ,не бях се подготвила. Ами занесоха ги на майка си и ги дадоха веднага, а тя ги остави, не ги прие. Гък не казаха децата, че им ги взема.
Не мога да променя някога , ако го виждам веднъж на пет години.
За внуците ми е думата за малка тайна. От вас тук се старая да съм по правилата ,но знам ли де бъркам. Добре че няма такива изисквания към мен, но пък за жалост не ставам да гледам деца, което ни е проблема на нас. Само на гости за малко общуваме. А искат децата тук. Мъка.
Вие си измисляте правила. Няма да казваме не значи ще излъжем.
Аз пък се чувствам гадно като докладвам как е минала разходката ни, радвам се като няма произшествия, няма падане ,рев, глезене.
Доверието родител - дете не може да се разруши от две-три срещи , няма само с баба си да общува, ама върху нея пада недоволството, забрани за нея да вижда детето.
Далеч не всички баби вече държат да гледат внуци, почва се и да не искат или не могат, като не общуват редовно се отчуждават, това ще е проблемът на бъдещето.
Доверието родител - дете не може да се разруши от две-три срещи , няма само с баба си да общува, ама върху нея пада недоволството, забрани за нея да вижда детето.
Далеч не всички баби вече държат да гледат внуци, почва се и да не искат или не могат, като не общуват редовно се отчуждават, това ще е проблемът на бъдещето.
Като децата са при бабите им, разчитам, че бабите им са способни да ги гледат и не се занимавам да давам тон. На времето като бяха бебета, бабите сами питаха кое и как. От както проговориха и ядат всичко, се оправят сами. Никакви чипсове, мръсни ръце или 1-2 пъти не измити зъби не могат да ме бутнат.
Бабите и дядовците не са пушачи, не са пиячи и наркотици не толерират, та и тук няма разминаване.
Бабите и дядовците не са пушачи, не са пиячи и наркотици не толерират, та и тук няма разминаване.
Оффтопик е, приятелка ме добавила в някаква група. Преди да откажа поканата решавам да я разгледам, че е и отворена. Първия пост, на който попадам е "длъжни ли са бабите да гледат внуците си" като самата авторка развива цял роман да защити тезата си как са длъжни. Отдолу 350++ коментара и повече от половината я подкрепят 😂
А това пък от друга група, някой се оплакваше че след години темата ще замре защото ние ще сме свекърви и тъщи. Ето- няма, тук виждам 2 бъдещи снахи, които ще пишат 😂
А това пък от друга група, някой се оплакваше че след години темата ще замре защото ние ще сме свекърви и тъщи. Ето- няма, тук виждам 2 бъдещи снахи, които ще пишат 😂
Скрит текст: 
Нямаше как да запазя това творчество само за себе си ☺
Ще повърна...
И да добавя за бабите, че се отплеснах. По-често се случваше аз да моля баба да не казва нещо на мама и получавах само строг поглед. Тия номера хич не минаваха.
За чипс и сладко не бих направила проблем. Ако ще и сладолед да са яли за обяд. Нека си имат своите моменти. Но за сериозните неща не мога да допусна да се крият от мен като родител.
И да добавя за бабите, че се отплеснах. По-често се случваше аз да моля баба да не казва нещо на мама и получавах само строг поглед. Тия номера хич не минаваха.
За чипс и сладко не бих направила проблем. Ако ще и сладолед да са яли за обяд. Нека си имат своите моменти. Но за сериозните неща не мога да допусна да се крият от мен като родител.
Препоръчани теми